Решение по дело №2972/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по постъпила с вх. № 19292/29.12.2022г. искова молба от „Ейс Софт“ ООД – гр.Варна срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за присъждане на обезщетение в размер на 950лв. за имуществени вреди във връзка с издаденото Наказателно постановление № 03-007762/31.05.2017г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 1495/16.07.2019г. по КАНД № 1659/2019г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се поддържа, че имуществените вреди представляват реално направени от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с производството по обжалването на горецитираното НП пред Районен съд – Варна, за които са били представени доказателства, приложени в НАХД №4664/2018г. по описа на РС–Варна и в производството пред Административен съд – Варна по КНАД №1659/2019г., по което е постановено Решение №1495/16.07.2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 03-007762/31.05.2017г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Твърди се, че „Ейс Софт“ ООД – гр.Варна претърпяло имуществени вреди в размер на 475лв. за оказаното му процесуално представителство пред РС-Варна по НАХД №4664/2018г. и 475лв. за оказаното му процесуално представителство пред Адм. съд -Варна по КНАД №1659/2019г. Позовава се на приетото в т.1 от ТП от 19.05.2015г. по т.д.№2/2014г. на ВКС и ВАС, че дейността по издаване на НП е с административен характер, поради което иска за вреди причинени на граждани или юридически лица при или по повод на тази дейност е с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поради това в случая била налице първата материално-правна предпоставка за уважаване на иска – отменен незаконосъобразен акт на общински орган при или по повод изпълнение на административна дейност. Твърди, че са налице и останалите две предпоставки за уважаване на иска – претърпяна от дружеството вреда в размер на 350лв., която е в пряка причинна връзка от издаването на НП, което е отменено като незаконосъобразно. Изтъква мотивите на ТР №1/15.03.2017г. по т.д.№2/2016г. на ОСС на I-ва и II-ра колегия на ВАС, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на НП представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Счита за основателен предявения иск, относно претендираните имуществени вреди в следствие заплатени разноски за адвокатска защита по обжалване на НП пред две инстанции, чийто общ размер възлиза на 950лв. Моли исковата претенция да бъде уважена като основателна и доказана и присъдена претендираната сума от 950лв. ведно със законната лихва от 16.07.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на направените в настоящото производство разноски. Представя списък на разноските по делото в общ размер 826,30лв., включващи 26,30лв. заплатени за държавна такса и 800лв. - за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание ищецът се представлява от адвокат, който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена и присъдена претендираната сума ведно с лихвата и направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София не депозира отговор по исковата молба. В съдебно заседание представител не се явява. След откритото съдебно заседание в което е обявен ход на делото по същество упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки за отхвърляне на исковата молба като неоснователна и недоказана, а в условия на евентуалност при уважаване на иска адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до минималния размер посочен в Наредбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита предявената искова молба за процесуално допустима и предлага да бъде уважена изцяло. Счита, че са налице предпоставките визирани в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. за обезщетяване на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 03-007762/31.05.2017г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна на „Ейс Софт“ ООД – гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Дружеството оспорило в срок това НП пред Районен съд – Варна с жалба, изготвена и депозирана на 04.05.2018г. чрез Дирекция „ИТ“-Варна от упълномощеният от него адвокат И.З.. По жалбата е образувано НАХД № 4664/2018г. по описа на Районен съд – Варна. На 11.12.2018г. е проведено откритото съдебно заседание по делото, на което за жалбоподателят „Ейс Софт“ ООД - Варна се е явил процесуалният му представител – адв. И.З. от АК-Сливен, който представил във връзка с депозираното пълномощно договор за правна защита и съдействие серия С №64602, сключен на 30.04.2018г. между него и дружеството. В договора е посочено, че за изготвяне и депозиране на жалбата срещу НП № 03-007762/31.05.2017г. на ИА“ГИТ“-Варна и процесуално представителство и защита на дружеството към момента на сключване на договора клиента е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 475лв. Делото пред тази съдебна инстанция е приключило с Решение № 851/02.05.2019г. на Районен съд – Варна, с което НП е изменено, като имуществената санкция е намалена от 2500лв. до 1500лв.

Срещу това решение в срок е подадена касационна жалба от „Ейс Софт“ ООД-Варна, чрез процесуалният представител адв.И.З. от АК-Сливен. По повод на касационната жалба е образувано КНАХД 1659/2019г. по описа на Административен съд – Варна. С касационната жалба е депозирано пълномощно и договор за правна защита и съдействие серия С №64711, сключен на 20.05.2019г. между адвокат З. и дружеството. В договора е посочено, че за изготвяне и депозиране на касационна жалба срещу решението по АНД №4664/2018г. на ВРС и процесуално представителство и защита на дружеството към момента на сключване на договора клиента е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 475лв. С молба подадена на 10.07.2019г. проц. представител на дружеството изразил становище по хода на делото, по доказателствата и по същество, като поискал от Административен съд-Варна да уважи касационната жалба и да отмени изцяло НП. С решение №1495/16.07.2019г. на касационния състав на АДм. съд-Варна оспорването е уважено и е постановена отмяна на Решение № 851/02.05.2019г. на Районен съд – Варна и вместо него е постановена отмяна на НП № 03-007762/31.05.2017г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна като незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението на касационната инстанция е окончателно, поради което е влязло в сила в деня на постановяването му – 16.07.2019г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предявените претенции за присъждане на обезщетение със съответните лихви от „Ейс Софт“ ООД – гр. Варна, с исковата молба срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София се явяват предявени в 5-годишния давностен срок от отмяната на НП № 03-007762/31.05.2017г., както изисква чл.204, ал.1 от АПК – след влизане в сила на решението за отмяната му, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес и с оглед изложеното в ТП № 2/2015г., са допустими.

Разгледани по същество, исковите претенции за обезщетение и съответната законна лихва са основателни и доказани.

Съгласно чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Към момента на постановяване на настоящото съдебно решение действа чл.63, ал.3 /нова/ от ЗАНН, обнародвана в ДВк, бр. 94 от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г., съгласно която страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата е процесуална и има действие занапред – т.е. от датата на влизането й в сила. Считано от влизане в сила на 03.12.2019г. на тези процесуални правила, съдилищата присъждат разноски на страните, ако са направили своевременно такива искания в производствата пред съда по оспорване на НП. Тази правна възможност обаче се отнася само за висящите административнонаказателни производства, по които устните състезания пред съда още не са били приключили към датата на влизане в сила на чл.63, ал.3 /нова/ от ЗАНН, сред които не са НАХД № 4664/2018г. по описа на РС – Варна и КНАХД 1659/2019г. по описа на Административен съд – Варна. С изрична законова разпоредба не е придадено обратно действие на новите допълнени разпоредби на чл.63 от ЗАНН, касаещи разноските, а по НАХД № 4664/2018г. по описа на РС-Варна и по КНАХД 1659/2019г. по описа на Административен съд – Варна откритите съдебни заседания са проведени и решенията за изменение на НП и за отмяна на НП са постановени към 16.07.2019г. - преди изменението и допълнението на ЗАНН и не е имало ред в този закон за присъждане на направени от жалбоподателя разноски за тези съдебни инстанции. Поради това такива не са претендирани от страните и не са присъждани с постановените по делото Решение № 851/02.05.2019г. на Районен съд – Варна и Решение №1495/16.07.2019г. на Адм. съд-Варна. Заради това за обезвреда на дружеството за разходваните от него средства във връзка с обжалването на конкретното НП пред РС - Варна и пред Адм. съд-Варна е приложим исковият ред в чл.203, ал.1 от АПК, съгласно който обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава ХІ от АПК, към който препраща и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

За да бъде реализирана тази отговорност, следва кумулативно да са налице следните материалноправни предпоставки:

-да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност;

-да е причинена на ищеца имуществена и/или неимуществена вреда;

-вредата да е в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния акт, действието или бездействието.

По аргумент от изискването за кумулативно наличие на изброените предпоставки, липсата на която и да е от тях обосновава извод за неоснователност на претенцията за обезвреда чрез присъждане на обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая е доказано наличието на първата предпоставка – посоченият от ищеца административен акт е отменен по съответния законов ред като незаконосъобразен. От писмените доказателства се установи, че издадено на дружеството НП № 03-007762/31.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500лв. е изменено от РС-Варна, а в последствие – НП е отменено от състав на Административен съд – Варна като незаконосъобразно. Във връзка с този извод, съдът съобрази Тълкувателно постановление № 2/2015г. по тълк. д. № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС, в което е прието, че искът за обезщетение, настъпили от незаконосъобразно НП, действия или бездействия в рамките на административното наказване е иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подлежи на разглеждане по този ред. Издаването на НП от нормативно оправомощени длъжностни лица е определено като упражнена от административни органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Независимо, че не е упоменато като административен акт, за НП е постановено, че се издава от административен орган във връзка с упражняваните от него правомощия, следователно е властнически акт на органите на администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност. Административният характер на издаването на НП, както и действията по налагане на административно наказание, при или по повод на които са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

