№ 42127
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно гражданско
дело № 20251110109001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № 7404/24.01.2025 г. на А ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Е. Ч., за следните суми: 1./ сумата 1 200,00 лева
(хиляда и двеста лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
579351 от 10.10.2021 г., сключен със С.К. ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза
на А ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., ведно
със законна лихва за период от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата 269,79
лева (двеста шестдесет и девет лева и 79 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 11.07.2022 г. до 24.01.2025 г., 3./ сумата 184,05 лева (сто осемдесет и четири лева и
05 стотинки), представляваща неустойка по чл. 6.2. от договор за потребителски кредит №
579351 от 10.10.2021 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница и
мораторна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част от заявлението.
Настоящият състав намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата от 184,05 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора за кредит. Мотивите на съда са следните:
В процесния случай заявителят претендира вземания по договор за потребителски
кредит по смисъла на Глава III от Закон за потребителския кредит, поради което
отношенията между страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния
закон и съдът, на основание чл. 7 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК извършва служебна проверка
за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител.
Относно претендираната договорна неустойка по чл. 6 от договора
Уговорката в Договор за кредит № 579351 от 10.10.2021 г. за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или гаранция) е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
1
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна.
Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да
отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в
отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи
предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на
задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и така се
постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните
последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в патримониума на
потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено, както и в
частта за разноските съобразно отхвърлената част от заявлението
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 7404/24.01.2025 г. на А ЕООД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Е. Ч., в частта за сумата от
184,05 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора за кредит, както и в частта за сумата над 29,40 лева – държавна такса, и за сумата
над 44,43 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2