Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
260007
гр. ВРАЦА, 02.07.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение в публичното
заседание на 07.12.2023 г. в състав:
Председател: МИРОСЛАВ Д. ДОСОВ
при участието на секретаря Галина Емилова
Вълчкова, като разгледа докладваното от съдия Мирослав Д. Досов търговско дело № 12 по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 979/03.02.2020 г.,
депозирана от С.А.М., ЕГН ********** и С.А.М., ЕГН **********,***, ***, с адрес
за призоваване: ***, чрез пълномощника им адв. П.К. от САК, с искане да се
осъди "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД - гр.София да заплати на ищците
застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от смъртта на техния баща А. А. М., починал
вследствие на ПТП от 13.06.2019 г., в размер на по 25 500 лв., предявени като
частични искове от пълна претенция от по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 20.06.2019 г. до окончателното им
изплащане, както и за направените разноски по делото, в т.ч. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, с начислен ДДС.
С определение №
100/06.02.2020 г. ищците са освободени от заплащането на държавни такси по
делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК, като исковата молба е приета за
разглеждане и е разпоредено да се връчи препис от същата и приложенията към нея
на ответника.
В срока по чл.367, ал.1
от ГПК от ответника "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД-гр. София, е
подаден отговор вх. № 2045/09.03.2020 г., който е приет от съда с определение №
197/09.03.2020 г. и е разпоредено да се връчи на ищците препис от същия.
В срока по чл.372, ал.1
от ГПК ищците са подали допълнителна искова молба вх. № 3423/03.06.2020 г.,
която е приета от съда с определение № 351/04.06.2020 г. и е разпоредено да се
връчи препис от същата на ответника.
В срока по чл.373, ал.1
от ГПК от ответника е подаден допълнителен писмен отговор вх. № 4420/03.07.2020
г.
След изпълнение
процедурата по администриране на исковата молба делото е било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, в което страните поддържат изразените
от тях становища в исковата молба и отговора.
В исковата молба се
твърди, че на 13.06.2019 г. около 07:20 ч. на главен път I-1 /E-79/ на км.
136+660, лек автомобил "Тойота Корола" с рег. № СН *** АР, управляван
от Т. Г. С., излязъл от паркинг до главен път I-1, за да се включи в
движението, като отнел предимството и реализирал ПТП с движещия се в посока от
гр.Монтана към гр.Враца товарен автомобил марка "Фиат", модел
"Дукато" с рег. № М *** ВС, управляван от Ж. Д. Х.. Посочва се, че
произшествието се дължи на нарушаване на правилата за движение по пътищата от
страна на водача на лекия автомобил Т. С., който, отнемайки предимството на
движещия се по главен път товарен автомобил "Фиат Дукато",
предизвикал сблъсъка. Вследствие на ПТП е починал А. А. М., пътник в л.а.
"Тойота Корола" и баща на ищците С.М. и С.М..
В исковата молба се
твърди, че по случая е образувано досъдебно производство № 664/2019 г. по описа
на РУ – Враца, което към датата на подаване на исковата молба не е приключило.
Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на лекия
автомобил Т. С. нарушения на правилата за движение по пътищата, като съществува
пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и смъртта на А. А. М..
Сочи се, че за лек
автомобил "Тойота Корола" с рег. № СН *** АР има сключена валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно
застрахователна полица № BG/06/119000782190/15.03.2019 г., със срок на действие
от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г., сключена с ответника "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД.
Твърди се, че съгласно
разпоредбата на чл.380 от КЗ ищците са предявили претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение пред "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, като
са представили всички документи, с които разполагат. По случая е била
образувана застрахователна преписка № 43072951900205, но липсва произнасяне по
претенцията от страна на застрахователното дружество.
В исковата молба се
твърди, че в резултат на гореописаното ПТП на 53 години е починал бащата на
двамата ищци А. А. М., който е получил тежки, несъвместими с живота телесни
увреждания, довели до настъпване на смъртта му. Загиналият мъж е бил в
работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно състояние.
Поддържа се, че двамата
му синове С.М. и С.М. преживяват изключително тежко смъртта на своя баща А. М.,
която е била неочаквана и съкрушителна за тях. Въпреки че децата на починалия
са пълнолетни и самостоятелни, се твърди, че те не са прекъснали връзката с
баща си, имали са постоянни контакти, винаги са си помагали, когато са били в
нужда, но трагичният инцидент прекъсва отношенията между тримата. Посочва се,
че връзката помежду им е била изключителна силна, като с причинената смърт
ищците загубват моралната и физическа подкрепа на своя баща, която винаги са
имали и на която са разчитали. Неочакваната смърт на А. А. М. е предизвикала
значителни по обем и интензитет негативни преживявания, психически болки и
страдания у синовете му. Сочи се, че и до настоящия момент покрусата и мъката
от внезапната загуба на баща им предизвиква силни емоционални изживявания, а
търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на
здравословното им състояние. Изтъква се, че децата, независимо от възрастта си,
винаги имат нужда от подкрепата на родителите си, а моралните страдания,
търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги
съпътстват през целия им живот.
Поддържа се, че
несвоевременната, неочаква и безвъзвратна смърт на А. М. е особено трагично
обстоятелство, което завинаги променя живота на синовете му, а мъката им е
огромна и не може да бъде компенсирана с нищо. Сочи се, че паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното
деяние, с оглед на което за ищците е налице правен интерес от претендираното
обезщетение. Претендираните суми считат за съобразени с принципа на
справедливост, с лимита на отговорност на застрахователната компания и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип.
Ответникът "ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, чрез пълномощника си юрк. В. Германова, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата молба като неоснователна.
Оспорват се твърденията, че ПТП е причинено от действията на водача на
л.а."Тойота Корола" с рег.№ СН *** АР, както и наличието на виновно и
противоправно поведение на застрахования водач. Посочва се, че заявените от
ищците обстоятелства, въз основа на които се правят изводи за виновно и
противоправно поведение на водача, се базират единствено на представения по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Сочи се, че този документ
не може да служи като доказателство за противоправността на поведението на
водача, за настъпилите вреди и причинната връзка между деянието и вредите.
Според ответника, доколкото договорната отговорност на застрахователя е
функционална на деликтната такава на застрахованото лице, то не е налице и
основание за ангажиране на отговорността на "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД.
Навеждат се доводи, че
протоколът за ПТП, в частта относно механизма на ПТП, не е официален
свидетелстващ документ, тъй като длъжностното лице не е възприело
непосредствено събитията, а съставя протокола по обяснението на водачите на
МПС, като удостоверява единствено това, че длъжностното лице се е явило на
мястото на твърдяното ПТП и е описало механизма, разказан му от участниците в
него. По отношение на актовете на органите на ДП - заключително обвинително
постановление и обвинителен акт, се посочва, че те не представляват
доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, а
отразяват мнението на съответните органи относно наличието или не на
предпоставки за наказателно преследване, като не са задължителни за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.
Ответникът оспорва
предявените искове и по размер, като сочи, че претендираните суми в пълния им
размер от по 200 000 лв. всяка са завишени, с оглед обществените критерии за
справедливост и съдебната практика при аналогични случаи.
Излагат се съображения,
че претенцията за забава неоснователно се претендира от 20.06.2019 г. Навеждат
се доводи, че съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - т.2 от изтичането на
срока по чл.496, ал.1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателствата, поискани от застрахователя по реда на чл.106,
ал.3.
Направени са и други
оспорвания и възражения против исковите претенции, които по-късно са оттеглени
от ответника с молба вх. № 3392/02.06.2020 г.
В подадената
допълнителната искова молба от ищците са направени допълнения и пояснения на
първоначалната такава, и се оспорват като неоснователни всички възраженията на
ответника от отговора на исковата молба.
На първо място, считат за
неоснователно оспорването на вината на водача Т. С. за настъпване на ПТП и
механизма на същото, като по отношение на вината и противоправното му поведение
представят документи от ДП. Отделно от това се навеждат доводи, че в
гражданското право за да се приеме, че има вина по смисъла на чл.45 от ЗЗД, не
се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело.
Напротив, тази презумпция е въведена за ефективна и бърза защита на
пострадалите. Сочи се, че дори наказателното производство да не приключи с
осъдителен акт, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция
за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във
връзка с чл.343 НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за
движение, установени от гражданския съд. Относно механизма на ПТП се посочва,
че той не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв
не подлежи на доказване в настоящето производство, както и поради установената
презумпция за вина по чл.45 от ЗЗД. По отношение на представения Констативен
протокол за ПТП се посочва, че е официален свидетелстващ документ и като такъв
се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление
на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него,
допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и
вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. Сочи се,
че доколкото протоколът е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното
лице факти, релевантни за механизма на ПТП.
Изразяват несъгласие и с
оспорването на исковите претенции по размер, като сочат, че така предявените
искове не са съобразени с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди, както и с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност
на ответника за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
тип.
На последно място считат
за неоснователно и оспорването на началната дата, от която се претендира
законна лихва за забава. Навеждат се доводи, че в случая е приложима правната
норма на чл.429, ал.3 от КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за
лихви от датата на уведомяване на застрахования или от датата на уведомяване
или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.Сочи се, че тъй
като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в
7-дневен срок от датата на настъпване на събитието, което не се оспорва от
ответника, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към
пострадалия от 7-мия ден така, както е посочено в исковата молба - 20.06.2019
г. Най-късният момент, от който възниква задължението за лихви, е 24.07.2019
г., за която дата са представени доказателства, че от ищците е постъпило
уведомление до застрахователя, което не е спорно.
Прави се възражение за
недължимост на юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение, респ. за прекомерност
на претендираните от ответника разноски.
Ответникът "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД-гр.София, чрез пълномощника си юрк. В. Германова, е
депозирал допълнителен писмен отговор, в който заявява, че поддържа всички свои
възражения и доказателствени искания, направени с отговора на исковата молба, с
изключение на тези, които са оттеглени с молба вх.№ 3392/02.06.2020 г. – за липса на причинна връзка между смъртта на А.
М. и настъпилото ПТП, за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на
пострадалия и за назначаване на СМЕ.
В проведеното открито
с. з. на 07.12.2023 г. съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК
изменение на исковете за неимуществени вреди,
чрез увеличението им по размер, като за всеки от ищците искът да се
смята предявен за сумата от 200 000 лева, частичен иск от 220 000 лева.
Предявените искове са с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
След като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
С постановено по реда на
чл.374 от ГПК определение № 260252/06.10.2023 г. е обявено за безспорно в
отношенията между страните наличието на валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №
BG/06/119000782190.15.03.2019 г. за лек автомобил марка и модел "Тойота
Корола" с рег. № СН *** АР, със срок на действие от 31.03.2019 г. до
30.03.2020 г., сключена с ответника "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД - гр.София,
и отправянето на писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от С.А.М. и С.А.М., въз основа на която е била
образувана застрахователна преписка № 43072951900205 г.
Страните спорят относно
механизма на ПТП, наличието на противоправно поведение и вина на водача на
застрахования лек автомобил, относно отговорността за настъпилото ПТП,
претърпени ли са всички претендирани от ищците неимуществените вреди -
психически болки и страдания, в описаните в исковата молба вид и обем,
дължимостта и размерът на обезщетението.
В представения по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967000-7009/14.06.2019 г.
на ОД на МВР-Враца е отразено, че на 13.06.2019 г. около 07:20 ч. на път I-1
E-79 КМ.136+660 е настъпило ПТП между МПС: лек автомобил марка
"Тойота", модел "Корола" с рег. № СН *** АР, управляван от Т.
Г. С., и МПС товарен автомобил марка "Фиат", модел "Дукато"
с рег. № М *** ВС, управляван от Ж. Д. Х.. Вследствие на ПТП, на място е
починал пътникът на предна дясна седалка в МПС л.а. марка "Тойота",
модел "Корола" с рег. № СН *** АР - А. А. М., а водачът на същия лек
автомобил - Т. Г. С., е получил политравма, фрактура на черепа с кръвоизлив в
мозъка и множество фрактури по гръдния кош. Бил е настанен в ОАРИЛ на
МБАЛ"Христо Ботев"-гр.Враца с опасност за живота, като впоследствие е
починал на ***в 05:36 ч. Отбелязано е, че обстоятелствата и причините за ПТП са
в процес на изясняване.
За настъпилото ПТП е било
образувано досъдебно производство № 664/2019 г. по описа на РУ-Враца, а
впоследствие е било образувано НОХД № 299/2020 г. по описа на Окръжен съд-Враца
и с Присъда № 18 от 07.10.2020 г. по НОХД № 299/2020 г. на ВрОС подсъдимият Ж.
Д. Д.е признат за виновен в това, че на 13.06.2019 г. около 07,15 ч., на път
І-1, км 136+660, в землището на с.Бели извор, при управление на товарен
автомобил марка "Фиат", модел "Дукато" с рег. № М *** ВС,
собственост на М. К. И.и Д. Х. И., и двамата от гр.Брусарци, е нарушил
правилата за движение по чл.21, ал.2 ЗДвП, като при установена с пътен знак
скорост от 60 км/ч е управлявал със скорост 89,4 км/ч с посока гр. Монтана -
гр.Враца, в резултат на което е предизвикал ПТП с лек автомобил "Тойота
Корола" с рег. № СН *** АР, управляван от водача Т. Г. С., на 57 год. от
гр.Сливен, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на А. А.
М. - на 53 год. от гр.Сливен, пътник на предна дясна седалка в лекия
автомобил"Тойота Корола" и смъртта на Т. Г. С., водач на лекия
автомобил"Тойота Корола" (настъпила в МБАЛ "Христо
Ботев"-гр.Враца на ***), който е допринесъл с поведението си за ПТП и е
съпричинил вредоносния резултат - престъпление по чл.343, ал.3, предл. 2, алт.
2, б. "б", пр.1, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54 и чл.58а, ал. 1 НК, за
което му е наложено съответно наказание. С Решение № 117/08.04.2021 г. по ВНОХД
№ 1378/2020 г. на САС е потвърдена Присъда № 18 от 07.10.2020 г. на ВрОС,
постановена по НОХД № 299/2020 г. С Решение № 60154/26.10.2021 г. по н. д. №
634/2021 г. на ВКС е оставено в сила въззивно решение № 117 от 08.04.2021 г. на
САС, постановено по ВНОХД № 1378/2020 г.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна по отношение на гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В постановената присъда е
записано, че водачът на л.а. "Тойота Корола" е допринесъл с
поведението си за ПТП и е съпричинил вредоносния резултат, но това
обстоятелство подлежи отново на доказване в настоящото производство.
Допълнително по делото са
представени материали от досъдебно производство № 664/2019 г. по описа на
РУ-Враца – протокол за оглед на местопроизшествие от 13.06.2019 г., ведно със
скица и фотоалбум към него, протоколи за разпит на свидетели, съдебномедицинска
експертиза за оглед на труп № 80/2019 г., съдебномедицинска експертиза за оглед
на труп № 82/2019 г. и протокол за извършена комплексна видеотехническа и автотехническа
експертиза № 295/01.10.2019 г. Така представените експертизи, които са
изготвени в хода на образуваното досъдебно производство не могат да годни
доказателствени средства в рамките на гражданския процес, но въз основа на
материалите от досъдебното производство за установяване механизма на ПТП и
наличието на причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и
настъпилите щети, по делото е изготвено заключението на назначената по
настоящето дело САТЕ.
На база на приложените по
делото доказателства, вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна
точка ПТП-то е настъпило при следния вероятен механизъм: на главен път 1-1/Е79/
с.Бели извор - гр.Враца, при крайпътно заведение "Караваните" при
сухо слънчево време с нормална видимост, в светлата част от денонощието при
нормална видимост. Времето е било слънчево, топло, сухо, със суха пътна
настилка. Товарен автомобил "Фиат Дукато" с рег. № М *** ВС се е
движил по път 1-1 /Е 79/ в посока с.Бели извор - гр.Враца по прав хоризонтален
участък от пътя с минимална видимост към мястото на удара от около 100 метра,
съпоставима с извършените изчисления,която на е в причинна връзка с настъпилото
ПТП. Същият се е движил в полагащата му се дясна лента със скорост от около
89,4 км/ч., при максимално разрешена скорост от 60 км/ч. В един момент
намирайки се на разстояние от около 49,66 м. от мястото на удара, водача на т.
а."Фиат Дукато" с рег. № М *** ВС е видял и възприел навлизащият в
лентата му за движение от дясно на ляво пред него лек автомобил "Тойота
Корола" с рег. № СН *** АР, като опасност от ПТП, реагира на аварийно
спиране, за избягване на удара, но поради липса на време и разстояние, при
достигане на мястото на удара с предна броня удря в лява предна врата л.
а."Тойота Корола". Вследствие на удара и получените ударни импулси,
т. а. се завърта в посока обратна на часовата стрелка и продължава движението
си транслационно и ротационно,в посоката си на движение, завърта се обратно на
посоката си на движение и се установява в покой на място. Вещото лице е
посочило, че това е отразено в Протокол за оглед на местопроизшествието и
фотоалбума към него. Отбелязано е още, че л. а."Тойота Корола" с рег.
№ СН *** АР се е движил от паркинг на заведение "Караваните" в посока
изхода му към път Е 79 и в нарушение на пътни знаци Б2 "Стоп" и Г2
"Движение само надясно след знака" при достигане на ръба на път Е 79
е продължил движението чрез навлизане в него с маневра "Завой наляво"
и при достигане на мястото на удара, след изминаване на около 6 м. е бил ударен
в лява странична част в областта на предна лява врата от товарен автомобил
"Фиат Дукато". Посочено е, че вследствие на удара и получените ударни
импулси л. а. "Тойота Корола" с рег. № СН *** АР е продължил
движението си транслационно и ротационно обратно на часовата стрелка, в
посоката на ударния импулс и се е установил в покой на мястото, отразено в
Протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него.
Според вещото лице, от
техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил "Тойота Корола" с
рег. № СН *** АР е имал две възможности за включване в движение по главен път
Е-79 и предотвратяване на ПТП, а именно: при спазване на правилата за движение
по пътищата като продължи движението си в съответствие със знак Г2 в посока
надясно и се включи в движението по път Е-79 в посока гр.Враца, след което на
разрешено място да изпълни маневра обръщане на движението в посока обратна на
гр.Враца, съответно да се съобрази с пътен знак Б2 "Спри, пропусни
движещите се с предимство" и Г2 "Движение само надясно след
знака". Но при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата е
следвало да спре на десния ръб на платното за движение на ППС по път Е-79 в
посока гр.Враца, пропусне движещите се по път с предимство и изпълни забранена
маневра "Завой наляво". Вещото лице е отбелязало още и скоростта на
движение на товарен автомобил "Фиат Дукато" с рег. № М *** ВС в
момента на удара, която е била около 89,4 км/ч, а скоростта на движение на лек
автомобил лек автомобил "Тойота Корола" с рег. № СН *** АР в момента
на удара е била около 21,78 км/ч. Посочено е, че участъкът от пътя, където е
станало ПТП-то, е сигнализиран, а именно от посока на движение товарен
автомобил "Фиат Дукато" към мястото на удара с пътен знак и участъка
е сигнализиран с пътен знак В26 - максимално разрешена скорост 60 км/ч и пътен
знак В24 - забранено е изпреварването, а от посока движение лекия автомобил
"Тойота Корола" с pег. № СН *** АР, излизащ от крайпътен обект за
включване в движение по път Е 79, е сигнализиран с пътен знак Б2 "Спри,
пропусни движещите се с предимство" и пътен знак Г2 "Движение само
надясно след знака". В обобщение, е отбелязано, че водачът на товарния
автомобил "Фиат Дукато" с рег. № М *** ВС не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП-то чрез аварийно спиране, тъй като се е движил
със скорост от 89,4 км/ч. и мястото на удара е попаднало в опасната зона за
спиране.
Заключението по
изготвената съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ не е оспорено от страните
и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към
предмета на делото факти и обстоятелства.
За установяване на
преживените от ищците болки, страдания и неудобства в резултат на процесното
ПТП, по делото са разпитани като свидетели П. Т.и Н. М.- без родство с ищците.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищците са
живеели заедно с баща си А. в един дом, а именно апартамент в гр.Сливен.Те били
доста сплотено семейство. Били в много близки отношения. Баща им се грижел за
цялото семейство и синовете му разчитали изцяло на него.
С показанията си
свидетелят П. Т.установява, че семейството имали магазини - за сувенири и за
дрехи и от това им били доходите. Посочва, че ищците С. и С. не са семейни,
нямат свои семейства. Сочи, че смъртта на техния баща им се отрази много тежко,
а след смъртта му се чувствали съкрушени. Сочи още, че вече нямало човек, който
да ги напътства най-малкото да продължат бизнеса. Понеже разчитали за всичко на
баща си, правели и ремонт на къщата им в село, което е близо до гр.Сливен -
тримата заедно - С., С. и А..Установява се още, че ищците все още не са
преодолели смъртта на баща им, тъй като когато стане въпрос за това те се
натъжават много. Посочва, че на погребението на баща им също е присъствал и
ищците С. и С. били съсипани, в неадекватно състояние - не говорели, плачели.
Споделя още, че от този момент нататък ищците станали други хора, тъй като по
никакъв начин нямало начин те да продължат живота си такъв, какъвто са го живеели
до смъртта на баща им. Всичко се променило след смъртта на баща им, тъй като те
не знаели нищо за бизнеса, а баща им се грижел за него. Те не знаели от къде да
зареждат стоката. Въпреки, че ищците С. и С. работели вътре в магазина, но
основните неща ги движел баща им А.. След смъртта на баща им магазините
западнали и по-късно се наложило да бъдат затворени. Преди смъртта на баща им
те живеели заедно. Посочва, че ищците С. и С. имали майка, но никога не я е
виждал, а баща им ги е отгледал от малки. Сочи, че след смъртта на баща им,
ищците продали апартамента, в който живеели, защото преди това С. бил изтеглил
кредит, който без помощта на баща си не можел да обслужва. Сочи още, че ищците
основно разчитали на баща им. Ищците се опитали да продължат семейния бизнес,
но не се справили, тъй като след няколко месеца започнали да идват сметки,
които те не могли да поемат. Сочи, че преди били винаги радостни, с желание за
живот, за всичко, хора без проблеми, но сега вече не е така. Сочи още, че и
двамата ищци не е виждал да се усмихват скоро. По нищо не можело да се познае,
че те някога са били щастливи хора. Преди смъртта на баща им А. те били
щастливи хора, а не като сега. Посочва, че баща им А. много се надявал да ги
ожени, да има внуци от тях. Преди смъртта му ищецът С. имал сериозна приятелка,
с която заминали за чужбина след смъртта на баща му и там се разделили. Те
заминали за чужбина, защото тук нямало реализация, нямали средства. Посочва, че
познава ищците С. и С. от преди седем години като със С. се запознал чрез общи
приятели, а със С. от С.. Познавал и баща им А. чрез тях. Заявява, че ищците
затворили бизнеса още през 2019 г., преди да бъде обявена КОВИД епидемията през
2020 г. Заявява още, че е ходил в техния дом много пъти, поне веднъж седмично.
Събирали се в този апартамент и баща им А. също е бил с тях.
Установява се от
показанията на свидетеля Н. М., че познава ищците С. и С. и са в приятелски
отношения от доста години - най-малко от 15 години. Свидетелят сочи, че е
познавал и баща им А.. Посочва, че ищците С. и С. не са семейни, а до смъртта
на баща им тримата живеели заедно. Заявява, че не познава тяхната майка, дори
не я е виждал. Бил съученик със С. и израснали заедно, но винаги го е виждал
само с баща му. Изтъква, че баща им основно се грижел за ищците. Знае за
катастрофата, при която починал бащата на ищците, тъй като ищеца С. му се
обадил и му казал, че баща му е претърпял катастрофа и починал. Посочва, че
отношенията между тримата били много добри - синовете разчитали на баща си и
той им помагал доста. Установява се още, че те го уважавали и той тях също.
Били постоянно заедно за семейните празници. Не е имало скандали и проблеми в
семейството. Изтъква, че С. му се обадил в деня на катастрофата и му казал, но
се видели с него на следващия ден, бил доста разстроен, понесъл го доста тежко
като цяло. Заявява, че ищецът С. е в това състояние и към днешна дата, защото
баща им бил тяхната опора за всичко. Заявява още, че ищецът С. станал
по-мълчалив и по-затворен, необщителен, не споделя, отдалечи се от приятелите
си. Избягвал да излиза навън. Сочи обаче, че с ищеца С. по-малко контакти е
поддържал, с него се видели на погребението на баща им. Той също бил в много
тежко състояние, постоянно плачел като счита, че и към ден днешен не може да го
преживее. Посочва, че ищците говорят и към днешна дата за баща си и се
натъжават и плачат. Заявява, че преди ищците не са плакали пред него, а се
държали мъжки и имали самочувствие, но след смъртта на баща им загубили и
жилището си, което трябвало да продадат, заради кредит на ищеца С.. Сочи още,
че като цяло имали общи планове тримата - да имат семейства и да имат деца. По
сбирки баща им А. все ги канел да се женят, да доведат някое момиче. Сочи, че
ищецът С. имал тогава приятелка, две три години живеели заедно в апартамента,
но тя не живеела постоянно там, а ходела често и преспивала. Сочи още, че често
ходел у ищците на гости, тъй като имали плейстейшън и затова много често ходили
в тях, когато били момчета, в ученическите си години. Бащата на ищците бил
човек, който се грижел за синовете си и не ги е оставял никога. Ищците С. и С.
винаги са били добре облечени, с маркови дрехи. Баща им бил трудолюбив, имал
бизнес - някакви магазини и двамата му синове му помагали. Твърди, че ищците С.
и С. ходят постоянно на гроба на баща си. Според него ходят всяка седмица.
Посочва, че баща им бил погребан в близко до град Сливен село, където те имат
къща - село Средорек. Въпреки, че е на 28 години споделя, че има плейстейшън и
играе на него, но не се събират с ищците С. и С. вече по такива поводи.Посочва,
че поддържа връзка с тях и сега, приятели са и се чуват се почти всеки ден.
Сочи още, че ищците С. и С. помагали в бизнеса на баща им. Като цяло след
смъртта на баща им ищците приключили с бизнеса, защото баща им се занимавал с
целия бизнес, а те само ходели да помагат. Не са знаели какво, откъде, как.
След смъртта на баща им А., ищците не знаели как да продължат този бизнес, тъй
като нямали и нужните средства и затворили магазина. Магазините били в
помещения под наем и затова те преустановили дейността. С този бизнес баща им
доста години се занимавал, около 5-6 години. Като завършили училище не са учили
висше образование. Сочи, че ищецът С. работел някаква друга работа, но основно
помагал на баща си, а в момента работи като шофьор на камион, а ищецът С.
работел като крупие в казино в град Сливен.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и преки,
кореспондиращи си помежду си и с останалия доказателствен материал, при което
следва да бъдат ценени при постановяването на решението.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие /ПТП/ да
насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя,
при който делинквента има застраховка "Гражданска отговорност". По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС и наличието на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с
обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното МПС. Когато пострадалият е починал,
увредени се явяват най - близките му, чийто кръг е посочен в раздел III, т.2 от
ППВС № 4 от 25.05.1961 г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител, както и
лицата, посочени в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може
да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително
е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени
съгласно чл.52 ЗЗД. /ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК/.
Ищците са от лицата,
които имат право да претендират вреди, доколкото се явяват наследници по закон
на починалото лице (Постановление № 4/1961 г.), а именно установено е по
делото, че те са низходящи на починалия А. А. М.. Следователно са активно
легитимирани да предявяват иск по чл.432 от Кодекса за застраховането.
Страните не спорят, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното
застрахователно дружество и собственика на лек автомобил марка и модел
"Тойота Корола" с рег.№ СН *** АР е съществувало застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите със срок на действие от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г. По
силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбите на
чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. с чл.380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало гражданската отговорност на виновния водач на МПС е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по
реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният
случай застрахователят е сезиран от ищците по реда на чл.380 КЗ със
застрахователна претенция, с депозирано заявление , въз основа на което е била
образувана застрахователна преписка № 43072951900205 г., по която няма данни да е определено и платено застрахователно
обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с
изтичането на тримесечния срок, което обосновава извод за допустимост на прекия
иск по чл.432 КЗ.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно - транспортно произшествие, причинено от действията както на водача на
товарен автомобил "Фиат Дукато" Ж. Д. Д., така и на действията на
водача на лекия автомобил"Тойота Корола" Т. Г. С., в резултат на
което е починал пътникът в лекия автомобил и наследодател на ищците А. А. М..
Механизмът на ПТП,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетата
автотехническа експертиза. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на причинителя на
увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът не е ангажирал
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП.
По делото се събраха
доказателства, установяващи съществуването между ищците и техния баща, на
близка и изпълнена със съдържание връзка. Отношенията помежду им са били
основани на обич и разбирателство и смъртта на А. М. им е причинила неизмерими
болки и страдания, които ищците търпят и понастоящем. В конкретния случай са
били засегнати нормативно признатите основни социални функции в отношенията
между деца и родител, основани на естествена емоционална привързаност.
Пострадалият А. М. към момента на процесния
инцидент е бил на осъзнатата възраст от 53 години, активен,
работоспособен и в добро здравословно състояние, а ищците С. и С. са били в
сравнително млада възраст. От свидетелските показания по делото се установява,
че отношенията в семейството са били близки, ищците са живели с баща си в едно
домакинство, в условията на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Прекарвали са заедно време в различни занимания.
Ищците С. и С. са помагали на баща си и в семейния бизнес с магазини. Били и
много привързани към своя баща, който е бил опора за всички в семейството и
неговата смърт е преживяна тежко от тях. Те са били в състояние на стрес,
изпълнени с тъга и скръб. Установи се, че продължават да изживяват мъката от
внезапната, трагична и ненавременна загуба на своя родител и до настоящия
момент. Следователно предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди се явяват основателни, но са предявени в завишен размер.
Специфичното при
неимуществените вреди, особено на тези от причинена смърт е, че те имат
по-дълго проявление. При определяне на техния размер е необходимо да се отчитат
не само наличните, т.е. вече настъпили вреди, а и тези с проявление напред във
времето. В този смисъл следва да бъде съобразено, че основателността на
претенцията се преценява с оглед релевантните обстоятелства, а именно: наличие
на трайна и дълбока емоционална връзка, както и естеството и продължителността
на търпените болки и страдания. Според ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите
наТР е прието, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
прецени от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод
за съществуване на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и
продължителност морални болки и страдания. Такава връзка предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Болките
и страданията от смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво,
така и от гледна точка на очакванията за духовна и морална подкрепа, за грижи и
внимание.
В тази хипотеза следва да
се вземат предвид и възрастта на починалия, общественото му положение,
отношението между него и близките, които търсят обезщетение за неимуществени
вреди. Критерият на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен,
а е обусловен от общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от
развитие на обществото и от съществуващата икономическа конюнктура. Практиката
на ВКС е последователна по въпроса за детерминирането на критерия за
справедливост от икономическите условия, които от своя страна са свързани и с
почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени на застрахования от трети лица. Затова и съдът
намира, че независимо от функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от тази на прекия причинител на вредите, при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията следва да послужат и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент.
При определяне на този
размер за двамата ищци съдът намира, че следва да се съобрази естеството на
фактически прекъснатите лични отношения между загиналия родител и двамата му
синове. Загубата на А. М. е преживяна тежко от ищците С. и С., като се е
отразила чувствително на техния начин на живот, оказала е видима и
неблагоприятна промяна върху психиката им - затворили са се в себе си и са
ограничили социалните си контакти. Отново се събирали с някои приятели, но вече
не били същите хора. От друга страна съдът взе предвид, че към момента на
смъртта на техния баща А. ищците вече са били пълнолетни, физически и
психически здрави, работоспособни. Макар и в сравнително млада възраст, С. - 30
години и С. - 26 години, и все още в силна връзка с родителите си и особено със
своя баща, ищците вече са били способни да започнат да водят самостоятелен и
независим живот.
Настоящият съдебен състав
като съобрази тези обстоятелства, преживените болки и страдания от загубата на
родител - баща, който към момента на смъртта си е бил на 53 години, намира, че
на ищците следва да бъде присъдено обезщетение в размер от по 100 000 лв. на
всеки от тях.
Ищците претендират за
осъждане на ответника да им заплати законната лихва върху сумата на присъденото
застрахователно обезщетение, считано от 20.06.2019 г. - датата на която изтича срока по чл.429,
ал.3 КЗ, вр с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумите. В
чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно,
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна - арг. от чл.429, ал.3 и чл.430, ал.1, т.2 от КЗ.
По делото е представено
доказателство, че ищците са предявили застрахователната си претенция пред
"ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД-гр.София с депозирано заявление, въз
основа на което е била образувана застрахователна преписка № 43072951900205 г. Следователно,
като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни, съдът
намира, че 20.06.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие от увредените лица и от този момент до
окончателното плащане следва да се начислява лихва за забава.
По претенцията на
страните за съдебни разноски:
В полза на адвокат П.К.
от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство по делото на С.А.М. и С.А.М., на
основание чл.38, ал.2,във вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Адвокатското възнаграждение на
адвокат П.К. *** следва да бъде определено за всеки иск поотделно по реда на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и редуцирано съобразно уважената част от исковете,
на основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В случая са предявени два
иска с размер на цената им от по 25 500 лв., увеличен на 200 000 лв., в с.з.
07.12.2023г., частични искове от 220 000 лв., минималният размер на
възнаграждението по всеки от които е 15 180 лв. с вкл. ДДС (12 650 лв. без
ДДС). С оглед изхода на спора, на адвокат П.К. на основание чл.78, ал.1 ГПК се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 15 180 лв. с вкл.
ДДС.
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
ищците и направените от тях в настоящето производство разноски за депозит на
вещо лице по САТЕ, съобразно с уважената част от исковете, като тази сума
възлиза на общо 100 лв. - по 50 лв. за всеки от тях.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК ответникът е легитимиран да получи съответна част от направените
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и с оглед съдържанието на
представения списък на разноските. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответното дружество, доколкото същото е определено в значително по-нисък размер
от предвидения в чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, респ. за недължимост на
претендираните от него разноски, предвид изхода на делото. Общият размер на
разноските на ответното дружество възлиза на 1 260 лв., според представените списък
за разноски, от които 960 лв. - адвокатско възнаграждение и 300 лв. - депозит
за вещо лице по САТЕ. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищците следва
на основание чл.78, ал.3 от ГПК да бъдат
осъдени да заплатят на ответника разноски в общ размер на 630 лв.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда дължимата държавната такса, от чието заплащане ищците са били
освободени, в хипотезата на чл.83, ал.2 от ГПК.Тази сума възлиза на 8 000
лв., съобразно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
на С.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, сумата от 100 000 лв. /сто хиляди
лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му А. А. М. в резултат на
ПТП, причинено на 13.06.2019 г. от Ж. Д. Д., водач на товарен автомобил
"Фиат Дукато" с рег. № М *** ВС, и от Т. Г. С., водач на лек автомобил "Тойота Корола" с
рег. № СН *** АР, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска
отговорност", сключена със застрахователна полица № BG/06/119000782190 от 15.03.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на застрахователна претенция - 20.06.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.М. иск за обезщетение в останалата му част до пълния
предявен размер от 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
на С.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, сумата от 100 000 лв. /сто хиляди
лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му А. А. М. в резултат на
ПТП, причинено на 13.06.2019 г. от Ж. Д. Д., водач на товарен автомобил
"Фиат Дукато" с рег. № М *** ВС, и от Т. Г. С., водач на лек автомобил "Тойота Корола" с
рег. № СН *** АР, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска
отговорност", сключена със застрахователна полица № BG/06/119000782190 от 15.03.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на застрахователна претенция - 20.06.2019 г.,до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.М. иск за обезщетение в останалата му част до пълния
предявен размер от 200 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2,във вр. с ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата
"ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на адвокат П.Д.К. от САК, с личен номер от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ***, със служебен адрес: ***,
сумата от 15 180 лв. /петнадесет хиляди сто и осемдесет лева/ с вкл. ДДС,
представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство по делото на ищците С.А.М. и С.А.М., съобразно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на С.А.М., ЕГН **********
и С.А.М., ЕГН ********** ***, ***, сумата в размер на общо 100 лв. /сто лева/ -
по 50 лв. /петдесет лева/ на всеки от тях, представляваща направени разноски в настоящето
производство за депозит за вещо лице по САТЕ, съобразно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.А.М., ЕГН ********** и С.А.М., ЕГН **********
***, ***, да заплатят на "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 630 лв. /шестстотин и тридесет
лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице по САТЕ, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на
8 000 лв. /осем хиляди лева/, съобразно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд - Враца: