Р Е Ш Е Н И Е
№ .............
гр. Варна, 27.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в закрито
заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при секретаря
Светлана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15404 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са в
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.
240, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К.Г.Б. твърди в исковата
и уточняващите си молба, че
на 07.05.2012г. е сключил с ответника
Ю.М.Ю.
договор по силата на който се е задължил да предостави на Ю. сума в размер на
14 500 евро. Твърди се, че сумата по договора е предоставена на ответника на
части чрез международни парични преводи по система „Юнистройм“.
Излага , че в чл. 3 (1) от договора страните са уговорили условията по връщане
на заема, както следва: 1000 евро в срок до 12.07.2014г., като при неизпълнение
на това задължение е предвидено ответникът да дължи неустойка в размер на 0.1%
на ден, но не-повече от 10%; 13 500 евро в срок до 28.09.2014г. Излага, че в
чл. 3.1.1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на
задължението на ответника да върне заетата сума в посочения по-горе срок,
същият ще изпълни това си задължение по следния начин: за времето от м. 10 и м.
11.2014г. и от м. 05 до м. 09.2015г. месечни вноски в размер на 500 евро,
платими до 5-то число на следващия месец по банкова сметка ***% на годишна
база; за времето от м. 12.2014г. и от м. 01 до м. 04.2015г. месечни вноски от
по 250 евро, платими до 5-то число на следващия месец по банкова сметка ***% на
годишна база. Твърди се, че на 15.08.2014г. ответникът е превел сума в размер
1500 евро, с която е погасено задължението по чл. 3 (1), т. 1 от договора от
1000 евро и 500 евро по задължението по т. 2. Тъй като сумата от 1000 евро е върната
след уговорения срок, то и ответникът дължи неустойка в уговорения размер от
0.1% за всеки ден забава, или сумата от 34 евро. След това плащане се твърди
ответникът да е преустановил изпълнението на задълженията си по договора,
поради което и до Ю. е изпратена нотариална покана от 20.02.2015г. Последвали
са нови плащания, извършени от съпругата на ответника през м. 05.2016г. и м.
06.2016г., като с превода от 151.05 евро е погасено част от задължението по
главницата. След нова нотариална покана от 17.08.2016г., ответникът, отново
чрез съпругата си е погасил 1000 евро, съответно на 06.10.2016г. сума в размер
на 200 евро; на 07.11.2016г. сума в размер на 200 евро; на 27.12.2016г. сума в
размер на 400 евро и на 05.04.2017г. сума в размер на 200 евро. Тъй като
ответникът не е изпълнил задължението си по договора, сезира съда с искане за
осъждане на Ю.М.Ю. да му заплати сумите, както следва:
- 11 848.95 евро,
представляваща непогасена главница по договор за заем от 07.05.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата
считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 11.08.2017г. до окончателното
погасяване на задължението;
- 34.00 евро, представляваща неустойка по чл. 3 (1), т. 1 от договора,
начислена за периода от 12.07.2014г. до 15.08.2014г.;
- 3675.10 евро, представляваща обезщетение за забавено връщане на заетата сума, формирана както следва: 2109.17 евро – лихва за забава, нъчислева
върху непогасената главница от 13 000.00 евро за периода от 28.09.2014г. до
02.05.2016г.; 122.54 евро – лихва за забава, начислена върху
непогасената главница от 12
948.95 евро за периода от 03.05.2016г. до 05.06.2016г.; 436.31 евро – лихва за
забава, начислена върху
непогасената главница от
12848.95 евро начислена за периода от 06.06.2016г. до 05.10.2016г.; 112.66 евро
– лихва за забава, начислена върху непогасената главница от 12648.95
евро начислена за периода от 06.10.2016г. до 06.11.2016г.; 173.25 евро – лихва
за забава, начислена върху непогасената
главница от 12448.95 евро начислена за периода от
07.11.2016г. до 26.12.2016г.; 332.01 евро – лихва за
забава, начислена върху непогасената
главница от 12048.95 евро начислена за периода от
27.12.2016г. до 04.04.2017г. и 389.16 евро – лихва за забава, начислена върху непогасената главница от 11848.95 евро начислена за периода от
05.04.2017г. до 31.07.2017г.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Ю.М.Ю., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на исковете. Счита, че от представеното по делото
копие от договор за заем не се установява, че същият е подписан от ответника.
Излага, че от представените по делото преводни документи не са от естество да
установят, че извършените от ищеца преводи касаят твърдяното заемно
правоотношение, доколкото в същите като основание е посочено „частен превод за
текущи разходи“, а отделно от това не може да се направи извод, че сумите са
получени от Ю.. Вън от горното излага, че общия размер на преведените суми не
съответства на размера на задължението по твърдяното заемно правоотношение.
Прави възражение за погасяване на претенцията по давност.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното на л. 6-8 от
гр.д. № 1770/2017г., по описа на ВОС, заверено от страната копие на договор, че
на 07.05.2012г. К.Г.Б., в качеството му на заемодател и Ю.М.Ю., като заемополучател, са сключили договор за паричен заем, по
силата на който ищецът предава за ползване на заемополучателя
парична сума в размер на 14 500 евро, която от своя страна заемополучателят
се е задължил да върне при уговорените между страните условия. Предвидено в чл.
2 от договора е, че същият влиза в сила при предаване от заемодателя на заемополучателя на горната сума на части чрез международни
парични преводи е след подписване на разписка от заемополучателя
за получената сума, потвърждаваща факта на получаване на парите.
Според уговореното в чл. 3 (1), заемополучателят е длъжен да върне заемната сума в срок до
28.09.2014г., при следния график на плащания:
- до 12.07.2014г. сума в размер на
1000 евро, като в случай на неизпълнение на това задължение в посочения срок е
предвидено заемополучателят да дължи неустойка от
0.1% на ден, но не повече от 10%;
- до 28.09.2014г. сумата от 13 500
евро на различни вноски по банковата сметка на заемодателя.
Страните в чл. 3.1.1 са предвидили, че
при невръщане на заемната сума до 28.09.2014г., от 29.09.2014г. графикът на
плащанията да се променя както следва: за м. октомври и м. ноември 2014г. и от
м. май до м. септември 2015г. и нататък по същия график /съобразно посочената в
частта на договора на руски език/ заемополучателят
внася по 500 евро до 5-то число на следващия месец и за м. декември 2014г. и от
м. януари до м. април 2015г. и нататък по същия график /съобразно посочената в
частта на договора на руски език/ по 250 евро до 5-то число на следващия месец по
банкова сметка ***.
С отговора на исковата молба
ответникът е оспорил истинността на коментирания договор, поради което в
проведеното на 23.04.2018г. съдебно заседание и на основание чл. 193 ГПК е
открито производство за проверка автентичността му. Доколкото оспореният
документ представлява частен такъв, който носи подписа на оспорващия, то
тежестта за доказване неистинността му пада върху страната, която го оспорва /арг. от чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК/, т.е. ответникът по
делото. Последният не ангажира доказателства в подкрепа на предприетото
оспорване, поради което и съдът приема, че оспореният документ е автентичен
такъв и същият е подписан от Ю.М.Ю..
Приобщени към доказателствения
материал по делото заявления за превод по международна система за парични
преводи „Юнистром“, от които е видно, че за периода
29.05.2012г.-04.04.2013г. ищецът е наредил по сметка
на ответника суми както следва: на 04.04.2013г. сума
в размер на 3000 евро; на 12.03.2013г. сума в размер на 300 евро; на 15.01.2013г.
сума в размер на 1460 евро; на 24.12.2012г. сума в размер на 2450 евро, на
10.08.2012г. сума в размер на 2450 евро, на 21.06.2012г. сума в размер на 2450
евро, на 29.05.2012г. сума в размер на 2450 евро. Общият размер на извършените
преводи възлиза в размер на 14560 евро, като във всички платежни нареждания
като основание за извършения превод е посочено „частен превод за текущи
разходи“.
От приложеното на л. 94 от делото
удостоверение от „Токуда банк“
АД се установява, че за периода от 29.05.2012г. до 04.04.2013г.
по сметка на Ю. Мустава Ю. е постъпила сума в общ
размер на 14010 евро с наредител К.Г.Б.
Представена по делото е издадена от Ю.М.Ю.
разписка от 12.10.2012г., в които ответникът е посочил, че взема в заем от
ищеца сума в размер 5000 евро, която се е задължил да върне до м. 05.2013г. /л.
65-66/.
Приобщено към доказателствения
материал по делото е удостоверение от 31.07.2017г., издадено от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, видно от което по посочена в договора за
заем банкова сметка *** К.Г.Б. са постъпили следните суми: на 15.08.2014г. сума
от 1500 евро с вносител Ю.М.Ю.; на 03.05.2016г. сума в размер на 51.05 евро с
вносител Н. Ю.; на 06.06.2016г. сума в размер на 100
евро с вносител Н. Ю.; на 06.10.2016г. сума в размер на 200 евро с вносител Н. Ю.;
на 07.11.2016г. сума в размер на 200 евро с вносител Н. Ю.; на 27.12.2016г.
сума в размер на 400 евро с вносител Н. Ю. и на 05.04.2017г. сума в размер на
200 евро с вносител Н. Ю.. Видно от приложената на л. 23 от делото справка от
НБД „Население“, че лицето Н. Ю. е съпруга на ответника.
Представени по делото са и нотариални
покани, с които ищецът е поканил ответника Ю. да изпълни задължението си по
договора за заем в седмодневен срок от уведомяването. Съобразно удостовереното
от нотариуса поканата от 20.02.2015г. е получена от съпругата на Ю. на
24.02.2015г., а тази от 17.08.2016г. е връчена по реда на чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47 ГПК.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
нормата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем за потребление заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи.
Договорът за
заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа
на постигано съгласие между страните, едната страна даде, а другата получи в
заем парична сума, като в производството по иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал
заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на
иска от ответникът следва да докаже възраженията си – че средствата са дадени
на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и
пр.
В настоящия
случай ищецът за установяване на твърденията си представя сключения между
страните договор за паричен заем от 07.05.2012г., с който Б. е поел задължение
да предостави на Ю. парична сума в размер на 14 500 евро, която последният ще
му върне по уговорените в договора срокове и начин. Доколкото обаче изрично в
договора е посочено, че сумата ще бъде предоставена на части чрез международни
парични преводи, то съдът приема, че е налице обещание за заем. Анализирайки
събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че ищецът е изпълнил
поетото от него задължението като е предоставил на ищеца част от обещаната сума
в размер на 14 010 евро, с която сума е заверена сметка на Ю. в „Токуда банк“ АД. От ответника не
се твърди между страните да е имало друго правоотношение, по повод което Б. да
е превел посочените суми, поради което и за съда не е налице основание да не
приеме, че ищецът е изпълнил поетото задължение по договора без оглед на
вписаното в преводните нареждания. При това положение и за ответника е
възникнало задължение да върне заетата сума в уговорените срокове, като
последната вноска на разсроченото задължение е м. 06.2017г. С оглед направеното
признание в исковата молба, съдът приема, че Ю. е върнал част от заетата му
сума в общ размер на 2651.05 евро, при което е останал да дължи 11 358.95 евро.
Доказателства за връщане на тази сума ответникът не е ангажирал, поради което и
следва да се приеме, че ищецът има изискуемо и неизпълнено в срок вземане от
ответника Ю..
И след като
съдът формира положителен правен извод, че в полза на ищеца е възникнало
субективното право да иска връщане на дадената в заем сума от ответника Ю.,
съдът следва да се произнесе по направеното от последния възражение за
погасяването му по давност. За вземания, произтичащи от договор за заем, се
прилага общата петгодишна давност предвидена в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. В
този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 540 от 20.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК/. Съгласно
Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК при
договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съобразно
задължителната съдебна практика за разлика от периодичните плащания, при които
отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ
факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за заем с
уговорени вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно
общо задължение на отделни части. Или вземането на кредитора става изискуемо
след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по
чл. 114 ЗЗД. В случая последната вноска по разсроченото плащане изтича през м. 06.2017г.
От тази дата до депозиране на исковата молба в съда - 11.08.2017г.,
петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради
което вземането от 11 358.95 евро не е погасено по давност. При това положение,
предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата
от 11 358.95 евро до който размер претенцията следва да бъде уважена, а за
разликата до предявения размер от 11848.95 евро – отхвърлена. Върху уважения
размер следва да бъде присъдена и законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда.
Втората претенция е за присъждане на неустойка за неизпълнение задължението на ответника за връщане на заетата сума в срок – чл. 3 (1),
т. 1 от договора. В посочената клауза е уговорена
неустойка при неизпълнение на поетото задължение за връщане на част от заетата
сума в размер на 1000 евро в срок до 12.07.2014г., в размер на 0.1% на ден, но
не повече от 10%. Установи се от представеното извлечение от сметка на ищеца,
че първото плащане по договора от Ю. е извършено на 15.08.2014г., на която дата
същият е погасил сума в размер на 1500 евро. При това положение и допуснато
забавено изпълнение на задължението за връщане на част от дълга в посочения
по-горе срок, ответникът дължи неустойка върху непогасената вноска от 1000 евро,
чийто размер възлиза на 34 евро /34 дни забава по 1 евро/. И тази претенция
като основателна следва да бъде уважена.
Следващата
претенция е за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на задължението
за връщане на заетата сума. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая, съгласно чл. 3 (1) от договора ответникът е следвало да
върне заетата сума в срок до 28.09.2014г. Доколкото обаче,
страните в чл. 3.1.1 от договора са постигнали съгласие за разсрочване на
задължението след този период от време, съдът намира, че ответникът е изпаднал
в забава за връщане не на цялата сума, а само на уговорените вноски, считано от
1-во число на месеца, следващ месеца, в който е следвало да бъде извършено
плащането. Изчислен с програмен продукт „Апис
Финанси“ размерът на дължимото обезщетение възлиза в общ размер на 1782.71
евро, както следва:
- върху вноската с падеж м.
10.2014г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 76.47 евро за
периода 01.11.2014г. до 02.05.2016г., включително; върху непогасената част от
вноската след извършеното плащане на 03.05.2016г. – 448.95 евро обезщетение за
забава в размер на 4.24 евро, начислено за периода от 03.05.2016г. до
05.06.2016г., включително; върху непогасената част от вноската след извършеното
плащане на 06.06.2016г. – 348.95 евро обезщетение за
забава в размер на 11.83 евро, начислено за периода от 06.06.2016г.
до 05.10.2016г., включително и върху непогасената част от вноската след
извършеното плащане на 07.11.2016г. – 148.95 евро обезщетение за забава в
размер на 1.32 евро, начислено за периода от 06.10.2016г. до 06.11.2016г.,
включително;
- върху вноската с падеж м.
11.2014г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 98.36 евро за
периода 01.12.2014г. до 06.11.2016г., включително; върху непогасената част от
вноската след извършеното плащане на 07.11.2016г. – 448.95 евро обезщетение за
забава в размер на 6.24 евро, начислено за периода от 07.11.2016г. до
26.12.2016г., включително и върху непогасената част от вноската след
извършеното плащане на 05.04.2016г. – 48.95 евро обезщетение за забава в размер
на 1,35 евро, начислено за периода от 27.12.2016г. до 04.04.2017г.,
включително;
- върху вноската с падеж м.
12.2014г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 57.34 евро за
периода 01.01.2015г. до 04.04.2017г.,
включително и върху непогасената част от вноската след извършеното плащане на
04.04.2017г. – 98.95 евро обезщетение за забава в
размер на 3.55 евро, начислено за периода от 05.04.2017г. до 10.08.2017г.,
включително;
- върху вноската с падеж м.
01.2015г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 64.08 евро за
периода 01.02.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
02.2015г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 62.13 евро за
периода 01.03.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
03.2015г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 59.98 евро за
периода 01.04.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
04.2015г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 57.89 евро за
периода 01.05.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
05.2015г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 111.47 евро за
периода 01.06.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м. 06.2015г.
в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 107.30 евро за периода
01.07.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
07.2015г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 102.98 евро за
периода 01.07.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
08.2015г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 98.67 евро за
периода 01.08.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
09.2015г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 94.49 евро за
периода 01.10.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
10.2015г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 90.18 евро за
периода 01.11.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
11.2015г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 86.00 евро за
периода 01.12.2015г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
12.2015г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 40.85 евро за
периода 01.01.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
01.2016г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 38.70 евро за
периода 01.02.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
02.2016г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 36.38 евро за
периода 01.03.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
03.2016г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 34.53 евро за
периода 01.04.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
04.2016г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 32.44 евро за
периода 01.05.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
05.2016г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 60.56 евро за
периода 01.06.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
06.2016г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 56.39 евро за
периода 01.07.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
07.2016г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 52.08 евро за
периода 01.08.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
08.2016г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 47.77 евро за
периода 01.09.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
09.2016г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 43.61 евро за
периода 01.10.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
10.2016г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 39.30 евро за
периода 01.11.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
11.2016г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 35.14 евро за
периода 01.12.2016г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
12.2016г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 15.42 евро за
периода 01.01.2017г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
01.2017г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 13.27 евро за
периода 01.02.2017г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
02.2017г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 11.32 евро за
периода 01.02.2017г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
03.2017г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 9.17 евро за
периода 01.04.2017г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
04.2017г. в размер на 250 евро обезщетение за забава в размер на 7.09 евро за
периода 01.05.2017г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
05.2017г. в размер на 500 евро обезщетение за забава в размер на 9.86 евро за
периода 01.06.2017г. до 10.08.2017г., включително;
- върху вноската с падеж м.
06.2017г. в размер на 260 евро обезщетение за забава в размер на 2.96 евро за
периода 01.07.2017г. до 10.08.2017г., включително.
Акцесорната претенция е
основателна за сумата от 1782.71 евро до който размер искът следва да бъде
уважен, а за разликата до предявения размер от 3675.10 евро – отхвърлен.
Въз основа на направеното искане от ищцовата страна в исковата молба и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в хода
на настоящото производство разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение
за назначения на ответника особен представител и адвокатско възнаграждение. В
случая страната е представила доказателства за заплатено възнаграждение за
адвокат в размер на 1448 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, отчитайки действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът намира размера на възнаграждението за съответен на усилията на
защита при упражняване на процесуални права по делото, като неред с това
възнаграждението е съобразено и с минималните размери, установени в чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /1442.87 лева/. Или съразмерно на уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 3145.29 лева. В полза на
ищеца не следва да се присъждат разходи за превод на документи, предвид липсата
на представени доказателства за реализирани в този смисъл разноски.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Ю.М.Ю., ЕГН **********,***, да заплати на К.Г.Б., гражданин на Р.Ф.,
роден на ***г. в гр. Т., СССР, с постоянен адрес Р.Ф., гр. Т., сумата от 11
358.95 евро /единадесет хиляди триста петдесет и осем евро и деветдесет и пет
евроцента/,
представляваща незаплатена част от получена в заем сума с преводи в периода от
29.05.2012г. до 04.04.2013г. по договор от
07.05.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.08.2017г., до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 11 358.95 евро до претендирания размер
от 11 848.95 евро, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ю.М.Ю., ЕГН **********,***, да заплати на К.Г.Б., гражданин на Р.Ф.,
роден на ***г. в гр. Т., СССР, с постоянен адрес Р.Ф., гр. Т., сумата от 34.00
евро /тридесет и четири евро/,
представляваща неустойка по чл.
3 (1), т. 1 от договора, начислена за периода от 12.07.2014г. до 15.08.2014г., на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ю.М.Ю., ЕГН **********,***, да заплати на К.Г.Б., гражданин на Р.Ф.,
роден на ***г. в гр. Т., СССР, с постоянен адрес Р.Ф., гр. Т., сумата от 1782.71
евро /хиляда седемстотин осемдесет и две евро и
седемдесет и един евроцента/, представляваща обезщетение за забавено
връщане на заетата сума, начислено върху уговорените месечни вноски считано от
първи ден на месеца следващ месеца, за който се дължи вноската до 10.08.2017г.,
включително, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1782.71 евро до претендирания размер от
3675.10 евро, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ю.М.Ю., ЕГН **********,***, да заплати на К.Г.Б., гражданин на Р.Ф.,
роден на ***г. в гр. Т., СССР, с постоянен адрес Р.Ф., гр. Т., сумата от 3145.29
лева /три хиляди сто четиридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: