Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Добрич, 23.05.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР А.
При участието на секретаря: С.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3751/2012 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и
чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 3149/2012 г. Добричкият
районен съд със заповед № * г. е разпоредил длъжникът М.С.М. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „*” ЕООД, рег. по ф. д. №520/1989г. на ДОС,
представлявано от Д*К*К*, със седалище и адрес на управление гр.Д*, бул.”*,
чрез редовно упълномощен адвокат В.В.С. от ВАК с ЕГН **********, съдебен адрес:***,
офис 410, сумата от 709,25 лв. /седемстотин и девет лева и двадесет и пет
стотинки/, представляващи неплатена цена за предоставени услуги –
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през периода от * г.
по партида /абонатен номер/ на адрес: гр. Д*, ул. „*” № *, вх. *, ап. *, ведно
със законната лихва върху сумата от подаването на молбата - 11.09.2012 год. до
окончателното плащане на главницата, както и 17,35 лв. /седемнадесет лева и
тридесет и пет стотинки/, представляващи лихва за забава за периода от
01.06.2012 г. до 30.08.2012 г., а също и сторените по делото съдебно деловодни
разноски - държавна такса /25 лв./ и адвокатско възнаграждение /120 лв./, общо
в размер на 145 лв. /сто четиридесет и пет лева/.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил
писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 18.10.2012
г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си
в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса
/след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 3149/2012 г./.
В изпълнение на посочените
указания „*” ЕООД е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
3751/2012 г./ срещу длъжника М.С.М. с ЕГН **********
*** искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените
по-горе суми. Претендират се и сторените по настоящото дело разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
Според изложените в исковата
молба твърдения между страните е налице сключен договор при общи условия, по
силата на който „*” ЕООД предоставя на М.С.М., в качеството й на индивидуализиран
клиент и абонат, като мястото на потребление на предоставените от ищеца услуги
– водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 17.02.2006
г. – 30.08.2012 г., касаят обект – жилище на адрес в град Д*, ул. „*” № *, вх. *,
ап. *. Сочи се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по
договора да заплати предоставената й услуга, поради което ищецът инициирал
производство по чл. 410 от ГПК. След издаване в негова полза на заповед за
изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът възразил писмено срещу
дължимостта на процесните суми, тъй като част от вземането е просрочено по
давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез упълномощения
адвокат, е депозирал отговор, съгласно който предявените искове са
неоснователни и недоказани. М.С.М. счита, че в нейна тежест са начислени суми
за потребени и от други абонати количества вода. М. сочи, че вземането на ищеца
е изсрочено по давност.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Назначеното
по делото вещо лице – С.И., след запознаване с доказателствата по делото и
извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество, дава следното
заключение, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като
компетентно и обосновано, а именно:
Между „*” ЕООД, в качеството му
на „В и К” оператор, и М.С.М., в качеството му на потребител, е сключен договор
при общи условия относно предоставяне на услуги – водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води за обект, представляващ жилище, находящ се на адрес
в град Д*, „*” № *, вх. *, ап. *. За посочения по-горе имот на името на
ответника е била открита партида, с клиентски № *. Експертизата докладва, че
счетоводството на „*” ЕООД – гр. Д* е водено редовно по отношение на процесното
задължение, като за периода от 17.02.2006 г. до 30.08.2012 г. общият сбор на
задълженията на абоната към „В и К” оператора възлиза на 752,02 лв.
По отношение на дължимото
обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на
законната лихва за времето на забава, в.л. е изчислило същото на 250,14 лв.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно заключението на вещото
лице съдът приема, че между страните е било налице валидно възникнало
облигационно правоотношение, по силата
на което ищецът в качеството му на „В и К” оператор, е предоставял на
ответника, в качеството му на потребител, услуги – водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води за обект, представляващ жилище, находящо се на
адрес в гр. Д*, ул. „*” № *, вх. *, ап. *. Задължението на ответника за
заплащане на сумата от 709,25 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода 17.02.2006 г. – 30.08.2012 г. за обект, находящ се на посочения
по-горе административен адрес, е надлежно документирано в счетоводството на
ищцовото дружество (виж заключението на в.л.).
Съгласно чл. 203 от Закон за
водите (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г.,
изм., бр. 84 от 2003 г., бр. 59 от 2007 г.) потребителите и водоползвателите на
вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други
услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за
задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
независимо от размера на задължението.
В полза на ищеца е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за *”
ЕООД – гр. Д* е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с
предмет установяване дължимостта на процесните суми.
В процесния казус възникналите
между страните взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните
води от имота на ответницата, в качеството й на абонат на водопроводната мрежа.
С извършеното на всички посочени по-горе действия, неоспорени от ответника,
ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е да
получи услугата и да заплати цената й. Установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414
от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на
вземането на кредитора. В този смисъл предявения установителен иск е основателен
и доказан. Доказателствата по делото са в насока, че плащане на цялата
уговорена и фактурирана цена не настъпило, поради което следва да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума от 709,25 лв.
/седемстотин и девет лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи неплатена
цена за предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води през периода от * г. по партида /абонатен номер/ на адрес: гр. Д*,
ул. „*” № *, вх. *, ап. *, ведно със законната лихва върху сумата от 709,25
лева, начиная от 11.09.2012 г. (датата, на която заявлението по чл. 410 от ГПК
е депозирана в канцеларията на ДРС) до окончателното изплащане на задължението.
Задълженията на купувача по договор за покупко-продажба по
силата на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД се състои в това да заплати цената на предоставената
услуга след като получи същата. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД
длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, ако няма определен ден за
изпълнение, като обезщетението за забава, в размер на законната лихва, се дължи
от деня на забавата /чл. 86 от ЗЗД/, т.е. покана би била необходима, когато
няма определен срок на изпълнение. В обсъжданата хипотеза претендираното
обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на
законната лихва, е от 01.06.2012 г. до 30.08.2012 г. и същото е в размер на 17,35
лв. /седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки/, което според заключението на
в.л. е дължимо.
Предвид резултата по предявените
искове следва да се разгледа предявеното в отговора на исковата молба от
ответника, в условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна
давност. Доводите, които си поддържат в тази насока са, че са изминали повече
от три години, считано от датата на дължимостта на спорните суми.
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път правото
на иск не може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 111
от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем,
лихви и за други периодични плащания. В обсъжданата хипотеза след като се касае
за вземане на водоснабдително дружество приложение следва да намира именно
цитираното по-горе правило за тригодишен давностен срок. В тази връзка са и
указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г., ОСГК.
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 3149/2012 г. по описа на ДРС заявлението, по
което е образувано това дело, е входирано в канцеларията на Съда на 11.09.2012
г., т.е. всички задължения преди 11.09.2009 г. са погасени по давност. В този
смисъл вземането на ищеца следва да бъде изчислено, съобразно заключението по
съдебно-икономическата експертиза, за времето от 11.09.2009 г. до 30.08.2012 г.
Съобразно цитираните от в.л. в табличен вид показания на водомера, монтиран в
обекта на ответницата, за посоченият период неплатената цена за предоставени
услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води е 399,40 лв.
Предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за горницата до 709,25 лв.
подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК по отношение дължимостта на сумата за горницата от
399,40 лв. до 709,25 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК имат характера на правопогасяващи такива, които успешно се противопоставят на
вземането на кредитора. В този смисъл предявеният установителен иск за
посочената разлика е неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
По отношение на вземането за
сумата от 17,35 лв., представляваща размера на начислените договорни лихви за
периода от 01.06.2012 г. до 30.08.2012 г., предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно практиката на ВКС установяването на направените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство не е предмет на
установителния иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК. Изпълнителният лист
за същите следва да бъде издаден от заповедния съд, съразмерно на изхода от
делото, след влизането в сила на решението по установителния иск.
Съответно при така постановения
резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца има право на сторените от
него съдебно-деловодни разноски по настоящото делото, а именно на сумата от 220,82
лв. /двеста и двадесет лева и осемдесет и две стотинки/. Ответницата също има
право на разноски в производството по делото, съразмерно на отхвърлената част
от исковете, равняващи се на 42,64 лв. /четиридесет и два лева и шестдесет и
четири стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М.С.М. с ЕГН ********** ***, в качеството й на абонат
с клиентски № *на открита партида за ползване, отвеждане и пречистване на вода,
за обект, находящ се на посочения по-горе административен адрес, ДЪЛЖИ по
издадените от Добричкия районен съд заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 3149/2012 г., в полза на кредитора и В и К оператор по сключен при Общия
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите – „*” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Д*, бул. „*” № *, представлявано от
управителя Р* Р*Р*, следните суми:
1) 399,40 лв. /триста деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща дължимо възнаграждение за предоставени услуги – водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от * г. за обект,
представляващ жилище на адрес в град Д*, ул. „*” № *, вх. *, ап. *, ведно със законната лихва, начиная от 11.09.2011
г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 399,40 лв. до 709,25 лв., представляваща възнаграждение за
предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 17.02.2006 г. до 10.09.2009 г. за посочения по-горе обект, поради
изтекла погасителна давност за посочения период;
2) 17,35 лв. /седемнадесет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2012 г. до 30.08.2012 г.
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** ***
да заплати на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Д*, бул.
„*” № *, представлявано от управителя Р*Р*Р*, сумата от 220,82 лв. /двеста и двадесет лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „*” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Д*, бул. „*” № *, представлявано от
управителя Р*Р*Р*, да заплати на М.С.М. с ЕГН ********** *** сумата от 42,64 лв. /четиридесет и два лева и
шестдесет и четири стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело
съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: