Р Е Ш Е Н И Е № 82
гр. Троян, 28.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в
публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
Десислава Ютерова
при
секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа
докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 332 по
описа на ТРС за 2019 год., за да се
произнесе - съобрази:
„Агенция за събиране на вземания” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявана от Н.
Т.С.е предявило против И.С.Ц. *** установителен иск
за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 1006,40 лева, представляваща задължение по договор
за заем от 21.07.2017 г.
В подкрепа на твърденията си ищецът е
ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, не е
изразено становище по същество.
При хипотезата на чл. 47 ал. 6 от ГПК на
ответника е назначен особен представител – адв. В.Г.
от ЛАК, който по реда на чл. 131 от ГПК е представил като изцяло се оспорва
предявения иск. Твърди, че не е спазена процедурата по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и
длъжника не е уведомен от предния кредитор, че вземането е прехвърлено и по
този начин цесията не е породила действието си по отношение на ответника. Прави
се и възражение за нищожни клаузи от договора за заем, които противоречат на
закона и добрите нрави.
От приложените към
делото писмени доказателства: Договор за заем CrediHome № 1181-10162986
от 21.07.2017 г. ведно с Общи
условия към договора и Искане за заем;
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10162986 от 21.07.2017 г., ведно с
застрахователна полица за застраховка „Защита", искане за допълнителни
услуги към заем и Приложение № 1 - описание на допълнителни услуги и Тарифа за
допълнителни услуги; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 год. между „Микро Кредит"
АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с Анекс 1 и Анекс 3 към
договора; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД;
Извлечение от Приложение № 1 от 08.12.2017 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015
год.; Пълномощно от Изпълнителния директор на „Микро
Кредит" АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания"
да уведомява длъжници от името на „Микро Кредит"
АД; Уведомителни писма от „Микро Кредит" АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" АД с изх №:
УПЦ-П-МКР/ 1181-10162986 от 13.12.2017 г.
и изх №: УПЦ-С-МКР1181-10162986 от 15.04.2019 г. за извършената цесия; Известие за
доставяне, ведно с обратна разписка, удостоверяващи изпращането на
уведомителното писмо за извършена цесия до длъжника и Искане за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1181-10162986, от заключението на допеснатат
и изслушана СИЕ с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Не се оспорва факта, че на 21.07.2017 г. между
ответника И.Ц. и „Микро Кредит" АД е
сключен договор за заем CrediHome № 1181-10162986, по силата на
който дружеството му е предоставило заем в размер на 700,00 лева. Видно от
договорните клаузи, подписвайки договора за заем, заемополучателят
е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да
върне на
заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи
условия, сума в общ размер на 758,80 лева, представляваща чистата стойност на
заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно
условията, при които е подписан договора, заемополучателят
- ответник се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва, която е в
размер на 58,80 лева, на 20 равни седмична погасителни вноски, в размер на 37,94
лева, като първата погасителна вноска е платима на 31.07.2017 г. Така страните са договорили общ размер
на плащанията по заема 758,80 лева.
На основание попълнен и подписан от ответника формуляр - Искане за
допълнителни услуги, на 26.06.2017 г.
между „Микро Кредит" АД и И.С.Ц. е сключен
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10162986, съгласно
който „Микро Кредит" АД се е задължил да
предостави на заемополучателят пакет от допълнителни
услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора ответника се е задължил да
заплати пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 112,00 лева, като му е
предоставена възможността да я заплати на 20 бр. равни седмични вноски, всяка в
размер на 5,60 лева, при първа погасителна вноска, платима на 31.07.2017 г.
На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен
посредник е предоставил на заемополучателят
финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към
застрахователна компания „Уника живот" АД,
конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица,
предоставена и подписана от заемополучателят.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Ц. се е задължил да върне на
заемодателя платената от страна на „Микро
Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 20 седмици, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 11,55 лева, платими считано от 31.07.2017
г., или обща сума за застрахователна премия - 231,00 лева, която покрива
описаните застрахователни рискове.
На длъжника е начислена лихва
за забава, както следва:
- по договор за заем: 53,80
лева за периода от 22.08.2017 г.
(датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
- по договор за допълнителни услуги: 17,80 лева за
периода от 22.08.2017 г. (датата на
която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до
датата на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Видно от
писмените доказателства, на 08.12.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен
на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД и „Микро Кредит" АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу И.С.Ц., произтичащи от процесния договор и договора за допълнителни услуги, и
двата от дата 21.07.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор.
По реда на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" АД с Изх №: УПЦ-П-МКР1181-10162986 от
13.12.2017 г. за извършената
продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост с
отбелязване „Непотърсена пратка". На 15.04.2019 г. ищцовото дружество е изпратило
повторно уведомително писмо от „Микро Кредит" АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с изх. № УПЦ-С-МКР/1181-10162986
чрез куриер, за което се твърди, че няма данни дали е получено.
Назначената
по делото СИЕ с вещо лице Н.Р. е установила в заключението си дължимите суми по
процесния договор Последната вноска е погасена на
11.12.2017 г.
В случая, изведен и от естеството на
възражението на особения представител на ответника, спорен е въпроса
дали е изпълнена разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а именно
предишния кредитор е длъжен да уведоми длъжника прехвърлянето и да предаде
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне.
Ако се приеме практиката, че
уведомлението се счита за връчено на длъжника с исковата молба, то в случая това
е сторено на особения представител на ответника. В тази насока са и твърденията
на ищеца в исковата молба, а именно, че длъжникът следва да се счита уведомен
за цесията с връчване на исковата молба за отговор. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е императивна правна норма, която предвижда, че за да произведе своето
действие, е необходимо уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. В
закона не е предвидено уведомяването на длъжника да става по конкретен,
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено,
дори да е получено за пръв път с исковата молба. В съдебно производство, обаче,
в което на ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47
ал.6 от ГПК, длъжника не се представлява от упълномощен представител, който би
могъл да доведе до знанието на ответника всички относими
към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Във връзка
с изложената хипотеза, в съдебната практика съществуват две становище.
Поддръжниците на едното становище, считат, че длъжника е редовно уведомен за
настъпилата цесия именно чрез получаване на исковата молба от особения
представител. Противоположното второ становище обаче застъпва тезата, че по
този начин длъжника не е уведомен надлежно. Настоящия състав намира за правилно
второто становище. Връчването на особен представител не би могло да се
приравни, нито на връчване на ответника (поради невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до
знанието на длъжника за цесията), нито на упълномощен адвокат, който би могъл
да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата
страна, произтича от акт на съда, с който е назначен той, като приложение
намират правилата на разпоредбата на чл. 47 ал. 6 от ГПК, т. е. особеният
представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления,
свързани с промяна в материалното правоотношение.
Уведомлението
за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това
уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК като нов факт,
настъпил в хода на делото. Съобщаването на цесията по начало следва да се
извърши от стария кредитор, но последния може да упълномощи новия кредитор да
съобщи цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно действие. Освен
изложеното обаче съобщението за цесията следва да се извърши на
длъжника, като
съобщението за цесията, връчено на особен представител не поражда действие. В
случая длъжника (ответника) не е открит и му е назначен особен представител по
реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за
целите на процеса и той не може да приема материалноправни
изявления, каквото е съобщаването на цесията. Самият договор за цесия
представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е
част от възникването на това право и също изисква изрично упълномощаване, за да
може това съобщаване да бъде получено. Изложеното
по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива ще бъде освободен от
задължение. Означава само, че такова
задължение не може да бъде прехвърлено и ще може да се събира само от
първоначалния кредитор, който е длъжен на
основание чл.
99 ал. 3 от ЗЗД да съобщи на длъжника цесията. Правото на един кредитор да
прехвърли вземането си е обусловено от възможността му да съобщи това
прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй като
не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си и съобщаване на
цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира поради което следва да
се приеме, че предявения устанивителен иск за
доказване съществуване на процесното вземане е
неоснователен.
Предвид на горното, съдът
приема, че в настоящия казус не може да се приеме, че Ц. е бил уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането по начин, който гарантира правата му
каквато е и целта и смисъла на разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД.
Предвид този изход на делото, настоящата
инстанция намира, че не следва да обсъжда направените възражения за нищожни
клаузи от процесния договор, като противоречащи на
закона и добрите нрави.
Ответника не е сторил разноски в
настоящето производство.
Водим от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения по
реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1335, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявана от Н. Тодорова Станчева, а именно, че И.С.Ц., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи сумата
601.81 – шестстотин и един лева и осемдесет и една стотинки, представляваща
дължима главница по Договор за заем CrediHome №
1181-10162986 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome
№ 1181-10162986, сключени между „Микро Кредит” АД и И.С.Ц.
на 21.07.2017г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени
от „Микро Кредит” АД в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за събиране на вземания“
АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) по силата на Приложение
№ 01/08.12.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.01.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 07.12.2018г. до окончателното й изплащане;
сумата 41.44 – четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки, представляваща
договорна лихва за периода от 21.08.2017г. до 11.12.2017г.; сумата 95.20 – деветдесет и пет лева и
двадесет стотинки, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 21.08.2017г. до 11.12.2017г.; сумата 196.35 – сто деветдесет и шест лева
и тридесет и пет стотинки, представляваща застрахователна премия по договор
за допълнителни услуги за периода от 21.08.2017г. до 11.12.2017г.; сумата 53.80 – петдесет и три лева и
осемдесет стотинки, представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 22.08.2017г. до 07.12.2018г.; сумата
17.80 – седемнадесет лева и осемдесет стотинки, представляваща лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 22.08.2017г. до
07.12.2018г.; сумата 25.00 – двадесет и
пет лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 - петдесет лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: