№ 14161
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110142069 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от /юл/,
ЕИК ..., срещу /юл/, ЕИК ..., с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 1623,82 лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди на товарен автомобил марка „...“, модел „...“, рег. № ..., в резултат на
ПТП от 24.06.2020 г., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 16.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както
и присъждането на деловодни разноски.
Ищецът /юл/, ЕИК ..., твърди, че на 24.06.2020 г., в гр. Л., при движение по ул. „...“,
водачът на товарен автомобил марка „...“, модел „...“, рег. № ..., спира преди пешеходна
пътека, намираща се до № ... на ул. „...“, като в този момент водачът на лек автомобил с
марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., не успява да спре навреме и удря спрелия пред него
товарен автомобил, като причинява на същия материални повреди. За настъпилото ПТП
между страните като участници в него е съставен и подписан Двустранен констативен
протокол от 24.06.2020 г., според който виновен за инцидента бил водачът на лек автомобил
с марка „...“, модел „...“, с рег. № .... Към датата на процесното ПТП водачът на МПС модел
„...“, с рег. № ..., имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Ищецът поддържа, че е подал
уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, за което било образувана Щета №
1
.../02.10.2020 г. Твърди, че за отремонтиране на процесните вреди ищецът е заплатил сумата
от 1623,82 лв., за която сума била издадена фактура № .../02.12.2020 г. Поддържа, че
издадените във връзка с ремонта фактури и други документи, установяващи извършени
дейности и вложените нови части, са били представени на ответника. Сочи, че заявената от
него застрахователна претенция не била удовлетворена от ответното дружество, с оглед
което обосновава интереса си от завеждане на настоящото дело. Моли за уважаване на
исковете. С исковата молба ищецът представя писмени доказателства и сочи допълнителни
доказателствени средства, в т.ч. изслушване на САТЕ. Моли за допускането на съдебно-
автотехническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Прави искане за задължаване на ответника да представи цялата преписка по образуваната
при него Щета № .../02.10.2020 г.
Ответникът /юл/, ЕИК ..., е подал отговор на исковата молба по реда и в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „...“,
модел „...“, с рег. № .... Поддържа, че претендираната сума не отговаря на действителната
стойност на причинените вреди. Твърди, че са надписани ремонтни дейности и части, които
не са били необходими, респективно които не са били увредени вследствие на процесното
ПТП. Счита, че застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на 1230,72 лв. Моли
за отхвърляне на иска, като претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид твърденията и доводите на страните и след оценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
С проекта си за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от
20.05.2022 г., без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 24.06.2020 г., в гр. Л., при движение по
ул. „...“, водачът на товарен автомобил марка „...“, модел „...“, рег. № ..., е спрял преди
пешеходна пътека, намираща се до № ... на ул. „...“, като в този момент водачът на лек
автомобил с марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., не успял да спре навреме и ударил спрелия
пред него товарен автомобил, като му причинил материални повреди. Между страните не е
спорно също, че по отношение на МПС „...“, модел „...“, с рег. № ... към датата на ПТП е
имало налично валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Не е спорно също, че за отремонтиране на
процесните вреди ищецът е заплатил сумата от 1623,82 лв., включваща стойността на
вложените нови части и извършените ремонтни дейности от сервиза, отстранил
уврежданията. Страните нямат спор също, че причинените при ПТП от 24.06.2020 г.
имуществени повреди по т.а. „... ...“ с рег. № ... са на стойност минимум 1230, 72 лв. /до
който размер, ответника признава иска по отношение на неговия размер/.
Във връзка с възраженията на ответника и с оглед релевантните по делото факти,
съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, да
2
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2)
наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова
гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на
застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат
установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител
/последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди.
В тежест на ответника е докаже по делото плащане на обезщетението в срок или
обстоятелства, изключващи отговорността му по чл. 432 от КЗ.
Предвид разпределената доказателствена тежест, страните са ангажирали и посочили
писмени доказателства, гласни доказателствени средства и са поискали изслушване на
САТЕ.
По основателността на иска:
Един от основните спорни между страните по делото въпроси е относно размера на
претърпените имуществени вреди, с оглед частичното признание на иска от страна на
ответника. Относно единствения спорен въпрос, по отношение вида и размера на
подлежащите на обезщетяване от ответника вреди, по делото е изслушано и прието
заключение по допусната САТЕ. Останалите приети за релевантни от съда факти и
обстоятелства, са били обявени за безспорни между страните с доклада по делото, поради
което и приетите за тяхното доказване писмени доказателства, съдът не следва да коментира
и анализира.
Заключението по САТЕ е прието без възражения от страните и съдът го кредитира
изцяло, като обективно и кореспондиращо с останалите по делото доказателства.
Видно от същото всички увреждания по товарния автомобил „... ... Кустом“ с рег. №
..., отразени и в описа на застрахователя-ответник се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие, възприет от вещото лице и описан от
участниците в произшествието в съставения от тях ДКП. Според вещото лице, стойността,
необходима за възстановяване на товарния автомобил, изчислена на база пазарни цени към
датата на ПТП – 24.06.2020 г. възлиза на сумата от 1767,38 лв., като е съобразил, че
увредения автомобил е бил в експлоатация от датата на първата си регистрация до датата на
ПТП – 1 година, 3 месеца и 30 дни, т.е. същия е бил гаранционен.
От правна страна:
Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“
към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на
3
застраховател на виновния за произшествието водач на л.а. ... ..., с рег. № ..., във връзка с
чието неправомерно поведение са причинени имуществени вреди по т.а. „... ...“ с рег. № ...,
собственост на ищеца, предявения иск за заплащането на обезщетение за тяхната обезвреда,
се явява основателен.
Ответникът, въпреки възложената му тежест не установи да е заплатил в пълен
размер претърпените от ищеца имуществени вреди. С оглед установената пазарна стойност
на щетите, със заключението на експертизата и доколкото ищеца претендира сума, по-малка
от установената от вещото лице стойност необходима за възстановяване на увредения
автомобил, по пазарни цени, съдът намира, че иска на ищеца е изцяло доказан и по размер.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На увреденото лице се дължи
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ. В конкретния случай несъмнено уврежданията по т.а.
„... ...“ с рег. № ... претърпени в резултат на процесното ПТП от 24.06.2020 г., представляват
такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ. При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/. Още повече този извод се налага при автомобили, които са в
период на експлоатация до 3 години от първоначалната си регистрация, т.е. т. нар.
гаранционни.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
4
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /да се приведе увредения лек автомобил в предишното му техническо
състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел, установената по САТЕ стойност за
възстановяването на автомобила. Размерът на тази парична сума следва да се определи
съобразно пазарните цени за възстановяване на имущество от същия вид с присъщите
разходи за страната към деня на увреждането. В случая това е фактурната цена за
отремонтирането на увреденото МПС.
С оглед гореизложеното и предвид заключението на САТЕ съдът приема, че
действителните вреди в случая възлизат на претендираната от ищеца сума от 1623,82 лв.,
която сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното й плащане. Възражението на ответника, че ищецът
претендира необосновано високо обезщетение, е неоснователно и недоказано.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има само ищеца, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
Ищецът е претендирал своевременно такива, като е приложил Списък по чл.80 от
ГПК, от който се установява, че е сторил съдебни разноски в размер на 728,95 лв., която
сума с оглед пълния уважен размер на иска, му се следва изцяло.
Така мотивиран, Софийски районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА . „...“ ., ЕИК ..., по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да
заплати на /юл/, ЕИК ... сумата от 1623,82 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, за причинените имуществени вреди по товарен автомобил марка „...“, модел
„...“, рег. № ..., в резултат на ПТП от 24.06.2020 г., настъпило в гр. Л., причинено по вина на
водача на л.а. „... ...“ с рег. № ... – В. Б., чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответника /юл/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното й плащане
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, . „...“ ., ЕИК ... да заплати на /юл/,
ЕИК ... сумата от 728,95 лева, представляваща сторените съдебни разноски по настоящото
производство пред СРС, съобразно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5