Присъда по дело №1769/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 33 |
| Дата: | 28 март 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220201769 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 16 ноември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимите А.А., родена на ********** г., ЕГН
***** и А.Ш., роден на ********** г., ЕГН ******, двамата живущи в гр.
Хунедоара, Румъния е за престъпление по чл.195 ал.1, т.4, във вр. с чл.194
ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, а имено за това, че на 23.05.2020 г., в гр. Пазарджик,
в съучастие като съизвършители, чрез използване на специален начин (с
особена ловкост А.А. е скрила в лявата си ръка златиста торбичка), са отнели
чужди движими вещи - 2 бр. златни синджира тип плетка „звена под формата
на квадрати, захванати един в друг“, с общо тегло 64.5 гр., на обща стойност 4
837.50 лв., от владението на М. Г. Д. от гр. Пазарджик, без съгласието на
собственика „В.“ ЕООД с управител Й. П. М. от гр.Пазарджик, с намерение
противозаконно да ги присвоят.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови
искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения. Пледира за осъдителна присъда и
налагане на подсъдимите на наказание лишаване от свобода, което да с
етърпи ефективно.
Подсъдимите не се явяват лично в съдебно заседание. Производството е
проведено в тяхно отсъствие, с участието на служебни защитници.
Сл. защитник на подс. А.А. пледира, че при постановяването на
осъдителна присъда, наложеното наказание лишаване от свобода не следва да
се търпи ефективно, а да намери приложение институтът на условното
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
Сл. защитник на подс. А.Ш. пледира, че не е доказано участието на
неговия подзащитен в извършването на престъплението и иска
постановяването на оправдателна присъда.
Солидарно против подсъдимите бе предявен и приет за съвместно
разглеждане в процеса граждански иск от ощетеното ЮЛ - „В.“ ЕООД-
Пазарджик, представлявано от управителя Й. П. М., за сумата от 4837.50 лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата св.Й.М. бил едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството „В.“ ЕООД-Пазарджик, което
стопанисвало търговски обект – златарски магазин „Е.“, находящ се в гр.
Пазарджик, ****. В магазина работели трима служители като продавач-
1
консултанти, сред които и свидетелите М.Д. и Е.К..
На 23.05.2020 г. на обяд, св. М.Д. бил на работното си място, където
била неговата колежка – св. К. и друга тяхна колежка.
В един момент в магазина влезли подсъдимите А.А. и А.Ш., като се
насочили за обслужване към св. Д.. Тримата започнали да общуват с думи на
недобър английски и руски език, както и чрез жестове.
Подсъдимите поискали да им се показват различни златни артикули от
магазина, които започнали да мерят и избират за покупка. Разглеждането и
избирането продължило повече от половин час. В крайна сметка подс. А. се
спряла на няколко златни синджира, пръстен, гривни и др. с общо тегло
148.60 грама, на обща продажна стойност 10 920 лева /виж изписаните цифри
на бележка, заснета на сн. № 7 от фотоалбума към протокол за оглед на
местопроизшествие л.3-6 от ДП/. Св. М.Д. извадил голяма златиста торбичка
от плат със златиста връзка отгоре и саморъчно сложил всички избрани
артикули в нея. Тогава подс. А. обяснила, че искала покупките да бъдат в
отделни по-малки торбички, а св. Д. й дал няколко по-малки златисти
торбички и една червена. Те били донесени от св.К.. В този момент
подсъдимата била точно срещу св.Д., но от другата /външната/ страна на
щанда, а подс. Ш. стоял отдясно на нея. Диагонално на тях двамата, от
вътрешната страна на щанда, стояла св.К., която се падала отляво на колегата
си Д. и имала пряка видимост към накитите, поставени върху щанда и към
подсъдимите.
Подс. А. започнала сама да слага в торбичките отделни накити, като
наричала кой за кого бил предназначен, след което старателно пристягала и
увивала торбичките с връзките им в горния край. Когато почти приключвала
с поставянето на накитите в торбичките, подс. Ш. поискал св.К. да му покаже
някакви пръстени, с което я накарал да се премести от мястото, на което
стояла. Тя отишла наляво към средата на щанда, като започнала да показва
пръстени на Ш., а той да ги мери. В този момент подс.А. се падала с гръб към
св.К. и последната нямала видимост нито към ръцете й, нито към накитите
пред нея.
След като приключила със завързването на отделните торбички с
поставени в тях накити, подс. А.А. започнала да поставя същите в дадената й
от св. М.Д. по-голяма бяла картонена подаръчна чантичка. Последната
завързана от нея малка златиста торбичка тя поставила в лявата си ръка, след
което взела с дясната останалите торбички наведнъж и ги подала в лявата си
ръка. С нея бръкнала в подаръчната картонена чантичка, за да постави тези с
накитите, като през цялото време гледала св.Д. право в очите и нещо му
казвала. По този начин, с особена ловкост и незабелязано от Д., тя успяла да
задържи една от златистите торбички в лявата си ръка, която свила в юмрук и
поставила пред гърдите си. След това обяснила на Д. с жест, че иска да
защипе подаръчната чантичка отгоре с телбод и той тръгнал, за да вземе
такъв. Тя пък веднага взела голямото си портмоне от щанда с дясната си ръка,
2
като завъртайки се с гръб го поставила в лявата, така че между дланта и
портмонето останала малката златиста торбичка с поставени в нея златни
накити, за които в последствие се установило, че са 2 бр. златни синджири
тип плетка „звена под формата на квадрати, захванати един в друг“, с общо
тегло 64.5 грама. След като подаръчната торбичка била защипана отгоре с
телбод, подс.А. поискала тя да бъде поставена в друга такава подаръчна
торбичка с дъното нагоре. След като и това било направено, тази торбичка
била поставена в голяма черна найлонова чантичка от св.К..
Докато вървял процесът по опаковането на златните накити в големите
подаръчни чантички, подс. А.Ш. извадил евро и долари, за да плаща. Св. Д. се
усъмнил в редовността на доларите, макар че дори и с тях станало ясно, че
парите са крайно недостатъчни за покупката на избраното от подсъдимите
злато, което възлизало на сума над десет хиляди лева. Тогава подс. Ш.
извадил пластика и с нея демонстрирал, че желае да плати с карта, но му било
казано от св.Д., че в магазина няма ПОС-терминал. През времето докато св.
Д. се занимавал с въпросите около плащането, подс. А.А. прикривала с
носеното от нея голямо портмоне откраднатата златна торбичка, след което
заедно с портмонето ги пуснала незабелязано в дамската си чанта.
След това подс. А. взела дадените преди това от подс.Ш. пари в евро и
долари, пуснала в найлоновата чанта с покупките една банкнота от 50 евро и
една от 20, а св. Д. издал бележка за оставено капаро от 70 евро. След това
подсъдимите обяснили, че ще отидат да изтеглят пари и да се върнат, като в
12:00 часа напуснали магазина.
Секунди след това св. М.Д. се усъмнил в поведението на подсъдимите
още повече, че ги следял с поглед при напускането на магазина, а те се
движели с по-бърза крачка. Той извадил от найлоновата чанта картонената
такава, в която била другата чанта с отделните торбички, и я поставил на
мерителната везна. Дори и с опаковките, теглото на накитите било доста по-
малко от първоначално претегленото от св. Д.. Последният незабавно излязъл
навън и тръгнал да търси подсъдимите по уличките около магазина, но не ги
открил. След като се върнал в магазина с неговите колежки разопаковали
избраните от подсъдимите артикули и установили, че от тях липсват два
златни синджира тип плетка „звена под формата на квадрати, захванати един
в друг“, които били с общо тегло 64.5 грама.
Междувременно подсъдимите се качили на автомобила, с който на
22.05.2020г. били влезли и до 24.05.2020г. се придвижвали в България – л.а.
„Форд“ с английски рег. № *** /виж справка за влизане и излизане от
страната на л.19 от ДП и справка за наличие на данни за МПС в АИС „Пътна
карта“ на л.70-71 от ДП/, като с него напуснали града. При излизане от
гр.Пазарджик в посока АМ „Тракия“, на бул.“Георги Бенковски“ № 153, в
12:17 часа, същият този автомобил бил заснет с автоматизирано техническо
средство, т. нар. „тринога“, че се движи с превишена скорост от 74 км/ч /виж
л. 42-47 от ДП/.
3
За станалия инцидент св. М.Д. се обадил на управителя на дружеството
Й.М., който пристигнал в магазина. Били прегледани записите от намиращите
с в обекта камери за видеонаблюдение и на тях ясно се виждали, както
подсъдимите от различни ъгли и ракурси, така и начинът, по който подс. А.А.
успяла по специален начин да скрие в лявата си ръка и открадне златната
торбичка с двата синджира.
Впоследствие бил подаден сигнал за инцидента в ОДМВР-Пазарджик,
като с първо действие по разследването – оглед на местопроизшествие, било
образувано настоящото наказателно производство.
С протокол за доброволно предаване /л. 35 от ДП/ от св.Д. били
предадени документи относно произхода на откраднатите накити, както и 1
бр. флаш памет със записи от камерите за видеонаблюдение в търговския
обект на ощетеното дружество.
Видно от заключението на приетата по делото видео-техническа
експертиза /л. 82-150 от ДП/, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, на анализираните записи
от камерите за видеонаблюдение подсъдимите се виждат ясно като лица,
фигури и действия, които са подробно описани, включително и механизма на
извършената кражба на малката торбичка с поставените в нея златни накити,
което описание тук не е нужно да се преповтаря. Били са извлечени снимкови
кадри, които според категоричното заключение позволяват отграничаване на
частни, индивидуализиращи лицата признаци, както и достатъчни такива,
характеризиращи заснетите лица, поради което въпросните фотокопия се
определяли като годни за провеждане на сравнително изследване. Според
експерта, при предоставяне на снимки на заснетите лица в ракурс, подобен на
изображението на представените фотокопия, било възможно да се поведе
сравнително изследване с цел идентифициране на двете лица.
Видно от заключението на приетата по делото видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза /л. 155-165 от ДП/, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от
страните, същото е базирано на приобщен по надлежния ред цифров носител
„Maxell“ /л. 166 от ДП/ с официална информация (дактилоскопия и снимки)
за двамата подсъдими. Според категоричното експертно заключение, на
изследваните фотокопия, извлечени от предоставените от св.Д. видеозаписи
от камери за видеонаблюдение в златарския магазин, и на снимките от
сравнителния материал, били съответно лицата на подсъдимите А.А. и А.Ш..
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-оценъча
експертиза /л. 170-171 от ДП/, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, общата стойност на
вещите, предмет на посегателство – подробно описаните по-горе два златни
синджира, възлиза на сумата от 4 837.50 лв., по пазарни цени към момента на
деянието.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
4
показанията на свидетелите Й.М., М.Д., Е.К. и З.С., а също и от
заключенията на горекоментираните видео-техническа експертиза /л. 82-150
от ДП/, видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /л. 155-165
от ДП/, съдебно-оценъча експертиза /л. 170-171 от ДП/, а също и от и
писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните гласни доказателства,
посредством свидетелските показания на четиримата посочени по-горе
свидетели, т.к. същите са хронологично точни, взаимно допълващи се и
кореспондират с останалия доказателствен материал, като по безспорен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка. Непротиворечивостта на
събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, и
доказателствени средства, както помежду им, така и със заключенията на
коментираните експертизи, прави безсмислен техният подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подсъдимите А.А. и А.Ш. са осъществили
престъпния състав на чл.195 ал.1, т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, респ. и с
чл.20 ал.2 от НК за А. и с чл.20 ал.4 от НК за Ш., като на 23.05.2020 г., в гр.
Пазарджик, в съучастие – А.А. като извършител, а А.Ш. като помагач, чрез
използване на специален начин - особена ловкост, проявена от А.А., по
подробно описания по-горе начин, са отнели чужди движими вещи - 2 бр.
златни синджира, също подробно описани по-горе, с общо тегло 64.5 гр., на
обща стойност 4 837.50 лв., от владението на „В.“ ЕООД, представлявано от
управителя Й. П. М. от гр.Пазарджик, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване на престъплението. Подсъдимите са имали представа и
за всички обективни елементи на престъплението, включително и
квалифициращите, а именно специалният начин, т.е. ловкостта с лявата ръка,
проявена от подс. А., посредством която успява да скрие незабелязано от
св.Д. една от торбичките със златни накити, по подробно описания по-горе
начин и така установява противозаконно фактическа власт върху нея.
Подсъдимите са предвиждали конкретно и искали настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действали са с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Двамата подсъдими са извършили престъплението в съучастие, при
което подс.А. е действала като извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, а
подс. Ш. – като помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК. За това, че подс.А. е
била извършител, т.е. участник в изпълнителното деяние на престъплението
кражба не може да има съмнение, т.к. именно тя е прекъснала противозаконно
и е отнела владението над чуждата вещ от нейния собственик по подробно
5
описания по-горе начин, като е установил своя трайна фактическа власт върху
нея. Тук обаче веднага е мястото да се каже, че съдът призна за невиновен и
оправда подс.Ш. по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно, че е
извършил престъплението в съучастие като съизвършител, като го осъди за
съучастието му като помагач. От всички събрани по делото доказателства
категорично стана ясно, че подс.Ш. по никакъв начин не е участвал в
осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението кражба, което
принципно се изразява в противозаконното отнемане на чужда вещ от
владението на другиго и установяване на трайна фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. От събраните по делото доказателства и най-вече от
заключението на горекоментираната видео-техническа експертиза /л. 82-150
от ДП/ несъмнено се установява, че обективно установеното поведение на
подс.Ш. преди и по време на извършване на престъпното посегателство от
страна на подс.А., запълва дефиницията за съучастник – помагач по смисъла
на чл.20 ал.4 от НК. Това е така, защото с цялостното си поведение той
умишлено е улеснил подс.А. да извърши изпълнителното деяние на
престъплението кражба. В този смисъл си заслужава да се анализира малко
по-подробно заключението на видео-техническата експертиза, респ.
съдържанието на записите от камерите за видеонаблюдение, които тази
експертиза е изследвала. В този ред на мисли не може да не направи
впечатление, т. к. от записите става ясно, че когато подс.А. започва да връзва
малките торбички със златни накити, за да ги постави после в по-голямата
подаръчна торбичка, тя се намира точно срещу св.Д., но от външната страна
на щанда. От вътрешната му страна обаче, освен Д., до него и диагонално на
А. се намира св.К., която гледа към подсъдимата и торбичките с накити пред
нея. Очевидно подс. Ш. е наясно, че е настъпил моментът, в който А. ще
вземе с ловкост някоя от торбичките, поради което той привлича вниманието
на св.К., като я вика към другия край на магазина и иска да му покаже
някакви пръстени, които започва да гледа и мери. Несъмнено подс.Ш. няма
никаква причина да иска да му се показват наново пръстени и да ги мери, т.к.
принципно вече изборът на златни накити, продължил над 30 минути, е
приключил, респ. избраните накити са премерени от св.Д., сметнати като цена
и поставени в торбички от А., които тя завързва. Несъмнено е и това, че Ш.
прави гореописаното, за да отдалечи св.К., респ. да й отвлече вниманието и тя
да не може вече да наблюдава подс.А. от мястото, на което е стояла преди Ш.
да я повика да му показва пръстени. Прави впечатление и това, че когато
подс.А. е захванала, невидимо за стоящия пред нея Д., с лявата си ръка едната
торбичка с поставените в нея синджири, в този момент към тях, от
вътрешната страна на щанда, се насочва св.К.. Подс. Ш. обаче веднага се
приближава към А., гледа за кратко към Д. и веднага се насочва към К., за да
продължи да отвлича вниманието й. Подсъдимата А. пък вече държи
портмонето си в лявата ръка, прикривайки с него намиращата се в нея малка
златиста торбичка с накити. Тогава Ш. застава пред Д. и започва да брои
банкноти, а А., която е от лявата му страна, минава отдясно на него, близо до
6
стената на магазина, продължавайки да говори нещо към стоящите пред нея
служители и успоредно с това прибира портомонето с кесийката в дамската
си чанта.
Именно с описаните по-горе действия подс. Ш. е улеснил подс.А. да
извърши кражбата на двата синджира, поради което съдът не уважи искането
на защитата за неговото оправдаване, а го осъди за съучастие в
престъплението под формат на помагаческа дейност. При обективно
установеното поведение на двамата подсъдими не може да има съмнение, че
те са съучастници в извършеното от тях умишлено престъпление, т.к. са
имали общност на умисъла и всеки един и осъзнавал приноса на другия за
постигането на общия престъпен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със
завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина и мястото
на неговото извършване – демонстративно и с чувство за безнаказаност, в
работещ търговски обект, едва ли не „под носа“ на служителите в него.
Подсъдимите са личности със завишена степен на обществена опасност,
макар и да не са осъждани преди настоящото деяние. В същото време те са
изключително негативно охарактеризирани, т.к. видно от официалното
уведомително писмо Аташето по външните работи на румънското посолство
в България /л.52 от ДП/, както и от уведомителното писмо на ДМОС-София, в
което е пресъздадена информация, предоставена от Интерпол Букурещ /л.53-
64 от ДП/, двамата подсъдими имат регистрации за кражби в Румъния и
много други европейски държави като Италия Германия, Австрия, Белгия и
Нидерландия.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането
на установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в
желанието на подсъдимите да си набавят средства за живеене по бърз и
престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимите съдът прецени чистото им съдебно минало.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са негативните
характеристични данни и високата стойност на вещите предмет на
посегателство.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, както и
7
приноса на всеки от двамата за постигането на общия престъпен резултат,
съдът счете, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК във връзка
с личната и генерална превенция спрямо подсъдимите и обществото, на подс.
А.А. следва да бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода,
а на подс.А.Ш. – от една година и шест месеца.
С оглед събраните по делото данни за личността на подсъдимите и
преди всичко за постигане на горепосочените цели на наказанието, съдът не
намери основание за приложението на института на условното осъждане по
чл.66 ал.1 от НК, който в принципен план съставлява е едно изключение от
реда за изпълнение на наказанието лишаване от свобода и който е приложим
само при положителен извод за постигане целите на наложеното наказание и
преди всичко за поправяне на осъдения.
Вярно е, че формална пречка за условно осъждане на подсъдимите в
случая не съществува, предвид вида и размера на наложените им наказания,
които са под три години ЛС. При решаване на въпроса за условно осъждане
обаче трябва да се вземат предвид и двете цели на наказанието - както
индивидуалната, така и общата превенция. Справедливостта на наказанието е
основен принцип на нашето наказателно право. А справедливо е това
наказание, което като вид, размер и начин на изтърпяване, съответства на
тежестта /обществената опасност и моралната укоримост/ на престъплението.
Законът изисква наказанието да е съответно на престъплението - чл.35 ал.3
НК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание, но и
мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на
наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справедливостта.
Наказанието е не само справедливо /съответно/ възмездие за извършеното
престъпление, но и средство за постигане на посочените от закона цели.
Поначало, при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на
наказанието по реда на чл. 66 НК, съдът следва да се ръководи от личните
качества на дееца и въз основа на тях да прецени дали неговото поправяне и
превъзпитание е постижимо с приложението на този материално-правен
институт. Доколкото качествата на личността намират проявление и в
конкретиката на престъпната му дейност, то начинът на осъществяване на
престъпния състав също има значение за тази преценка.
В случая, начинът на извършване на престъплението, подробно описан
по-горе, очертават една изключително завишена степен на обществена
опасност на личността на двамата подсъдими, които действат изключително
хладнокръвно и невъзмотимо в процесния търговски обект, като с
изключително премерени и отработени действия отвличат вниманието на
служителите, за да може подс.А., с проявената от нея ловкост с лявата ръка да
извърши кражбата на златните накит, както се посочи и по-горе едва ли не
„под носа“ им. Отделно от това не може да не бъде отчетен и фактът, че от
2015г. насам двамата подсъдими имат множество регистрации за кражби в
редица европейски държави, предвид представените данни от румънското
8
посолство в България и Интерпол Букурещ. Това пък говори недвусмислено,
че те са се оформили като престъпни личности в процеса на социалното си
съществуване и общуване, превръщайки извършването на кражби в средство
за препитание. Всичко това даде основание на съда да направи извод, че само
посредством ефективно изтърпяване на наложените наказания ЛС ще се
постигнат преследваните от закона цели.
На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален
общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода за всеки от двамата подсъдими.
От деянието на подсъдимите ощетеното юридическо лице е претърпяло
имуществени вреди, за които горните дължат обезщетение - чл.45 от ЗЗД.
Съдът съобрази заключението на оценъчната експертиза, както и че
общия размер на причинените имуществени вреди възлиза на сумата от
4837.50 лева, каквато е стойността на откраднатите два синджира, а също и
фактът, че до момента тази сума не заплатена от никого. При това положение
съдът намери предявения граждански иск за доказан по основание.
Относно неговият размер отчетено беше това, че в процеса на
извършване на престъплението подсъдимите са оставили в патримониума на
ощетеното дружество сумата от 70 евро, давайки вид, че това е капаро за
покупката на всички избрани от тях златни артикули, която сума е с левова
равностойност от 137 лева. Ето защо от размера на предявения граждански
иск съдът извади тази сума, като осъди подс. А. и Ш. солидарно да заплатят
на „В.“ ЕООД гр.Пазарджик, представляван от управителя Й. П. М. парична
сума в размер на 4700.50 лв., представляваща обезщетение за причините с
престъплението имуществени вреди, като за разликата до претендирания
размер от 4837.50 лв. отхвърли предявения граждански иск като
неоснователен.
Съдът постанови веществените доказателства: 1 бр. стерилен апликатор
с иззета проба от вътрешната част на пръстен, 2 бр. хартиени листчета с
размери 8.5x8.5 см. с 2 бр. дактилоскопни следи и 1 бр. цифров носител
„Maxell“, да останат в кориците на делото и поради липса на съществена
икономическа стойност да е унищожат заедно с него при настъпване на
законовите срокове за това, а 1 бр. флаш памет „Арасеr“ да се върне на
собственика - „В.“ ЕООД, представлявано от управителя Й.М..
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите А.А. и А.Ш.
да заплатят сторените по делото разноски за експертизи в размер на по 734,82
лв. за всеки един от тях, платими по сметка на ОД на МВР - Пазарджик, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик
да заплатят държавна такса върху размера на уважения граждански иск в
размер на по 94.01 лв. за всеки един от тях. Отделно от това подс. А.Ш. бе
осъден да заплати в полза на НБПП - София разноски в размер на 200 лв. за
служебен защитник в ДП, изплатени по силата на решение № ПЗ-1-
2414/24.02.2022 година.
9
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10