Решение по дело №19237/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1705
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20185330119237
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         № 1705                  07.05.2019 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр. състав,

в открито съдебно заседание на двадесет и  осми април през две хиляди и деветнадесета година,

 в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

при участието на секретаря РОСИЦА МАРДЖЕВА,

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19237 по описа на съда за 2018

г.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

Ищецът А.С.М. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 1 748 лева, представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и сумата 2 233, 58 лева, представляваща обезщетение за 23 дни неползван от ищеца платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът Сдружение “М. и.г. П. – Р.” – с. Б. оспорва обективно съединените искове по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,  и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното Сдружение като „*****“ от 30.09.2016 г. до 29.12.2017 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № ***** г. на ответната страна, връчена на ищеца на 29.12.2017 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – във връзка с подадено Заявление № ****** г. поради неизплащане /забава на изплащането/ на трудово възнаграждение и осигуровки поради липса на средства, като със самата Заповед е било разпоредено да се изплатят на А.М. обезщетения по чл.221 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и от заключението от 08.02.2019 г. на вещото лице по ССЕ З.М., действително на ищеца не са били изплатени и полагащите му се обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 1 748 лева и по чл.224, ал.1 от КТ за 23 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 2 233, 58 лева – като с оглед разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи, че при изчисление на дължимия размер на обезщетенията следвало да се вземе предвид размерът на последното получено от ищеца БТВ преди уволнението, а не размерът на БТВ за предхождащия уволнението пълен отработен месец.

До приключване на устните състезания по делото ответната страна не е ангажирала доказателства, че е изплатила на ищеца дължимите обезщетения.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 450 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив – 159, 26 лева ДТ за двата уважени иска и 80 лева депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът                     

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Сдружение “М. и. г. П. – Р.” ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от ***** Р. И. С., ДА ЗАПЛАТИ НА А.С.М., ЕГН **********,***, СУМАТА 1 748 лева, представляваща дължимо на ищеца обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение, И СУМАТА 2 233, 58 лева, представляваща обезщетение за 23 дни неползван от ищеца платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 450 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – гр. Пловдив – 159, 26 лева ДТ и 80 лева депозит за ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.