Решение по дело №251/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 48
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20215600500251
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. ХАСКОВО , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №260003/19.02.2021г. на РС-Ивайловград, постановено по гр.д.№78/2020г.
по описа на съда, бил отхвърлен предявеният от „Ипсилон“ЕООД- гр.Болярово, обл.Ямбол
ЕИК ********* срещу ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“- гр.Ивайловград ЕИК
2016176540046 иск за сумата от 1702 лв. като недоказан, а „Ипсилон“ЕООД- гр.Болярово,
обл.Ямбол бил осъден да заплати на ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“-
гр.Ивайловград разноски по делото в размер на 400лв.- адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение останал въззивникът „Ипсилон“ЕООД-
гр.Болярово, обл.Ямбол, който чрез пълномощника си адв.П.М. го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост.
Твърди, че недопустимо първоинстанционният съд обсъдил и уважил непредявен от
ответника насрещен иск за разваляне на процесния договор между страните. Намира, че
обжалваното решение е назаконосъобразно, тъй като неправилно е бил приложен закона,
както и необосновано, доколкото не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявало по несъмнен
начин наличието на договорна връзка между страните по Договор за добив на дървесина
№9/09.01.2015г. в обект №1524, отдели 456-г, 457-а и 457-в. Твърди, че след като ответникът
приел и заплатил изпълнението на работата по договорите без възражения, оспорвания и
рекламации, то липсвало основание да се откаже връщане на платената във връзка с
изпълнение на договора гаранция в размер на 1702 лева.
Намира, че районният съд следвало да приеме, че представената като гаранция по
договора сума представлявала задатък по смисъла на чл.93 ал.1 от ЗЗД, гарантиращ
1
изпълнението по търговска сделка, съгласно чл.288 ТЗ. Счита, че в случая разпоредбите на
чл.258-269 ЗЗД намират субсидиарно приложение, поради което първата инстанция следвало
да приеме, че при липса на възражение за недостатъци на извършената работа от страна на
възложителя, предоставената при сключването на договора парична гаранция изпълнила
своето предназначение, като се дължало нейното връщане.
Във въззивната жалба са направени правни изводи относно законоустановените
възможности за задържане на гаранцията от страна на възложителя. Твърди се, че в
конкретния случай не е била налице нито една от възможните хипотези за това, предвид
изправността на изпълнителя и липсата на изрично противопоставяне на възложителя срещу
начина, срока и качеството на изпълнението на възложената работа.
Отделно се излагат аргументи относно невъзможността „Ипсилон“ЕООД-
гр.Болярово, обл.Ямбол да изпълни възложения с процесния договор добив на дървесина в
отдел 456-г в обект №1524. Твърди се, че причината за това е поведението на възложителя,
който не е сторил необходимото от своя страна да издаде позволително за сеч за посочения
отдел. Подкрепя съжденията си с нормативни разпоредби от Закона за горите, Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, и т.1.3
от процесния договор, според които възложителят следва да бъде активната страна при
издаването на необходимото позволително за сеч, а изпълнителят само да се яви за
получаването му, едва след което да престъпи към добив на дървесина.
Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-
Ивайловград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи
изцяло предявения иск, като доказан по основание и размер. Претендира и присъждане на
разноски по делото и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът поддържа
процесуалната си позиция, изразена в жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща свой представител.
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите, изложени във въззивната
жалба и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от активно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ОС-Хасково намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на проверката относно правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, които намира за основателни.
РС-Ивайловград е бил сезиран с осъдителен иск, предявен от ищеца „Ипсилон“ЕООД-
гр.Болярово, обл.Ямбол против ответника ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“-
гр.Ивайловград за сумата от 1702лв., представляваща внесена от ищеца гаранция по
Договор за добив на дървесина №9/09.01.2015г. в обект №1524, отдели 456-г, 457-а и 457-в,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. С исковата молба се претендират и сторените от ищеца
2
разноски в производството.
По делото е безспорно установено, че между страните е съществувала облигационна
връзка, породена от сключен Договор за добив на дървесина №9/09.01.2015г. в обект №1524,
отдели 456-г, 457-а и 457-в. По силата на договорната обвързаност ответникът възложил на
ищеца срещу възнаграждение да отсече, извози, сортира и рампира на временен склад
маркирана дървесина в обект №1524, отдели 456-г, 457-а и 457-в, с начало на изпълнението
09.12.2015г. и краен срок за извършване на възложената работа 31.12.2015г.. В чл.1.3 от
процесния договор било предвидено, че насажденията, включени в обекта, се предават на
изпълнителя с издаването на Позволително за сеч и изготвянето на Предавателно-
приемателен протокол, които се изготвят в присъствието на лицензиран лесовъд на
изпълнителя, който ги подписва. Според същата клауза на договора изпълнителят бил
длъжен да се яви да получи Позволителното за сеч най-късно три дни преди началния срок
на сечта, определен за съответното насаждение. Със Споразумение №5/30.04.2015г. между
страните началото за изпълнение на договора било отложено за 01.01.2016г.. С Анекс
№9/30.12.2016г. към процесния договор крайният срок на последния бил удължен до
30.05.2017г..
От приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че
съгласно изискванията на чл.108 от Закона за горите от ДГС „Ивайловград“ били издадени,
следните документи за отдели 457-а и 457-в:
-Позволително за сеч №0322897/08.09.2016г. за очакван добив на 272 плътни куб.м. лежаща
маса от площно сечище от 12.700 хектара в отдел 457-а, като дърветата са били маркирани
със синя боя; Предавателно-приемателен протокол №1/07.10.2016г. за приемане на
извършената работа в отдел 457-а за 225.30 куб.м., подписан без възражения от страна на
възложителя; Фактура №888/07.10.2016г. за извършената услуга на стойност 7527.64 лв. с
ДДС и Протокол за освидетелстване на сечище № 0335921/ 25.01.2017г., с който е
установено, че от 272 куб.м. по позволително за сеч, в отдел 457-а действително отсечени са
225.3 куб.м., няма налични неотсечени маркирани стъбла и разликите между количеството
по позволителното за сеч и действително добитата дървесина в обекта е около 20 % , което е
в рамките на допустимото.
-Позволително за сеч №0313116/19.07.2016г. за очакван добив на 771 плътни куб.м. лежаща
маса от площно сечище от 16.100 хектара в отдел 457-в, като дърветата са били маркирани
със синя боя и Позволително за сеч №0352569/27.02.2017г. за очакван добив на 694.8
плътни куб.м. лежаща маса от площно сечище от 14.300 хектара в отдел 457-в, като
дърветата са били маркирани със синя боя; Предавателно-приемателен протокол
№2/07.10.2016г. за приемане на извършената работа в отдел 457-в за 60 куб.м. дървен
материал, подписан без възражение от страна на възложителя и заплатен с Фактура
№888/07.10.2016г. на стойност 7527.64 лв. с ДДС, Предавателно-приемателен протокол
№3/22.12.2016г. за приемане на извършената работа за отдел 457-в за 16.20 куб.м., подписан
без възражения от страна на възложителя и заплатен с Фактура № 931/30.12.2016г. на
стойност 445.18 лв. с ДДС и Предавателно-приемателен протокол №2/03.07.2017г. за
приемане на извършената работа за отдел 457-в за 22 куб.м. дървен материал, подписан без
възражение от страна на възложителя и заплатен с Фактура № 956/28.07.2017г. на стойност
562.34 лв. с ДДС; Протокол за освидетелстване на сечище № 0337150/31.01.2017г., с
който е установено, че от 771 куб.м. по позволително за сеч, в отдел 457-в действително
отсечени са 76.2 куб.м., като има налични неотсечени маркирани стъбла и разликите между
количеството по позволителното за сеч и действително добитата дървесина в обекта се
дължи на обстоятелството, че сечта не е изведена върху цялата площ и Протокол за
освидетелстване на сечище № 0347315/28.07.2017г., с който е установено, че от 694.8
куб.м. по позволително за сеч, в отдел 457-в действително отсечени са 151 куб.м., като има
3
налични неотсечени маркирани стъбла и разликите между количеството по позволителното
за сеч и действително добитата дървесина в обекта се дължи на неусвоени стръмни и
труднодостъпни терени.
По отношение отдел 456-г от процесния договор не е установено издадено
Позволително за сеч.
С уведомление изх.№ФСД-23-66/02.06.2020г. ответникът е уведомил ищцовото
дружество, че внесената гаранция по процесния договор остава в полза на ТП ДГС
Ивайловград, поради обстоятелството, че договорните задължения са били изпълнени на
19% и на основание чл.5.5 подточка 5.5.1 от Договора.
От заключението на вещото лице по изготвената и приета експертиза в
първоинстанционното производство се установява, че реалният обем на маркираната
дървесина за отдел 457-а е 272 пл.куб.м., а за отдел 457-в е 771 пл.куб.м., като в
Протоколите за освидетелстване на сечищата за двата отдела общият обем на отсечената,
извозена, рампирана и приета дървесина/включително и тази на временен склад/ е 711.86
пл.куб.м., т.е. общият % на повалените и маркирани дървета, за двата отдела е 68% от
общата маса дърва, която е посочена в Позволителните за сеч.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав счита, че отсеченото, извозено,
сортирано и рампирано на временен склад от ищеца количество дървесина е било заплатено
от ответното дружество, т.е. добитата дървесна маса от отдели 457-а и 457-в, за които на
ищеца е било издадено позволително за сеч, е била приета и заплатена от ответника.
От ангажираните по делото доказателства се установява също, че при сключването на
процесния договор изпълнителят е внесъл гаранция в размер на 1702 лв., която според
чл.2.5 от същия се връща след освидетелстване на всички сечища в обекта.
Основният спор по делото се свежда до това дали е налице неизпълнение на
основни договорни задължения по вина на ищеца, което да води до възникване на
право у ответника да задържи платената при сключване на договора гаранция, като в
тази връзка е нужно да се отбележи следното:
Процесният договор, по който ищецът се явява изпълнител, а ответникът възложител
има характер на договор за изработка, поради което по отношение на същия следва да
намерят приложение както клаузите, включени в него, и специалните разпоредби на чл.258
и сл. от ЗЗД, така и общите разпоредби на ЗЗД.
С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение.Това са
основните корелативни задължения, които възникват между страните по договорите за
изработка, поради което виновното неизпълнение на тези основни задължения влече
неизправност на някоя от страните.
Съгласно разпоредбата на чл.63 от ЗЗД всяка от страните по договора трябва да
изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на
закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия
начин. Задълженията трябва да се изпълняват с грижата на добър стопанин. Съгласно чл.65
ал.1 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно
от дължимото, а съгласно чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме
изпълнение на части, макар и задължението да е делимо.
Действително се установява, че ищецът не е изпълнил точно задълженията си по
4
процесния договор, а именно да отсече, извози, сортира и рампира на временен склад
маркирана от ответника дървесина за посочения в договора обект 456-г и в договорените
прогнозни количества и срокове, а именно:
На първо място от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
срокът на процесния договор е бил удължен до 30.05.2017г. по взаимно съгласие между
двете страни с подписването на анекс. Действително последният Предавателно-приемателен
протокол за приемане на извършената работа е бил съставен между страните на 03.07.2017г.,
т.е. след изтичане на предвидения краен срок за сеч и извоз съгласно т.1 от Анекс
№9/30.12.2016г. към Договор №9/09.01.2016г.. Протоколът е бил подписан от представител
на ДГС „Ивайловград“, без да са били направени възражения както по отношение на
технологичните изисквания и качеството на извършената работа, така и във връзка с
неспазването на определения краен срок. В този смисъл би могъл да се направи извод, че
възложителят е приел изпълнението, макари закъсняло.
На второ място от приетите по делото доказателства, се установява, че ищецът
действително не е изпълнил в пълен обем задълженията си по договора, като не е извършил
сеч на предвиденото прогнозно количество дървесина за трите отдела. По силата на чл.108,
ал.1 от Закона за горите, сечите се провеждат въз основа на писмено позволително. Съгласно
чл.1.3 от договора насажденията, включени в обекта се предават на изпълнителя с
издаването на позволително за сеч и изготвянето на предавателно-приемателен протокол,
като изпълнителят е длъжен да се яви да получи позволително за сеч най-късно три дни
преди началния срок за сеч, определен за съответното насаждение. Според същата клауза на
процесния договор позволителното за сеч и протоколът се изготвят в присъствието на
лицензирания лесовъд на изпълнителя, който ги подписва. Т.е., за да започне сечта, всяка от
страните има задължение, което следва да изпълни- от една страна изпълнителят да осигури
регистриран лесовъд, а от друга страна- възложителят да му предаде позволителното за сеч.
По делото липсват доказателства, че в периода на действие на договора и анекса към него е
издавано позволително за сеч за обект 456-г. В този смисъл изпълнителят е бил поставен в
невъзможност да стартира действия по реализиране на задълженията си по договора
касателно обект 456-г, поради което от негова страна не е налице виновно неизпълнение.
Според чл.92 ал.1 изр.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С
неустоечната клауза страните се отклоняват от чл.82 ЗЗД, като предварително определят
размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и
действително причинените от неизпълнението вреди, но при валидно облигационно
отношение. Неустойката е ангажиране имуществената отговорност на длъжника при
двустранните договори, в които страните правят насрещни волеизявления, които са с
противоположна насоченост, тъй като интересите им са противоположни, поради което се
пораждат права и задължения, към другата страна в материалноправната връзка.
Неизпълнението на задължението, ще е основание да се породи вземане от неустоечен
характер за изправната страна в договорната връзка, ако такава клауза е налице, валидна е и
договорът е породил своето действие.
Неустойката напрактика е форма на обезвреда, при която за кредитора и изправна
страна по сделката, отпада задължението да установява размера на вредите, достатъчно е да
установи валиден договор, валидна неустоечна клауза и форма на виновно неизпълнение, за
което същата е предвидена, за да ангажира, на договорно основание, имуществената
отговорност на длъжника.
Съгласно чл. 33 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности
5
в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и
недървесни горски продукти, гаранцията за изпълнение на сключените договори се
освобождава при изпълнение на договорните задължения в срок 10 работни дни след
окончателното приемане на извършената работа с приемателно-предавателни протоколи за
обекта, а при добив на дървесина - в срок 10 работни дни след съставяне на констативни
протоколи за освидетелстване на всички сечища в обекта, като при неспазване на посочения
срок възложителят дължи лихва в размер на законната лихва за всеки ден просрочие.
Съгласно ал.2 условията и сроковете за задържане на гаранцията за изпълнение, както и
заплащането на неустойки се уреждат в договора по чл. 35.
В раздел VI-ти на процесния договор са уговорени санкциите и неустойките, които
всяка страна следва да понесе при неизпълнение на договорните си задължения, като в
чл.6.3 е предвидено, че при неизпълнение на чл.4.9 /Изпълнителят е длъжен да ремонтира
съществуващите извозни пътища, необходими за усвояване на дървесината в обектите, в
които се извършва сеч./ от страна на изпълнителя, гаранцията за изпълнение на договора не
се връща.
В раздел V-ти, чл.5.5 вр. чл.5.5.1 на Договора е предвидено, че възложителят
прекратява договора с едностранно писмено уведомление, без да дължи обезщетение за
пропуснати ползи и неустойки за вреди, като гаранцията за изпълнение не се връща в
случай, че изпълнителят не спази някои от уговорените в чл.4.2 срокове/спазване на графика
по Приложение №1, който е неразделна част от договора/.
В конкретният случай не установява, че възложителят е бил изправна страна по
договора, доколкото липсват доказателства, че е бил предаден целият обект по договора за
сеч и извоз на дървесина, като за отдел 456-г изобщо не е било издавано позволително за
сеч. С оглед на събраните доказателства по делото ищецът, в качеството си на възложител, е
неизправна страна по договора, а съгласно постановени по реда на чл. 290 ГПК Решение №
21/2010 г., по т. д. № 470/09 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 105/14 г., т. д. № 2617/13 г., ІІ т. о.,
ТК ВКС, уговорената неустойка не се дължи за неизпълнение на поети от длъжника
задължения, ако кредиторът, претендиращ заплащането й е неизправна страна поради това,
че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни насрещните си задължения по договора.
Тук е мястото да се отбележи, че процесният договор е прекратен с изтичане на
уговорения с анекса към него срок, който не е бил удължен, поради което възраженията на
въззивника в тази насока се явяват неоснователни. След прекратяване действието на
договора се дължи връщане на платената гаранции, освен в случаите, когато може да бъдат
задържана. Съобразно изложеното до момента и при липса основание за задържането на
внесената гаранция след изтичане срока на договора, то следва да се приеме, че след
30.05.2017г., ответникът в нарушение е задържал процесната гаранция, поради което искът
за това вземане се явява основателен и следва да бъде уважен, а първоинстанционното
решение отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски за двете съдебни инстанции, а именно: 800
лева/ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение и разноски на вещо лице и за
призоваване на свидетел/ за производството пред РС-Ивайловград и 500 лева/адвокатско
възнаграждение/ за производството пред ОС-Хасково.
Мотивиран от горното, съдът
6

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260003/19.02.2021г., постановено по гр.д.№78/2020г. на
Районен съд- Ивайловград, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“- гр.Ивайловград ЕИК
2016176540046 да заплати на „Ипсилон“ЕООД- гр.Болярово, обл.Ямбол ЕИК *********
сумата от 1702лв., представляваща внесена гаранция по Договор за добив на дървесина
№9/09.01.2015г. в обект №1524, отдели 456-г, 457-а и 457-в, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 15.07.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ТП“Държавно горско стопанство/ДГС/“-гр.Ивайловград ЕИК
2016176540046 да заплати на „Ипсилон“ЕООД- гр.Болярово, обл.Ямбол ЕИК *********
сумата от 1300лв.- разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
7