№ 8172
гр. София, 03.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110123330 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. С. Д. срещу М. С. Д., с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4336,09 лева
/съгласно намаление на иска, допуснато с протоколно определение от 06.02.2024г./,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, а
именно - 1/2 ид. ч. от апартамент № 8, находящ се в град София, ж.к. „Дружба 1 “, бл. 36, вх.
А за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 2323,70 лева, /съгласно
намаление на иска, допуснато с протоколно определение от 06.02.2024г./ представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, а именно - 1/4 ид. ч. от
къща с дворно място, находящи се в с. Горно Камарци, Софийски окръг, община Горна
Малина, дворното място с площ от 627 кв. м., представляващо парцел № 1-153 от кв. 32 - по
нотариален акт, а по скица - парцел № IX-188 от кв. 28 по плана на селото, с площ от 570 кв.
м., за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предявен е насрещен осъдителен иск от Д. С. Д. срещу М. С. Д. с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС за осъждане на Д. С. Д. да заплати сумата от 7636 лева, /съгласно намаление на
иска, допуснато с протоколно определение от 06.02.2024г./ представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот – 1/2 ид.ч. /притежавана в режим на
СИО със съпругата му/ от ап. 128, находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл. 34, вх.
Д, ет.4, за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от
дата на завеждане на насрещния иск до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че страните са наследници на починалите си родители
Йордана Симеонова С.а и Стоян Д. С., в което качество се сочи, че са получили в
съсобственост следните недвижими имоти: 1. Апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дружба 1 “, бл. 36, вх. А при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки; 2. Къща с дворно място в с. „Горно
Камарци“, Софийски окръг, община Горна Малина, при квоти 1/4 за ищеца и 3/4 за
ответника. Твърди, че след смъртта на Йордана Симеонова С.а имотите са във владение на
ответника. Излага, че няколкократно е отправял покани до ответника да му предостави
1
достъп до имотите, но такъв не бил предоставен. Твърди, че на 24.10.2013г. на ответника
била връчена нотариална покана, с която ищецът отправил искане за предоставяне на достъп
до имотите и покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването – 300 лева,
месечно за апартамента и 200 лева, месечно за къщата. Сочи, че за предходни периоди били
предявени искове, по които били образувани гр. дело № 17979/2016г. по описа на СРС, 82-
ри състав и гр. дело № 18987/2019г. по описа на СРС, 162-ри състав. Поддържа, че от
01.04.2019г. до датата на уравнение на дяловете с влязло в сила съдебно решение за делба на
съсобствените недвижими имоти и разпределението им в реални дялове, М. С. Д. не е
предоставял достъп до имотите, с което го лишил от правото да ползва същите, поради което
претендира обезщетение за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че през процесния период имотите са били съсобствени при твърдените от ищеца
квоти. Поддържа, че не живее и не е ползвал ап. 8 в ж.к. Дружба за задоволяване на свои и
на семейството си потребности. Сочи, че живее заедно със съпругата си в гр. София, ж.к.
Обеля 1, бл. 120, вх. В, ет. 5, ап. 53. Поддържа, че пряко и непосредствено не си е служил
нито с част, нито с цялото жилище в нито един период след смъртта на майка му Йордана
С.а. Твърди, че няма достъп до жилището, не разполага с ключ от него и не е разполагал
през периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. Жилището се ползвало от трето лице и
семейството му, което било внучка на Йордана С.а, което трето лице било допуснато от
наследодателката в жилището още приживе и на което тя самата била предоставила ключ и
право на ползване при условията на заем за послужване. След смъртта на майка му от
уважение към волята й не бил предявявал претенции за ползването на жилището. Твърди, че
от негова страна не било налице поведение, което по някакъв начин да възпрепятства или
ограничава ищеца като съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата му да събира
добиви и граждански плодове от съсобствената си част. Поради което намира, че не е налице
лично ползване на общата вещ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Сочи, че освен процесните
имоти с ищеца са притежавали и още един съсобствен апартамент – ап. 128 в гр. София, ж.к
Левски Зона Г, бл. 34, вх. Д, който бил ползван от ищеца и неговото семейство повече от 30
години въпреки че е обща вещ. Поддържа, че през 2013г. отношенията с ищеца за кратко се
влошили много, поради което на нотариалната покана на ищеца отговорил, че му няма
доверие и няма желание да съдейства да получи достъп до имота в Горно Камарци. Твърди,
че и тогава и сега не разполагал с ключ от жилището в ж.к. Дружба. Оспорва предявените
искове по размер. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения срок ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС за осъждане на Д. С. Д. да заплати сумата от 8 990 лева /по 465 лева месечно/
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот – 1/2
ид.ч. (притежавана в режим на СИО със съпругата му) от имот, находящ се в гр. София, кв.
„Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д, ет.4, ап. 128, с площ от 103 кв.м. за периода от 01.04.2019г.
до 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от дата на завеждане на иска до
окончателно изплащане. Ищецът по насрещния иск сочи, че с Д. С. Д. са били
съсобственици на имот, находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д, ет.4, с
площ от 103 кв.м. при квоти по ½ ид.ч. за всеки, притежавана в режим на СИО (от всеки
съсобственик). Твърди, че през процесния период имотът е ползван само от Д. С. Д.. Сочи
също, че е канил ответника да му заплаща обезщетение. В случай че съдът уважи
предявеният насрещен иск моли да бъде направено съдебно прихващане на двете насрещни
вземания до размера на по-малкото от тях. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от Д. Д., с който
същият е оспорен като неоснователен. Поддържа, че имотът е собственост на М. С. Д. и
2
неговата съпруга от една страна и на Д. С. Д. и неговата съпруга от друга страна при равни
квоти. Посоченото обстоятелство ставало ясно от влязлото в сила съдебно решение по гр.
дело № 62231/2016г. по описа на СРС, 55-ти състав. Твърди, че на 23.10.2013г. М. Д.
получил нотариална покана, с която го кани да се яви и да му предаде ключове от жилището,
находящо се в гр. София, ж.к. Левски Г, бл. 34, вх. Д, ет. 4, ап. 128, като при явяването пред
нотариус в определения ден и час М. Д. отказал да получи ключ и достъп до имота. Било
инициирано гр. дело № 43363/2013г. по описа на СРС, 120-ти състав, по което СГС бил
приел, че считано от получаване на поканата от страна на М. Д., той и съпругата му не
дължали обезщетение за лишаване от право на ползване на имота, тъй като същият сам е
отказал ключ от имота и достъп до същия. Досежно приложена покана от ищеца от
28.10.2013г. твърди, че не е връчена надлежно. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Исковата молба по първоначалните искове е редовна, а предявените с нея искове са
процесуално допустими.
Исковата молба по насрещния иск е редовна, но искът е частично недопустим. Видно
от приложеното Решение № 36376 от 10.02.2020г. по гр.д. № 18987/2019г. по описа на СРС,
162-ри състав, с него е отхвърлен насрещен иск на М. С. Д. срещу Д. С. Д. за сумата от
13258 лева, представляваща обезщетение за ползване на 1/2 ид.ч. от апартамент № 128,
находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д, ет.4, периода от 17.09.2014г. до
17.09.2019г. Делото е висящо пред СГС. Доколкото периодът на насрещния иск по
настоящото дело започва от 01.04.2019г., то за времето от 01.04.2019г. до 17.09.2019г. е
налице отвод за висящ процес и производството следва да бъде прекратено на основание чл.
126, ал. 1 ГПК. Видно от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза /в
съответствие с което ищецът по насрещния иск е намалил иска си/, месечната наемна цена
на имота за 2019г. е 782 лева, т.е. за процесната 1/2 ид.ч. тя е 391 лева. Следователно за
периода от 01.04.2019г. до 01.09.2019г. наемната цена за идеалната част е 1955 лева. За 17
дни от септември месец наемната цена е равна на (391 / 30) х 17 = 221,57 лева, или общо
2176,57 лева. С оглед на това, производството по насрещния иск следва да бъде прекратено
в частта за разликата над 5459,43 лева до пълния размер от 7636 лева и за периода от
01.04.2019г. до 17.09.2019г. В частта за сумата от 5459,43 лева и за периода от 18.09.2019г.
до 10.11.2020г. искът е процесуално допустим.
По предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС /главни и насрещни/ в
доказателствена тежест на всеки от ищците по тях е да докаже, че: страните са били
съсобственици на имотите; че е отправил до ответника писмена покана за плащане на
обезщетение; че през процесния период ответникът е ползвал имота или е ползвал площ, по-
голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; както и размера на
обезщетението.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
В тежест на ищеца по насрещния иск, с оглед своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност, е да докаже наличието на факти, при
настъпване на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че страните в периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г. са били съсобственици
на следните недвижими имоти: апартамент № 8, находящ се в град София, ж.к. „Дружба 1 “,
бл. 36, вх. А при квоти по 1/2 ид.ч. за всеки; къща с дворно място в с. Горно Камарци,
3
Софийски окръг, община Горна Малина, при квоти 1/4 за Д. С. Д. и 3/4 за М. С. Д.; че
страните са съсобственици при квоти от по 1/2 ид.ч. /притежавани в режим на СИО всеки
със своята съпруга/ от ап. 128, находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д,
ет.4, с площ от 103 кв.м., както и че през процесния период имотът е ползван от Д. С. Д. и
неговото семейство.
По първоначалния иск с предмет 1/2 ид. ч. от апартамент № 8, находящ се в град
София, ж.к. „Дружба 1 “, бл. 36, вх. А.
От приетата и неоспорена нотариална покана от 18.10.2013г. по описа на нотариус
Румен Д. се установява, че ищецът Д. С. Д. е поканил своя съсобственик ответника М. С. Д.
да му предостави ключ за апартамента, като го е предупредил, че при непредоставяне на
ключ, поканата следва да се счита за покана за заплащане на обезщетение за ползване на
собствената на ищеца част от него. Поканата е връчена на ответника на 24.10.2013г.
На нея ответникът е отговорил с нотариална покана, депозирана на 28.10.2013г., в
която е посочил, че оспорва размера на претендираното обезщетение за апартамента в ж.к.
„Дружба 1“ като прекомерно. Сочи още, че апартаментът следвало да се оценява като
необзаведен, тъй като обзавеждането било изцяло собственост на неговите близки, на които
го е предоставил за ползване.
От приетия и неоспорен протокол от 20.10.2013г., акт № 180, том XI, рег. № 36595 по
описа на нотариус Румен Д. се установява, че на 29.10.2013г. ищецът и ответникът са се
срещнали в нотариалната кантора, като ответникът М. С. Д. е отказал да предостави достъп
до имота.
От съвкупността на горните обстоятелства следва изводът, че на 24.10.2013г. ищецът
е отправил надлежна писмена покана до ответника да ползва процесния имот, евентуално да
му заплаща обезщетение, а ответникът е отказал да му осигури достъп до имота. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика, поради което няма основание
да се изисква нова писмена покана за всеки следващ период на ползване /Решение № 466 от
21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 351 от 13.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 573/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 51 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4829/2014 г., II г. о., ГК/.
На следващо място, от показанията на свидетелите Иван С. и Даниел Петров се
установява по категоричен начин, че през процесния период имотът се е ползвал изцяло от
роднините на ответника – неговата дъщеря и неговият зет /св. Петров/. В тази насока съдът
не кредитира показанията на св. Петров в частта, с която сочи, че той и неговата съпруга
били получили владението върху имота от общия наследодател Йордана Симеонова, без да
искат съгласието на ответника, както и че ответникът не е имал ключ от апартамента.
Показанията му противоречат на събраните по делото писмени доказателства, а именно
изпратената от ответника М. Д. до ищеца Д. Д. нотариална покана от 28.10.2013г., в която
ответникът изрично е посочил, че именно той е представил апартамента за ползване на
своите близки, както и приетото решение от 14.04.2020г. по гр.д. № 62231/2016г. по описа
на СРС, 55-ти състав, от което се установява, че ответникът М. Д. е предявил срещу ищеца
Д. Д. претенция по сметки за заплащане на подобрения в процесния имот и общите части на
сградата, направени в периода от 2006г. до 2018г. Последното опровергава и показанията на
св. Петров, че ответникът се бил включил в ремонта на по-късен етап, тъй като отношенията
им били влошени. С оглед на тази доказателствена съвкупност, съдът кредитира изцяло
показанията на св. С., че ползването на апартамента от роднините на ответника се извършва
именно по негова воля, както и че ответникът има безпрепятствен достъп до имота.
Ето защо съдът приема, че през процесния период именно ответникът е ползвал
имота изцяло чрез трети лица, пребиваващи в имота по негова воля, с което свое действие е
нарушил правата на ищеца по отношение на неговата собствена идеална част.
4
Релевираното от ответника възражение, че не бил осъществявал лично ползване на
имота е неоснователно. Както е изяснено с Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК на
ВКС, претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна когато неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това : 1/ той или член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено
да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои
/лични или на семейството си/ потребности,без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик; 2/ той или член на неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено
с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с
нея/например като държи ключа/, или 3/ ползващият съсобственик е допуснал на
безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице,
което само или заедно с него ползва общата вещ. В случая членовете на семейството на
ответника /неговата дъщеря и зет/ пряко и непосредствено си служат с общата вещ, поради
което е налице лично ползване по смисъла на тълкувателното решение.
На последно място от приетото експертно заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява
по категоричен начин, че средната пазарна наемна цена за апартамент № 8, находящ се в
град София, ж.к. „Дружба 1 “, бл. 36, вх. А през процесния период е 8672,18 лева за целия
апартамент, респективно 4336,09 лева за собствената на ищеца 1/2 ид.ч. от него. Тази сума
съответства изцяло на размера на предявения иск /след допуснатото намаление/, поради
което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
По първоначалния иск с предмет 1/4 ид. ч. от къща с дворно място, находящи се
в с. Горно Камарци
Относно отправената писмена покана по чл. 31, ал. 2 ЗС за този имот важи всичко
казано по-горе относно имота в гр. София, ж.к. „Дружба“, доколкото изявленията на
страните са материализирани в същите писмени доказателства. С връчената на ответника на
24.10.2013г. нотариална покана, ищецът е поискал от ответника да му бъде предоставено
ползването и на имота в с. Горно Камарци, евентуално ответникът да му заплаща
обезщетение за ползването. Със своята собствена нотариална покана от 28.10.2013г.
ответникът е оспорил размера на обезщетението за този имот с доводи за прекомерност, а от
констативния протокол от 29.10.2013г. се установява, че ответникът е отказал да предостави
на ищеца достъп и до имота в с. Горно Камарци.
Следователно от доказателствената съвкупност по делото се установява, че на
24.10.2013г. ищецът е отправил надлежна писмена покана до ответника да ползва процесния
имот, евентуално да му заплаща обезщетение, а ответникът е отказал да му осигури достъп
до имота.
На следващо място от показанията на св. Иван Иванов се установява, че след смъртта
на общата наследодателка през 2008г. имотът се ползвал само от ответника М. Д., който
сложил катинар и никой друг нямал ключ от него. Сочи, че ищецът нямал ключ от имота и
нямало как да влезе. Ищецът, който имал собствен имот в съседство с процесния, посещавал
имота до смъртта на майка си, а след това бил ходил само веднъж или два пъти в
присъствието на ответника, за да се опита да се разбере доброволно с него. Съдът кредитира
изцяло показанията на св. Иванов като последователни, логични и безпротиворечиви, освен
това свидетелят е съсед на имота, поради което има преки наблюдения върху
обстоятелствата, за които разказва, и не се явява заинтересован от изхода на спора. От така
депозираните показания се налага категоричният извод, че през процесния период имотът се
е ползвал изцяло от ответника лично, като последният не е допускал ищеца до него.
Разказаното от свидетеля обстоятелство, че между двата имота имало врата на оградата,
която ищецът впоследствие премахнал, не води до друго заключение, доколкото не се
установява ищецът изобщо да е имал достъп до процесния имот през тази врата, а
5
причините за премахването й са ирелевантни за предмета на делото.
Ето защо съдът приема, че през процесния период, съсобственият имот в с. Горно
Камарци е бил ползван изцяло лично от ответника, без ищецът да е имал достъп до него.
От приетото експертно заключение по СТЕ се установява, че средната пазарна наемна
цена за процесния период на имота – земя и сграда в с. Горно Камарци е 9294,83 лева за
целия имот, респективно 2323,71 лева за собствената на ищеца 1/4 идеална част от него. Ето
защо предявеният иск за сумата от 2323,70 лева /след допуснатото намаление/ е основателен
и следва да бъде уважен изцяло.
По насрещния иск с предмет 1/2 ид.ч от ап. 128, находящ се в гр. София, кв.
„Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д, ет.4
Както беше посочено по-горе, страните не спорят и е обявено за безспорно
обстоятелството, че през процесния период този имот е ползван изцяло от ответника по
насрещния иск Д. Д. и неговото семейство. Освен безспорния му характер, това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите Иван С. и Даниел Петров.
Спорът по насрещния иск се концентрира върху въпроса за наличието на писмена
покана по чл. 31, ал. 2 ГПК от ищеца по насрещния иск М. Д. до ответника Д. Д.. В тази
насока съдът намира следното.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че М. Д. е изпратил на
Д. Д. две нотариални покани, с които е поискал обезщетение за ползването на процесния
имот. Първата от тях е от 20.09.1991г. и е връчена на ответника по насрещния иск на
05.10.1991г. Втората е депозирана при нотариус на 28.10.2013г. и е нередовно връчена
поради неспазване на реда, установен в чл. 47 ГПК. Тези нотариални покани, обаче, са
ирелевантни за основателността на насрещния иск. Както беше посочено, от приетия
констативен протокол от 29.10.2013г. се установява, че след тяхното изпращане страните са
се срещнали в нотариалната кантора на нот. Румен Д., като ответникът по насрещния иск Д.
Д. е донесъл ключ от имота в кв. „Левски“ и го е предоставил на ищеца, а последният е
отказал да го приеме. Отказът на неползващия съсобственик да приеме предоставеното му
ползване има две последици. Първата от тях е, че след като му е било предложено да ползва
общата вещ съобразно неговите права, а той е отказал, този съсобственик не може да
претендира плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване от ползването на вещта
за периода, през който сам се е лишил от нея. Втората последица е, че отказалият
съсобственик не може да се позовава на писмените поисквания /покани/ по чл. 31, ал. 2 ЗС,
направени преди отказа, в съдебни процеси, касаещи плащане на обезщетения за периоди
след датата на отказа. Това е така, защото изразеното чрез поканите искане за ползване на
общата вещ вече е било удовлетворено, независимо от това дали съсобственикът го е приел
или не. Както беше изяснено по-горе, съдебната практика приема, че писменото поискване
се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или докато се
прекрати ползването от съсобственика. Предложението на ползващия съсобственик да
предостави общата вещ на неползващия прекратява личното му ползване, а с това и
действието на писменото поискване. Това означава, че след извършения на 29.10.2013г.
отказ на ищеца по насрещния иск да приеме ползването, той не може да се позовава на
поканите от 05.10.1991г. и 28.10.2013г. /независимо от редовността на връчването/, за да
обоснове претенция за обезщетение за ползване за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г.
Отказът на неползващия съсобственик да приеме общата вещ, обаче, не може да
доведе до окончателно освобождаване на ползващия съсобственик завинаги от
задължението му за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Действието на този отказ не
е неограничено във времето, а само до момента, в който съсобственикът отново поиска да
ползва вещта. Тъй като след отказа ползващият съсобственик възобновява личното ползване
на общата вещ, с което пречи на другия съсобственик, то в случай, че другият съсобственик
отново отправи писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, той е длъжен да
6
предостави ползването отново. Без значение е дали неползващият съсобственик е поискал да
му бъде предоставена вещта или е поискал плащане на парично обезщетение. И в двата
случая ползващият съсобственик може да се освободи от задължението си, като предостави
вещта.
Както е прието в съдебната практика /Решение № 352 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 618/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 351 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 573/2009 г.,
III г. о., ГК, Решение № 294 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2654/2008 г., I г. о., ГК,
Решение № 130 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 24/2012 г., I г. о., ГК / писмено
поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява и исковата молба по предявената
претенция за плащане на обезщетението за друг период. В настоящия случай, видно от
приетото съдебно решение от 05.11.2015г. по в.гр.д. № 9337/2015г. на СГС, II-Е състав, М.
С. Д. е поискал да му бъде присъдено обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
процесния имот с искова молба от 07.11.2013г., поради което към датата на влизане в сила
на решението /05.11.2015г./ Д. Д. е бил поканен да заплати обезщетение. Аналогично искане
е направено и с исковата си молба по насрещен иск, депозирана по гр.д. № 18987/2019г. по
описа на СРС, 162-ри състав, препис от която също е връчен на Д. Д., видно от приетото
решение по делото.
С тези покани, следващи датата на отказа, ищецът по настоящия насрещен иск отново
е извършил писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Същевременно ответникът по
насрещния иск Д. Д. не твърди и не доказва да е предоставил отново възможност за
ползване на имота, за да се освободи за в бъдеще от задължението си.
Налага се изводът, че ответникът по насрещния иск е бил надлежно поканен, поради
което дължи обезщетение за осъщественото от него лично ползване през процесния период
от 18.09.2019г. до 10.11.2020г.
Обстоятелството, че както ищецът, така и ответникът притежават идеалните части от
този имот в режим на съпружеска имуществена общност /всеки със своята съпруга/, е без
значение за основателността на иска. Това е така, защото от една страна предявяването на
иск по чл. 31, ал. 2 ЗС представлява действие по управление на имуществото в режим на
СИО, поради което искът може да предявен от всеки от двамата съпрузи. От друга страна
съпрузите-ползватели на имота отговарят солидарно за заплащане на обезщетението за
ползване, поради което претенцията може да бъде насочена срещу когото и да било от тях.
Както беше посочено по-горе, от експертното заключение по СТЕ се установява, че
средната пазарна наемна цена за ап. 128, находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл.
34, вх. Д, ет.4, за процесния период от 18.09.2019г. до 10.11.2020г. за процесната 1/2 идеална
част е 5459,43 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло в допустимия му
размер.
Релевираното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС представлява обезщетение за неоснователно обогатяване, а не
периодично вземане за наемна цена, поради което същото се погасява с изтичане на общата
петгодишна давност считано от датата на имущественото разместване /Решение № 240 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 450 от 19.01.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1619/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 74 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4695/2014 г., II г. о., ГК. В случая считано от най-ранната дата на процесния период
/18.09.2019г./ към датата на исковата молба по насрещния иск /30.01.2023г./ давността за
процесното вземане не е изтекла.
Ето защо предявеният насрещен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Направеното с насрещната искова молба искане съдът да извърши прихващане между
сумите по главните искове и по насрещния, не подлежи на разглеждане. Както е изяснено в
мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2020г. на ОСГТК на ВКС, с насрещния иск
7
изявление за прихващане не се прави. Решението установява вземанията, такива каквито са
към приключване на съдебното дирене. След влизане в сила на решението всяка от страните
може да направи изявление за извънсъдебно прихващане.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. По предявените
първоначални искове ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 386,68 лева и
550 лева за депозити за възнаграждение на вещо лице или общо 936,68 лева. С оглед
частичното прекратяване при намалението на иска, на ищеца се дължат разноски в размер
на 645,29 лева. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ищецът е бил
защитаван безплатно от адв. Е. И. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, което обстоятелство
е декларирано изрично, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. И.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1265,98 лева.
Ответникът е сторил разноски за държавна такса в размер на 359,60 лева, за депозит
за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лева, платено изцяло в брой, или общо 2109,60 лева. С оглед частичните
прекратявания на ответника се дължат разноски в размер на 1281,11 лева.
На следващо място с протоколно определение от 06.02.2024г. съдът е указал на
ответника да довнесе 100 лева – допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице,
но такъв не е внесен и е изплатен на вещото лице от бюджета на съда, поради което и на
основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в полза и по
сметка на СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 120,
вх. В, ет. 5, ап. 53, да заплати на Д. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Левски Зона Г“, бл. 34, вх. Д, ет. 4, ап. 12, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 4336,09
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот,
а именно - 1/2 ид. ч. от апартамент № 8, находящ се в град София, ж.к. „Дружба 1 “, бл. 36,
вх. А за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г., и сумата от 2323,70 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, а именно - 1/4 ид. ч. от
къща с дворно място, находящи се в с. Горно Камарци, Софийски окръг, община Горна
Малина, дворното място с площ от 627 кв. м., представляващо парцел № I-153 от кв. 32 - по
нотариален акт, а по скица - парцел № IX-188 от кв. 28 по плана на селото, с площ от 570 кв.
м., за периода от 01.04.2019г. до 10.11.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от
двете суми считано от 29.04.2022г. до окончателното им изплащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 645,29 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона Г“, бл.
34, вх. Д, ет. 4, ап. 12, да заплати на М. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Обеля 1“, бл. 120, вх. В, ет. 5, ап. 53, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 5459,43 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот – 1/2
ид.ч. от апартамент № 128, находящ се в гр. София, кв. „Левски“, Зона Г, бл. 34, вх. Д, ет.4,
за периода от 18.09.2019г. до 10.11.2020г., ведно със законната лихва считано от 30.01.2023г.
до окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1281,11 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по гр.д. №
23330/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав, В ЧАСТТА по предявения от М. С. Д. срещу
Д. С. Д. насрещен иск за разликата над 5459,43 лева до пълния размер от 7636 лева и за
8
периода от 01.04.2019г. до 17.09.2019г.
ОСЪЖДА Д. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона Г“, бл.
34, вх. Д, ет. 4, ап. 12, да заплати на адв. Е. С. И., САК, с адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“,
ул. „Кричим“ № 3, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 1265,98 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на М. С. Д..
ОСЪЖДА Д. С. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона Г“, бл.
34, вх. Д, ет. 4, ап. 12, да заплати в полза и по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 77 ГПК сумата от 100 лева, представляваща невнесен допълнителен депозит
за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9