Решение по дело №318/2020 на Районен съд - Берковица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                              

                                 ГР.БЕРКОВИЦА, 10.05.2021 ГОД.

 

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица………..наказателна колегия в публично заседание на  13 април………………….през две хиляди  двадесет и първа  година……………………………………………...в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Т.Йорданова.…………………………….и в присъствието на прокурора……………….,като разгледа докладваното от съдията Г.………………….АНД №318 по описа за 2020г………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Жалбоподателят А.И.Б. *** и с ЕГН ********** не е  доволен от издаденото Наказателно постановление № 20-0243-000847 / 11.09.2020 г. на Началника на РУ Берковица ,с което е наказан с административно наказание “Глоба “ 50 лв.и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец      на основание чл. 175 ал. 1 т.5  от ЗДП  и на основание чл.180  ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП-с глоба 80лв. за  нарушение на  разпоредбите  на чл.123 ал.1т.2 б.А и чл. 96 от ЗДП..

    С жалбата излагат съображения за причините и обстоятелствата при извършване на нарушенията. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,а се представлява от упълномощен адвокат ,който развива доводи с искане за отмяна на издаденото НПК.В представено по делото писмено становище излага подробни съображения.

    Възиваемата страна  редовно призована ,не  изпраща  процесуален представител.

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59  ал.2  от ЗАНН          от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения.

   Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган .

       След преценка на  събраните по делото писмени доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,доводите на жалбоподателя, посочени в жалбата , съдът намира за установено следното :

        С атакуваното НП  на жалбоподателя   са наложени наказания за нарушения по чл.123 ал.1т.2 б.А от  ЗДП  и чл. 96 от ЗДП.. ЗАТОВА,че на 07.09.2020г. в 10,20часа на ул.”Николаевска” 97 –паркинг срещу бензиностанция „Топойл” паркира управляван от него състав от ППС  ,като го напуска,без да вземе мерки да не потегли ,в резултат на което възникнало ПТП с материални щети и водачът като участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР.

        Нарушенията са квалифицирани като такива по чл.123 ал.1т.1,б.А и чл. 96 от ЗДП..,за които нарушения е наказан на основание чл. 175 ал. 1 т.5  от ЗДП  с глоба 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и на основание чл.180  ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП-с глоба 80лв..

               Не се спори ,че на посочената в акта и НП дата  и  време наказаният е управлявал и паркирал въпросния състав от ППС на посочения паркинг .Не е спорно ,че е реализирано ПТП. Не може да има спор ,че след реализираното ПТП жалбоподателят е напуснал произшествието .Описаната фактическа обстановка се ,установява от приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели.   

             Съставен е АУАН № 1061/02.11.2020г.,който акт е дал начало на административнонаказателната преписка .

       По разбиране на настоящият състав наказаният е осъществил състава на нарушенията  по чл.123 ал.1т.3 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДП..,за които нарушения правилно е   наказан на основание чл. 175 ал. 1 т.5  от ЗДП и на основание чл.183  ал.1 т.1 от ЗДП.

Разпоредбата на чл. 96 от ЗДвП задължава всеки водач на спряно за престой или паркирано МПС да вземе мерки същото да не може да се приведе в движение или да потегли само. Законодателят не е фиксирал по обективни причини конкретния вид на нужните действия на всеки водач, въздигайки един общ императив, насочен към избягване две отделни форми на застрашаващо самопотегляне на намиращо се в покой превозно средство. Респ. настъпването на конкретните нежелани правни последици /установени в случая по несъмнен начин от свидетелите / поражда една оборима презумпция, като в конкретния случай не се установи жалбоподателят да е взел всички достъпни мерки за недопускане на процесното нарушение, като несъмнено дърпането на ръчната спирачка не е достатъчно от законова гледна точка за отпадане общественоопасния характер на вмененото му деяние. Цитираното действие е индиция за положени от жалбоподателя  усилия в посочената насока, но явно не е било достатъчно, и същият несъмнено е проявил една небрежност по отношение спазване на своето задължение. Същото съвсем неслучайно е адресирано не до собственика, а до водача на конкретното МПС, който трябва да е наясно с неговото техническо състояние, терена за спиране, евентуалните предпоставки за самопотегляне и т.н. А в случая, щом се е стигнало до преминаване през пътното платно ,тревната площ и блъскане в предпазната ограда на пункт за годишни технически прегледи ,при липсата на доказано взети адекватни, предвидими и обективно възможни мерки за недопускане подобен развой, несъмнено жалбоподателят следва да понесе административнонаказателна отговорност и то именно по чл. 96 от ЗДвП. В светлината на това вмененото на жалбоподателя нарушение се явява категорично доказано от обективна и субективна страна, като възраженията в противна насока се явяват изцяло несъстоятелни.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

 Отделно от това, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в последния обстоятелства.

Съдът намира, че несъмнено са били осъществени от страна на водача административните нарушения по цитираните правни квалификации.

 

Липсват също така и допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство процесуални пороци, като по-конкретно АУАН правилно и законосъобразно е изготвен в присъствието не на очевидци поради обективната липса на такива, а от полицейските служители , установили нарушението и настъпилия вследствие на него противоправен резултат, в съответствие с нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Самото деяние е описано в атакуваното Наказателно постановление по ясен и кореспондиращ с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере неговите правни характеристики и да организира защитата си. Нарушенията по никакъв начин не може да се квалифицират и като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на преден план поради настъпилото ПТП, а и заради отсъствието на някакви понижаващи степента му на обществена опасност обстоятелства. Жалбоподателят следва да понесе съответна административнонаказателна отговорност за извършените нарушения .

 Всичко гореизложено предпоставя единствено възможния извод за цялостно потвърждаване на атакувания санкционен акт.

 

                              Водим от горното  съдът :

                                                            Р   Е   Ш   И :

       ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№ 20-0243-000847 / 11.09.2020 г. на Началника на РУ Берковица ,с което А.И.Б. *** и с ЕГН **********  е наказан с административно наказание “Глоба “ 50 лв.и лишаване от правоуправление за срок от 1 месец      на основание чл. 175 ал. 1 т.5  от ЗДП  и на основание чл.180  ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП-с глоба 80лв. за  нарушение на  разпоредбите  на чл.123 ал.1т.2 б.А и чл. 96 от ЗДП..

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :