Решение по дело №10678/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

град София, ………..2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА 

                                                                                                 СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 10678 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 08.04.2019г., постановено по гр. д. № 55831/2018г., Софийски районен съд (СРС) е признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу В.К.Б., че последната дължи сумата от 1430,34лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2017г., сумата от 39,59лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.05.2014г.-м.04.2017г., ведно със законна лихва върху главниците от 04.01.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 201,45лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.09.2015г.-11.12.2017х., като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част от 201,45лв. до пълния предявен размер от 201,46лв. и изцяло иска за лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7,02лв. За сумите е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 514/2018г. по описа на СРС.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника, с която се обжалва първоинстанционното решение в уважителната част. Поддържа се, че решението е недопустимо в частта, с която е присъдена сума за дялово разпределение. Излагат се съображения за неправилност на решението в цялата обжалвана част. Посочва се, че по делото не е установено чрез пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и като такъв – клиент на топлинна енергия. Оспорва се по делото да е доказано количеството доставена топлоенергия. Поддържа се възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се, че не е изпадал в забава за плащане на сумите, тъй като по делото няма данни фактурите да са публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество, както изискват общите условия към договора. Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище.

В частта, с която са отхвърлени предявените искове, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период, поради което ответникът дължи заплащане стойността на доставената в имота топлинна енергия и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Кредитирал е заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза относно обема на доставената в имота топлинна енергия и начина на нейното остойностяване. Приел е, че ответникът дължи заплащането на услугата дялово разпределение, като е определил размера съгласно изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Счел е, че длъжникът е изпаднал в забава за плащане вземанията за топлинна енергия, поради което дължи мораторна лихва. По отношение претенцията за акцесорно вземане върху главницата за дялово разпределение районният съд е приел, че за плащането на цената на тази услуга няма предвиден срок и за да изпадне длъжника в забава е необходима покана, каквато по делото не е представена, и затова е отхвърлил иска.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно §1, т. 2а от ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От събраните по делото писмени доказателства – удостоверение от Столична община /л. 26/, постановление за налагане на възбрана /л. 27/ и протокол на общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „******, ведно с приложен списък на присъстващите /л. 31-33/, както и с оглед направеното от ответника изявление, че „всяка година съм допускала в дома ми отчетник“, представляващо по същността си признание по смисъла на чл. 175 ГПК на релевантен за спора неизгоден факт, се установява, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че между страните по спора е налице правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

От приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема за обективна и компетентно изготвена, се установява, че сградата, в която се намира жилището на ответника, е присъединена към топлопреносната мрежа. Вещото лице е посочило, че за процесния период количеството топлоенергия е пресметнато спрямо намиращата се в имота на ответника щранг-лира, както и за сградната инсталация, и възлиза на обща стойност от 1430,36лв., като сумата е начислена съобразно изискванията на Наредба № 16-334/06.04.2007г. Съдът споделя изводите, до които е достигнал експертът, и приема, че по делото е доказано количеството топлоенергия, заплащането на което се дължи от страна на ответника за процесния период – м.05.2014г.-м.04.2017г.

Твърдението на въззивника досежно направено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията, което се поддържа и с въззивната жалба, не отговаря на действителността. В депозирания на 10.10.2018г. отговор на исковата молба не е направено такова възражение. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/. Ето защо направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност след изтичане на срока за отговор на исковата молба и поддържано във въззивната жалба е преклудирано и не следва да бъде обсъждано.

По изложените съображения, предявеният иск за заплащане стойността на доставената в имота топлинна енергия за процесния период следва да бъде изцяло уважен, както е направил районният съд.

Неоснователно е оплакването на въззивника относно недопустимостта на решението в частта, с която ответникът е осъден да заплати сума за предоставена услуга дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия, в сила от 2014г. и приложими в отношенията между страните,  клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец, а съгласно чл. 12, т. 1 клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и по начина, определени в тези общи условия. Следователно за ответника съществува задължението да заплаща стойността на услугата дялово разпределение на продавача на топлинна енергия, който е ищецът, и последният не предявява чуждо, а свое вземане. От представените по делото отчети се установява, че услугата действително е предоставена, а съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, размерът на тези вземания за процесния период възлиза на 39,59лв., за колкото е предявена исковата претенция. Ето защо същата е изцяло основателна. 

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора, в сила от 2014г. и приложими за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи настъпването на този факт в обективната действителност. Същият не е предприел действия за доказването му нито пред районния съд, нито до приключване на съдебното дирене пред настоящата въззивна инстанция.  С оглед неизпълнението на процесуалното си задължение, ищецът следва да понесе процесуалната тежест, изразяваща се в отхвърляне на предявената претенция като недоказана. В тази част първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 201,45лв. за периода 16.09.2015г.-11.12.2017г. върху вземанията за топлинна енергия следва да бъде отхвърлен.

Други релевантни оплаквания не са направени с въззивната жалба.

При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.

За заповедното производство заявителят-ищец е сторил разноски в общ размер на 83,57лв., от които 33,57лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете, му се дължат 73,19лв. За разликата над 73,19лв. до пълния присъден размер от 83,22лв. първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

Ответникът не е доказал извършване на разноски в заповедното производство, поради което такива не му се следват.

За първоинстанционното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 575,23лв., от които 75,23лв. държавна такса, 400лв. депозити за допуснати експертизи и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца му се дължи сумата от 503,78лв., като за разликата над този размер до пълния присъден от 572,82лв. решението на СРС следва да бъде отменено.

Ответникът е доказал извършването на разноски в първоинстанционното производство в размер на 50лв. за платено адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете му се дължат 6,21лв. С решението на СРС ищецът е осъден да заплати сумата от 0,21лв., поради което следва с настоящото решение да бъде осъден да заплати още 6,00лв.

За въззивното производство въззивникът-ответник е сторил разноски в размер на 33,42лв. за платена държавна такса, от които съразмерно му се дължат 0,12лв.

Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съобразно уважената част възлизат на 43,79лв.

Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.

При тези мотиви, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение от 08.04.2019г., постановено по гр. д. № 55831/2018г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 35-ти състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу В.К.Б. за сумата от 201,45лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.09.2015г.-11.12.2017г. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2017г. до имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, ап. 148, аб. № 246498, както и в ЧАСТТА, с която В.К.Б. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по ч. гр. д. № 514/2018г. по описа на СРС за разликата над 73,13лв. до пълния присъден размер от 83,22лв. и разноски в първоинстанционното производство за разликата над 503,78лв. до пълния присъден размер от 572,82лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 201,45лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.09.2015г.-11.12.2017г. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2017г. до имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, ап. 148, аб. № 246498, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 514/2018г. по описа на СРС.

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 08.04.2019г., постановено по гр. д. № 55831/2018г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 35-ти състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, още 6,00лв. – сторени разноски в първоинстанционното производство и сумата от 0,12лв. – сторени разноски във въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА В.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 43,79лв. – сторени разноски във въззивното производство съразмерно на уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО на Софийски районен съд в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.