Решение по дело №1587/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        12.06.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	21.05.		2020

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

          2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1587		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от „РАЙФАЙЗЕНБАНК” /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, р-н „Лозенец”, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров”55, ЕИК *********, представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, чрез пълномощника им адвокат С.Н.Г., със съдебен адрес *** срещу В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.

           Ищецът твърди, че на 07.03.2017г. е сключен договор за потребителски кредит № 1702212057053740 между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и В.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** (кредитополучател), по силата на който договор ищецът отпуснал на В.А.Н., ЕГН ********** кредит в размер на 18 432, 00 лева с краен срок на погасяване на кредита - 05.07.2022г. съгласно чл. 1 от договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 4 на договора за кредит между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит, както и неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. Твърди, че длъжникът е изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски с падежни дати: 05.09.2018г., 05.10.2018г., 05.11.2018г., 05.12.2018г., 05.01.2019г., 05.02.2019г. и 05.03.2019г., поради което и предсрочната изискуемост на вземането е настъпила по силата на чл. 9.2 във вр. с чл. 8.1 от договора за потребителски кредит, поради неплащане на месечна погасителна вноска на падежната дата на дължимото плащане и че е изпратено писмо до длъжника за обявяване на изикуемостта на вземането с изх. номер ИЗХ-001-11603/18.02.2019г. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да установи спрямо ответника съществуването на вземането му в общ размер от 14 583.28 лева, от които изискуема главница в размер на 13 999.33 лева, изискуема редовна лихва в размер на 385.39 лева начислена за периода от 05.08.2018г. до 11.03.2019 вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 198.56 лева  начислена за периода от 05.09.2018 г. до 01.04.2019г. включително, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.04.2019г. до изплащане на вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 1702212057053740 от 07.03.2017г., съгласно издадената заповед за изпълнение от 03.04.2019г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 764 по описа за 2019г. на Районен съд – Дупница и евентуално ако отхвърли установителната му претенция да осъди ответника да му заплати посочените суми, като заявява, че исковата молба представлява покана за изпълнение към длъжника. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител адв. С. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената установителна пртенция предвид твърдение за неуведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното вземане, а по отношение евентуалната осъдителна претенция – намира същата за неоснователна предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК и указанието от закона за предявяване на установителен, а не осъдителен иск, отделно намира уговорката за неустойка за противоречаща на добрите нрави.  

           Съдът като взе предвид молбата и прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           От приетия по делото като доказателство Договор за потребителски кредит от 07.03.2017г. се установява, че на 07.03.2017г. е сключен договор за потребителски кредит № 1702212057053740 между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и В.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** (кредитополучател), по силата на който договор ищецът е отпуснал на В.А.Н., ЕГН ********** кредит в размер на 18 432, 00 лева с краен срок на погасяване на кредита - 05.07.2022г. съгласно чл. 1 от договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 4 на договора за кредит между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит, както и неустоечно съглашение по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита.

           До кредитополучателя В.А.Н., ЕГН **********, с адрес *** е изпратено писмо с изх. номер ИЗХ-001-11603/18.02.2019г., от ищеца за обявяване на изикуемостта на вземането, което не е получено от него, поради непотърсена в срок пратка (видно от известие за доставяне л. 19 от делото), в което писмо се сочи, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила по силата на чл. 9.2 във вр. с чл. 8.1 от договора за потребителски кредит, поради неплащане на месечна погасителна вноска на падежната дата на дължимото плащане.        

           Ищецът в производството е депозирал на 03.04.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника – ответник в настоящото производство, издадена е такава по ч.гр.дело № 764/2019г. по описа на РС – Дупница на 03.04.2019г. за процесните суми и при условията на чл. 415 ГПК ищецът е предявил установителните искове – предмет на настоящото производство евенуално съединени с осъдетелни такива за същите суми.

           Прието е по делото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.В., от което заключение се установява, че съгласно договор за потребителски кредит с №1702212057053740 на ответника В.А.Н. с ЕГН ********** е. предоставен на 07.03.2017г. паричен кредит от ищеца  „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в общ размер 18 432.00 лв. Просрочени задължения по гореописания договор за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.04.2019г.) са както следва: просрочени главници от 05.09.2018г. до 05.03.2019г. вкл. -  1 917.32 лв.; предсрочно изискуема главница от 12.03.2019г. – 12 082.01 лв.; просрочени редовни лихви от 05.08.2018г. до 05.03.2019г. вкл. - 373.76 лв.; начислена редовна лихва от 05.03.2019г. до 11.03.2019г. вкл. - 11.63 лв. върху предсрочно изискуема главница от 12.03.2019г.; начислени наказателни лихви - 93.19 лв. върху просрочени главници от 05.09.2018г. до 01.04.2019г. включително; начислена наказателна лихва 105.37 лв. върху предсрочно изискуема главница от 12.03.2019г., за периода от 12.03.2019г. до 01.04.2019г. включително; общо дължими суми към 01.04.2019г. – просрочена главница 13 999.33 лева, просрочена редовна лихва – 385.39 лева, просрочена наказателна лихва – 198.56 лева. След датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело № 764/2019г. по описа на РС – Дупница, не са отразени плащания (постъпления) по процесния кредит.

           При тази установеност на фактите, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 79 и сл. ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за заем и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.

           Ответникът от своя страна при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже плащане на претендираната от него сума и онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 764/2019г. по описа на РС - Дупница срещу ответника в настоящото производство и в указания от съда законоустановен срок заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, предвид което претенциите – предмет на настоящото производство са допустими. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя. В настоящия случай, съдът намира, че предявените установителни искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни, предвид факта, че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест в тази насока преди датата на исковата молба, кредиторът да е уведомен за обявена предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, предвид което съдът счита, че следва да разгледа предявените в евентуалност осъдителни искове от ищеца.

           Предвид събраните по делото писмени доказателства и установеното от заключението на вещото лице, което заключение не е оспорено от страните, и което заключение съдът кредитира като компетентно изготвено, съдът счита, че предявените осъдителни искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, така както са предявени, като претенцията за законна лихва върху сумите следва да се уважи от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г., не от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

           Предвид изхода от спора на ищеца се следват сторените разноски в рамките на настоящото производство, не и за заповедното такова – ч.гр.дело № 764/2019г. по описа на РС - Дупница, доколкото установителните искове ще бъдат отхвърлени от съда, а именно на ищеца се следват претендираните разноски с исковата молба за държавна такса в размер на 659, 97 лева и възнаграждение за вещо лице – 200, 00 лева.

           Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК” /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, р-н „Лозенец”, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров”55, ЕИК *********, представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, чрез пълномощника им адвокат С.Н.Г., със съдебен адрес *** сумите, както следва: главница в размер на 13 999.33 лева, изискуема редовна лихва в размер на 385.39 лева начислена за периода от 05.08.2018г. до 11.03.2019 вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 198.56 лева  начислена за периода от 05.09.2018 г. до 01.04.2019г. включително, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.04.2019г. до изплащане на вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 1702212057053740 от 07.03.2017г., сключен между страните, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.04.2019г. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 764 по описа за 2019г. на Районен съд – Дупница, като неоснователни.

           ОСЪЖДА на основание чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК” /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, р-н „Лозенец”, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров”55, ЕИК *********, представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, чрез пълномощника им адвокат С.Н.Г., със съдебен адрес *** сумите, както следва: главница в размер на 13 999.33 лева, изискуема редовна лихва в размер на 385.39 лева начислена за периода от 05.08.2018г. до 11.03.2019 вкл., изискуема наказателна лихва в размер на 198.56 лева  начислена за периода от 05.09.2018 г. до 01.04.2019г. включително, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.07.2019г. до изплащане на вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 1702212057053740 от 07.03.2017г., сключен между страните.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК” /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, р-н „Лозенец”, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров”55, ЕИК *********, представлявана от Ани Василева Ангелова - Изпълнителен директор и Михаил Танев Петков - Прокурист, чрез пълномощника им адвокат С.Н.Г., със съдебен адрес *** сторените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 659, 97 лева и възнаграждение за вещо лице – 200, 00 лева.

          

           Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните в препис.

                                                                                      

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: