18.12.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесети ноември
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№872 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
и е образувано по искова молба от ПК Армира – Хасково, ЕИК ***. Твърди се, че е
обжалвано
Наказателно постановление №26-000564/17.06.2019г., издадено от Директор
Дирекция Инспекция по труда - Хасково, и с решение, постановено по нахд
№283/2019г. по описа на Районен съд Димитровград, актът бил отменен. Решението
влязло в законна сила на 24.06.2020г. след като било обжалвано пред
касационната инстанция АС Хасково и образувано канд №77/2020г. В производството
пред РС - Димитровград, ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар бил
300,00 лева, а пред ХАС – 500,00 лева. Налице били предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 800,00 лева, представляващи
платената сума за адвокатско възнаграждение. Иска от съда да постанови решение,
с което да осъди ответника Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да
заплати обезщетение за имуществени вреди от 800,00 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на решението на ХАС, както и
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Изпълнителна агенция Главна
инспекция по труда - София, чрез процесуален представител взема становище по
предявения иск, като не оспорва и признава иска. Възразява относно разноските в
настоящото производство и счита, че не са дължими, тъй като ищецът не е поканил
ответната страна да заплати дължимото. Изрично се сочи, че не били дали повод
да се заведе настоящото дело.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че исковата претенция е основателна и доказана, но само частично и
по отношение на разноските по постановеното решение по анд №293/2019г.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №242/18.11.2018г., постановено
по анд №283/2019г. по описа на
Районен съд Димитровград, е отменено Наказателно постановление №26-000564/17.06.2019г.,
издадено от Директор Дирекция Инспекция по труда Хасково на ПК Армира -
Хасково, за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, с което на основание чл.416, ал.5
във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер
на 1500 лева.
При касационно обжалване – решение №297/24.06.2020г.
по кнад №77/2020г. на АС Хасково, постановеният съдебен акт е оставен в сила. Видно от приложеното административнонаказателно дело, в
съдебното производство пред РС Димитровград и АС Хасково ищецът е бил
представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно – л.40 от анд №283/2019г.,
л.34 от канд №77/2020г. от делото. За процесуалното представителство по делото
ищецът е платил договорен хонорар съответно в размер на 300,00 лева и 500,00
лева за двете инстанции, която сума е получена от адвоката в брой съответно на
24.09.2019г. и на 17.03.2020г., видно от отразеното в представените договори,
съставени на същите дати.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Претенцията е насочена
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявена за
разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд.
Разгледан по същество, искът
е частично основателен – за претенцията в частта на 300 лева разноски,
направени пред РС Димитровград. В частта на претенцията по отношение на сумата
от 500 лева, представляваща разноски пред ХАС, съдът счита, че искът е
процесуално недопустим
В конкретния случай
претенцията на ищеца за разноските от 300 лева се основава на отменено
наказателно постановление като незаконосъобразен акт и претърпени имуществени
вреди от отменения акт, представляващи платено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно обжалване пред РС
Димитровград. Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да
са пряко следствие от действието на незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Приложимите
правни норми обосновават извод, че за основателността на иск с правна
квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата,
постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на административна
дейност и отменени по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е елемент от
фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по
ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на което и да е от изброените
условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли
като неоснователен. Съдът счита, че отмененият административен акт е в
изпълнение на административна дейност. Установи се, че издаденият от
администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление
№26-000564/17.06.2019г., издадено от Директор Дирекция Инспекция по труда -
Хасково, отменено с Решение №242/18.11.2019г., постановено по нахд №283/2019г.
по описа на Районен съд Димитровградград, е незаконосъобразен акт,
като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК
и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че
издаването на отменения акт е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност.
Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява
административна дейност и в този смисъл наказателното постановление
представлява властнически акт, издаден от административен орган и е резултат от
санкционираща административна дейност. Установи се още, че ищецът е ползвал
правна защита и съдействие, съгласно сключен договор на 24.09.2019г., както и
процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение е
в размер на 300,00 лева, заплатено в брой на същата дата при подписване на
договора. Провеждането на производство по обжалване пред съд на издаденото
наказателно постановление е необходима предпоставка за отмяната на акта и
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска
защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение
за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото
ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено
наказателно постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран
защитник. По изложените съображения и като съобрази задължителните указания,
дадени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г.,
настоящият състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по
основание. Размерът на претенция в тази си част е и доказан с приложеното по
делото пълномощно и договор за правна защита, като искът следва да бъде уважен в
размера на 300,00 лева.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва върху процесната сума и съща е
дължима от дата на предявяване на исковата молба – 23.09.2020г., а не от
влизане в сила на решението по канд №77/2020г. на ХАС. В този смисъл е трайната
практика на ВАС - адм.дело №9399/2017, №8483/2017г., 8472/2017г., №6831/2017г.,
№1857/2017г., №3124/2017г., № 8730/2017г. и др.
По отношение на претенцията в частта на
500 лева, представляващи разноски през ХАС, съдът счита, че производството в
тази си част следва да бъде прекратено, тъй като е недопустимо. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН
– редакция в сила от 03.12.2019г., в съдебното производство, образувано по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Разпоредбата е била част от действащото право към
момента на започване и приключване на съдебното производство по КАНД №77/2020г.
на ХАС, както и към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие пред касационната инстанция. Наред с това в хода на производството
няма направено искане за присъждане на направените пред касационната инстанция
разноски за ангажиране на адвокат Пропускът на настоящия ищец да търси
разноските по реда на действащата към съответния момент разпоредба на ЗАНН не
може да бъде преодолян с настоящото производство по реда на ЗОДОВ. След влизане
в сила на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН отговорността за разноски може да
се осъществи само по висящия процес, в който страната своевременно е предявила
искането си за заплащането им, но не и с отделен иск.
Така ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените пред РС Димитровград разноски от 300,00 лева, но в частта
над тази сума за направените пред ХАС разноски от 500,00 лева производството
следва да бъде прекратено и исковата претенция следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима.
С оглед крайния извод за частична
основателност на предявения от ищеца иск, то ответникът следва да заплати съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ
разноските по производството съразмерно с уважената част от иска, а именно:
сумата от 112,78 лева, представляваща съразмерна част на уважената част от иска,
както и сумата заплатена за държавна такса от 50 лева.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда –
София, да заплати на ПК Армира - Хасково, ЕИК ***, сумата от 300,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение по договор за права защита и съдействие от 24.09.2019г за
осъществено процесуално представителство по анд №283/2019г. по описа на Районен
съд Димитровград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
23.09.2020г. до окончателно заплащане.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявения от ПК Армира - Хасково, ЕИК ***, срещу Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда – София, иск за присъждане на обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 500,00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, представляща платено адвокатско възнаграждение
по договор за права защита и съдействие от 17.03.2020г. за осъществено
процесуално представителство по канд №77/2020г. по описа на Административен съд
Хасково, като производството по делото в тази му част ПРЕКРАТЯВА.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда – София, да заплати на ПК Армира
- Хасково, ЕИК ***, направените в настоящото производство разноски в общ размер
на 162,78 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС
в 14-дневен срок, считано от съобщението до страната, като в частта, с която
производството е прекратено може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС в
срок от 7 дни, считано от съобщаването му.
Съдия: