№ 48
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501162 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх.№ 262222/27.05.2021г. на РС-Карнобат от Община Сунгурларе, представлявана от
Д-р Георги Кенов – Кмет на общината, заявена чрез пълномощника адв. Живко Бойчев от
БАК, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Оборище № 76, ет.1, ап.1 против Решение №
260056/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 25/2021г. по описа на РС-Карнобат, в частта, с
която е признато за незаконно и е отменено уволнението на В. Щ. Г. с ЕГН-**********,
извършено със Заповед № 577/09.11.2020г. издадена от Кмета на Община Сунгурларе и
Община Сунгурларе е осъдена да заплати на В. Щ. Г. сумата от 5825лв., представляваща
обезщетение за времето, през което Г. е останала без работа поради уволнението за периода
от 09.11.2020г. до 09.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 07.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът навежда, че обжалваното решение е постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Счита за неправилен извода в обжалваното решение, че
обжалваната заповед за уволнение е незаконосъобразна; твърди, че в изпълнение на
предходно съдебно решение, с което е отменено предходно уволнение е допуснал до работа
възстановения служител, но не на същата длъжност, тъй като тя към момента на явяването
на служителя вече не е съществувала, а работодателя няма задължение в подобен случай да
разкрие в щата отново същата длъжност, за да приеме именно на нея възстановения
служител. Твърди също така, че към момента на издаването на сложената за разглеждане по
настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради
изменение на обстоятелствата и в синхрон с последните, след като е изпълнил съдебното
решение е прекратил трудовото правоотношение със служителя поради настъпило
съкращаване в щата, тъй като лицето е възстановено на длъжност, която не съществува. По
отношение присъденото обезщетение счита, че не е доказан по делото размера на
последното брутно трудово възнаграждение/като уточнява че не е изчислен правилно от
СИЕ/, което е получила ищцата и което е следвало да се вземе предвид при изчисляване на
1
обезщетението. Моли, атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните части. Не са
сторени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в срока
по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Въззиваемата В.Г., представлявана от процесуалния представител адв. Румяна
Цветкова от АК Бургас, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че
изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, като в тази насока се
излагат подробни съображения, включително се навеждат твърдения за бланкетност на
жалбата в частта досежно претенциите с обезщетителен характар. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
По делото е постъпила и частна въззивна жалба с вх.№ 262169/19.05.2021г. по
описа на РС-Карнобат от В. Щ. Г., заявена чрез процесуалния представител адв. Румяна
Цветкова от БАК, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Шейново № 50, ет.3 против определение,
инкорпорирано в Решение № 260056/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 25/2021г. по
описа на РС-Карнобат, с което съдът е прекратил производството като недопустимо, частта,
с която В.Г. е предявила иск против Община Сунгурларе да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе. Моли,
прекратителното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на КРС за
разглеждане и произнасяне по предявения от частния въззивник иск за възстановяване на
длъжността, която е следвало да заеме преди признатото за незаконно уволнение от
09.11.2020г., а именно длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе.
В законния срок, въззиваемата Община Сургурларе, редовно уведомена за
постъпилата частна жалба, чрез пълномощника адв. Бойчев от БАК не е депозирала писмен
отговор.
Районният съд е разгледал искове с правни основания чл. 344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав като взе предвид събраните в първоинстанционното
производство доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните
за спора факти и обстоятелства, относно следното:
Видно от съдържанието на исковата молба по делото, съдът е сезиран с обективно
съединени искове по чл.344 КТ, както следва:
1. за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед №
577/09.11.2020г. на кмета на Община Сунгурларе;
2. за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност „г. с.“ в Д“БФСД
и ОС“ в община Сунгурларе, като
2.1.в случай, че не бъде уважено искането за възстановяване на длъжност, се моли
ищцата да бъде възстановена на длъжност „г. с. б. и ф.“ при Община Сунгурларе;
3. за отмяна на заповед № 576/09.11.2020г. на кмета на Общ.Сунгурларе, с която не
е била възстановена на длъжността „г. с. в Д „БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе, а на
друга длъжност „г. с. б. и ф.“ при Община Сунгурларе,
4. за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през
което е останала без работа - за шест месеца, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение – 09.11.2020 год., в размер на общо 5 826 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане на главницата.
2
Не е спорно по делото, че ищцата е работила в община Сунгурларе като „г. с. б. и ф.
в Дирекция „Бюджетно, финансово счетоводни дейности и общинска собственост“. Това
трудово правоотношение било прекратено и обжалвано от нея, като с решение №
129/29.07.2020г. по гр.дело № 290/2020г. на РС-Карнобат уволнението е отменено като
незаконосъобразно и ищцата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
“г. с. в Д „БФСД и ОС“ в община Сунгурларе.
В срока по чл.345, ал.1 от КТ на 09.11.2020г., ищцата се явила при работодателя за
заемана на длъжността на която е била възстановена, но й е била връчена заповед №
576/09.11.2020г. на Кмета на Община Сунгурларе, с която е възстановена на длъжност „г. с.
б. и ф.“ в Община Сунгурларе, вместо на длъжността „г. с.“ в Д“БФД и ОС“ в община
Сунгурларе, съгласно влязло в сила съдебно решение № 129/29.07.2020г. по гр.дело №
290/2020г. на КРС.
В същия ден със заповед № 577/09.11.2020г., издадена от Кмета на Община
Сунгурларе ТПО на ищцата било прекратено на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ –
съкращаване в щата.
С обжалваното тук Решение № 260056/12.05.2021г., постановено по гр.д. №
25/2021г. по описа на РС-Карнобат е:
1.Признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със
заповед № 577/09.11.2020г., издадена от Кмета на Община Сунгурларе;
2.Отменена е като незаконосъобразна заповед № 576/09.11.2020г. на Кмета на
Община Сунгурларе, с която ищцата е възстановена на длъжност „г. с. б. и ф.“ в Община
Сунгурларе, вместо на длъжността „г. с.“ в Д“БФД и ОС“ в община Сунгурларе,
съгласно влязло в сила съдебно решение № 129/29.07.2020г. по гр.дело № 290/2020г. на
КРС;
3.Прекратено е производството, като недопустимо в частта, с която ищцата е
предявила иск срещу Община Сунгурларе да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в община Сунгурларе поради СПН на
решение № 129/29.07.2020г. по гр.дело № 290/2020г. на КРС.
4.Община Сунгурларе е осъдена да заплати на ищцата сумата от 5826лв.,
представляващи обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението – за периода от 09.11.2020г. до 09.05.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.01.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищцата е сезирала съда с искане по чл.250 ГПК за допълване на решението, тъй като
по заявените от нея претенции за възстановяване на работа липсва произнасяне, като е
посочила, че е поискано възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „г. с.“ в
Д“БФСД и ОС“ в община Сунгурларе, като при неуважаване на това искане е поискано
възстановяване на длъжността „г. с. б. и ф.“ в Община Сунгурларе. Посочено е че по
първото й искане за възстановяване производството е прекратено поради недопустимост. По
тази молба е постановено определение № 260290/22.06.2021г./л.239/ с което искането по
чл.250 ГПК е оставено без разглеждане. Това определение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Решение № 260056/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 25/2021г. по описа на РС-
Карнобат не е било обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отменена като
незаконосъобразна заповед № 576/09.11.2020г. на Кмета на Община Сунгурларе, с която
ищцата е възстановена от работодателя на длъжност „г. с. б. и ф.“ в Община Сунгурларе.
Това решение се обжалва от работодателя Община Сунгурларе в частта, с която е
признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед №
577/09.11.2020г., издадена от Кмета на Община Сунгурларе и в частта с която работодателят
е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение за времето през което е останала без работа
поради уволнението, ведно с лихвите.
3
Ищцата от своя страна както е посочено по-горе обжалва решението в частта, с която
е прекратено поради недопустимост производството досежно предявеният иск против
Община Сунгурларе служителят Г. да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе, поради СПН, с мотив, че на тази
длъжност ищцата вече е била възстановена с влязло в законна сила решение. Моли,
прекратителното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на КРС за
разглеждане и произнасяне по предявения от частния въззивник иск за възстановяване на
длъжността, която е следвало да заеме преди признатото за незаконно уволнение от
09.11.2020г., а именно длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в Община Сунгурларе.
При така установеното от фактическа страна следват следните правни изводи:
Видно от приложеното решение № 129/29.07.2020г. гр.дело № 290/2020г. на РС-
Карнобат съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на В.Г., извършено със
Заповед № 44/24.01.2020г. на Кмета на община Сунгурларе, като ищцата е била
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност в община Сунгурларе „г. с. б. и ф. в
Дирекция „Бюджетно, финансово счетоводни дейности и общинска собственост“ /с
посочена за краткост абревиатура “г. с. в Д „БФСД и ОС“/.
Това решение е влязло в законна сила на 14.10.2020г., за което съдът е изпратил
съобщение на ищцата, с получаването на което за нея е започнал да тече 14-дневния срок за
явяване пред работодателя за заемане на длъжността на която е била възстановена/л.16 по
гр.д. № 25/2021г. по описа на КРС/.
Съгласно разясненията, дадени с т. решение № 2/2012 г. по т. дело № 2/2012 г. на
ОСГК на ВКС искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е важно правно средство за
защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се
упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на
трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Според същото
тълкувателно решение това право на работника или служителя възниква от незаконното
уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така
и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно уволнения
работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила
съдебно решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица
възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и
то има преобразуващо действие: със сила на пресъдено нещо се възстановява прекратеното
трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало
между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение,
условия на труд и др.
Предвид горното на първо место следва да се посочи, че настоящият състав намира за
неоснователна частната жалба против инкорпорираното в решението определение, с което е
прекратено поради недопустимост производството по отношение предявения иск срещу
Община Сунгурларе ищцата да бъде възстановена на длъжност „г. с.“ в Д“БФСД и ОС“ в
община Сунгурларе поради СПН на решение № 129/29.07.2020г. по гр.дело № 290/2020г. на
КРС.
В тази връзка следва да се посочи, че основанието за прекратяване на производството
по иска за възстановяване на длъжност, на която работника вече е бил възстановен с влязло
в сила съдебно решение по предходно дело в конкретния случай е разпоредбата на чл. 299,
ал.1 от ГПК. Тя позволява създаване на правна определеност и безспорност в отношенията
между спорещите. Силата на пресъдено нещо се разпростира по отношение на спорното
право, с което съдът е бил сезиран. Доколкото с посоченото по-горе влязло в сила решение
В.Щ. е била възстановена на длъжност “г. с. в Д „БФСД и ОС“ при община Сунгурларе и
доколкото това възстановено трудово правоотношение не е прекратявано от работодателя,
то е правилно прието от съда за недопустимо искането за повторното й възстановяване на
същата длъжност.
4
По отношение възраженията изложени във въззивната жалба против решението в
частта, с което е признато за незаконно и отменено уволнението извършено със Заповед №
577/09.11.2020г., издадена от Кмета на Община Сунгурларе, с която ТПО с ищцата е
прекратено за длъжността „г. с. б. и ф.“ поради съкращаване в щата, на която е била
възстановена със заповед № 576/09.11.2020г.. Видно от мотивите на обжалваното решение,
съдът е приел, че работодателят не е изпълнил съдебното решение, тъй като не е
възстановил ищцата на посочената в съдебното решение длъжност, а на друга. Въззивникът
твърди, че при явяване на работник, който е възстановен със съдебно решение на заемана
преди уволнението длъжност, при настъпило междувременно изменение в щатното
разписание за работодателя няма задължение да възстановява длъжността и може да
прекрати ТПО на съществуващото към момента основание. Посочил е, че длъжността на
която е била възстановена ищцата не е съществувала към момента, в който тя се е явила, за
да я заеме. Тъй като длъжността не съществува, работникът не би могъл да престира труд, а
и съдебното решение не би могло да бъде изпълнено, а в същото време работодателят не е
длъжен да разкрива специална бройка за да възстанови работник. Сочи, че в случая
работодателят е допуснал до работа ищцата, следователно е изпълнил съдебното решение,
но тъй като длъжността е съкратена към момента на възстановяването, работодателят е
прекратил ТПО с ищцата.
Възражението е неоснователно.
Съобразно мотивите на Р.№ 316/11.07.2012г. по гр.д. № 1025/2011г. IVг.о. ВКС
възстановяването на предишната работа на служителя или работника със съдебно решение
не е обусловено от това дали щатната бройка за длъжността съществува или не.
Работодателят е длъжен в изпълнение на съдебното решение да допусне работника или
служителя на предишната работа и в случаите, когато длъжността е била съкратена. В
конкретния случай ищцата е била възстановена на една длъжност от съда и макар и
работодателят да е вписал, че възстановява явилият се служител в изпълнение на съдебното
решение, я е възстановил с издадената заповед на друга длъжност. При тези действия на
работодателя не може да се приеме, че е допуснал ищцата на предишната длъжност, на
която е била възстановена от съда, нито могат да бъдат приети за изпълнение на съдебно
решение. Вярно е, че работодателят няма задължение за изменя щатното разписание като за
да допусне възстановен служител на заеманата преди уволнението длъжност, възстанови
последната в щатното си разписание като разкрие такава. За това за работодателя има
възможност или веднага след възстановяването да пристъпи към уволнение поради
съкращаване на щата или да предложи на работника или служителя друга работа. Не са
налице данни по делото работодателят да е предлагал, а ищцата да е приела предложена от
работодателя друга длъжност. В тази връзка връченият на служителя екземпляр от заповед,
с която е възстановен от работодателя на длъжност различна от посочената в съдебното
решение не може да се приеме за отправено и прието съгласие за нова работа. Още повече,
че липсват данни на ищцата да е връчвана длъжностна характеристика за новата
длъжност/такава липсва по делото/, от която тя да се ориентира за служебните задължения
на посочената в заповедта длъжност.
