Присъда по дело №4488/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 91
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120204488
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 91
гр. Бургас, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
и прокурора Богомила Николаева Колева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20212120204488 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. АНГ. П., с ЕГН: **********, роден на ..., български
гражданин, с постоянен адрес в гр. Бургас, ж.к. „С“, ..., със средно образование, женен,
неосъждан, работи като охрана, за ВИНОВЕН в това, че на 02.01.2021г., в гр. Бургас, ж.к.
„С“, бул. „Тракия“, с посока на движение към бул. „Стефан Стамболов“, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № ...,
нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а
именно:
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
чл. 116 от ЗДвП: ,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора.“
при което допуснал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца П. Д. П. и по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
раменна кост, довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за срок от
1
около 60-75 дни при обичаен ход на оздравителния процес, както и счупване с луксация на
лява раменна кост, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за
срок от около един месец — месец и половина, при обичаен ход на оздравителния процес,
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а,
ал. 1 от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева.
НАЛАГА, на основание чл. 343г НК, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК, вр. чл. 342, ал. 1
от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, вр. чл. 78а, ал. 4 НК, на подсъдимия Л. АНГ. П., ЕГН:
**********, административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 3 /три/ месеца.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства по делото - 2 броя дискове (л. 83 и
л.92), да останат по делото, като бъдат унищожени с изтичане срока на неговото съхранение
по реда на ПАС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия Л. АНГ. П., ЕГН:
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР–Бургас сума в размер на 507 лв.,
представляваща направени по делото в хода на досъдебното производство разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимия Л. АНГ. П., ЕГН:
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Бургас, сумата от 5 /пет/ лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 91/15.11.2021 г. по НОХД 4488/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, LI наказателен състав


Производството по делото е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от БРП
срещу Л.А.П.., ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че на 02.01.2021 г., в гр.
Бургас, ж.к. „С“, бул. „Тракия“, с посока на движение към бул. „Стефан Стамболов“, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с
peг. № ..., нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП:
,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и
към престарелите хора“, при което допуснал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца
П. Д. П. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затруднение движението на десния горен
крайник за срок от около 60-75 дни при обичаен ход на оздравителния процес, както и
счупване с луксация на лява раменна кост, довело до трайно затруднение движението на
левия горен крайник за срок от около един месец - месец и половина, при обичаен ход на
оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на
подсъдимия да се наложи минимално наказание глоба по реда на чл. 78а от НК, тъй като не
е осъждан и няма много наказания по ЗДвП. Посочва, че поведението на пострадалия е в
причинно-следствена връзка с възникналото ПТП. Като отегчаващо обстоятелство следвало
да се отчете, че са налице две телесни увреждания. Предлага да се наложи и наказанието
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 5 месеца.
Повереникът на пострадалия също моли за налагане на глоба в минималния размер,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В случая следвало да се
отчете и наличието на алкохол в издишания въздух от водача.
Защитникът на подсъдимия също моли да се наложи наказание към минимума.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за
виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В
последната си дума моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Л.А.П.. е роден на ****, в с. **, български гражданин, с постоянен
адрес: гр. Бургас, ж.к. *** (десен), със средно образование, женен, неосъждан, работи като
охрана, с ЕГН: **********. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство
със свидетелство за управление на МПС, валидно до 28.02.2022 г.
На 02.01.2021 г., около 18:30 часа, в гр. Бургас, ж.к. „С“, по бул. „Тракия“, подс. П.
управлявал автомобила си Форд Фиеста с peг. № ..., със скорост от 40 км/ч. Подсъдимият П.
1
се движил в най-дясната пътна лента, в посока към бул. „Стефан Стамболов“, с включени
къси светлини, като времето било мъгливо. По това време св. П.П. решил да пресече бул.
„Тракия“ на място без пешеходна пътека. Когато подс. П. се намирал на около 115 – 120 м.
от мястото на удара, пешеходецът П. предприел пресичане на бул. Тракия, в посока от
магазин „Анет“ към парк „С“ - отляво на дясно, спрямо посоката на движение на водача.
Пострадалият П. се огледал и предприел пресичане с бавен ход, като не забелязал
автомобила, управляван от подсъдимия. Когато подсъдимият се намирал на около 45-55 м.
преди мястото на удара, пешеходецът П. достигнал до непрекъсната линия, разделяща двете
пътни платна и продължил пресичането през платното в което се движел и автомобила на
подсъдимия. Независимо от появата на пешеходеца, водачът не проявил нужното внимание
и в този момент последвал удар между горната част на предната броня и фарове на
автомобила и десния крак на свидетеля П.. Пострадалият се завъртял и паднал върху
предния капак на превозното средство и се приплъзнал към предното стъкло. Лявото рамо
на пешеходеца се ударило в дясната чистачка на превозното средство. В този момент подс.
П. възприел св. П. и спрял автомобила. В момента на спиране на автомобила, св. П. бил
изхвърлен напред, поради което паднал пред автомобила на дясното си рамо. Ударът между
автомобила и пешеходеца настъпил на 1,60 м. от десния бордюр, навътре в пътното платно и
в посока на движение на автомобила.
От съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на удара,
свидетелят П. е получил счупване на дясната раменна кост, което довело до трайно
затруднение движението на десния горен крайник за срок от около 60-75 дни, при обичаен
ход на оздравителния процес, както и счупване с луксация на лявата раменна кост, което
довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около 1-1,5
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
Съгласно изготвената автотехническа експертиза скоростта на автомобила е била 40
км/ч, а опасната зона за спиране 17-18 м. Фаровете на лекия автомобил осветили пешеходеца
на около 45-55 м. преди мястото на удара. Това разстояние надхвърляло около три пъти
опасната зона за спиране. От разстояние от 45- 55 м. подс. П. имал достатъчно време да
реагира и да спре автомобила преди удара с пешеходеца. От това разстояние е имал
възможност да намали скоростта на движение и да пропусне пресичащия пешеходец.
Последният пък имал възможност да изчака и да пропусне пред себе си преминаването на
автомобила.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия П. относно авторството на деянието напълно
кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези
факти.
С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл.
371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от
подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство
доказателства, а именно показанията на свидетелите П. Д. П., М.Ж.И., М.С.П., С.М.К. и
И.Е.Г.. Същите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за
изясняване на фактите по делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и от
самопризнанието на подсъдимия. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните
писмени доказателства и доказателствени средства – от справката за съдимост,
медицинската документация /л. 33-34, л. 109-147 от ДП/, протокол за оглед на
местопроишествие, ведно със снимковия материал, от документите на МПС и тези за
самоличността на водача, справка за нарушител, констативен протокол, протокол на л. 80-82
от ДП, протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства, от
съдебномедицинската експертиза и от авто-техническата експертиза. Посочените
2
доказателства допринасят за категоричното установяване на гореописаната фактическа
обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото всички кредитирани
доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ
е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
В конкретния случай, от обективна страна, безспорно на инкриминираната дата и
място подсъдимият е управлявал МПС. Съдът счита, че действията му по привеждане на
автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява "управление"
на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на
ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство,
независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място, от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който
подсъдимият е управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на
ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
Съдът счита, че при управлението на МПС подсъдимият е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, в следствие,
на което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат. Същият, управлявайки
МПС, е нарушил правилата визирани в чл. 116 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, както и в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП - водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретната ситуация, при управлението
на МПС, подсъдимият не е проявил нужното внимание и е допуснал настъпването на ПТП,
като е причинил телесна повреда на пешеходеца П.П.. Поради което и отговорността му
следва да се ангажира за нарушение на ЗДвП.
Съдът счита, че в следствие на горепосоченото нарушение е настъпила средна
телесна повреда. Безспорно нарушението е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото съприкосновение между лекия автомобил и пешеходеца, като ударът от своя
страна е причина за счупването на дясната раменна кост, както и счупването с луксация на
лявата раменна кост. Съгласно задължителните указания на ВС в ППВС 3/1979 г.
въпросните фрактури са реализирали медико-биологичния признак "трайно затруднение на
движението на крайниците" по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, доколкото са
довели до невъзможност въпросните крайници да осъществяват нормалната си функция за
срок по-дълъг от 30 дни (в случая за дясната раменна кост за срок от около 60-75 дни, а за
лявата раменна кост за около един месец - месец и половина, при обичаен ход на
оздравителния процес), т.е. налице е "средна телесна повреда" по смисъла на НК.
Подсъдимият е субект на престъплението, тъй като то може да бъде извършено от
всички наказателноотговорни лица.
3
От субективна страна деянието е извършено при по-леко укоримата от двете форми
на непредпазливостта - небрежност (несъзнавана непредпазливост), доколкото подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подс. П. беше признат за виновен, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или пробация. В същото време по отношение
на подсъдимия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а НК, а именно: 1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание; 2. с
извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3. към
процесната дата е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VIII, Раздел IV НК; 4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; не е бил в пияно състояние, не са налице
множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични
вещества или техните аналози. Поради което съдът след като призна подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободи от
наказателна отговорност.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "глоба" в размер от
хиляда до пет хиляди лева. При индивидуализацията на административното наказание съдът
отчете смекчаващите отговорността обстоятелства - подсъдимият не е осъждан, няма
нарушения по ЗДвП (за дългогодишния си стаж като водач на МПС е санкциониран само
веднъж през 2019 г. - л. 99 от ДП), трудово ангажиран, направеното самопризнание и
оказаното съдействие на разследването. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е
лице с ниска степен на обществена опасност и че същият е осъзнал стореното. Следва да се
отчете и поведението на пострадалия, който е пресичал пътя неправилно и има отношение
към настъпването на ПТП, като е допринесъл за инцидента. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че деянието е извършено при по-малко укоримата форма на
непредпазливост – небрежност.
По отношение на наличните по делото данни /л. 41, 95 от ДП/, че у подсъдимия е
отчетена концентрация на алкохол от 0.45 промила в издишания въздух, съдът намира да
отбележи, че това обстоятелство не може да бъде отчетено като отегчаващо, доколкото от
една страна не е санкционирано от законодателя, а от друга, липсват данни това по някакъв
начин да се е отразило на поведението на водача и неговата способност на управлява МПС,
респ. да има някаква връзка с настъпилия инцидент.
Поради тези съображения, съдът счита, че спрямо подсъдимия следва да се наложи
наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в
минималния предвиден в закона размер, а именно – "глоба" в размер на 1000 лева. Така
определеният размер съответства както на обществената опасност на деянието, така и на
личността на виновния, като би постигнал своето поправително и превъзпитаващо
въздействие спрямо него, а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и
на останалите членове на обществото.
Налице са и материалноправните предпоставки на чл. 78а, ал. 4 от НК за налагане на
кумулативно предвиденото административно наказание "лишаване от право да управлява
МПС". Предвид вредоносния резултат от извършеното престъпление - нанесени две
травматични увреждания, определящи средната телесна повреда, съдът намира, че само в
своята съвкупност двете наказания биха постигнали целите на специалната и генералната
превенции. Неналагането на това наказание в конкретния случай според съда, не би могло
да изпълни целите на наказанията. При определяне на конкретния срок, през който
подсъдимият следва да бъде лишен от това право съдът отчете от една страна, че
4
дългосрочното лишаване несъмнено би му създало трудности в ежедневието, което по
никакъв начин не би способствало да се постигнат целите на наказанието. От друга страна,
съдът отчита, че управлението на МПС е високорискова дейност и потенциално застрашава
живота и здравето на всички участници в движението. Ето защо, на основание чл. 343г НК,
вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, вр. чл. 78а, ал. 4
НК, съдът наложи на подсъдимия административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца. Така определено наказанието съответства както на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, така и на целите на наказанието и
най-вече на тези на личната превенция.
По веществените доказателства:
По делото има приложено веществени доказателство - 2 бр. дискове /л. 83 и л. 92 от
ДП/, които следва да останат приложени по делото за срока на съхранение на същото, след
което да бъдат унищожени с него съгласно правилата на ПАС.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай по делото
има сторени на досъдебната фаза разноски в размер на 507 лв., поради което и подсъдимият
следва да бъде осъден да ги заплати в полза на ОД МВР - гр. Бургас. Подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Бургас и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.




По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни