РЕШЕНИЕ
№ 14.04.2020г. град П.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на десети март две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Д. РАЛИНОВА
секретар:Петя
Борисова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №162 по описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и по чл.86
ал.1 от ЗЗД.
Предявени са
претенции от Н.В.Т. с ЕГН ********** и Т.В.Т. с ЕГН ********** *** и съдебен
адрес ***, адв.Я.Я.,***“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С. 1407, общ. С., р-н „Л.", ул. „Д.Б." №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно, със съдебен адрес
*** адв.В.А.
В молбата са
изложени обстоятелства, че ищците са
преки наследници на В. Н.. Т. с ЕГН **********, който бил починал като
велосипедист при ПТП на 25.09.2017г., настъпило по пътя между село
А.К.и село К.Д.като произшествието било настъпило докато баща им се е
движил по пътя в своята лента със своят велосипед. Катастрофата била възникнала
след като движещ се в платното за насрещно движение лек автомобил марка „Ф.",
м.„П.", с ДКН РА *** ВН, управляван от Д.В.С., рязко бил навлязъл в
платното, в което се е движил бащата на ищците и реализирал сблъсък с
управлявания от него велосипед. В резултат от изключително тежкия удар, баща им
бил починал на място.
Твърди се в исковата молба, че по случая било образувано
наказателно производство, предмет на ДП ЗМ 1134/2017 по описа на РУ-П. и пр.
пр. № 4360/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура - П.. След повдигане на
обвинение от страна на прокуратурата било образувано и н.о.х.д. № 186/2018 г.
по описа на Окръжен съд П.. Това производство приключило с осъдителна присъда
за Д.В.С., която била влязла в законна сила на 10.05.2018 година.В присъдата си наказателният съд бил констатирал,
че „в близост до мястото на ПТП, на десен завой,
въпреки задължението си, като водач непрекъснато да контролира автомобила,
който управлява, както и внимателно и всеобхватно да наблюдава пътната
обстановка, Д.В.С.била отклонила вниманието си,била се разсеяла и управляваният
от нея автомобил започнал да се отклонява от правилното си движение в своята
лента. В един момент С. като не контролирала непрекъснато моторното превозно
средство, което управлява и с лекия автомобил била навлязла в лентата за
насрещно движение, при което изгубила контрол над управлявания автомобил и
ударила насрещно правилно движещия се
велосипедист."
В хода на разследването била изготвена съдебномедицинска
експертиза, която установила, че причината за настъпване на смъртта на бащата
на ищците била комбинирана мозъчна, лицева, гръдна и коремна травма, довела до
вътрешен и външен кръвоизливи, причинила нарушаване на ритъма на сърцето и
спирането на същото.
Вследствие на тази загуба и двамата ищци били принудени
да търпят нечовешки душевни страдания и болки. Баща им си бил отишъл от този
свят без време по жесток, безсмислен и мъчителен начин. Баща им бил
най-скъпото, което имали. Обичали се безкрайно много и правили всичко един за
друг. Твърдят, че той винаги е бил тяхната опора във всичко, както в
материален, така и в нематериален смисъл. Неговите любов, грижа и духовна
подкрепа били това, което винаги ги е поддържало заедно като семейство. Баща им
бил изключително жизнен човек. Подкрепял ги във всяко едно отношение. Живеели
всички заедно в едно домакинство. Били заедно във всичко, а баща им, им
оказвал изключителна подкрепа и в грижата за децата им. Ужасната му смърт
нанесла изключително тежък удар на съзнанията им. Липсата на техния баща
усещали постоянно и във всичко. Мисълта за ужасния начин, по който той си
отишъл им причинявала допълнителен стрес. Твърдят, че след черната за тях дата
25.09.2017 г. двамата търпели и трайни негативни изменения в ежедневието си.
Никога нямало да могат да се възстановят от мъката, която обзела сърцата им и
щели да бъдат принудени да търпят тежките вреди от виновно причинената смърт
докато са живи.
Твърди се още в исковата молба, че за описания лек автомобил
марка „Ф.", модел „П.", с ДКН РА***ВН, управляван от Д.В.С.била
сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ответното дружество с
полица № 117001352096, сключена на 09.05.2017 г., с дата на прекратяване
05.12.2017 г.
Считат, че при наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност" застрахователят бил длъжен да обезщети увредените
лица изцяло
и за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност
той бил приел да застрахова, в т. ч. и за лихви, считано от датата на
увреждането. В случая били налице всички елементи от непозволеното увреждане - противоправно
деяние, което е извършено виновно, нанесени били тежки вреди и между тях била
налице пряка причинно следствена връзка. Освен това била налице и валидно
сключена застраховка "Гражданска отговорност" на процесното МПС,
сключена при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Това им давало основание да заведат претенции за
обезщетения пред ответното застрахователно дружество. Въпреки представянето на
всички необходими документи, в т.ч. влязла
в сила присъда и банкови сметки, след разглеждане на претенциите им
„Застрахователно дружество Б.И." АД така и не определило обезщетения за
претърпените от тях огромни неимуществени вреди.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника „ЗД Б.И." АД, да
заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди, в следствие на смъртта
на бащата на двамата ищци - В. Н.. Т., на всеки един от тях в
размер на по 200 000 лева,
ведно със законна лихва от датата на увреждането 25.09.2017г. до окончателното
изплащане на присъденото обезщетение,
както и претендират сторените разноски и адвокатски възнаграждения.В о.с.з.
проведено на 10.03.2020 година, след дадени указания от съда е уточнено,че
лихвата се претендира,считано от 16.01.2018
година.
В законоустановения срок по чл.367 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Б.И.“ АД, с който отговор ответното
дружество възразява, че исковата молба
не съдържала изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска. Сочи, че се не бил описан механизма
на ПТП, липсват подробности за скоростта на движение на двете
участващи в инцидента МПС, маневрите, които са предприели преди и по време на
твърдяното ПТП, пътната обстановка и знаци, както и причината за навлизане на
автомобила в другата лента за движение. Направени са подробни възражения по
механизма на ПТП.
По основателността на иска се
сочи, че ответното дружество не било
дало повод за завеждане на настоящето дело,
поради което не дължало лихва за забава от деня на събитието.
Сочи се, че исковете по реда на
чл.432 ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г. се дължи лихва от друг момент, като е
посочено именно лихвата от кой момент се дължи, съгласно новия Кодекс за
застраховане.
Посочена е съдебна
практика, че лихвата се дължала най-рано
от датата на предявяване на иска пред съда, а не от датата на настъпване на
увреждането.
Оспорва се да е причинен
деликт от лекия автомобил марка „Ф. П.“, застрахован пред ответното дружество.
Твърди се, че не било
доказано по категоричен начин деяние противоправно за виновността на дееца
причинната връзка и настъпилите вреди.
Оспорва се механизма, причинно следствената
връзка, сочи се че пострадалият управлявал велосипеда в нарушение на
изискванията на закона без да ползва предна светлина, светлоотразителна жилетка
и предпазна каска, поради което е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Прави се възражение за
съпричиняване.
Ответникът твърди, че не е
налице деликт, а настъпилото ПТП е в резултат на случайно деяние, според квалификацията на чл.15 от НК.
Оспорва се размера на неимуществените вреди, като прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че претенцията
надхвърляла дори максималните стойности на обезщетения за подобен род вреди,
които се присъждали съгласно актуалната
съдебна практика. Посочени са решения и съдебна практика.
Поддържат възражение за самоувреждане на
пострадалия, развити са подробни доводи за нарушаване правилата за движение на
велосипедистите извън населено място в
тъмната част на деня - чл.79 и чл.80 от ЗДвП. Отново се сочи, че за съпричиняването пострадалият е действал виновно, поради липса на каска,
преден фар и обезопасителна
светлоотразителна жилетка.
Моли се съдът да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни.
Постъпила
е допълнителна искова молба в срок, в която ищецът е посочил, че относно
механизма на ПТП е внесена яснота с
присъдата, постановена по н.о.х.д. №186/2018г. по описа на ПОС. Цитира се от присъдата,
постановена по наказателното дело, установения механизъм: „На 25 септември 2017 г. около 05:50 ч.,
подсъдимата С. тръгнала от дома си в с. К.Д., с личния си автомобил за град
Пловдив, на лекции, през град П..Подсъдимата С. управлявала лекия си автомобил
„ Ф. П. " с ДКН РА***ВН no PAZ ***
с нормална скорост, при тихо, сухо време, пътно платно - запазена асфалтова
настилка. Подсъдимата С. управлявала автомобила със скорост, равна и не
по-ниска от 88 км/ч., при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. за пътно
превозно средство извън населено място.
По същото време, на същото място, но в
противоположна посока от с. А.К.за с. 0К.Д., с велосипед се движил пострадалия В.Т.,***,
със скорост, равна и не по-висока от 13 км/ч. От около година пътувал по този
маршрут с велосипеда си, тъй като работил като пазач в района.
В близост до сметището, на десен завой, въпреки
задължението си, като водач да контролира непрекъснато автомобила, който
управлява, както и внимателно и всеобхватно да наблюдава пътната обстановка,
подсъдимата С. отклонила вниманието си,
разсеяла се и управляваният от нея л. а. „Ф. П."
започнал да се отклонява от правилното си движение в своята лента. В един
момент подсъдимата С. като не контролирала непрекъснато МПС, което
управлява,л.а Ф. П., навлязла в лентата за насрещно движение, при
което изгубила контрол над
управлявания автомобил и ударила насрещно правилно
движещия се велосипедист — пострадалия В.Т..В
резултат на удара, В.Т. получил травми, несъвместими с живота, настъпилото
събитие за него било фатално."
Развити са правни доводи за действието на Кодекса
за застраховането.
По възражение на ответника
за дължимостта на законна лихва се поддържа, че същата се дължала от датата на
настъпване на вредоносния резултат. Алтернативно се моли законната лихва да бъде определена от датата
на изтичане на законовия срок за произнасяне на дружеството – 16.01.2018
година.
Постъпил е и отговор на
допълнителната искова молба, в който
отново се преповтарят първоначалните
възражения. Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като следвало да
съдържа обстоятелства за настъпилото ПТП. Повтарят се възраженията вкл. и съпричиняването за вредоносния резултат, както и че претенцията
на ищците надхвърляла значително максималните стойности за обезщетение на подобен род вреди.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като
обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявените искове от всеки от ищците е с правно основание чл.45 от ЗЗД във
вр. с чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Спорни по делото са
въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищците, налице ли е съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалият им баща и в какъв размер да е
обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху
обезщетението.
От представеното
удостоверение за родствени връзки, се установява, че В. Н.. Т., починал на
25.09.2017 година е баща на ищците Н.В.Т. и Т.В.Т..
Не се оспорва от
ответника, а и се установява от представените доказателства,че процесният лек автомобил Ф. П. с рег. №РА***ВН е бил
застрахован в ответното дружество.Същото е било сезирано от ищците за изплащане
на обезщетение на 15.10.2018 година, видно от приетите доказателства от
образуваната щета при ответника.Видно е, че ответника е образувал преписка
водена е кореспонденция между страните, като от писмо от 12.02.2019г. се
установява,че застрахователят е определил обезщетения в размер на по
20 000 лева.
Този отговор на
ответника съдът приема за извънсъдебно признание на фактите по делото.
Механизма на
ПТП се подкрепя и от допуснатата в настоящото производството САВТЕ ,от която се
установява,че от техническа гледна точка водача на л.а. Д. С., би видяла
колоездача, при ползване от негова страна на светлина и светлоотразителна
жилетка, по-дълго като времеви интервал от времето на опасната зона на спиране
при разрешена,съобразена и конкретна скорост на движение.
В заключение
е напревин извод,че от техническа гледна точка причина за настъпването на
пътния инцидент е загуба на контрол над управлението на автомобила, вероятно
поради отклонение на вниманието на водача.
От представената
по делото присъда по н.о.х.д. 186/18г. по описа на Окръжен съд П. се
установява,че Д.В.С.- родена на ***г***, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
е призната за
виновна в това, че на 25.09.2017г.
на км. 15 + 520 м. на път PAZ *** в посока : от с.К.Д., към разклона за град П.
и град П., при управление на л.а. „Ф. П." с ДК №РА*** ВН, нейна
собственост, като нарушила правилата за движение - чл.20,ал.1 ЗДвП -
"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които
управляват" , а именно: не е контролирала непрекъснато МПС, което
управлява,е навлязла в лентата за насрещно движение, при което изгубила контрол
над управлявания автомобил и ударила насрещно правилно движещ се велосипедист и
по непредпазливост причинила смъртта на - В. Н.. Т., ЕГН **********, б.ж.
на с. А.К., общ.П., поради което на основание чл.343,ал.1,б."в" НК
във вр. с чл.342,ал.1 НК и чл.20,ал.1 ЗДвП
във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК, е осъдена на две
години лишаване от свобода.
Постановената присъда е със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.В тази връзка всички
оспорвания на ответника са несъстоятелни, тъй като от приетата в настоящото
производство САВТЕ и установени факти, се припокриват изцяло изводите с
приетото в мотивите на наказателния съд.
Поради така
установеното,съдът приема за несъстоятелни доводите на ответника за
съпричиняване на вредоносният резултат от страна на наследодателя на
ищците.Независимо дали е бил или не с преден фар и светлоотразителна
жилетка,той се е движел в своето платно и вината е изцяло на Д.В.С., която неправомерно е навлязла в неговото платно.
По делото е разпитан св.П.Н.П., който установява,че е съсед и се
познават с ищците от деца.Отношенията межда двамата братя и баща им били
отлични,живеели на едно място в едно домакинство, разбирали се добре и
въпреки,че Н. създал семейство продължили да живеят заедно.Установява,че преди
смъртта му двамата ищци били по общителни, често се събирали и говорили.Но след
смъртта му, трудно преживявали загубата, затворили се, не контактували с никой,
дори Н. се преместил да живее със семейството си в П..Установява, също че преди
смъртта му –В.Т., бил опора за тях и в личен и финансов план, тъй като майка им
от много години живеела и работела в И..
Предявените
искове са частично основателни.
В резултат от противоправното деяние
- нарушаване на правилата установени в ЗДвП от водача на лекият автомобил Ф. П.
–Д. С. са настъпили вреди за ищците като
синове на починалия - В.Т..
Налице са предпоставките за ангажиране
на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и
виновно поведение на водача на л.а.Ф. П. /установено с влязла в сила присъда/,
за настъпване на процесното ПТП, претърпени от ищците неимуществени вреди в
резултат на произшествието – смъртта на баща им, както и наличие на
застрахователно отношение произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Необходимо е да се
изследва въпросът какво е справедливото обезщетение за тези неимуществени вреди
от настъпила смърт на родител.
Основният
принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е
установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост.При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. /В този смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г./.
Следва да се преценят вида и тежестта
на причинените психични увреждания, продължителността и интензитета им и други
страдания и неудобства за здравето - в
този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о.
Съдът намира,че в конкретния
случай при определяне на размера на обезщетение следва да се отчетат наличието
на обстоятелства, които значително завишават интензитета на претърпените от
пострадалите вреди – настъпила смърт на баща.
Не подлежи на съмнение фактът,че загубата на родител, независимо от
възрастта му е тежко и непреодолимо емоционално изживяване, с трайно и
неотменимо проявление във времето. В случая като синове, ищците са вложили
цялото си старание и възможности да продължат изградената силна емоционална
връзка, като са живеели в едно домакинство,присъствали са взаимно в ежедневието
си. Смъртта на баща им, има за ищците пагубни последици. Загубата е необратима,
съпътствана с ежедневна мъка, тъй като В. е бил част от семейството, живеел е с
тях, както с отговорностите към тях,
така и с незаменимите мигове на внимание, надежди и очаквания.
От друга страна обаче, не се касае за непълнолетни лица, а за пораснали и
изградени като характер мъже, които имат самостоятелен живот,а единият ответник-
Н.Т. и свое семейство.Поради това и съобразно постановената съдебната практика
в подобни казуси, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение, следва
да бъде сумата от по 125 000 лева за всеки един от ищците, като за разликата
над този размер до предявеният пълен от 200 000 лева, исковете следва да
се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на възраженията, за съпричиняване съдът
е изложил мотиви по-горе, приемайки безусловно установеният механизъм на ПТП,
установен и в наказателното производство и при изслушаната и приета САвтЕ, от
който става ясно,че колоездачът В.Т. се е движел правомерно в своето пътно
платно.
Върху обезщетението за неимуществени вреди от по
125 000 лева, следва да бъде
присъдена лихва за забава, но не от датата конкретизирана
в последното съдебно заседание, - „считано от 16.01.2018година“.
Принципно лихвата е дължима с
изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл.497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя да заплати
лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими
доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя /която от двете настъпи по-рано/. В
конкретния случай, ищците са предявили претенция по която е заведена щета на 15.10.2018
година и съдът приема за дата
уведомяване на застрахователя.От 15.10.2018 година съдът отчита 15 дневния срок
от която дата се дължи законната лихва, тъй като застрахователят е
изпаднал в забава да изпълни задължението си, т.е. лихвата е дължима от
30.10.2018г..Размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт, а претенцията за лихви преди тази
дата за периода от 16.01.2018 година до 30.10.2018 година е неоснователна.
При този изход на делото на всяка от страните
се полагат разноски, а всяка от тях е направила възражение за прекомерност на
адв.хонорар на другата страна.
Ищците са представили договори за
правна защита и съдействие по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. за безплатно
оказана адв.помощ и се моли съдът да определи размера на възнаграждението на
адв.Я.П.Я..В този случай възражението за прекомерност се явява изцяло
несъстоятелно. Доколкото по делото адвокатът Я. е осъществил безплатна
адвокатска помощ, което е обективирано в договорите за правна защита и
съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в
наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв.
Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, и уважената част от материалния интерес по двете обезщетения,
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищците адв.Я.П.Я.,съобразно
размера на всяко едно от обезщетенията сумата от 4280 лева или общо за двете обезщетения
-8560 лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 11 636 лева от които 11 436 лева
адв. възнаграждение с ДДС и 200 лева за експертиза.
Съдът счита,че направеното възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на адв.В.А. направено от ищците е неоснователно.
Договореното възнаграждение според цената на исковете е 11 436 лева с
ДДС.Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1,при цена на исковете от по
200 000 лева минималното възнаграждение е 3530 лева плюс 2% за горницата
над 100 000 лева или общо за двата иска – 9530 лева, като се прибави
набисленото ДДС върху тази сума размера на адв. възнаграждение е 11 436
лева, колкото са били заплатени от ответника на проц.представител.
Според размера на отхвърлената част от исковете на основание чл.78 ал.3 от ГПК от общо направените разноски 11636 лева на ответника се полагат разноски в
размер на 4363.50 лева или всеки от ответниците следва да бъде осъден да
заплати по 2181.75 лева разноски.
На основание чл.
78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишки окръжен съд държавна такса върху присъдените обезщетения в размер
на 10 000 лева, както и на основание чл.
11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.235
и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. 1407, общ. С., р-н „Л.", ул.
„Д.Б."
№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно,със съдебен адрес *** адв.В.А.,
да заплатят на ищците
Н.В.Т.
с ЕГН ********** и Т.В.Т. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес ***, адв.Я.Я., на
основание чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата от по 125 000лв., за всеки един от тях,
представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди болки и
страдания от настъпила смърт на техният баща- В. Н.. Т. с ЕГН **********, /като колоездач при ПТП настъпило на 25.09.2017г.
на км. 15 + 520 м. на път PAZ *** в посока : от с.К.Д., към разклона за град П.
и град П.,в резултат на удар от л.а. „Ф. П." с ДК №РА*** ВН, с водач Д.В.С./,
ведно със законната лихва върху всяка една от
сумите,считано от 30.10.2018 година до окончателното изплащане на главниците,
като за разликите над 125 000лв. до пълния предявен размер от по 200000лв., за
всеки един от ищците,ОТХВЪРЛЯ исковете
като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и
претенцията за лихви за забава върху
главниците за периода от 16.01.2018г.-30.10.2018г. година включително, като
недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД
"Б.И.“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С. 1407, общ. С., р-н
„Л.",
ул.„Д.Б."
№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. -заедно, със съдебен адрес *** адв.В.А. да
заплати да заплати по сметка на Окръжен съд П. на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 10
000 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С. 1407, общ. С.,
район „Л.", ул.
„Д.Б."
№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно,със съдебен адрес *** адв.В.А., да заплати на адв. Я.П.Я. САК, с адрес ***, на основание
чл.78,
ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение/хонорар/ в размер на
8560 лева /съобразно уважената част от исковете/.
ОСЪЖДА
Н.В.Т. с ЕГН ********** с адрес *** и съдебен адрес ***, адв.Я.Я.,***“
АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С. 1407, общ. С.,
р-н „Л.",
ул. „Д.Б."
№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно,със съдебен адрес *** адв.В.А.,
разноски съобразно
отхвърлената част от иска сумата от 2181.75
лева.
ОСЪЖДА Т.В.Т. с ЕГН ********** с адрес ***
и съдебен адрес ***, адв.Я.Я. ***“
АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С. 1407, общ. С.,
р-н „Л.",
ул. „Д.Б."
№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.-заедно,със съдебен адрес *** адв.В.А.,
разноски съобразно
отхвърлената част от иска сумата от 2181.75
лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд
гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: