№ 902
гр. Бургас, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г.а Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500985 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от С. Д. Г., ЕГН **********, против Решение № 802
от 11.04.2023г. по гр.д. № 7617/2022 г. по описа на PC- Бургас , с което е
отхвърлен осъдителен иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД предявен от
въззивника срещу „ВЕНТО 3“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 10000 евро
/десет хиляди евро/, равностойни на 19558 лева, представляваща неустойка, за
периода след 31.12.2021г., дължима за неизпълнени задължения и неспазен
срок по т.4, на основание т.5 от договор, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот от 14.11.2019г.
Жалбоподателят излага съображения, че първоинстанционното решение
е неправилно. Аргументирано е становището, че от приложения към исковата
молба Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж
/Образец № 15/ било видно, че дружеството се е снабдило с него на дата
05.07.2022 г., поради, което ответника бил в просрочие спрямо крайния
уговорен срок. Твърди се, че посочената като извинителна причина в отговора
на исковата молба, забава на „Енергоразпределение ЮГ“ ЕАД не е относима.
Оспорват се фактическите констатации на първостепенния съд направени въз
основа на показанията на разпитания свидетел. Твърди се, че
„Енергоразпределение -ЮГ“ ЕАД не е административен орган и не може да
постановява административни актове, които да могат да представляват
извинителна причина за забавянето на изпълнението от ответното дружество.
1
Аргументирано е становището, че ответника по първоинстанционното дело е
търговец, упражняващ дейност по занятие и за него важали изискванията за
добросъвестност, презумпцията че притежава необходимите знания и умения
за да извършва тази дейност, както и изискването на дължимата грижа.
Оспорва се твърдението на ответника, че той е бил канен да подпише Акт 15
и не е съдействал. Твърди се, че между страните по дело с идентична
фактическа обстановка е постановено решение на БОС в полза на въззивника.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от „ВЕНТО 3“ ЕООД. В него жалбата се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че забавяне е на лице от страна на Община Бургас, ЕВН,
„Енергоразпределение ЮГ“ АД и РДНСК, т.е. от страна на трети лица, по
отношение действията на които дружеството -инвеститор не било в състояние
да повлиява със свои действия. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и се претендират разноски
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
След проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба подадена от С. Д. Г. срещу “Венто 3“ ЕООД.
Твърденията са, че на 14.11.2019г. между ищеца като купувач и
ответника като продавач е сключен договор за покупко-продажба на право на
строеж на апартамент № 13 в сграда, за изграждане на самостоятелни обекти
в бъдеща жилищна сграда, която ще бъде построена в имот с идентификатор
07079.617.267 в гр.Бургас. Този договор е обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 1352, том VII, рег. № 7462, нот. дело
№ 1146 /14.11.2019г. на нотариус Надежда Маркова. Според т.4 от
нотариалния акт длъжникът – продавач се е задължил в срок до 31.12.2020г.
да предаде закупения обект в степен на завършеност, подробно описана в т.3
от нотариалния акт и в същия срок да снабди с акт 15 сградата, в която се
намира имота. До тази дата ответникът трябвало и да е подал пълния
комплект документи за снабдяване на сградата с разрешение за ползване.
Договорената цена на правото на строеж е общо в размер на 37700 евро.
Ищецът заплатил 20294 евро в деня на сделката и 9000 евро като първа
вноска на 30.12.2019г. Дължимите втора и трета вноска не е заплатил, тъй
като техните падежи не са настъпили. Падежите са 7 дни от уведомяването му
за снабдяване с акт обр.15 и 7 дни от уведомяването му за снабдяване на
сградата с разрешение за ползване и предоставяне на въпросните документи,
което не е извършено. Ответникът не е спазил задълженията си да предаде в
срок на ищеца завършения обект и да снабди сградата с акт 15 и разрешение
за ползване. В определения в договора срок до 31.12.2020г. дружеството не е
снабдило сградата с акт 15. Този акт е съставен едва на 05.07.2022г.
2
Ответникът е подал комплекта с документите за снабдяване с разрешение за
ползване на 23.08.2022г. и се е снабдил с разрешение за ползване на
05.10.2022г., т.е. забавата му е продължила и след 31.12.2021г. В клаузата на
т.5 на нотариалния акт страните са уговорили, че ако дружеството не спази
срока по т.4 за предаване на обекта и за снабдяване на сградата с акт 15, то
дължи на купувача неустойка в размер на 200 евро за всеки месец просрочие,
като в случай, че забавата продължи повече от година дружеството дължи на
купувача неустойка в размер на 10000 евро. Ответникът не е спазил и двата
срока, поради което дължи неустойка по т.5 от договора в размер на 10000
евро.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Заявява, че за да
бъде снабдена сградата с акт обр.15 е необходимо дружеството да е сключило
договор за присъединяване на сградата към електропреносната мрежа със
съответното електроразпределително дружество. Ответникът е сключил
договор за присъединяване на 13.08.2020г., като строежът на съоръженията,
необходими за електроснабдяване на сградата е въведен в експлоатация едва
с разрешение за ползване от 07.04.2022г. на РДНСК. Едва след това може да
се пристъпи към изготвяне и подписване на акт 15. Неизпълнението на
задължението за снабдяване на сградата с акт 15 се дължи на обстоятелства,
които не зависят от ответника. Ето защо поради забавянето от страна на
Електроразпределение Юг ЕАД, ответното дружество е било в невъзможност
да изпълни задължението си за приемане на сградата с акт обр.15 до
31.12.2020г. В договора е предвидено, че сроковете по него се удължават в
определени случаи, между които е и забава от страна на администрацията,
когато това не е по вина на строителя. Срокът на изпълнение на
задължението, предвид забавената процедура по снабдяване с разрешение за
ползване на електромерното табло и кабелно захранване на сградата, би
могъл да започне да тече най-рано на 07.04.2022г., поради което ответникът
не е изпаднал в забава. Ищецът е канен многократно устно и писмено да
направи оглед и да се яви за подписване на Акт 15, но не се е отзовал. Така
той умишлено е бездействал по отношение на изпълнението на задължението
си да подпише акт 15. Прави се възражение за несъвместимост на размера на
неустойката с добрите нрави.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
С влязло в сила Решение № 489/04.04.2023 г. по в. гр. д. № 190/2023 г.
по описа на БОС е уважен иска за неустойка в размер на 1600 евро предявен
от С. Д. Г. срещу „ВЕНТО 3“ ЕООД. Предмет на в. гр. д. № 190/2023 г. по
описа на БОС е вземането за неустойка по т. 5 от нотариален акт №
1352/14.11.2019г. в размер на 200 евро месечно, за месеците януари – август
2021 г. включително.
В настоящото исково производство същия ищец претендира срещу
същия ответник неустойка в размер на 10 000 евро за неизпълнение на
същото облигационно отношение.
3
Уговорената в т. 5 от договора неустойка е в максимален размер от
10 000 евро. Тълкувайки тази уговорка съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД,
настоящия съдебен състав стига до извода, че действителната воля на
страните към момента на сключване на договора е била да се уговори
неустойка в размер на 200 евро за всеки месец забава, като ако забавата
продължи след 31.12.2021 г. продавача дължи неустойка в общ размер от
10 000 евро, без да дължи 200 евро за всеки месец забава. В договора не са
предвидени две кумулативно дължими неустойки.
При това положение се налага извод, че вземането за неустойка по т. 5
от нотариален акт № 1352/14.11.2019г. към момента на разглеждане на
настоящото производство, вече е покрито със сила на пресъдено нещо, тъй
като правният спор относно съществуването и размера му вече е решен с
влязло в сила съдебно решение.
Не е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 126, ал. 1
ГПК. За да е налице това основание е необходимо в първоначалната искова
молба изрично да бъде посочено, че се претендира част от вземането, а в
последващата искова молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга
част или за остатъка от вземането, произтичащо от същото право.
По настоящото дело следва да бъде съобразено тълкуването на
процесуалния закон дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, според което в хипотезата, когато в
първоначалната искова молба ищецът не е посочил изрично, че претендира
част от спорното право, част от вземането, то се счита, че с исковата молба е
предявено цялото спорно право, цялото вземане. В този случай предявеният
последващ иск за същото вземане или за част от него е недопустим поради
наличието на обективен идентитет между двете дела и съществуването на
процесуална пречка за паралелната им висящност. Производството по
второто дело следва да се прекрати поради недопустимост на иска на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
При разглеждането на правния спор по в. гр. д. № 190/2023 г. по описа
на БОС, ищецът – С. Д. Г. е заявил забава от страна на „ВЕНТО 3“ ЕООД за
периода януари – август 2021 г., като е претендирал неустойка в размер на
1600 евро, без да е предявил иска като частичен. Поради това този ищец няма
право на иск за неустойка в по-голям размер. Съобразно чл. 298 ГПК
размерът на вземането е обхванат от обективните предели на силата на
пресъдено нещо, като предмет на нов допустим иск могат да бъдат само
факти, увеличаващи размера на спорното вземане, възникнали след решаване
на спора. В този смисъл са: Определение № 243 от 30.XII.1983 г. по гр. д. №
3684/83 г., I г. о. на ВС; Решение № 594 от 13.04.1999 г. по гр. д. № 2021/98 г.,
V г. о. на ВКС.
Поради гореизложеното въззивният съд намира обжалваното решение
за недопустимо, поради което същото следва да бъде обезсилено, а исковото
производство да бъде прекратено.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските направени пред
4
първоинстанционния съд. Не са налице доказателства въззиваемия – ответник
да е сторил разноски пред въззивния съд.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 270, ал. 3, предл. 1 и
чл. 299, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 802 от 11.04.2023г. по гр.д. № 7617/2022 г.
по описа на PC- Бургас и ПРЕКРАТЯВА производството по делото като
недопустимо.
ОСЪЖДА С. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на „ВЕНТО 3“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 2160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5