Р Е Ш
Е Н И
Е №
**
гр. Силистра, 30.04..2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Р.
ЧЛЕНОВЕ : В.М.
С.С.
при участието на секретаря И.З. ,както и участието на
прокурора от Окръжна прокуратура
Силистра – С.Т. , разгледа докладваното от административния съдия В. М. КАНД № 40
/
Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл АПК и чл.348 НПК.
С
Решение № 16 / 27.02.2009 г. постановено по АНД № 228 /
Недоволен от така постановеното решение е останала жалбоподателката А. Н.И., която в законния срок го обжалва.
Искането, с което съдът е сезиран, е да се отмени обжалваното съдебно решение, както и НП, което е оставено в сила. Като касационни основания сочи нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, при издаване на НП- отменителни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК.Като касационно основание сочи и необоснованост на съдебното решение. В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата, така както е предявена, не сочи допълнителни доводи, както и не се правят нови доказателствени искания.
Ответната по жалбата страна ,взема становище, че жалбата е неоснователна и като такава, да остане без уважение .
Окръжна прокуратура Силистра, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Административния съд, в настоящия състав, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, и е процесуално допустима . Подадена е и в срок –по чл.211 АПК, и следва да бъде разгледана по същество.
След като прецени доказателствата по делото, събрани от първата инстанция и приложени към административната преписка, както и доводите на жалбоподателя, изложени в писмената жалба, заключението на Окръжна прокуратура, съдът съобрази следното :
Предмет на касационната проверка е Решение № 16 / 27.02.2009 г. постановено по
АНД № 228 /
Наказателно постановление е заключителния акт в административно наказателното производство, което започва със съставения Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ № 43 / 23.09.2008 г. При направената проверка от контролните органи на 17.09.2008 г. от главен митнически специалист в отдел „МРР” на митница ***, в присъствието на свидетели С.К.Д. ,старши инспектор към Митница Силистра и П.И.К., главен специалист към Митница **, на търговски обект-кафе –аперитив „***” ,гр.***,ул.”*** „ № ** ,в който като барман е работила А.Н. В. и е било установено, че в заведението и прилежащия към кафе-аперитив склад се държат акцизни стоки / спиртни напитки/, в бутилки, облепени с бандероли, с изтекъл срок на валидност . В АУАН са описани по вид и брой съответните бутилки алкохол..
Въззивният съд е установил от фактическа страна тези обстоятелства, както и спазване на административно производствените правила при съставяне на АУАН , така и при издаване на НП .Проверяващите са приели, че е осъществен състава на чл.123, ал.1 от , и е съставил акт за установяване на административното нарушение ,въз основа на който административно наказващия орган издал и обжалваното НП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка ,въззивния съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил визираното в НП нарушение и административно наказващия орган правилно е ангажирал административно наказателната му отговорност, като при това и правилно е определил и размера на наложената санкция – глоба в минималния размер предвиден в закона.
Така установената от ДРС фактическа обстановка е напълно изяснена от приетите и приложени писмени доказателства и направените правните изводи съответстват на безспорните фактически обстоятелства.
Възприетата правна квалификация от административно наказващия орган и от първостепенния съд по чл.123, ал.1 ЗАДС е правилна.
Съдът е обсъдил аргументите на жалбоподателят за липса на виновно поведение от негова страна и за неправилно ангажиране на административно наказателната му отговорност и ги е отхвърлил като неоснователни. Тези съждения на въззивната инстанция се споделят изцяло и от касационния съд. При тези верни фактически дадености, въззивната инстанция правилно е приложила материалния закон.
Доводите на жалбоподателят, че прилежащия склад, в който също са намерени бутилки алкохол, облепени с бандероли с изтекъл срок на годност, не е прилежащ към заведението, не е установено в хода на съдебното дирене пред първостепенният съд, и съгласно чл.220 АПК, касационната инстанция извършва преценка по прилагане на материалния закон, въз основа на фактите, приети от въззивният съд .
Съдът е изложил съображения за определената санкция глоба, в минималния размер, предвиден в закона, че административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН.,които съображения се възприемат изцяло от касационната инстанция.
Оплакването на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение, не се установиха в хода на касационното производство.
Съдът е изложил подробни съображения в мотивите на своя акт, че са спазени всички изисквания на чл.42 ЗАНН при съставяне на АУАН, както и чл.57 от ЗАНН, при издаване на наказателното постановление ,обосноваващи извода му, че не са допуснати нарушения на административно производствените правила .
Фактическите изводи на съда са основани на доказателствата по делото, събрани и обсъдени по реда на чл.107, ал. 3 и 5 НПК В съответствие с доказателствата и логическите правила е и извода на ДРС за доказаност на административното нарушение.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна изцяло. Служебната проверка на съдебния акт – чл.218, ал.2 АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение. При индивидуализиране на административното наказание ,наказващия орган е съобразил правилата на чл.27 ЗАНН.
Горното мотивира съда да остави жалбата без уважение и потвърди постановеното от ДРС съдебно решение.
Оплакването на жалбоподателя, че съдебния акт е необоснован, не е касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 НПК, и не следва да се обсъжда.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК във вр. с чл.63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 16 / 27.02.2009 г. постановено по АНД № 228 /
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.