Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени
30.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на трети май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 897
по описа за 2017г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът М.С.С.
излага чрез пълномощника си в исковата си молба, че с влязло в сила решение по
гр.д. №***/2002г. на РС П. е бил осъден да заплаща на бившата си съпруга
Р.Б.Б., като майка и законен представител на тогава малолетното дете -
ответницата М.М.С. с ЕГН **********, месечна издръжка от 39лв., считано от
01.12.2002 год., ведно със законната лихва по всяка просрочена вноска. Заплащал
доброволно издръжката в продължение на една година, като не му е известно да е
предприемано нейното принудително събиране до преди година. Първоначално било
предприето изменение на издръжката – в производство по гр.д. №***/2017г. по
описа на РС П., с решение по което издръжката била увеличена от 39лв. на 150лв.
месечно и твърди, че от присъждането на по-високия размер е изплащал редовно и
доброволно. Едва на 29.08.2017 год. е издаден изпълнителен лист по влязлото в
сила решение и е образувано Изп. дело № ***/2017 год. по описа на ДСИ П. – на
***.2017 год. Моли съда да приеме за установено, че за периода 01.12.2003
год.-31.08.2012 год. ищецът не дължи главница от 4095лв., представляваща 105
месечни вноски по 39лв., както и 2155.81 лв. законна лихва за периода, считано
от падежа на всяка една просрочена неплатена месечна вноска до 01.09.2012 год.,
тъй като същите са погасени по давност, поради непредприемане на принудително
изпълнение в продължение на повече от 5 години от падежа на всяка от тези месечни вноски и върху лихвата изтекла до
01.09.2012 год. – пет години преди издаване на изпълнителния лист и образуване
на изпълнителното дело. Възразява на позоваването от страна на ответницата на
чл.115, ал.1, б. „а“ от ГПК, тъй като за процесния период не е упражнявал
родителските права спрямо нея.
Ответната
страна оспорва предявения иск като процесуално недопустим, като счита, че не е
налице правен спор, по който ищецът да прави възражение, претендирайки свои
права. Твърди, че ищецът извънсъдебно е признал своето задължение, което при
това е законова и морално установено. Възразява по основателността на иска като
се позовава на чл.115 ЗЗД, според който давност не тече между родители и деца,
както и на обстоятелството, че материалният спор за наличието на задължение е
бил разрешен със сила на присъдено нещо и не може да бъде пререшаван. Счита, че
погасителната давност е прекъсната с налагане запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. По отношение наличието на новонастъпили обстоятелства
по смисъла на чл.439 от ГПК, счита, че такива не са налице, тъй като законът
има предвид само положителни юридически факти, като плащане и др., но не и
отрицателни такива като погасителна давност.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема са установено следното:
Видно от представеното по делото съдебно
решение №***/***.2002г., постановено по гр.д. №***/2002г. по описа на РС П.,
ищецът М.С.С. е осъден да заплаща на ответницата М.М.С., като негово дете,
месечна издръжка в размер на 39лв., като към момента на присъждане детето е
малолетно и родителските права са предоставени за упражняване на майката
Р.Б.Б.. /делото с предмет производство по чл.99, ал.1 от СК/отм./ приложено към
настоящото/. Издръжката е присъдена, считано от 01.12.2002г.
Не се спори от страните по делото, че до
м.ноември 2003г., включително, ищецът е заплащал месечната издръжка за детето.
От м.декември 2003г. плащанията са преустановени, но майката като законен
представител на детето не е предприела действия за снабдяване с изпълнителен
лист и принудително събиране на сумата.
В производство по гр.д. №***/2017г. по
описа на РС П. ответницата предявила иск за изменение на издръжката, вече
действаща лично и със съгласието на майка си, и с решение №***/***.2017г.
издръжката е увеличена от 39лв. на 150лв. месечно, считано от 10.05.2017г. Едва
след изменението на издръжката - на 29.08.2017 год. е издаден изпълнителен лист
по влязлото в сила решение от брачното дело за първоначално присъдената
издръжка и за периода 01.12.2002г.-19.05.2017г.
Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че въз основа на така издадения изпълнителен лист и
молба на ответницата в настоящия процес е образувано Изп. дело № ***/2017г. по
описа на ДСИ П. – на ***.2017 год. Според справката за образуване и движение на
изпълнителното дело, е изпратено съобщение до ТД на НАП В. Т. и наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца и покана за доброволно изпълнение.
Установени са публични задължения на длъжника в размер на 481,92лв. От
м.октомври са започнали удръжките от трудовото възнаграждение на длъжника, като
към датата на справката – 12.01.2018г. са погасени от тези постъпления
издръжките за 2003г. и до м.август 2004г., както и присъдените с решението за
увеличаване на издръжката суми за периода м.октомври 2017г.- м.януари 20018г.
При така установената фактическа
обстановка съдът обоснова следните правни извади:
Предявен е иск с правно основание чл.439
от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на суми, за събирането на
които е образувано изпълнително производство. Съгласно цитираната разпоредба,
длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск и по-точно чрез оспорване на
вземането при материално-правна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Така предявеният иск е отрицателен установителен иск, като съгласно
разпоредбата на чл. 439, ал.2 от ГПК същият може да се основе само на факти
настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е
издадено изпълнителното основание.
Съдът намира за неоснователни доводите
на ответната страна за недопустимост на иска, които се основават на факта, че
вземането е установено със съдебно решение и спорът не може да се пререшава,
както и че позоваване на погасителна давност е допустимо само чрез възражение,
но не и по исков ред. Подробно тази аргументация е развита в сборника
„Предизвикай давността“, изд.“***“, статия „Релевиране на погасителната давност
по исков ред“ с автор д-р В. П., но изрично е посочено, че тези съображения
касаят само общия случай на отрицателни установителни искове за недължимост, но
не и тези в хода на изпълнителното производство, като процесния по чл.439 от ГПК. В същата статия относно иска по чл.439 ГПК се казва, че е допустим във
всички проявни във времето фази на съществуването на изпълнителната сила на
едно изпълнително основание. /стр.131 в цит.съч., изд.2017г./, което становище
настоящият състав споделя напълно и приема иска за процесуално допустим.
По основателността на претенцията:
Ищецът се позовава на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, съгласно който давността тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо, а това е от влизане в сила на решението по делото за развод, в
частта за присъдената издръжка. Задължението за издръжка има характер на
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и съгласно ТР
№ 3/2012 г. на ОСГТК. С оглед на това погасителният давностен срок тече от
падежа на всяка една отделна ежемесечна издръжка. Тъй като в случая вземането
за издръжка е установено с влязло в сила съдебно решение на основание чл. 117,
ал.2 от ЗЗД давностният срок е 5-годишен. Следователно вземането за издръжка на
ответницата е погасено досежно всички периодични платежи, чийто падеж е
настъпил преди повече от пет години от образуване на изпълнителното дело.
От цитираната по-горе справка по
изпълнително дело № ***/2017г. по описа на ДСИ П. е видно, че същото е образувано
на 08.09.2017 год. Това налага извода, че ежемесечните издръжки от датата на
пораждане на задължението - 01.12.2002г. до 08.09.2012 г. са погасени по
давност.
По отношение на възражението за
приложимост на разпоредбата на чл.115, ал.1, б.“а“ от ГПК от страна на
ответника, т.е. дали между тях е текла давност до датата на предприемане на
реални действия за принудително събиране на издръжката – до налагането на запор
по изпълнителното дело, съдът намира за необходимо за изложи следното:
Безспорно е, че за периода от 2003г./от
влизане на решението в сила/ до 2017г., или за 14 години, детето чрез своя
законен представител не е предприело действия по изискване и събиране на
дължимата му от другия родител издръжка, дори не се е снабдило с изпълнителен лист.
В настоящия случай с решението за прекратяване на брака е постановено, че
родителските права спрямо ответника, се предоставят на майката Р.Б.Б.. По този
начин родителските права спрямо детето на съпрузите - ответник по настоящето
дело и приложението на тази разпоредба е само в отношенията между него и
майката, но не и спрямо него и ищеца по делото. В този смисъл е решение на ВКС
№ 401/ 18.12. 2013 година по дело № 3552/2013 година, където е посочено
"упражняването на родителските права е възложено и поето от единия родител
- майката, и само между нея и детето е приложима разпоредбата на чл. 115,
б."а" ЗЗД. Между детето и другия родител - бащата, е налице съдебно
признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия режим на
погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. "а" ЗЗД".
Всичко това показва, че хипотезата на
чл. 115, ал.1, б."а" от ЗЗД е неприложима в отношенията между
ищеца М.С. и ответницата М.С..
Предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да се уважи за сумите, чийто
падеж е настъпил към 08.09.2012г. За падежиралите след тази дата месечни
задължения за издръжка давността е прекъсната с образуването на изпълнителното
дело и тече нова пет годишно давност. По делото е изслушано заключението на СИЕ
според което, за периода 01.11.2003г.-01.09.2012г. сбора на падежиралите
издръжки е в размер на 4095лв., като се касае за 105 периода по 39лв.
Поради недължимостта на главницата в
размер на 4095 лева, недължимо се явява и акцесорното вземане на ответницата за
законна лихва върху тази сума, изчислено от вещото лице в размер на 2155,81лв.
за периода от падежа на всяка месечните вноски до 01.09.2012г.
По тази съображения съдът, счита, че
предявения отрицателен установителен иск е основателен и доказан в пълен
размер, предвид своевременно предприетото и допуснато изменение на иска,
съобразно заключението на СИЕ.
По отношение на претендираните от ищеца
разноски, съдът възприема следното:
В разпоредбата на чл. 254, ал.2, т.5 ГПК
е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат, за които има данни от договор за правна помощ,
приложен на л.5 от В.ч.гр.д. №***г. по описа на ВТОС че са платени, заплатена
ДТ в размер на 250лв. /спрямо уважения размер на иска след изменението му/,
както и сумата от 180лв. за възнаграждение за вещо лице. Не следва в полза на
ищеца да се присъжда остатъка от договореното възнаграждение за разликата до
830лв., за които не се представени доказателства за плащането, както и разноски
за ДТ за частта от иска, по отношение на която производството бе прекратено по
искане на ищеца.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.С., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка Р.Б.Б., ЕГН **********, двете с адрес
***, че М.С.С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.Т. ***, че
вземанията по изпълнителен лист от ***.2017 год. по гр.дело № ***/2002г. по
описа на Районен съд – П., включващи сумата от
4095 лева- месечна издръжка по 39 лева всяка вноска за периода
01.11.2003г.-01.09.2012г., както и законната лихва върху тези суми, в размер на
2155,81лв. за периода от падежа на всяка месечните вноски до 01.09.2012г. не са дължими, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА М.М.С., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка Р.Б.Б., ЕГН **********, двете с адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С., ЕГН **********, постоянен адрес ***, със съдебен
адрес ***, чрез адвокат И.Т. ***, сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И.И.