Решение по дело №323/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 09.03.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                        СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Павлина Петрова и при участието на прокурор Василева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 323 по описа на КАС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 124, ал. 1, чл. 104, ал. 1,  чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по искова молба от Р.Н.И. от ***, чрез адв.Д., срещу Регионална здравна инспекция-Кърджали. Ищцата твърди, че със Заповеди №№РД-15-00-10/25.06.2019 г и №РД-15-04-5/25.06.2019 г., издадени от директора на РЗИ-Кърджали й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, съответно било прекратено служебното й правоотношение, считано от 25.06.2019 г. С Решение №283/27.11.2019 г., постановено по адм.д. №238/2019 г. по описа на АС-Кърджали, горните заповеди били отменени, като незаконосъобразни. Последното решение било оставено в сила с Решение № 12365/07.10.2020 г., постановено по адм.д. №1471/2020 г. по описа на ВАС. В исковата молба се сочи, че вследствие на незаконното уволнение, ищцата останала без работа, респ. без доходи, поради което за нея е налице правен интерес да търси обезщетение в размер на шест брутни месечни заплати. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди РЗИ-Кърджали, да й заплати сумата от *** лв., представляваща обезщетение в размер на 6 брутни месечни заплати, считано от датата на прекратяването на служебното й правоотношение - 26.06.2019 г. до 26.12.2019 г., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. С последваща молба е увеличен размера на претендираното обезщетение от *** лв. на *** лв. В с.з., чрез процесуалния си представител сочи, че е получила сумата от *** лв., като претендира разликата над така изплатената й сума до дължимото обезщетение за неизплатеното трудово възнаграждение в размер на *** лв, съгласно заключението на вещото лице. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

Ответникът – Директор на Регионална здравна инспекция - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира исковата претенция за неоснователна. Твърди, че размерът на възнаграждението на ищцата до 13.10.2020 г., в т.ч. и към 07.10.2020 г., е бил *** лв., тъй като до тази дата не е била в сила заповедта, с която заплатата е била увеличена. Счита също, че началната дата, от която се дължи обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, е датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи също, че следва да се има предвид и датата на влизане в сила на ПМС №240/31.08.2020г., като се изчисли увеличение само за периода от 01.08.2020 г. до 14.10.2020 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по отношение на размера, превишаващ минималния, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.  

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира иска за  основателен до размера, изчислен от вещото лице. Счита, че към момента на признаването на уволнението за незаконно, както и при завръщането на ищцата на работа, основната заплата за длъжността е била в размер на  *** лв., като обезщетението следва да бъде определено, предвид този размер на трудовото възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че със Заповед РД-02-9/12.03.2014г. на директора на РЗИ-Кърджали, Р.И. е била назначена на длъжността *** в РЗИ-Кърджали.

Със Заповеди №№РД-15-00-10/25.06.2019 г. и № РД-15-04-5/25.06.2019г., издадени от директора на РЗИ-Кърджали, на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за извършени дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1, т.3 и т.5 от Закона за държавния служител и е прекратено служебното й правоотношение за изпълняваната от нея длъжност - *** при РЗИ – Кърджали,  считано от 26.06.2019 г.

С Решение №283/27.11.2019 г., постановено по адм.д. №238/2019 г. по описа на АС-Кърджали, Заповеди №№РД-15-00-10/25.06.2019 г. и № РД-15-04-5/25.06.2019г., били отменени като незаконосъобразни. С окончателно Решение № 12365/07.10.2020 г., постановено по адм.д. №1471/2020 г. по описа на ВАС, Решение №283/27.11.2019 г., постановено по адм.д. №238/2019 г. по описа на АС-Кърджали, е  оставено в сила.

Със заявление вх.№***/*** г. Р.И. е уведомила директора на РЗИ Кърджали, че на 14.10.2020г. ще постъпи на работа в установеното работно време.

Според Заповед №***/***20г., изд. от директора на РЗИ-Кърджали, на ищцата е определена основна месечна работна заплата в размер на *** лв., считано от 14.10.2020 г.

По делото е приложена и Заповед №***/***г. на директора на РЗИ-Кърджали, издадена след предявяване на исковата молба и основана на  чл.104, ал.1, вр. с чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл, с която е наредено, на Р.И. да се изплати обезщетение в размер на *** лв., представляваща частично плащане на дължимо обезщетение в размер на *** лв. Сумата в размер на *** лв. е преведена по сметка на ищцата,  на 11.12.2020г., видно от представеното платежно нареждане, а като основание за плащане е посочено: „обезщетение за неправомерно уволнение-частично“.

Установи се от приложената справка-данни за осигуряването на Р.И. за периода 01.06.2019г. – 31.12.2019 г. изготвена от ТД НАП-офис Кърджали, че за горния период ищцата е била осигурявана само при осигурителя РЗИ - Кърджали, като няма данни за осигуряване при друг работодател, поради което съдът приема за установено, че от датата на прекратяването на служебното й правоотношение на 26.06.2019 г. до 31.12.2019 г., ищцата не е работила по трудово или служебно правоотношение.

Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът кредитира, като компетентно и обективно, към датата на прекратяване на служебното правоотношение основната заплата за длъжността *** при РЗИ-Кърджали е в размер на *** лв. През м. август 2020 г., заплатите на служителите в РЗИ са променени и основната заплата за горната длъжност е в размер на *** лв. Такъв е и установения от вещото лице размер на възнаграждението за длъжността, към 07.10.2020 г. Размерът на обезщетението за 6 месеца е изчислен на *** лв. /*** х 6/, а разликата между последното обезщетение и частично изплатената на И. сума е определена на  *** лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за допустим, като подаден от активно легитимирано лице, в срока по чл.125 ЗДСл. и след отмяна на административните актове за уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. 

Разгледана по същество, исковата претенция е и основателна.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

Безспорно е доказано по делото, че прекратяването на служебното правоотношение на ищцата е признато за незаконно със съдебно решение,  влязло в сила на 07.10.2020 г. Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е ищецът да е останал без работа, вследствие на незаконното уволнение. Установи се от представената справка от ТД НАП офис-Кърджали, че за периода от датата на уволнението на 26.06.2019г. до 26.12.2019г., ищцата не е работила по трудово или служебно правоотношение, поради което има право на обезщетение за целия 6 месечен период. 

Размерът на обезщетението, според указаното в чл.104, ал.1 ЗДСл., следва да се определи съобразно размера на основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно. Съгласно заключението по назначената ССчЕ, основната месечна заплата за заеманата от ищцата длъжност - ***, към 07.10.2020 г. /това е моментът на признаването на уволнението за незаконно с окончателно Решение № 12365/07.10.2020 г. по адм.д. №1471/2020 г. по описа на ВАС/, основната заплата за длъжността е в размер на *** лв. Съответно, общият размер на обезщетението за период от шест месеца е *** лв. Последната сума следва да бъде намалена с частично изплатеното на И. обезщетение в размер на *** лв. В резултат, дължимото обезщетение възлиза на  *** лв., какъвто е и последния, претендиран от ищцата размер на обезщетението. 

Предвид съдържанието на разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл, според което размерът на обезщетението се изчислява съобразно основната заплата за длъжността, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, съдът намира за неоснователни доводите на ответника за определяне размера на обезщетението, съобразно възнаграждението за длъжността към датата на прекратяване на правоотношението или към момента на влизане в сила на заповедта за определяне на индивидуалната заплата на ищцата. По делото е установено, че към 07.10.2020 г. основната заплата за заеманата от ищцата длъжност е била *** лв. Неотносими към периода, за който се търси обезщетение – 26.06.2019 г. – 26.12.2019г., са  доводите, касаещи периода от 01.08.2020 г. до 14.10.2020 г.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки на чл.104, ал.1 ЗДСл., поради което искът е основателен и доказан в предявения размер от *** лв., и следва да бъде  уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.

          При този изход на спора и направеното искане за присъждане на разноски, на ищeца се дължат деловодни разноски,  в размер на 1000 лв., от които: 200 лв. за възнаграждение на вещото лице и 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, и като взе предвид разпоредбата на чл.8, ал.1, т.3 от Наредба№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и §2а от ДР на горната наредба, намира за основателно възражението за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение за адвокат в размер на 1 320 лв. с ДДС, според представения ДПЗС от 14.12.2020 г. По изложените съображения разноските за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат редуцирани на 800 лв. 

Така мотивиран, и на основание чл. 104, ал. 1 и  чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция-Кърджали с ЕИК ***,  да заплати на Р.Н.И. от ***, ЕГН **********, сумата в размер на 6 186 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл, за вреди от незаконосъобразна Заповед № РД-15-04-5/25.06.2019г., издадена от директора на РЗИ-Кърджали, ведно със законна лихва върху горната сума от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция-Кърджали с ЕИК ***, да заплати на Р.Н.И. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1 000 лв.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                                 СЪДИЯ: