РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. П., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101490 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д. В. М., АК – П., с адрес
на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на
пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен
адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“
№ 51, вх.А, ет.9, ап. Офис 20, представлявано от И. В.а Д. и Д.а В.а Н..
Ищецът твърди, че е страна по Договор № 1078320 за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние от 22.10.2021 г., сключен с „Фератум
България“ ЕООД, по силата на който е получил кредит в размер на 1 000 лева, при
лихва от 33,80 лева и следва да върне на дружеството сума в размер на 1 033,80 лева,
при ГПР 49,85 %, лихвен процент 3,38 % при срок на кредита от 30 дни.
Съгласно чл.5 от Договора, ищецът следва да сключи Договор за гаранция с
дружеството „Фератум Банк“, с цел да бъде обезпечен сключения Договор, по който
Договор за гаранция ищецът следва да заплати сумата от 296,20 лева, подробно
описано и дължима спрямо погасителния план към Договора за гаранция. В условията
на евентуалност се сочи, че клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, въз основа на която е сключен Договора за гаранция е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Ищецът твърди,
че така сключения Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
1
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както
и че същият е недействителен на специалните основания на чл. 22 от ЗПК.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
Договор № 1078320 от 22.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В условията на евентуалност се посочва, че клаузата в чл. 5 от Договор №
1078320 от 22.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние,
сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор
за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 143, ал. 1 и чл.146 от ЗЗП.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за редовност на исковата
молба, но неоснователност и недоказаност на предявения с нея иск. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
1078320, по силата на който ответникът е отпускал на ищеца сума в размер на 1 000
лева. Посочва, че не е основателно твърдението, че предоставянето на поръчителство
от Фератум Банк е условия за сключване на договор за кредит, тъй като при
кандидатстване всеки кредитополучател може да избере да сключи договор за гаранция
с гарант /поръчител/, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по
кредита, или да посочи поръчител избран от него. Излага, че сключването на договор
за гаранция не е задължително условия за сключването на договор за кредит, а
избраната възможност заляга в процесния чл. 5 от Договора за кредит, който се
генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при
подаване на заявката за кредит – т.е същата се явява индивидуално договорена по
избор на потребителя. Сочи, че ищецът след като сам е посочил Фератум Банк като
поръчител и е получил информацията, съответно проектите за договорите, е потвърдил
изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при
посочените условия. Прави искане за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор № 1078320 за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, на 22.10.2021 г.
"Фератум България" ЕООД и Б. А. В. са се договорили ответното дружество да
предостави на ищеца заем в размер на 1 000 лева, който той трябвало да върне в срок
от 30 дни, ведно с лихва от 3,38% или 33,80 лева. Падежната дата на заема
2
била 21.11.2021 г. В Договора е посочено, че ГПР по заема е в размер на 49,85 %, както
и че заема се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Фератум Банк"ЕАД в полза
на кредитора. Договорът за поръчителство трябвало да се сключи не по-късно от края
на работния ден, в който е сключен договора за заем. Одобряването на обезпечението
от "Фератум България"ЕООД се извършвало чрез одобряването на заема.
Преди сключване на Договора ответникът предоставил на ищеца Преддоговорна
информация /Стандартен европейски формат/, в която били описани параметрите по
бъдещия договор. Посочено било, че общо дължимата сума по кредита от 1033,80 лева
ще бъде платена на 21.11.2021 г. От тази сума 1 000 лева била главница, а 33,80 лева –
лихва. Годишният лихвен процент по кредита бил в размер на 41,12%. Изрично е
посочено, че за сключване на договора за кредит е необходимо да се представи и
договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя.
Той можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора
за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на договор за гаранция не
било задължително условие за сключването на договора за кредит и не увеличавало
възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер
и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция била допълнителна
възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. При сключване на
договор за гаранция с гарант предложен от кредитора, очакваните разходи за
кредитополучателя щели да бъдат в размер на 296,20 лева. Изрично е посочено, че тези
разходи не се включвали в ГПР по кредита, тъй като не влизали в общия разход по
кредита, съгласно § 1. 1 от ЗПК, доколкото касаели допълнителна услуга, която не е
задължително условие за предоставянето на кредита. На следващо място е посочено, че
при изчислението на ГПР се вземали предвид следните условия: Договорът за кредит
ще остане валиден през договорения период и кредитора и заемополучателя ще
изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени в Договора;
Лихвения процент е фиксиран и остава непроменен за срока на договора.
Съгласно представения по делото Договор за гаранция (поръчителство) от
23.10.2021 г., "Фератум Банк"ЕАД и Б. А. В. се договорили, гарантът да предостави
гаранция, като се задължи да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от
Договора за заем. Определена била и такса за предоставяне на гаранция
/поръчителство/, а именно сумата от 296,20 лева, която била дължима от клиента. Тази
такса трябвало да бъде заплатена от клиента на гаранта по негова банкова сметка.
Съгласно така сключения договор, гарантът се задължавал солидарно с клиента да
отговаря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на ЗЗД, за изпълнението на
всички задължения, произтичащи от Договора за заем между клиента и заемодателя.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответното дружество,
съдът назначи и изслуша заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи.
3
Според заключението на съдебно –счетоводната експертиза, при изчисляване на
ГПР-то по процесния кредит, като разходи са включени само сумата по кредита – 1000
лева и възнаградителната лихва в размер на 33,80 лева, като годишния процент на
разходите е в размер на 49,85 %. В изчисленията за ГПР /годишния процент на
разходите/, като разход не е включена таксата по гаранционния договор
/поръчителство/ сключен между „Фератум Банк“ и заемополучателят Б. А. В. в размер
на 296,20 лева. Тази сума няма характер на задължително плащане, но реално оскъпява
разходите по заема.
Платената сума за незадължителна услуга за гаранция от заемополучателя Б. А.
В. по гаранция не е задържана от заемодателя „Фератум България“ ЕООД, а е
преведена към свободно избрания от заемополучателя поръчител „Фератум Банк“.
Ако заемополучателят избере личен гарант по кредита си, не се дължат никакви
допълнителни такси. Сключва се договор между дружеството и личния гарант, като
целта на този договор е кредитът да бъде обезпечен.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, при
кандидатстване за кредит от „Фератум България“ЕООД, заявка може да се подаде с
личен гарант от кредитоискателя, който попълва заявката. Личен гарант е физическо
лице, посочено от кредитоискателя по време на кандидатстването за кредит от
„Фератум България“ ЕООД. Решението за посочване на гарант се взима от клиента,
който кандидатства за кредит.
Дружеството има разгледани и одобрени заявки за кредит, по които други
кредитоискатели, различни от ищеца, са кандидатствали с личен гарант.
При кандидатстване за процесния договор за кредит, „Фератум България“ЕООД
е предоставило на ищеца прикачени към и-мейл следните документи: Преддоговорна
информация (Стандартен европейски формуляр); Договор за потребителски кредит №
1078320 от 22.10.2021 г., Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум
България“ЕООД и неговите клиенти.
От реализираната по електронен път кореспонденция между страните,
визуализирана чрез екранни снимки от база данни в ответното дружество се налага
извод, че е дадено съгласие за сключване на процесния договор за кредит и са
получени документите от страна на ищеца.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че на 22.10.2021 г. ищецът е сключил с
"Фератум България" ЕООД Договор № 1078320 за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние, като му е бил предоставен кредит в размер на 1 000 лева, който
е трябвало да върне на една вноска за срок от 30 дни, ведно с лихва от 33,80 лева
4
/3,38%/. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор,
ищецът е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в
Поръчителство от "Фератум Банк"ЕАД в полза на ответното дружество, като за това Б.
В. трябвало да заплати такса от 269,20 лева. Не се спори между страните и относно
това, че на 23.10.2021 г. ищецът е сключил с "Фератум Банк"ЕАД Договор за
гаранция/поръчителство, като гарантът се задължил да отговаря солидарно с него пред
заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем.
Не се оспорва от страна на ищеца, че същият е сключил процесните два договора, като
преди това е бил запознат с преддоговорната информация. От страна на В. не се
оспорва и обстоятелството, че е получил договорения заем от 1 000 лева.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор №
1078320 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 22.10.2021 г. на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, поради
противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК
"Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред
които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 – 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания, законът санкционира с
недействителност на договора - чл. 22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от
потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена
сумата 1 033,80 лева, която включва отпуснатия кредит 1 000 лева, и 33,80 лева -
лихва, при лихвен процент - 3,38%. Посочено е, че ГПР е 49,85%, но не е ясно същият
от какво се формира. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора, така и в представената
Преддоговорна информация липсва конкретизация относно начина, по който е
5
формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. В общата сума не е
включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 296,20 лева.
Според чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank на кредитора, за което кредитополучателя заплаща такса в
горепосочения размер от 296,20 лева, която сума не е включена в ГПР. Това
обстоятелство безспорно се установява и от представената от ответника Преддоговорна
информация, където в т. 4. 3 изрично е посочено, че разхода от 296,20 лева, който
кредитополучателя ще направи при сключване на договор за гаранция, не се включва в
ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от
ЗПК, доколкото касае допълнителна услуга, която не е задължително условие за
предоставяне на кредита. В такава насока е и заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, в което е посочено, че в изчисленията за
ГПР като разход не е включена таксата по гаранционния договор /поръчителство/
сключен между страните. Според съда обаче, тази сума несъмнено следва да бъде
включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла
на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В случая следва да се има предвид също така, че с
включването на възнаграждението, предвидено в Договора за предоставяне на
гарант/поръчителство към ГПР от 49, 85%, действителния такъв би нараснал
многократно. В този смисъл, обстоятелствата относно включените в ГПР компоненти
следва да бъдат ясно посочени при сключване на договора, за да може потребителя да
прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия за
връщането на заетата сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит и чрез предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените
такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД,
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
6
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
не е налице нито една от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор
за кредит относно определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни
норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е
приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочената по-горе
клауза от договора обуславя недействителността на целия договор.
В допълнение на изложеното следва да се отбележи също така, че в настоящия
случай кредиторът е въвел като задължително изискване за отпускане на процесния
кредит, обезпечаване на задължението за погасяването му с договор за
поръчителство/гаранция, било то чрез личен поръчител или чрез професионален такъв
предложен от кредитодателя. Вярно е, че при кандидатстване за кредита е предвидена
възможност да се избере личен гарант, т.е. посочен /осигурен/ от кредитополучателя
такъв. От друга страна обаче, поставените условия за платежоспособност, на които
поръчителят трябва да отговаря, са необичайни за осигуряване от
средностатистическите потребителите на този тип краткосрочни кредити, особено като
се има предвид търсената при получаване заема бързина. Изложеното, съпоставено с
факта, че предложението за предоставяне на личен поръчител не е обвързващо за
кредитора и не е достатъчно условие за отпускане на заема, за разлика от ползването на
доверен на заемодателя професионален гарант, то очевидно е, че единствената
фактическа възможност за получаване на кредит, е избор на обезпечение чрез
възмезден договор за гаранция. Доказателства за сключване на договори за кредит при
тези условия - личен поръчител, не са ангажирани по делото от ответника. В този
смисъл неоснователни се явяват доводите на ответната страна, че ищецът е могъл да
обезпечи кредита по начин различен от сключване на договор за поръчителство с
"Фератум Банк" Малта, че този договор не е задължително условие при отпускане на
кредита и че е възможно да не се дължи възнаграждение за поръчителство, защото
потребителят може да предостави обезпечение чрез поръчителство на физически лица.
Следва да се има предвид, че според клаузите на договора за кредит /чл.5/, договорът
за поръчителство, следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е
сключен заемът, т.е потребителят реално не разполага с време да осигури личен
поръчител и то такъв, който да отговаря на строгите изисквания на финансовата
институция. Ето защо е несъмнено, че предложените от кредитора възможности за
отпускане на кредита, водят до единствено възможен избор на потребителя да ползва
услуга от определен от кредитодателя професионален гарант - така в решение № 1016
от 26.07.2022 по в.гр.д.990/2022 г. на ВОС и др.
Неоснователни са доводите на ответното дружество, че не следва да включи тази
сума в ГПР по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК. Видно е от т. 4.3 от преддоговорната
7
информация, че още преди сключване на договора за кредит ответникът е знаел какъв
ще е размера на задължението по договора за гаранция, а имено сумата от 296.20 лв.
Изложеното дава основание да се приеме, че въпреки условното описание в
преддоговорната информация, кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е размера на
задължението на кредитополучателя във връзка с ползване на услугата /посочена като
допълнителна/ договор за гаранция /вж. Решение № 511 от 18.08.2023 г., постановено
по в.гр.д.№ 433/2023 г. на БлОС/.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между страните Договор №
1078320 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 22.10.2021 г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4
от ЗПК, поради което предявения иск се явява основателен и доказан.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално
предявения от ищеца иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия
Договор, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един
адвокат. Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано
безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за двата
предявени иска /единият от които в условията на евентуалност/. Предвид
обстоятелството, че съдът е уважил основния иск и не се произнася по предявения в
условията на евентуалност такъв, намира, че на адв. М. се дължи адвокатско
възнаграждение единствено за главния иск.
В тази връзка и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско
възнаграждение в размер на 483,65 /четиристотин осемдесет и три лева и и шестдесет и
пет стотинки/ лева с вкл. ДДС, тъй като същият е регистриран по ЗДДС, във връзка с
оказаната безплатна правна помощ.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, „Фератум България“ ЕООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 50 /петдесет/ лева, дължима държавна
8
такса по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор № 1078320 за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние от 22.10.2021 г., сключен между
"ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20,
представлявано от И. В.а Д. и Д.а В.а Н., и Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес с. Б., общ. П., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на
императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
"ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. "Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20,
представлявано от И. В.а Д. и Д.а В.а Н., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П.,
процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 483,65 /четиристотин
осемдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. "Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20,
представлявано от И. В.а Д. и Д.а В.а Н., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 50 /петдесет/ лева –
дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9