За преценка наличието на останалите предпоставки за удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, съдът съобрази решението си и с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълк. дело №2/2016г. на ВАС, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Във връзка с горното, съдът приема за доказано с представените писмени доказателства, че от издаването на Наказателно постановление №03-007762/31.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за дружеството-ищец са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването му пред Районен съд – Варна и Административен съд – Варна. Обжалването на НП не е задължително да се осъществи чрез жалба изготвена и депозирана от адвокат и няма изискване страните да се представляват от такъв пред съответния съд. Ангажирането на адвокат е правна възможност, но след като е използвана от санкционирания субект, както е подходил ищеца със сключването на договор с адвокат за изготвяне и депозиране жалбата му срещу конкретното НП и с осъществяване на процесуално представителство по делото пред РС – Варна и пред Административен съд-Варна, основателно и доказано е твърдението в исковата молба, че наемането на адвоката е в причинна връзка с издаденото НП № 03-007762/31.05.2017г. и впоследствие обжалването на Решение № 851/02.05.2019г. пред Административен съд – Варна. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е осъществила. Ангажирането на адвокат е естествената и логична мярка, която привлеченото към отговорност лице следва да предприеме в защита на правата и интересите си. Поради това доказано е наличието и на останалите две предпоставките за уважаване на искането за обезвреда - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното НП № 03-007762/31.05.2017г. и настъпилата за ищеца - юридическо лице имуществена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Както бе посочено по-горе, жалбата срещу НП и жалбата срещу решението на ВРС е подписана и подадена от ангажирания с договорите за правна защита и съдействие адвокат, който е надлежно упълномощен от представляващия дружеството с приложения към жалбата до РС - Варна и с касационната жалба договор за правна защита и съдействие.

Във връзка с размера на претендираното обезщетение от 950лв. следва да се вземе предвид, че договореното на 30.04.2018г. между страните адвокатско възнаграждение за обжалването на конкретното НП пред компетентния районен съд и впоследствие уговореното на 20.05.2019г. между страните относно оспорването на въззивното решение пред състав на Административен съд – Варна е в общ размер на 950лв., която сума, видно от представените от ищеца договори за правна защита и съдействие, представлява сбор от адвокатско възнаграждение – 475лв. за производството пред РС– Варна, както и 475лв. за осъществено процесуално представителство по КНАХД № 1659/2019г. пред АдмС – Варна, в които суми влиза начислено ДДС. В НАРЕДБА №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от 22.01.2019г., действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, фактуриране и плащане на адвокатското възнаграждение в чл.18, ал.2 е разписано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не може да е по-малко от 300лв. В случая пред ВРС е оспорено НП за налагане на имуществена санкция в размер на 2500лв., при която съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. /в приложимата редакция/ минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 405лв., а заплатеното такова за всяка съдебна инстанция е в размер на 475лв. При наложена на дружеството с НП имуществена санкция от 2500лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по обжалването му пред съда е 405лв., с оглед на което заплатената от дружеството - ищец сума от 475лв. за предоставената му адвокатска услуга е само със 70лв. над нормативно предвидения минимален размер на възнаграждението и не е прекомерна, а и възражението за това от ответната страна не е своевременно направено до края на съдебното следствие и обявяване на ход по същество. Поради което същото не следва да се намалява до предвидения минимум и следва да се уважи в целия му предявен размер от 950лв.

Предвид изложеното основателна и доказана е претенцията на ищеца за сумата от 950лв., която ответникът да му заплати за обезвреда за причинената му имуществена вреда в резултат от заплатените адвокатски възнаграждения по повод обжалването на незаконосъобразното НП и обжалването на Решението на ВРС, както и направеното акцесорно искане – за присъждане на законната лихва върху сумата от 950лв., считано от 16.07.2019г., когато е влязло в сила окончателното Решение №1495/16.07.2019г. на Административен съд – Варна, с което е отменено НП № 03-007762/31.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, до окончателното й изплащане.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004г., ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В процесния случай наложената имуществена санкция с НП № 03-007762/31.05.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 16.07.2019г. окончателно Решение №1495/16.07.2019г. на Аадминистративен съд -Варна по КАНД №1659/2019г. Касае се за унищожаем административен акт, поради което началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението за имуществени вреди е датата на влизане в сила на отменителното решение. Съобразявайки ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, началният момент на забавата и на дължимостта на законната лихва върху сумата от 950лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди е 16.07.2019г. Основателна е претенцията и ответникът следва да бъде осъден да заплати законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 950лв. за времето от 16.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход от делото, своевременно направеното искане от представителя на ищеца за присъждане на разноски във връзка с настоящото производство следва да бъде уважено. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответната страна Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ - София следва да заплати на ищеца „Ейс Софт“ ООД – гр. Варна, сумата в размер на 826,30 лева, включваща заплатените 26.30лв.–държавна такса за образуване на делото с такса превод и 800лв. – за адвокатско възнаграждение, които са посочени във списъка за разноски, в договора за правна защита и съдействие от 14.12.2022г. и в разписката към него.

Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ – София да заплати на „Ейс Софт“ ООД – гр.Варна с ЕИК ********* сумата от 950 лева. /деветстотин и петдесет лева/ като обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП № 03-007762/31.05.2017г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила Решение № 1495/16.07.2019г. по КНАХД 1659/2019г. по описа на Административен съд - Варна, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ – София да заплати на „Ейс Софт“ ООД – гр.Варна с ЕИК ********* сумата от 826,30лв. /осемстотин двадесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща заплатени 26,30лв. – за държавна такса и превод и 800лв. – за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ от АПК.

	Председател:	МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
	Членове: