РЕШЕНИЕ
№ 558
гр. Ямбол, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т.С.К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100574 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „Тюфекчиев“ ЕООД-гр. Я., представлявано от *** С.Т.,
против „Смарт инженеринг груп“ ЕООД –гр.С., представлявано от *** Р.П., в която се
твърди, че в началото на юни 2021 г. между страните е сключен устен договор за
извършване на строително-ремонтни работи (СРР) на апартамент в гр.С., ж.к.“***“ ,
възложени от "Тюфекчиев“ ЕООД. Ищецът е платил сумите по издадените фактури от
ответника-изпълнител в периода 10.06.2021 г.-10.07.2021 г. в общ размер на 10600 лв. На
23.08.2021 г. изпълнителят е издал още една фактура за сумата от 4000 лв., която е платена.
Възложителят е възразил за неточно изпълнение на СРР, довело до прекратяване към
30.09.2021 г. на работата от изпълнителя, който е издал на тази дата кредитно известие за
връщане на сумата. Последната представлява авансово плащане по договора, явяващо се
възнаграждение за некачествено извършените работи, за което страните впоследствие са се
уговорили, че не се дължи. Договорът е прекратен по взаимно съгласие. Налице е съгласие
на двете страни за връщане на платеното по него. Ето защо, ищецът претендира ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 4000 лв.-платена на отпаднало основание, и сумата
от 130 лв. – мораторна лихва за периода 05.10.2021 г.-28.01.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се
и направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител.
В срока за отговор ответникът не е подал такъв.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
1
По делото са представени заверени копия на фактури, №*** г. за сумата 5000 лв.,
№**********/*** г. за сумата 2000 лв., №*** г. за сумата 3600 лв. и №*** г. за сумата 4000
лв., всички издадени от „Смарт инженеринг груп“ ЕООД, неподписани от издателя.
Представени са четири преводни нареждания на „УниКредит Булбанк" АД, последното от ***
г. за сумата 4000 лв., с които плащания ищецът е изпълнявал задължението си по фактурите,
изрично вписани като основание за превода към ответника. Според гласните доказателства
ответникът е издавал авансово фактурите и ищецът е плащал онлайн. С.К.-*** на *** на
ищцовото дружество- е помагала на *** си в подготовката на преводите. Плащането е
ставало и пред св. И. (без връзка със страните).
Издадено е кредитно известие от *** г. от ответника в полза на ищеца за сумата от 4000
лв., в което е посочена банковата сметка на ответника, по която са преведени сумите по
четирите преводни нареждания.
От показанията на свидетелите Й. К. К. и Н.Ю. И. се установява, че ответникът е
изпратил в апартамента свои работници да извършат договорените ремонтни работи по –
късно от договореното. Във времето ремонтът се е проточвал и извършвал бавно и
некачествено. Свидетелите са посещавали обекта и са констатирали, че стените и таваните
са в по-лошо отпреди ремонта състояние-с „бабуни и мехури от надут латекс и от
некачествена замазка“ (С.К.), със следи от шпакловка – неизгладена и увисване на мазилката
(св.И.). Неправилно се е поставяло „ЛЕД“ осветлението-същото се е палело преди
работниците да са развили ролките. Пред св.И. ролката е горяла, започвала е да пуши. *** на
ищеца се е оплаквал на свидетеля, че в резултат от това ответникът е изисквал да доплаща,
тъй като не стигат линейните метри на осветлението. С. Т. е отправял забележки и
работниците са поправяли няколко пъти изработеното. Една и съща стена са правели със
седмици. Така е било и с таваните, и то не в една стая, а в 4-5. След прекратяване на
отношенията между страните, един от работниците на ответника е останал по лична
уговорка с ищеца да довърши несвършената работа, да поправи дефектите. Той два пъти е
свалял шпаклованата мазилка от тавана, за да направи нова.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД вр.309а от ТЗ.
Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В процесния случай се
претендира връщане на даденото при отпаднало основание, поради прекратяване на
договора между страните.
Дружествата са сключили договор, сходен на договора за изработка по смисъла на чл.
258 от ЗЗД- търговска сделка по чл.286 ал.1 ТЗ. Съгласно чл. 293 ал.1 от ТЗ за
действителността на търговските сделки по правило не се изисква форма. За установяване
на съдържанието му по делото са представени фактури, съдържащи основните параметри на
договора. Същите са неподписани, но липсва законово изискване за подписването им
2
съгласно чл.6 ал.1 от ЗСч., чл.114 от ЗДДС. Гласните доказателства потвърждават
сключването на договора, като сочат на предприети действия от ответника по изпълнение на
ремонтните работи.
От преводните нареждания е видно, че възложителят е заплатил авансово, след
сключване на договора общо сумата от 14600 лв.. Ответникът не е претендирал, че е
изпълнил точно задължението си. Не е установил, да е изправна страна по договора.
Показанията на свидетелите на ищеца, преценени съобразно критериите на чл. 172 от ГПК,
установяват обратното- че изработеното не съответства на договореното. Св.И. не е
заинтересован от изхода на делото, като неговите показания и тези на заинтересования
свидетел К. напълно съответстват. От тях се установява еднопосочно, че е налице
некачествено изпълнение от ответната страна. С кредитното известие е признато
задължението за връщане на сумата от 4000 лв. Налице е прекратяване на договора преди
пълното му изпълнение, наложило довършване на работата от нает допълнително работник.
Следователно е налице фактическият състав на чл. 55 ал.1 от ЗЗД и е възникнало
правото на ищеца да иска връщане на платената сума, надхвърляща стойността на
изработеното. Следва да бъде уважен искът за връщането на сумата от 4000 лв.
Относно мораторната лихва съдът намира, че за забава на длъжника по безсрочно
задължение, каквото е това за връщане на сумата, е необходимо той да бъде поканен от
кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД преди подаване на исковата молба, за което
не са представени доказателства и този иск не следва да се уважава.
При този изход от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските е
основателно съразмерно на уважената част от исковете.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Смарт инженеринг груп“ ЕООД –гр.С., ***, ЕИК ***, представлявано от
*** Р.П., да заплати на „Тюфекчиев“ ЕООД-гр. Я., ***, ЕИК ***, представляван от *** С.Т.,
по банкова сметка с IBAN ***, сумата от 4000 лв., получена на отпаднало основание по
договор за извършване на строително-ремонтни работи (СРР) на апартамент в гр.С.,
ж.к.“***“ ***, ведно със законната лихва върху сумата от 28.01.2022 г. до окончателното
плащане и направените по делото разноски в размер на 706,15 лв., а искът за мораторна
лихва за сумата от 130 лв. за периода 05.10.2021 г.-28.01.2022 г. като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3