Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер  260 120/23.04.2021    година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,  Трети  търговски състав                                        

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове :       Георги  Чамбов

                                                                                            Емил Митев

 

 Секретар:  Нели Богданова

открито съдебно заседание на   10.02.2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер № 680 / 2020 г. на ПАС

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

         Образувано е по въззивната  жалба  на  адвокат П.К. от САК, като пълномощник на Г.  М.  А., ЕГН: **********, последната в качеството й на  майка и законен представител на  малолетния  Д.  Н.  Г., с посочен  адрес за призоваване против Решение № 92  от 06.03.2020 г.,постановено от  Старозагорския окръжен съд по търг.дело№ 121/2019 г.

         Предмет на въззивно обжалване е   отхвърлителната част на решението , с което съдът е  отхвърлил  предявеният от Г.М.А., в качеството й на майка и законен представител на малолетното си дете Д.Н.Г.  против  ЗАД „Д. Б.  Ж. и З.“АД –С. иск по чл.432,ал.1 от КЗ  за разликата над  уважения размер от 8000 лева до пълния   претендиран размер от 50 000 лева,представляваща обезщетение за  претъпените  неимущствени вреди –преживените  болки и страдания, настъпили в резултат на претърпяното от ищеца  ПТП от 08.06.2018 г.,ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от  16.07.2018 г, на която дата   увреденото лице е предявило  писмената застрахователна претенция   до окончателното изплащане на сумата.       

      Във  въззивната жалба се поддържа оплакването ,че   съдът в нарушение на чл.52 от ЗЗД е  присъдил изключително занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът не е отчел установения по делото факт, че пострадалия е претърпял мозъчно сътресение с  пълна загуба на съзнанието, временно опасно за живота , което представлява средна телесна повреда.  Пострадалото  малолетно дете  Д.  е изпаднало в кома, в който случай възстановяването на мозъка продължава около един месец- факт, който съдът не е отчел при определяне  размера на присъденото обезщетение.  Във въззивната жалба се посочва практика на  съдилищата, с която се обосновава оплакването, че присъдения размер е силно занижен и не съответства на претърпените от малолетния Д. болки и страдания.

       На второ място се поддържа оплакването, че за допуснато нарушение на процесуалния закон,изразяващо се в това ,че съдът без да изложи мотиви не е допуснал своевременно поисканата от  ищеца допълнителна СМЕ.  В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на  претърпяното ПТП пострадалото дете е претъпяло и други травматични увреждания- травма на ръката и евентуално и травма на едното краче.  Недопускането на  допълнителтана СМА е  процесуално нарушение по смисъла на чл.266,ал.3  ГПК,поради което е направено доказателствено искане пред въззивната инстанция за допускане на допълнителна СМЕ.  Исканата експертиза  трябва да бъде  извършена от същото веще лице д-р Б. ,но  след като той извърши личен преглед на пострадалото дете.

     На трето място  се поддържа оплакването,че  съдът е  постановил решението си в нарушение на чл.429,ал.1,т.2 от КЗ,като  задължението да  заплати законни лихви се дължи, считано  от 16.06.2018 г. Претендира се отмяната на обжалваното решение  в отхвърлителната му част и постановяване на въззивно решение по същество, по силата на което главният  иск по чл.432,ал.1 ТЗ се уважи в пълния му предявен размер,ведно със законната лихва върху присъдената главница .

       Въззиваемата страна - застрахователно дружество чрез  пълномощника си   юрисконсулт К.И. поддържа мотивиран писмен отговор,съгласно който жалбата е неоснователна.

 

 

        От друга страна въззивна жалба срещу постановеното решение е депозирана от ответното ЗАД „Д. Б.  Ж. и З.“ , с която решението се обжалва в осъдителната му част, с която съдът    е осъдил застрахователя да заплати сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на пострадалото дете неимуществени вреди. След постановяване на  първоинстанционното решение застрахователят е заплатил  сумата от 4000 лева, представляваща  частично плащане.

      Третото лице-помагач на  ответника   П.  Д.П.  с ЕГН: *********** ,представляван от  процесуалния си представител по делото адвокат П.Г. от АК-С.   З.  поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба на застрахователя е основателна и следва да бъде уважена.

       Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във  въззивните жалби оплаквания и доводи , приема за установено следното:

          В жалбите си и двете  страни поддържат  оплакването , че  съдебното решение  е  постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД  присъденото обезщетение в размер на 8 000 лева е несправедливо определен.  Според жалбоподателя –ищец Г.  М.А., в качеството й на майка  и законен представител на пострадалото дете Д.Г.  присъденото обезщетение е в „ изключително занижен размер“,който не съответства  на претърпените от малолетното дете болки и страдания. Нещо повече този размер на обезщетението показва „незачитане на човешкия живот и здраве „,като съответства на  съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД преди  7-8 години.

       Според  ответното дружество – жалбоподател  присъденото обезщетение за претърпените от малолетното дете  неимуществени вреди в размер на 8000 лв е завишено и в този смисъл е несправедливо.

        ПАС  споделя  изцяло виждането на  жалбоподателя- ищец,че присъдения размер на застрахователно обезщетение е силно занижен.  Следва да се  отчете, че  пострадалото дете Д.Г. е било  на 6 години към датата на  ПТП. След  сблъсъка си с лекия автомобил е получил мозъчно сътресение,което представлява  функционално увреждане на мозъка. Вещото лице д-р.Е.  Б. в заключението си  обстойно е проследил етапите ,през които преминава това тежко травматично увреждане.

 

         Всъщност се касае до  четири степени на разстройство,които  са  разгледани детайлно  в  приетата пред първата инстанция  СМЕ по следния начин:

       а/  първа степен,

 при която е налице  обърканост или още обнубилация ,при която пострадалият е подвижен, объркан, неадекватен,неорентиран изцяло и без  спомени за случилото се.

      б/  втора степен е  сънливост / сомнолентност/,при която  пациента е слабо подвижен ,сънлив, отпуснат, унесен,реагира вяло на повикване.  Липсва спомен за случилото се.

      в/ трета степен се нарича  „сопор“ или още предкома. При това състояние пострадалият се намира на терена, където е станал сблъсъка, седи неподвижно, вял е, но с  отворени очи и невиждащ поглед.  При повикване и  побутване реагира със закъснение,неорентиран е и неадекватен. И в този случай липсва спомен за случилото се.

       При тези три степени на мозъчното сътресение не е налице опасност за живота  на пострадалия поради което те се преценяват като разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 НК и чл.129  ГПК.

       Четвъртата степен е комата и това безсъмнено е най-тежката форма на  мозъчното сътресение.  Проявните форми, типични за тази степен  са , че  пострадалият пада върху терена ,без опит за предпазване, лежи неподвижно, със затворени очи,не говори, не мърда,не реагира по какъвто и да е начин при повикване.  В повечето случаи околните лице считат пострадалия за мъртъв. В това състояние пострадалият не е в състояние да се изправи без чужда помощ,объркан и неадекватен е , без спомен за случващото се.  Вещото лице специално е обърнало внимание на факта ,че от състоянието на пострадалия след травмата не е възможно да се направи извод  колко тежко е било  мозъчното сътресение и най-вече дали същото е било придружено от пълна загуба на съзнанието.  От показанията на майката на детето Г.А. се установява, че  след сблъсъка детето не е давало никакви признаци на живот.  Същата дословно е заявила „Вдигнах му клепачите,но очите му бяха обърнати,цялото му тяло беше отпуснато  и аз си помислих, че е  умрял“. Това са думи на една майка, която е преживяла най-ужасния си кошмар -   смъртта на собственото си дете.  На такава майка не може да не се вярва.

    Така описаното състояние на детето непосредствено след инцидента  съвпада изцяло с признаците на лице, което е изпаднало в кома.

      Въз основа на тези факти вещото лице  е обосновало извода си ,че мозъчното сътресение е било съпроводено  с пълна загуба на съзнанието,което е осъществило  медико-биологичния признак- разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129  НК.  Това е средна телесна повреда.

      В случая единствено правилното лечение е  консервативно, а не оперативно, като детето  Д. е бил лекуван в  продължение  на 8 дни, в условията на клиника. Наред с това процеса на възстановяване от такава тежка травма като мозъчното сътресение с изпадане в кома според в.л. д-р Б. е около един месец.  Но следва да се отчете, че в един по –продължителен период от около 6 месеца пострадалите  изпитват  симптоми като главоболие,световъртеж, светобоязън- страх от светлина.

       Първоинстанционният съд и в този случай е цитирал  добре известната „мантра“, че   понятието справедливост не е абстрактно“.   Присъдил  е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, който е  доказателство, че чувството за справедливост е по-скоро абстрактно, а не  реално.

      ПАС споделя оплакването на жалбоподателя, че този размер от  8000 лева  е изключително занижен и не отчита установените от СМА факти.  Касае е се до най-тежката травма на главата,а именно : мозъчно сътресение, придружено с изпадане в кома.

       Най-характерен признак на това състояние е изпадането в безсъзнание, независимо от неговото времетраене“.

        Следва  да се отчете, че  Д. е бил   в кома, т.е.  в пълна загуба на съзнанието за повече от една минута . Това се установява от обясненията на вещото лице д-р.Б. ,дадени в с.з. на 18.02.2020 г., на което  е прието  заключението.

        Последният е установил, че  след  справката в журналите на Спешното отделение на болницата  е констатирал, че в журнала  е отразено, че Д.  е постъпил  след претърпяното ПТП  на дата 08.06.2018 г. в 16.50 мин.  Отразено е ,че в 16.56 минути, т.е. шест минути по-късно детето постепенно е започнало да излиза от комата.  Вещото лице д-р.Б. е пояснил, че ако загубата на съзнанието продължи повече от една минута, то това е състояние опасно за живота,тъй като са засегнати основни жизнени функции на мозъка.

       Следва   да  се отчете ,че  детето е било в  клиниката в продължение на 8 дни ,което е било особено мъчително  не само за него ,но и за неговите родители, които са изпитвали страх за живота му.

      Присъденото обезщетение в размер на 8 000 лева е несправедливо занижено  и въобще не отчита степента на болките и страданията, които малкия Д. е преживял.  Следва да се  уважи  иска ,предявен като частичен  в  общ размер на 35 000 лева.  Този размер на обезщетението отчита в по-голяма степен  претърпените болки и страдания ,а и съответства на очерталата се  съдебна практика по  определяне на обезщетения за неимуществени вреди за причинени   средни телесни повреди.    Все пак се касае до най-сериозното травматично увреждане на мозъка на едно дете  ,придружено с пълна загуба на съзнанието, което е продължило повече от една минута.

        Следва да се отмени решението в отхвърлителната му част и да се  уважи главния иск по чл.432,ал.1  КЗ- за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди  в пълния му размер от 35 000 лева.   Това е сумата по частичен иск от вземане в общ размер на 50 000 лева.

         По отношение на  оплакването, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на  чл. 429,ал.2 т.2 КЗ,съгласно която  застрахователят отговаря и за лихвите за забава/ мораторните лихви/.  Точно е  тълкувана  посочената разпоредба, че за разлика от прекия причинител на увреждането / деликвента/ , който дължи лихви за забава от датата на деликта, то  отговорността на застрахователя настъпва в един по-късен момент.  Това е датата на уведомяването му от увреденото лице за настъпването на ПТП,представляващо  застрахователно събитие.  По делото е установено ,че   застрахователната  претенция за присъждане на обезщетение  е депозирана  при застрахователя на  16.07.2018 г.

     По този факт страните не спорят, поради което  и застрахователното обезщетение  следва да се присъди , ведно със законната лихва , считано  от 16.07.2018 г., на която дата ответното дружество  е входирало  писмената застрахователна претенция на пострадалото лице.

      В този смисъл  въззивната жалба на ищеца в тази й част е неоснователна.

 

 

 

      По въззивната жалба на  ответника ЗАД „Д. Б. Ж. и З.“АД-  последната касае  възражението за съпричиняване  от страна на пострадалия  по чл.51,ал.2 ЗЗД.

        Възражението е направено своевременно от ответника с отговора на исковата молба.  Според  ответника съпричиняването се изразява в това, че детето в нарушение на чл.114,т.1 ЗДв.П внезапно е изскочил на пътното платно.  С това си поведение детето  само се е поставило в състояние на опасност.

        Възражението е неоснователно и не отчита  факта ,че с оглед на причинената средна телесна повреда е било образувано приложеното НОХД  № 142/2019 г по описа на РС-гр.Казанлък. Делото е приключило със Споразумение  от 12.02.2019 г., с което водачът   П.Д.П. е призната за виновна в това ,че виновно е извършила деяние, представляваща престъпление по чл.343,ал.4,предл.последно, б.“а“ НК. В посоченото споразумение  подсъдимата П. е признала, че е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.5,ал.2,т.1 от ЗДв.П,чл.20,ал.2 от същия закон,чл.116 от ЗДв.П,задължаваща водачите на МПС да бъдат предпазливи към пешеходците и особено към децата,  чл.119,ал.1 ЗДв.П.  Последната разпоредба задължава водачите на МПС при  приближаване към пешеходна пътека  са длъжни   да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.

           Установено е по делото ,че водачът на МПС, който се е признал за виновен и е подписал споразумението   нито  е намалил скоростта с която се е  движел на кръговото кръстовище, нито е спрял.  По делото  няма спор ,че деянието е настъпило на обозначена пешеходна пътека на кръгово кръстовище.

       Изобщо не е вярно , че детето е изскочило внезапно,доказателство за което е ,че  намиращия се в дясната лента автомобил е спрял пред пешеходната пътека и е пропуснал преминаващото дете.  Това обаче не е направил  виновния водач,който  е следвало да намали скоростта си до 28.42 км.ч или най-добре да спре пред пешеходната пътека.  Не е направил нито едното , нито другото.  След като  автомобилът вдясно от него е спрял пред  пешеходната пътека, същото трябваше да направи и другия водач, който обаче се е движил с несъобразена скорост на място ,обозначено като пешеходна пътека.

 

       Категорично не е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД и в този смисъл въззивната жалба  на  застрахователното дружество е неоснователна.

     Следва да се  отмени  решението в отхвърлителната му част и вместо него се постанови въззивно решение по  същество, по силата на което  искът по чл.432,ал.1 КЗ бъде уважен в пълния му предявен размер от 35 000 лева, частично от вземане за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лева.  Или  ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати към първоначално присъдената сума от  8000 лева допълнително още 27 000 лева, ведно със законната лихва върху присъдената главница, която е в общ размер на 35 000 лева.

         Следва  законната лихва върху  тази сума  да се изплати,считано от  16.07.2018 г.,на която дата е предявена претенцията на пострадалото лице подадена чрез  законните му представители.

          На основание чл.38,ал.2  от  ЗА следва да се присъди сумата 1580 лева ,представляваща адвокатско възнаграждение  в полза на  адвокат П.К. за осъществено процесуално представителство на ищеца  пред въззивната инстанция.

        Следва да се отмени решението в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на адвокат П.К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 876 лева,като вместо това се присъди  сумата от 1580 лева.  Или в полза на адвоката следва да се присъди общо сумата 3160 за процесуалното представителство пред двете съдебни инстанции.

      В  този смисъл следва да се постанови въззивното решение.

       По тези съображения Пловдивският апелативен съд

 

                                    Р  Е   Ш  И  :

 

        ОТМЕНЯ Решението от 06.03.2020 г., постановено от Старозагорският  окръжен съд по  търг.дело № 121/2019 г.,в частта му, с която  съдът е отхвърлил предявеният от  Г.М.  А. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Н.Г. с ЕГН********** против „З.  а. д. Д.  Б.  Ж. и З.“ АД ЕИК ...

 

 

 иск по чл.432,ал.1 КЗ за разликата над уважения размер от 8 000 лева до  пълния предявен като частичен иск размер от 35 000 лева, като в тази обжалвана част  ПОСТАНОВЯВА:

        ОСЪЖДА „З. а. д. Д. Б.  Ж. и З.“АД ЕИК ...  да заплати на  Г.М.  А. с  ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете  Д.  Н.Г. към първоначално присъдената сума от 8 000 лева допълнително още  27 000 лева или сума в общ размер на 35 000 лева / тридесет  и пет хиляди лева/,предявена като частичен иск от вземане за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в резултат на ПТП,настъпило на 08.06.2018 г.,при което  на малолетното дете Д. Н.  Г. е причинена  средна телесна  повреда ,изразяваща се в причинено мозъчно сътресение до изпадане в  кома , като общият размер на  обезщетението е в  размер от 50 000 лева, която  главница в размер на   35 000 лева да заплати,ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2018 г. до окончателното плащане на дължимите суми.

         ОТМЕНЯ  решението в частта, с която  съдът е осъдил ЗД „Д. Б. Ж. и З.“АД да заплати в полза на  адвокат П.К. от САК сумата от 876 лева, с начислен ДДС, представляваща  адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА, присъдено за процесуално представителство пред първата инстанция, вместо което  ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА   З.  а. д. Д. Б.  Ж. и З.“АД ЕИК ...  да заплати  на адвокат П.К. от САК  сума в общ размер на 3160 лева , представдляваща  адвокатско възнаграждение по  чл.38,ал.2 ЗА, дължимо за осъществено процесуално представителство пред първата и пред въззивна инстанция.

          В  необжалваната част  решението е влязло в сила.

          Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:1.            2.