РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Перник, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. М. В. – ***, в качеството й на
пълномощник на А. Н. А., с адрес: *** срещу Решение № 281 от 22.03.2022г.,
постановено по гр. д. № 6015/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което
съдът е признал по отношение на А. Н. А., с адрес: ***, че дължи на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 448.09 лева, представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот, находящ се
в ***, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 58.79 лева за периода от 09.07.2019г. до 20.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 07.06.2021г., до окончателното й изплащане.
Със същото съдебно решение А. Н. А., от ***, е осъдена да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 550.00 лева, общо сторени
разноски в настоящето производство и разноски по гражданско дело №02816/2021г. по
описа на ПРС.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконсъобразност на
обжалваното съдебно решение. Посочва се, че „Топлофикация-Перник“ ЕАД е завела
гр. д. № 1341/2021г. по описа на ПРС, ІХ състав за същия период и за същия имот
срещу съпруга на жалбоподателката А. А. – В.Т.А., по което е постановено Решение №
1
261007 от 24.09.2021г., с което съдът е признал за установено, че ответника дължи на
ищеца цялата сума от 574,59 лева, представляваща неплатена главница за доставена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 10.03.2019г. до
17.09.2020г., сумата от 75,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
10.03.2019г. до 17.09.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 260443 от
30.10.2020г. по ч. гр. д. № 5819/2020г. на ПРС. Т.е. сочи се, че периода от време, за
който ищеца претендира вземанията си по гражданското дело, по което е постановен
обжалвания съдебен акт, съвпада с периода от време, за който вече има влязло в сила
решение, което, според жалбоподателя, сочи на неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното съдебно решение. Поради това счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и недоказано, а
предявения от ищеца иск следва да бъде отхвърлен. Разноски не се претендират.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по
жалбата.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
срещу В.Т.А. и А. Н. А., и двамата с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за
установено между страните, че ответниците дължат солидарно на ищцовото дружество
сумата от 506,88 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които: главница в
размер на 448,09 лева за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. включително и законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 58,79 лева за периода от
09.07.2019г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 448,09
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между топлофикационното дружество и
ответниците е налице облигационно взаимоотношение, възникнало по силата на
приети и одобрени общи условия. Твърди се, че е неизпълнение за плащане на
дължимото от страна на ответниците, възлизащо на общ размер от 506,88 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
ответниците изразяват становище за неоснователност на предявените искови
претенции. Изложени са и доводи за недопустимост на предявените искове, доколкото
на същото основание и за същия период от време има влязло в сила съдебно решение –
Решение № 261007 от 24.09.2021г., постановено по гр. д. № 01341/2021г., с което по
отношение на ответника В.Т.А. е прието за установено, че дължи на „Топлофикация –
Перник“ АД сумата от 574,59 лева, представляваща неплатена главница за доставена
топлинна енергия за периода от 10.03.2019г. до 17.09.2020г. за апартамент, находящ се
в *** и сумата от 75,66 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
10.03.2019г. до 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е изаддена Заповед № 260443/2020г. по ч. гр. д. №
5819/2020г. по описа на ПРС.
На следващо място, ответниците са оспорили твърдението, че са собственици
или ползватели на процесния имот, респ. неоснователно е твърдението, че са били
потребители на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот за
процесния период от време. Посочили са още, че на ответниците не са били връчвани
никакви писмени документи относно евентуално потребеното от тях количество и
качество на топлинна енергия, като са оспорили твърдението, че през процесния
период от време ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия, още по-малко в
предявените в исковата молба количество и стойност. Посочили са, че в имота,
посочен в исковата молба, няма монтирани ИРУ, топломер в абонатната станция, общ
водомер за топла вода, както и да е налична сградна инсталация в сградата. Уточняват,
че не са им връчвани и никакви фактури. В заключение са релевирали възражение за
недължимост на процесните вземания поради погасяването им по давност.
В производството пред районния съд е представен в заверено копие Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, дело № 878/1998г. на
нотариус при ПРС Н.З., от който се установява, че на 27.04.1998г. В.Т.А., в качеството
си на купувач, е придобил процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка.
Прието е и заверено копие на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
***, том **, рег. № *** дело № 338 от 2003г., установяващ обстоятелството, че по
време на придобиването на недвижимия имот, двамата ответници са се намирали в
граждански брак. Последното не е и спорно по делото, поради което правилно
първоинстанционния съд е приел, че двамата ответници са съсобственици на
процесния недвижим имот, доколкото последният е придобит в условията на СИО.
Доколкото по отношение на ответника В.Т.А. е налице влязъл в сила съдебен
акт, обхващащ същия период от време и същия като посочения в исковата молба
недвижим имот, с Определение № 202 от 17.01.2022г. районният съд е прекратил
производството по отношение на ответника В.Т.А.. Определението не е било
обжалвано и е влязло в законна сила.
За установяване размера на задължението по делото са приети съдебно-
техническа и съдебно- икономическа експертиза, от които се установява, че стойността
на доставената топлинна енергия за исковия период е равна на тази, за която е
предявен искът, като плащания не са извършвани.
Въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е уважил иска
по отношение на ответницата А. Н. А., като е приел, че същата като солидарен
длъжник по силата на чл. 32 ал. 2 от СК, следва да отговаря за задълженията към
ищцовото дружество, независимо, че ответникът, по отношение на когото
производството е прекратено, вече е бил осъден за същите вземания на ищеца.
Пернишкия окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
3
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
По отношение законосъобразността на съдебното решение, въззивният съд,
на основание чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
Основното оплакване във въззивната жалба е, че провелото се пред Районен съд
– гр. Перник исково производство е било недопустимо, доколкото за същия период, на
същото основание и за същия имот е налице влязло в сила съдебно решение срещу
съпруга на въззивната жалбоподателка А. Н. А.. Това е довело до увеличаване размера
на дълга на А. А., доколкото в резултат на постановените решения същата е осъдена
два пъти за едни и същи задължения.
Пернишкия окръжен съд, в настоящия му състав, не намира основателност във
възраженията, изложени в депозираната въззивна жалба.
По силата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на
пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация - Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в
имот в топлоснабдена сграда.
В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието,
че изброяването в чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Прието е също, че договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното
предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Настоящият състав, вземайки предвид разрешенията, дадени в цитираното ТР и
въз основа на събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответницата за исковия период, доколкото същата по
силата на чл. 32 от СК се явява солидарно задължена за разходите за задоволяване на
нужди на семейството (доколкото процесния имот е придобит в условията на СИО и
ответницата се явява притежател на ½ идеална част от правото на собственост върху
имота). В тази връзка, съдът припомня, че съгласно чл. 32 СК разходите за
задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е, че същата е бездялова и
съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи
разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия.
Същевременно, при солидарната отговорност няколко длъжници дължат една и съща
4
престация на един кредитор и кредиторът може да иска изпълнението й от всеки
съдлъжник, като може да осъди последователно всички от солидарните длъжници,
докато събере вземането си. На кредитора не могат да му се противопоставят
възражения за раздяла на дълга, нито възражение за реда, по който съдлъжниците са се
задължили. Поради това не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че с
постановените две съдебни решения (второто от които е обжалваното по настоящем)
дълга на солидарния длъжник нараства двойно. Точното изпълнение на едно от
солидарните задължения прекратява не само това задължение, но и останалите – чл.
123, ал.1 ЗЗД. Ако кредиторът е получил част от престацията от един от длъжниците,
той може да търси разликата от останалите. Поради това, като е приел, че ответницата
е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за пълния размер на
вземанията на ищеца за топлинна енергия, предявени с исковата молба,
първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Още
повече, че по делото не са представени доказателства, които да установяват, че другия
солидарен длъжник, по отношение на когото производството е прекратено, е погасил
дълга чрез плащане.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение на Районен съд – Перник - потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски, като същата претендира
такива в размер на 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Настоящия състав,
след като съобрази, че по делото от страна на въззиваемата страна не е изготвен, респ.
представен писмен отговор на въззивната жалба, в синхрон с ниската степен на
сложност на делото, намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът
на присъденото юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за
съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ. По
аргумент от обратното, обаче, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска (в т.см. Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о., ГК).
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281 от 22.03.2022г., постановено по гр. д. №
06015/2021г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VІІ състав, с което съдът е
признал по отношение на А. Н. А., с адрес: ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
5
“Република”, сумата от 448.09 лева, представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлоенергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 58.79 лева за периода от 09.07.2019г. до 20.05.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 07.06.2021г., до окончателното й изплащане, в качеството й на солидарен
длъжник заедно с В.Т.А..
ОСЪЖДА А. Н. А., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 50.00
лв. / петдесет лева, 00 ст./ представляваща направени разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6