Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1648
30.04.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на единадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7975 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против С.С.П., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и
горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ
се в ********************, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а
като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й,
съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение
за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия
договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството доставило такава
на стойност 771,50 лв. през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., която не
била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 72,70 лв. - лихва за
периода 02.07.2016 г. – 28.01.2018 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да
погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1092/02.02.2018 г. по ч.гр.д. №
1447/2018 г. на ПРС, ХVII гр.с., срещу която в срок постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в
срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника, макар исковата молба и приложенията към нея да са редовно
връчени лично. В съдебно заседание представя доказателства за плащане на всички
суми.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 1447/2018 г. на ПРС, ХVII гр.с., вземанията по
настоящото производство са част от тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете,
по които е образуван настоящият исков процес, са предявени в месечния срок по
чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Според чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители
се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено,
че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ответникът
не е оспорил, че е собственик на процесния имот. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в
абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да
заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на
ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за консумирана
топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и БГВ.
В съдебно заседание, ответникът представя доказателства за
плащане на дълга. След предоставена възможност за проверка, ищецът чрез
законните му представители подава молба за оттегляне на исковете, поради пълно погасяване
на търсените суми, която не е уважена, предвид етапа, на който се прави
искането, и липсата на съгласие от насрещната страна /чл.232 ГПК/.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след
като съобрази изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на
исковете, които са от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на
вземанията, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени,
доколкото кредиторът се счита за удовлетворен.
По отговорността за разноски:
Признава се пълно плащане, поради което и разноски не следва
да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК ********* против С.С.П., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта на следните суми: 771,50 лева - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г.
– 30.04.2017 г.; 72,70 лв. - обезщетение за забава за периода 02.07.2016 г. –
28.01.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 29.01.2018 г. до погасяването,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1092/02.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1447/2018 г. на ПРС, ХVII гр.с., като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