Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 17.01.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На петнадесети януари 2020 година
В открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 772 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 243/28.02.2019г. по Ч.гр.д. № 390/2019 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника/ответницата по делото/ - В.Г.В./ да заплати на кредитора /ищеца по делото/ - „Кредит инс“ ООД сумата от 300 лв. - главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77895/04.06.2018г.; 53.84 лв. - договорна лихва за периода от 04.06.2018г. до 25.02.2019г.; 171 лв. – лихва за периода от 04.06.2018г. до 25.02.2019г.; 13.60 лв. – законна лихва за забава за период от 05.10.2018г. до 25.02.2019г. ., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 год. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. В Законния двуседмичен срок е подадено писмено възражение от длъжника, с което изрично признава сумата от 300 лв.-главница и оспорва всички останали суми, посочени като лихви.
Кредиторът „Кредит инс“ е сключил с кредитополучателя договор за кредит във формата на електронен документ при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Кредитополучателят кандидатствал за получаване на потребителски кредит в размер на 600 лв. на сайта на кредитодателя – www.creditins.bgq, като предоставил личните си данни. На кредитополучателя е изпратен по ел.поща електронен формат на договора за кредит от разстояние, същият е потвърден чрез избиране на изпратения му линк за потвърждение и така е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77895/04.06.2018г. и желаната сума е била преведена чрез системата „е-реу“ и кредитополучателят е получил на каса на офис „Изипей“ АД срещу представена лична карта. Кредитополучателят е имал възможност съгласно формата за кандидатстване за кредит да избере да предостави б. гаранция за обезпечение на задължението или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. Кредитополучателят избрал да му бъде осигурен гарант от кредитодателя, с което на осн. чл.4 от договора за потребителски кредит се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да му бъде начислявана и такса „Гарант“ за предоставената услуга. Кредитодателят има сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г. с „Бикнел корп“ ООД. Съгласно чл.1 ал.2 от договора за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството-гарант сумата, представляваща такса „Гарант“ от кредитополучателя.По силата на чл.1 ал.3 дружеството-гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му суми вкл. по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочна изискуемост. Съгласно условията на договора за потребителски кредит кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, а кредитополучателят – да върне предоставения кредит с договора лихва и такса „Гарант“ , като общият размер на задължението е 1050 лв. и е платимо на шест равни месечни вноски на падежи: 04.07.2018, 04.08.2018, 04.09.2018г., 04.10.2018г., 04.11.2018г. 04.12.2018г. Първите три вноски са изцяло погасени от длъжника. Към 25.02.2019г. кредитополучателят не е погасил нито една от последните три вноски. На кредитополучателя са изпращани напомнителни съобщения като sms, e-mail и са осъществени телефонни разговори, но не е последвало плащане. Срокът на договора изтекъл – 04.12.2018г. и на 28.02.2019г. кредитодателят е подал заявление по чл.410 от ГПК. След издаване на заповед по чл.410 от ГПК ответницата е подала възражение.
Ищецът моли да се признае за установено вземането му по реда на чл.422 ГПК за сумите, както следва: 300 лв. - главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77895/04.06.2018г.; 53.84 лв. - договорна лихва за периода от 04.06.2018г. до 25.02.2019г.; 171 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 04.06.2018г. до 25.02.2019г.; 13.60 лв. – законна лихва за забава за период от 05.10.2018г. до 25.02.2019г. ., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 год. до окончателното плащане на главницата, както и да бъдат присъдени разноските в заповедното и разноските в исковото производство. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпила е преди първото о.з. писмена молба Вх.рег.№ 10370/18.10.2019г. , видно от която иска се поддържа така, както е предявен.
Ответницата – В.Г.В. е редовно уведомена за исковата молба и в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК, е подаден писмен отговор съгласно който искът е допустим, но частично неоснователен. Възразява, че клаузата по чл.4 от договора за потребителски кредит – че кредитополучателят се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да му бъде начислявана и такса „Гарант“ за предоставената услуга е неравноправна и нищожна, както и клаузата за договорна лихва. Счита, че поради неравноправните си клаузи договорът за потребителски кредит е нищожен. Редовно призована ответницата не се яви лично в открито заседание и се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Г.В. ***, която заяви в първото о.з., че не се оспорва, че сумата от 600 лв. е получена, това е главницата, но тя е погасена. В хода на устните състезания се поддържат възраженията , направени в писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 390/2019г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Кредит инс“ ООД е подал на 28.02.2019г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – В.Г.В. ***. Съдът е издал заповед № 243/28.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от 300 лв. - главница; 53.84 лв. - договорна лихва за периода от 04.06.2018г. до 25.02.2019г.; 171 лв. – лихва за периода от 04.06.2018г. до 25.02.2019г.; 13.60 лв. – законна лихва за забава за период от 05.10.2018г. до 25.02.2019г. ., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 год. до окончателното плащане на главницата на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски. Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължения по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77895/04.06.2018г.. Следва да се отбележи, че макар и в заповедта по чл.410 ГПК за сумата от 171 лв. да е записано – лихва, в самото заявление в т.9 б.Б/. предлож.2-ро е пояснено и подчертано : договорна такса „Гарант“. В законния двуседмичен срок длъжникът е подал възражение против заповедта. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът основа вземането си на сключен между кредитодателя „Кредит инс“ ООД и длъжника договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77895/04.06.2018г., ведно с Общи условия на „Кредит инс“ ООД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.
Няма спор между страните по делото, че кредиторът „Кредит инс“ е сключил с кредитополучателя договор за кредит във формата на електронен документ при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Кредитополучателят кандидатствал за получаване на потребителски кредит в размер на 600 лв. на сайта на кредитодателя – www.creditins.bgq, като предоставил личните си данни. На кредитополучателя е изпратен по ел.поща електронен формат на договора за кредит от разстояние, същият е потвърден чрез избиране на изпратения му линк за потвърждение и така е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77895/04.06.2018г. и желаната сума е била преведена чрез системата „е-реу“ и кредитополучателят е получил на каса на офис „Изипей“ АД срещу представена лична карта. Получаването на сумата по кредита в размер на 600 лв. не се оспорва и се потвърди и от пълномощник на ответницата в открито заседание.
От представения по настоящото дело на хартиен носител договор се установи, че „Кредит инс“ ООД-София, наричан - кредитодател, от една страна и от друга страна – ответницата – В.Г.В., наричана за краткост – кредитополучател, са сключили договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77895/04.06.2018г със срок на кредита - с месеца и краен срок на издължаване: 04.12.2018г. Уговорените детайли на кредита са: размер на кредита т.е. чиста стойност – 600 лв.; срок за погасяване- 6 месеца от датата на подписване на договора /04.06.2018г./ ; фиксиран годишен лихвен процент 36 %; годишен процент на разходите 49.7 % . В приложение № 1 към договора е погасителния план, съгласно който погасителните вноски са 6 бр., падежите /датите на погасяване/ на всяка вноска са 04.07.18г.; 04.08.18г.; 04.09.18г.; 04.10.18г.; 04.11.18г. и 04.12.18г.; месечен размер за погасяване на главница 100 лв.; лихва 18 лв. ; такса гарант 57 лв. ; общ размер на месечната погасителна вноска 175 лв. или общо сума за погасяване 1050 лв. Видно от разписката, приложена на лист 11 по делото, сумата в размер на 600 лв. е предадена и ответницата я е получила чрез „Изи пей“ на 04.06.2018г. в 10.37 ч. при представена лична карта. В чл.2.1. от договора е уредено, че кредитът ведно с дължимата лихва се издължава на равни месечни вноски в зависимост от срока на ползване на сумата. Съгласно чл.4 от договора кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя „такса гарант“ разсрочена към месечните му вноски, съгласно приложения към договора погасителен план. В чл.4.1. от договора е уговорено, че дължимата вноска включва главница, лихви и „такса гарант“, като размерът им се определя от размера на отпуснатия кредит, срока, за който е отпуснат и лихвения процент, по който е отпуснат, съгласно погасителен план-Приложение № 1, неразделна част от договора.
Общи условия на „Кредит инс“ ООД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит, са неразделна част от процесния ДПК„Екстра“ № 77895/04.06.2018г . В чл.5.5. от ОУ е уредено, че за предоставения кредит кредитополучателят ще заплаща на кредитодателя лихва за ползване на кредита, чийто размер се определя съобразно размера и срока на предоставената сума. В чл.5.6. от ОУ е записано, че размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ се посочва в договора за кредит, като размерът на ГПР се изчислява съобразно формулата посочена в Приложение № 1 от ПЗР на ЗПК. В чл.9.1. от ОУ е регламентирано, че при забава на плащането /пълно или частично/ на погасителните вноски по кредита от страна на кредитополучателя, кредитодателят начислява върху неиздължените /просрочените / суми за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения, обезщетение за забава в размер на действаща законна лихва, за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В раздел VІІІ. „Гаранция по кредит“ от ОУ е уговорено следното: 8.1. С цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя последния следва да представи лично или по пощата с препоръчано писмо оригинал на б. гаранция покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до 3 (три) дни след одобрение на кредита, като в случай, че същата отговаря на всички законови изисквания кредитодателят ще предостави в полза на кредитополучателя одобрената сума. Кредитодателят не е длъжен да приеме представената от кредитополучателя б. гаранция, ако същата отговаря на изискванията на закона.; 8.2. Предоставянето на гаранция е задължително условие за отпускане на кредита.; 8.3. Банковата гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят не заплати, което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, банката ще заплати на кредитодателят всички дължими от кредитополучателя суми след получаване на писмено искане от страна на кредитодателя .; 8.4. В случай, че кредитополучателят не успее или не желае да предостави посочено обезпечения, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и одобрено от страните Дружество гарант . В този случай, кредитодателят се задължава да събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя Дружество гарант, като същия урежда отношенията си с Дружеството гарант съгласно условията на договор сключен помежду им. В ОУ не е посочено кое е това дружество гарант. Видно от представения от ищеца Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, сключен на 25.10.2014г. кредитодателят „Кредит инс“ ООД е в договорни отношения с „БИКНЕЛ КОРП” ООД , per. номер 155538/23.10.2014г. със седалище и адрес на управление : държава Сейшели, гр. Махе, ул. Оливиер Марадан, сграда Оливиер Марадан Билдинг, aп. 2 - представлявано от Майкъл Патрик Дуен - наричано за краткост ,ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ”. По силата на чл.1 ал.3 и чл.3 от последно цитирания договор, Дружеството-гарант се задължава да гарантира изплащане на сумите по договори за предоставяне на потребителски кредити на Кредитодателя след, като последния е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост и след писмено поискване от страна на Кредитодателя в срок от 30 /тридесет / дни, след изтичането на 2-годишния срок, да плати всички гарантирани задължения. Съгласно чл.7 ал.3 от същия Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, сключен на 25.10.2014г., размерът на гаранцията към всеки сключен Договор за потребителски кредит се определя съгласно данните подадени от КРЕДИТОДАТЕЛЯТ до ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ, във таблична форма съобразно Приложение № 1 неразделна част от настоящия договор. Такова Приложение № 1 не е представяно като писмено доказателство по делото. И още нещо, съгласно чл.7 ал.6 от Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, сключен на 25.10.2014г. : За набиране на клиенти от страна на КРЕДИТОДАТЕЛЯ на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ последното дължи заплащане на комисионна в размер на 5 % /пет процента/ от стойността на получената „такса гаранция”, като посочената комисионна се удържа от дължимото възнаграждение от страна на „КРЕДИТ ИНС“ ООД на „БИКНЕЛ КОРП” ООД в срока по чл. 7 ал. 1.
Не се спори по делото, че ответникът е извършил частични плащания по ДПК. От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, потвърдено от вещото лице Е.В. в открито заседание се установи безспорно, че ответницата като кредитополучател по ДПК е извършила частични плащания в размер на общо 526 лв., от които са погасени изцяло 3 бр. погасителни вноски от по 175 лв. /за м. 07., 08. и 09. 2018г./, платена законна лихва 0.84 лв. и за главница по четвърта погасителна вноска 0.16 лв. Неплатеният остатък от задължението към кредитодателя е в размер на общо 536.84 лв. , а по пера, както следва: непогасена главница 300 лв.; договорна лихва за периода от 04.10.2018г. до 04.12.2018г. в размер на 53.84 лв.; такса Гарант за периода от 04.10.2018г. до 04.12.2018г. в размер на 171 лв. и законна лихва за забава за периода от 05.10.2018г. до 25.02.2019г. изчислена върху главницата от 300 лв. е в размер на 12 лв.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че процесният
договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора,
като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. При подробната преценка
и съпоставка на клаузите в процесния ДПК „Екстра“ № 77895/04.06.2018г. с
разпоредбите на ЗПК, съдът счита, че сключеният с ответника договор отговаря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл.22 от ЗПК. Договорът е сключен в
писмена форма по ясен и разбираем начин; посочен е общият размер на кредита, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК; лихвеният процент по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен
на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК – фиксиран; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.; условията за издължаване на кредита – включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, съгласно чл.11 ал.1 т.11; информацията по чл.11 ал.1 т.12 ; наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това право може да
бъде упражнено, съгласно чл.11 ал.1 т.20; общите условия, които са неразделна
част от договора , съгласно чл.11 ал.2 ЗПК. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че искът е доказан
по основание за установяване на вземане за главница, договорна лихва и законова лихва за забава, но
в размерите съобразно заключението на съдебната счетоводна експертиза.
По отношение на таксата „Гарант“
съдът съобрази следното: При
тълкуване на чл.4 от ДПК във връзка с раздел
VІІІ. „Гаранция по кредит“ от ОУ,
намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса "Гарант" в
размер на 342 лв., заобикаля закона –
чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК
и противоречи на добрите нрави,
доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на
нейните обезпечителни и обезщетителни функции. Предвиденото в ДПК обезпечение – б. гаранция е
от такова естество, че поставя кредитополучателя в невъзможност в рамките на
уговорените 3 дни от подписването на договора да го изпълни. Това автоматично
води до следващото - гаранция от дружество-гарант, което утежнява изключително
задължението на кредитополучателя. Учредяването
на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при липса на доброволно
изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде удовлетворен
при принудителното осъществяване на дължимата престация. Задължението за
учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се отразява върху
основното задължение на кредитополучателя – да върне заетата сума. Само по себе си
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора,
който следва да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска
при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита /арг. чл. 16 ЗПК/. В случая таксата „Гарант“ не е уговорена с
оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта й е предвидена кумулативно
и независимо от изпълнението на основното парично задължение на
кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали изобщо е налице
неизпълнение по договора от страна на кредитополучателя. В договора и в общите условия към него не се
изяснява конкретно при какви обективни критерии, фактори и начин е формиран
размерът на таксата – бланкетно в чл. 4.1 се сочи, че е на база размера,
срока и лихвения процент на отпуснатия
кредит, а в Приложение 1 е посочена като глобална сума – 342 лв. Нещо повече, същата
е определена в размер, близък до размера на предоставения паричен заем (в
размер на 57 % от главницата) и се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване
на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните
по сделката, в случая – на търговеца за сметка на потребителя. Подобен
прекомерен размер не би могъл да се оправдае с поетия от кредитора риск от
неизпълнението, доколкото таксата се дължи единствено с оглед факта, че той сам
е осигурил трето лице, отговарящо за задължението с имуществената си сфера –
което поначало е в негов собствен интерес. Уговорена в размер на 57 % от
размера на главницата, таксата заобикаля и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
установените максимално допустими размери на годишния процент на разходите по
потребителски кредити. Предвид нищожността на чл.4 от процесния ДПК, липсва основание за заплащане на такса
"Гарант". Ето защо предявеният иск за установяване на вземане в тази
част следва да се отхвърли като неосноватгелен.
В настоящото исково производство са представени писмени доказателства
за разноски на ищеца, както следва : 175
лв.-довнесена държавна такса; 300 лв.-адвокатско възнаграждение; 150 лв. –
депозит за възнаграждение по ССЕ или общо 625 лв. С оглед изхода на спора
ответницата следва да заплати на ищеца основателно направените разноски
съразмерно уважената част от иска в размер на 424.65 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК. Ответницата е направила разноски в
размер на 200 лв. за адвокатско
възнаграждение. Ищецът следва да заплати на ответницата основателно направените разноски с оглед
отхвърлената част от иска в размер на 64.11 лв., на осн. чл.78 ал.3 от ГПК. Или
ответницата следва да заплати на ищеца по компенсация разноските в
исковото производство в размер на 360.54 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за 25 лв. –
държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора
по настоящото дело, ответницата следва да заплати на ищеца разноските в размер
на 220.81 лв. в заповедното производство , на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис Трети“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6 , чрез пълномощник – адв. Р.И.Д., съдебен адрес:*** против ответник: В.Г.В., ЕГН **********,***, за сумата 300 лв. - главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 77895/04.06.2018г.; 53.84 лв. - договорна лихва за периода от 04.06.2018г. до 25.02.2019г. и 12 лв. – законна лихва за забава за период от 05.10.2018г. до 25.02.2019г. ., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 год. до окончателното плащане на главницата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 243/28.02.2019г. по Ч.гр.д. № 390/2019г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от„КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис Трети“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6 , чрез пълномощник – адв. Р.И.Д., съдебен адрес:*** против ответник: В.Г.В. ЕГН ********** ***, иск за установяване съществуване на вземане за сумата 171 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 04.06.2018г. до 25.02.2019г.; и за сумата над 12 лв. в останалата част до пълния и претендиран размер от 13.60 лв. за законна лихва за забава за период от 05.10.2018г. до 25.02.2019г. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.Г.В. ЕГН **********о***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис Трети“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6 , чрез пълномощник – адв. Р.И.Д., съдебен адрес:***, сумата от 220.81 лв. , представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 390/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.В. ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис Трети“ № 19, вх.В, ет.1, ап.6 , чрез пълномощник – адв. Р.И.Д., съдебен адрес:*** сумата от сумата от 360.54 лв. – по компенсация, представляваща направени разноски в исковото производство по Гр.д. № 772/2019г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: