Р Е Ш Е Н И Е
№1713 05.11.2021г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Бургас VІІ-ми състав
На дванадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2149 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане
(ЗСП).
Образувано
е по жалба на М.С.С.,***, против заповед № ЗСП/Д-А/1660 от 26.07.2021г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП)-Бургас, потвърдена с решение № 98, изх.№
02-РД06-0098/17.08.2021г. на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане (РДСП)-Бургас, с която й е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2021-2022г. Жалбоподателката
посочва факти свързани със семейното й положение и твърди, че при същите
условия през миналата година е била одобрена за получаване на целева помощ за
отопление. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът,
директор на ДСП- Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Д.,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска от съда да остави жалбата
без уважение и да потвърди оспореното решение.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
следното:
М.С. е
сезирала директора на ДСП-Бургас със заявление
№ЗСП/Д-А/1660/07.07.2021г. (л.15) за отпускане на целева помощ за
отопление с електроенергия. В заявлението са посочени данни за семейното й
положение, за здравословното й състояние, за съжителстването й с роднини в
жилище, което не е нейна собственост, както и получения размер на брутни доходи
през последните шест месеца преди подаване на заявлението. Представена е
служебна бележка (л.11) изх.№ 1158/14.07.2021г. за месечни доходи, получени от
трудови ли приравнени на тях правоотношения, от която се установява, че С. е
работила през май и юни 2021г., като
брутното й възнаграждение за всеки месец е 69,47 лева.
Във
връзка с подаденото заявление, социални работници от ДСП-Бургас са извършили
проверка и са изготвили социален доклад (л.14). С него са преценили, че не са налице условията на чл.2 ал.1, ал.5, т.19 от Наредба
№РД-07-5/ 16.05.2008г. за условията е реда за отпускане на целева помощ за
отопление на министъра на труда и социалната политика (Наредба №РД-07-5), тъй
като средномесечния доход за предходните шест месеца е формиран от пенсия в
размер на 1988,33 : 1,639 = 1213,14 лева; брутно трудово 69,47 лева, общо
1282,61 : 6 = 213,77 лева е по - висок от диференцирания доход за отопление
приложен 1,42% x 150 = 213 лева. По тази причина е направено предложение на С.
да не се отпуска целева помощ за отопление.
По делото
е представен лист (л.13) за извършен предварителен контрол за законосъобразност
преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа.
Със заповед №ЗСП/Д-А/1660/26.07.2021г. (л.12) директорът
на ДСП-Бургас,
на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД-07-5, е
отказал отпускане на целева помощ за отопление на С., тъй като не е налице
изпълнение на изискването на чл.2, ал.1 и ал.5, т.19 от Наредба
№РД-07-5 –
средномесечния доход за предходните 6 месеца е в размер на 213,77 лева и е
по-висок от приложимия за нея по-висок диференциран доход за отопление в размер
на 213,00 лева.
Заповедта е изпратена на С. с придружително писмо (л.8) и
получено от нея на 05.08.2021г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне (л.8-обратна страна).
С. е обжалвала заповедта пред директора на РДСП-Бургас с
жалба вх.№ 0201-9ЧМ-00-380/05.08.2021г. (л.9). В жалбата тя е посочила, че е
разведена и се грижи за болно дете, което в момента е в болница, има ТЕЛК и е
освидетелствана с оценка на работоспособността и степен на увреждане 80%, няма
собствено жилище и обитава жилище, което е собственост на нейната майка.
Посочва още, че майка й получава малка пенсия и не може да й помага. Иска
преразглеждане на постановената заповед и отпускане на помощ за отопление.
Представено е становище изх.№ 0201-9ЧМ-00-3508/2/06.08.2021г.
на органа издал процесната заповед (л.7), в което са изложени фактите от
социалния доклад и са посочени правните основания, които обуславят отказа за
отпускане на помощ за отопление на С.. Посочва се, че при така установените
обстоятелства не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед.
Директорът на РДСП- Бургас е постановил решение № 98,
изх.№ 02-РД06-0098/17.08.2021г. (л.4), с което жалбата е отхвърлена. В мотивите
на решението е изложена фактическата обстановка, установена при проверката на
информацията, декларирана от С. в заявлението от 07.07.2021г. и факта, че заявителката
е реализирала средномесечен доход за предходните шест месеца в размер на 213,77
лева при определен нормативен праг за целта в размер на 213,00 лева. В
решението са изложени и правните основания, на база на които решаващият орган е
достигнал до извода, че постановената от директора на ДСП-Бургас
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейното изменение или
отмяна.
Недоволна от така постановеното решение, М.С. обжалва същото в настоящото производство с искане за отмяна на
заповедта на директора на ДСП-Бургас и отпускане на целева помощ за
отопление. Жалбата е подадена на 30.08.2021г., видно от входящия индекс.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от ЗСП, вр. чл.13, ал.6 от ЗСП, съгласно
датата на издаване на решението на горестоящия орган и входящия индекс на
жалбата. Тя изхожда от легитимирано лице, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата e неоснователна по следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената писмена
форма, в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на
закона. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП социалните помощи се отпускат със заповед
на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено
от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства,
констатирани със социална анкета.
Законът
за социалното подпомагане като специален закон не въвежда изисквания за форма на индивидуалния
административен акт, поради което в случая приложима ще бъде нормата на чл.59,
ал.2 от АПК. Обжалваната заповед отговаря на всички изисквания на посочената
правна норма и е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа
необходимите реквизити и е посочена възможността за обжалване на същата.
Спазено е изискването на чл.13, ал.3 от ЗСП, съгласно който отказът за
отпускане на социални помощи задължително се мотивира. В обжалваната заповед се
съдържат фактически и писмени основания за нейното издаване.
В хода на
съдебната проверка за законосъобразност съдът не установи нарушения на
административнопроизводствените правила, а такива не се сочат и от
жалбоподателката. Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба №РД-07-5 лицата и семействата
подават заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на
Агенцията за социално подпомагане, в дирекции "Социално подпомагане"
по настоящ адрес и при спазване на изискванията по чл.26, ал.2, 4, 5, 6, 7 и 8
от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Според
алинея четвърта на чл.26 от ППЗСП към заявление-декларацията
се прилагат документи за брутните доходи от трудови правоотношения и/или приравнени
на тях правоотношения. Изпълнено е изискването на чл.4, ал.3 от Наредба №РД-07-5, в
срок до 20 дни от подаване на заявление-декларацията, социален работник в
съответствие с изискванията на чл.27 от ППЗСП да извърши социална анкета и
посещение по настоящия адрес, посочен в заявлението и да изготви социален
доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ.
Заявлението е подадено от С. на 07.07.2021г., а социалният доклад е изготвен на
21.07.2021г. В съответствие с изискването на чл.4, ал.4 от Наредба №РД-07-5 – в 7-дневен
срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
отпускане или отказ на помощта, обжалваната заповед №ЗСП/Д-А/1660/26.07.2021г.
е издадена в нормативно установения срок. Заповедта е връчена на С. в
определения от закона 14-дневен срок (чл.4, ал.5 от Наредба №РД-07-5). Следователно, процедурата по издаването е спазена.
Заповедта е
съответна на приложимия материален закон.
Според чл.11,
ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които
допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или
задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.
Според чл.12, ал.4 от ЗСП, условията и редът за отпускането, изплащането,
изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се
уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи
за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика. Приложима в конкретния казус е Наредба
№РД-07-5 за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Целевата помощ за отопление, като вид социална помощ, се
отпуска на основание чл.2 от Наредба №РД-07-5,
във връзка с чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП. Разпоредбата на ал.2 от чл. 2 на Наредба
№РД-07-5 предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца, преди месеца
на подаване на заявлението-декларация, е по-нисък или равен от диференцирания
доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. Средномесечният доход на лицето за последните шест месеца,
преди месеца на подаване на заявлението, е в размер на 213,77 лева. Този размер
е формиран от пенсия в общ размер на 1988,33 лева : 6 месеца : 1,639
(корекционен коефицент за 2021г.) = 202,19 лева и трудово възнаграждение в
размер на 69,47 лева : 6 месеца = 11,58 лeва. Според чл.2, ал.4 от тази наредба,
основа за определяне на диференцирания доход за отопление е базовият доход за
отопление. Легалната дефиниция на това понятие се съдържа в §6 от ДР на Наредба №РД-07-5, съгласно който базов доход за
отопление е разчетен показател, който служи за определяне на диференцирания
доход за отопление и е равен на двойния размер на определения месечен
гарантиран минимален доход. Съгласно §3 от ДР на Наредба №РД-07-5, диференциран доход за отопление е
индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице
съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние, определена
по реда на чл.2, ал.4 от същата наредба. С ПМС №305/19.12.2017г. за определяне
на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, Министерският съвет е
определил от 1 януари 2018г. нов месечен размер на гарантирания минимален доход
75 лева. Следователно, диференцираният доход
за отопление на С. е в размер на 213,77 лева (202,19 лева + 11,58 лева). Според
чл.2, ал.5, т.19 от Наредба №РД-07-5 за лице с трайно
намалена работоспособност 70 на сто, каквото е С. този доход следва да бъде –
213,00 лева (1,42 х(2х75) лева). В този смисъл административният орган е
достигнал до правилния извод, че диференцираният доход на С. в размер 213,77
лева надвишава нормативно установен праг от 213,00 лева, поради което в полза
на същата не може да бъде отпусната целева помощ за отопление.
При така
изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което
същата следва да се отхвърли, а оспореното решение да се остави в сила.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.172, ал.2, изречение второ АПК,
Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.С.,***,
против заповед № ЗСП/Д-А/1660 от 26.07.2021г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас, потвърдена с решение № 98, изх.№
02-РД06-0098/17.08.2021г. на директора на Регионална дирекция за социално
подпомагане (РДСП) - Бургас, с която й е отказано отпускането на целева помощ
за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2021-2022г.
Решението, на основание чл.13, ал.6 от ЗСП, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: