Номер ІV-11 Година
2021, 22 март гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и втори февруари
година две
хиляди двадесет и първа,
в
откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 2875 описа за 2020 година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната (неправилно наречена от въззивника
„частна“) жалба на К.В.Н.
от ***, представляван от процесуалния му представител адв.Мирослав Михайлов,
против решение № 260348 от 06.10.2020 г. по гр.д.4326/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас, с което е отхвърлен предявения
от въззивника срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, иск с
правно основание чл.270, ал.2 ГПК за признаване за установено, че решение №
286/15.02.2016 г. по гр.д.3232/2015 г. на БРС е нищожно, и с което решение въззивникът е осъден
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, сумата от
100 лв юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че обжалваното решение на БРС е недопустимо
и неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди
се, че в нарушение на процесуалните правила съдът в постановеното решение,
изобщо не е обсъдил представените по делото доказателства, не е изложил
съображения дали ги кредитира или не, и защо, а част от доказателствата пък са избирателно
обсъдени, за да се избегне даването на отговор на поставените в жалбата
въпроси, касаещи твърдяната нищожност на решение № 286/15.02.2016 г. по гр.д.3232/2015 г. на БРС. Излагат се твърдения, че е неправилен изводът на
съда, че не са налице основания за нищожност на решението, тъй като не са
разгледани и обсъдени твърденията на ответника още от заповедното производство,
че: имотът, за който се претендира сума за доставена ел.енергия, към момента,
към който се претендира доставката на енергия, вече не е бил собственост на
ответника; от м.юни 2014 г. електрозахранването в процесния имот е било спряно.
Посочва се, че съдът не е обсъдил и оплакването на ответника, че след подаване
на възражението от ответника против издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.1827/2015
г. на БРС, по образуваното на основание чл.422 ГПК гр.д.3232/2015 г. на БРС,
съдът вместо да положи усилия да издири и да призове редовно ответника, му е
назначил особен представител, с което е нарушил разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК. Сочи се, че особеният представител на ответника пък от своя страна
дотолкова е неглижирал защитата на ответника, че дори не е депозирал отговор на
исковата молба. Твърди се, че всички тези нарушения на процесуалните правила
водят до извод за нищожност на решението, да който извод обаче не е достигнал
първоинстанционният съд. На последно място се твърди, че обжалваното решение
противоречи на Решение № 10 от 1994 г. на КС поради липсата на каквито и да било мотиви на съда по
заявените от ищеца възражения по гр.д.4326/2020 г., с което е нарушена и
разпоредбата на чл.117, ал.1 и на чл.121, ал.1, 2 и 4 от КРБ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване
на решение с което се признава за установено, че решение № 286/15.02.2016 г. по
гр.д.3232/2015 г. „е нищожно, като недопустимо и неправилно“. Не се сочат нови
доказателства. Претендират се разноски
за двете производства.
Въззиваемият
„ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД оспорва като недопустима, а
по същество – като неоснователна, въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че жалбата
е наименована „частна жалба“, но не отговаря на изискванията за частна жалба. В
случай, че съдът приеме, че жалбата все пак е допустима, въззиваемият твърди,
че тя е неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и
обосновано, постановено при спазване на правилата на процесуалния закон. Излагат
се твърдения, че съдът правилно е приел, че изложените в исковата молба
твърдения касаят правилността на решение № 286/15.02.2016 г. по гр.д.3232/2015 г. на БРС, а не неговата нищожност. Претендира се оставяне
на частната жалба без разглеждане като недопустима, евентуално - потвърждаване
на обжалваното решение. Няма искания по доказателствата. Претендират се
разноски.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима. Следва да се
отбележи, че независимо от даденото (погрешно) от въззивника наименование на
жалбата, доколкото в нея се твърди, че се обжалва постановеното по делото
решение, с което е отхвърлен искът на въззивника по чл.270, ал.2 ГПК, в случая
жалбата е въззивна, и за нея е внесена и дължимата като за въззивна жалба
държавна такса.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата
молба на въззивника К.В.Н. от ***, срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, за прогласяване от съда на нищожността на решение №
286/15.02.2016 г. по гр.д.3232/2015 г. на БРС.
Посочено е, че не са взети предвид от съда изложени от ищеца доводи за
неоснователност на претенцията – че имотът, за който е била доставена
ел.енергия, не е бил собственост на ответника (ищец в настоящото производство),
тъй като е продаден на трето лице; че от м.юни 2014 г. електрозахранването в
имота е било прекъснато. На следващо място са изложени оплаквания, че в
производството по гр.д.3232/2015 г. на БРС ищецът е бил представляван от особен представител,
а не е бил редовно уведомен за предявения срещу него иск, макар лично да е
получил заповедта за изпълнение и да е възразил срещу нея. Изложени са
оплаквания също, че самият особен представител е неглижирал защитата на ищеца
дотолкова, че дори не е депозирал отговор на исковата молба. На следващо място
се твърди, че решението е нищожно, тъй като липсват мотиви. На последно място
се твърди, че решението е нищожно, тъй като са допуснати съществени нарушения
при присъждането на разноски на ищеца, по-конкретно - за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 лв. Претендира се съдът да постанови решение, с
което да прогласи нищожността на решение № 286/15.02.2016 г. по гр.д.3232/2015 г. на БРС, и да присъди на ищеца съдебно-деловодни
разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.270, ал.2 ГПК.
Ответникът представил в законовия срок писмен отговор
на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като неоснователен. Твърди
се, че оплакванията в исковата молба касаят правилността на решението, а не водят
до извод за неговата нищожност.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че
част от изложените от ищеца основания биха обосновали
неправилност на съдебно решение, чието установяване е извън правомощията на
настоящото производство, а друга част могат да се отстранят чрез атакуването им
пред ВКС по реда на извънредните средства за отмяна, но не и чрез иск по чл.
270, ал. 2 ГПК. Ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По изложените оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а е видно и от приложеното
гр.д.3232/2015 г. по описа на БРС, че с решение № 286/15.02.2016 г. по гр.д.3232/2015 г. на БРС, съдът е приема за
установено по
отношение на К.В.Н., че
в полза на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК123526430, съществува вземане в
размер на 642.14 лв - главница, представляваща стойността на доставена
електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от 03.02.2014 г. до
02.11.2014 г. по партида с клиентски номер ***, отнасяща се за обект на
потребление: ***, ИТН: *** и сумата от 53.48 лв - обезщетение за забавеното
плащане на главницата, за периода от 16.04.2014 г. до 23.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 24.03.2015 г.
до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 13.02.2014 г. до окончателното
плащане на вземането като за посоченото вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.3232/2015 г. на
Бургаски районен съд и е осъдил ответника Н. да заплати на “ЕВН България
Електроснабдяване” АД, съдебни разноски за заповедното производство от общо 325
лв и за исковото производство - общо 475 лв.
Решението
не е било обжалвано от ответната страна.
Видно от
приложеното гр.д.3232/2015 г. по описа на БРС, в исковото
производство ответникът Н. е бил представляван от особен представител
(адв.Д.Коруджиев от БАК), назначен му на основание чл.47, ал.6 ГПК, след като
ответникът не е бил открит на адреса му, а в телефонен разговор със служител на
съда е заявил, че е в чужбина и ще следи по телефона развитието на делото.
Процесуалният закон не дефинира кога
съдебното решение е нищожно. Съгласно константната съдебна практика нищожно е
онова съдебно решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден
съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Съдебното решение е
нищожно, когато е постановено от ненадлежен съдебен орган или в незаконен
състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на
съда, когато решението не е изразено в писмена форма, когато волята на съда не
може да бъде разкрита по пътя на тълкуването, поради абсолютна неразбираемост
(решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г., ГК, III ГО;
решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., ГК, I ГО;
решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК).
Нищожно е и решението на административен съд по спор, по който компетентен да
се произнесе е бил гражданския съд, така и решението на гражданския съд по
административен спор, подведомствен на специализираните административни
съдилища. Липсата на компетентност на съда в тези случаи е дотолкова
съществена, че предопределя нищожността на постановеното от некомпетентния съд
решение (решение № 370/30.10.2012 г. по гр. д. № 480/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
Съгласно чл.270,
ал.2 ГПК нищожността на решението може да се
предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
Макар ищецът да не е изложил такива оплаквания, с
оглед твърдението му, че решението е нищожно, следва да се посочи, че Решение № 286/15.02.2016
г. по гр.д.3232/2015 г. на БРС не страда от нито един от изброените по-горе
пороци. Решението е постановено от съдия от БРС, който съд е бил сезиран от
ищеца, в пределите на личната и териториална компетентност на българския съд.
Решението е постановено от съдия, на който делото е разпределено съобразно
вътрешните правила в съда. Решението е писмено, и е подписано е от съдията, който е разгледал
делото, приключил е събирането на доказателства и е дал ход на устните
състезания. На последно място, когато не е налице неразбираемост на
волята на съда, което да води до нищожност на рашението.
Както е посочил и първоинстанционният съд, изложените
от ищеца оплаквания и твърдения за пороци на решението, не касаят неговата
валидност.
Оплакванията, че в решението си по гр.д.3232/2015 г. на БРС, съдът
не е взел предвид изложените от ищеца доводи за неоснователност на претенцията
– че имотът, за който е била доставена ел.енергия, не е бил собственост на
ответника Н., тъй като е продаден на трето лице; че от м.юни 2014 г.
електрозахранването в имота е било прекъснато, както и, че липсват мотиви, касаят
правилността на решението и биха могли да бъдат обсъдени във въззивно
производство при обжалването му, но не и в производство по чл.270, ал.2 ГПК.
Оплаквания, че в производството по гр.д.3232/2015 г. на БРС ищецът
е бил представляван от особен представител, а не е бил редовно уведомен за
предявения срещу него иск, макар лично да е получил заповедта за изпълнение и
да е възразил срещу нея, следва да се разгледат в производство за отмяна на
влязлото в сила решение (чл.303, ал.1, т.5 ГПК), каквото настоящото
производство не е.
Изложените са оплаквания, че самият особен
представител е неглижирал защитата на ищеца дотолкова, че дори не е депозирал
отговор на исковата молба, също не водят до извод за нищожност на решението.
Последното оплакване - че решението е нищожно, тъй
като са допуснати съществени нарушения при присъждането на разноски на ищеца,
по-конкретно - за юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв също е
неотносимо към настоящото производство, тъй като е следвало да бъде разгледано
в производство по чл.248 ГПК и с съответните по този текст срокове.
С оглед
изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които
настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така
постановения резултат, и с оглед изричното искане, на въззиваемия следва да се
присъдят съдебни разноски за настоящото производство в размер на 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение, съгл.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260348 от 06.10.2020 г. по гр.д.4326/2020 г. по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА К.В.Н.
от ***, ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 100 лв (сто лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.