Така безспорно е, че ищцата е възстановена на длъжност “г. с. в Д „БФСД и ОС“ с
влязло в сила решение приложеното решение № 129/29.07.2020г. гр.дело № 290/2020г. на
РС-Карнобат. В срока по чл.345 КТ е подала до работодателя заявление вх.№ 94-В-
140/03.11.2020г. за възстановяване на горната длъжност. На основание горното, съобразно
вписаното в издадената заповед № 576/09.11.2020г. на кмета на общ.Сунгурларе ищцата не е
възстановена на посочената в решението длъжност, а на друга „г. с. БФ“. В този смисъл и
след като липсват доказателства работодателят да е предлагал друга длъжност на ищцата,
която тя да е приела се поставя въпросът възнакнало ли е ТПО с ищцата за длъжността „г. с.
БФ“. Следва да се съобрази, че при уважаване на иск по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ
работникът има право да се яви и заеме длъжността, от която е незаконно уволнен, като това
не е поставено в зависимост от издаване на някакъв акт от работодателя. Ако такъв е
издаден, той има само декларативно действие, но не и конститутивно такова, т.к. ефектът
5
на възстановяването възниква по силата на съдебното решение. / в т.см.вж. Решение №
353/07.10.2011г. по гр.д. № 187/2011г. IVг.о. ВКС и Определение № 87/11.04.2011г. по
ч.гр.д. № 185/2011г. IVг.о. ВКС/. В конкретния случай видно от съдържанието на
приложената заповед № 576/09.11.2020г. на кмета на общ.Сунгурларе ясно и недвусмислено
е посочено, че тя се издава възоснова на заявление на служителя по чл.345 ГПК и съобразно
влязло в сила съдебно решение , с което уважен иск по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, поради
което би следвало да се приеме, че тази заповед има само декларативно действие. С нея
съдебното решение не е изпълнено, но не е възникнало и ТПО по силата на което ищцата да
е приела предложение на работодателя и съответно назначена на друга длъжност.
Независимо от горното, следва да се посочи и че съобразно разпоредбата на чл.333,
ал.3 от КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят
може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в
предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален
орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след
освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с
решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
По делото са представени удостоверение № 95/30.01.218г. на КНСБ, видно от което
за координатор на КНСБ за община Сунгурларе, Регионален съвет Бургас е утвърдена
ищцата В.Г.. Съгласно удостоверение № А-11-25904/21.09.2020г. на КНСБ В.Г. е избрана за
председател на синдикалната организация при общинска администрация р.Сунгурларе.
Липсват по делото данни работодателят да е искал предварително съгласие на съответния
синдикален орган преди да пристъпи към уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ.
По тези съображения обжалваното решение, в частта, с която е признато за незаконно
и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 577/09.11.2020г., издадена
от Кмета на Община Сунгурларе е правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението се обжалва от въззивника и в частта досежно присъденото обезщетение, с
твърдение, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение не е доказан и
съответно не е бил правилно изчислен от експертизата.
По делото е допусната СИЕ, видно от заключението по която дължимото
обезщетение по чл.225 КТ за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението от 09.11.2020г. до 09.05.2021г. възлиза на 5826,00лв.. В констативно
съобразителната част е посочено, че е взето предвид последното получено от служителя
месечно трудово възнаграждение за м.декември 2019г., което е дадено по пера. Експертът е
съобразил постановките на чл.17 от НСОРЗ като при определяне на размера на
обезщетението по чл.225 КТ е изключил сумите за ДМС и фонд СБКО. Заключението не е
оспорено от страните и прието от съда. Настоящият съдебен състав също кредитира
заключението по СИЕ като пълно, ясно и обосновано. За да уважи претенцията в посочения
размер КРС се е позовал на заключението по съдебно-икономическата експертиза, което
както бе посочено е прието без възражения от страните. Не се констатира сочената
неправилност на решението и тази му обжалвана част, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
При горните съображения решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода по делото въззиваемата Г. има право на разноски. Видно от
представения списък по чл.80 ГПК и приложена фактура за заплатени суми са извършени
разноски за заплатено адв.възнаграждение както следва за защита по иск по чл.344, ал.1, т.1
и т.2 от КТ в размер на 650лв. и за защита по иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ са заплатени 620лв..
така определените възнаграждения са в минималния размер посочен в чл.7, ал.1, т.1 и ал.2,
т.3 от НМРАВ и следва да бъдат присъдени.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260056/12.05.2021г., постановено по гр.д.№ 25/2021г.
по описа на Районен съд-Карнобат в обжалваните части.
ОСЪЖДА Община Сунгурларе с Булстат ********* заплати на В. Щ. Г. с ЕГН-
********** от гр. С., ул.П. м. № *, сумата от 1270лв., представляващи сторените съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок, считано от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7