Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 14.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Х.
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 917 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31- 0000119 от 28.08.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч е наложено на *****, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от И.Х.Т., административно наказание на основание чл.104а от ЗАвП – имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.79, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Недоволни от постановлението останали от дружеството жалбоподател, които чрез управителя И.Т. са го обжалвали, като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата е наведено възражение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление е посочена като нарушена разпоредба от нормативен акт, който не е бил изписан с пълното си наименование. Посочено е и нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за това, че не е посочена датата на извършване на нарушението, като са развити подробни доводи в тази насока. Акцентира се на факта, че в НП са посочени три дати, без да става ясно за коя от тях наказващият орган приема, че е дата на извършване на нарушението. Твърди се в жалбата, че вмененото на дружеството нарушение не е било извършено, тъй като само е бил променен адреса на управление на дружеството, но не и седалището му, което е останало в ****. По-нататък в жалбата е изтъкнато, че дружеството е подало на 24.07.2019 г., т.е. в 30-дневния срок по чл.79, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., заявление за промени в списък на моторните превозни средства към лиценза за обществен превоз на товари на територията на Република България, като входящият номер на заявлението е бил 33-11-18-572/24.07.2019 година. Позовава се в тази връзка на разпоредбата на чл.23, ал.6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Развити са и подробни съображения за това, че в случая са били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението съдържа характеристиките за „маловажност”. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството жалбоподател се представлява от адвокат Г. от ЛАК, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно по съображенията изложени в нея. Доразвива изложените в жалбата доводи в този смисъл. Претендира възстановяване на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Б.С. и Д.П.И., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Видно от справката от публичния търговския регистър /л.41-42/, до 26.06.2019 г. дружеството ***** било със седалище и адрес на управление в ****, област Ловеч, *******. Представлявало се от управителя И.Х.Т.. Дружеството притежавало лиценз № 10801 за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България. На 26.06.2019 г. дружеството променило своя адрес на управление, който се преместил в ****, на *****, което обстоятелство било надлежно отразено в търговския регистър.
На 16.08.2019 г., в Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Ловеч свидетелите Д.И. и С.С. извършили проверка за установяване на фактите изложени в писмо изх.№ 33-11-18-572/1/09.08.2019 г. на ИА „Автомобилна администрация” /л.35/ до управителя на *****. Повод за писмото било подадено от управителя на дружеството заявление за промени в списъка на МПС към лиценз за обществен превоз на територията на Република България (приложение № 6г към чл.17, ал.6) № 33-11-18-572/24.07.2019 г. /л.27-28/. При проверката свидетелите извършили и справка в търговския регистър и констатирали, че са настъпили промени в обстоятелствата, които превозвача в 30-дневен срок от настъпването им е следвало да уведоми писмено Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", но не го е сторил както следва с писмено искане по образец - Приложение 6а. Свидетелите приели, че настъпилите промените в обстоятелствата са били промяна на седалището и адреса на управление на фирмата на 26.06.2019година. Свидетелят И. приел, че с това си бездействие от дружеството не са изпълнили свое задължение, което квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл.79, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТС, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение № 259886/16.08.2019 г. за нарушение на посочената разпоредба, на който като свидетел се подписал С.С..
По съставеният акт представителят на дружеството И.Т. вписал, че няма възражения. Подписал го и получил екземпляр от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са представили писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 28.08.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което изцяло била възприета описаната в АУАН фактическа обстановка и ***** били санкционирани на основание чл.104а от ЗАвП с имуществена санкция в размер на 1 000 лева, като наказващият орган също квалифицирал нарушението като такова по чл.79, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от легитимен орган, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта /л.12-13/.
Не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение, за това, че в НП липсва ясна индивидуализация на нарушения нормативен акт и че това е съществено процесуално нарушение. Оплакванията, че наименованието на Наредбата не било изписано напълно и с това е било нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е изцяло неоснователно, тъй като подзаконовият нормативен акт е посочен по начин позволяващ идентификацията му – вид на акта, номер, дата на издаване и издателя му. Налице е възможност за лесна идентификация на нормативния акт, чиято разпоредба е посочена като нарушена в издаденото НП и това се потвърждава и от подадената пред настоящия съд жалба, в която самия жалбоподател е цитирал пълното наименование на въпросната Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Установената и описана по-горе фактическа обстановка на практика не се оспорва от дружеството жалбоподател, които не отричат, че на 26.06.2019 г. са настъпили промени във вписаните в търговския регистър обстоятелства, като твърдят, че е бил променен само адреса на управление, но не и седалището – факт който се потвърждава и от справката в публичния търговски регистър, в история на графа „Седалище и адрес на управление” /л.42/. За безспорен факт съдът прие и обстоятелството, че дружеството е имало издаден лиценз за обществен превоз на товари на територията на Р България № 10801.
Съдът намира, че от обективна страна от дружеството-жалбоподател не са извършили нарушение на разпоредбата на чл.79, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, тъй като вмененото им бездействие за неуведомяване в 30-дневен срок за настъпилата промяна в адреса на управление на дружеството е несъставомерно.
Съгласно нормата на чл.79, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от Министъра на транспорта, при настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.78 и по чл.76, ал.8, в 30-дневен срок от извършване на промяната в обстоятелствата превозвачът писмено уведомява Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и прави писмено искане по образец за отразяване на промените в лиценза. Както се вижда от цитираната разпоредба, същата препраща към обстоятелствата удостоверени с документите по чл.78 и по чл.76, ал.8 от Наредбата, но в тях удостоверяване на промяна в седалището и адреса на управление на превозвача липсва. Такова изискване е имало в нормата на чл.78, т.1, б.”а” от Наредба № 33/3.11.1999 г. на МТ, но преди изменението й с ДВ, бр.86 от 1.11.2016 г. (редакция на нормата с ДВ, бр.52 от 2012 г.), когато едно от обстоятелствата, които превозвачът е следвало да декларира е било актуално удостоверение за вписване в търговския регистър – ако лицето не е регистрирано или пререгистрирано след 1 януари 2008 година. След промяната на разпоредбата на чл.78 от Наредбата от 2016 година обаче, това изискване към превозвачите е отпаднало. В тази връзка съдът изцяло споделя доводите на процесуалния представител на дружеството относно публичността на данните вписани по партидата на съответния търговец в търговския регистър и позоваването на разпоредбата на чл.23, ал.6 от Закона за търговския регистър. Съгласно същата, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местно самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и предоставянето на актове, обявени в търговския регистър. Тази разпоредба от ЗТР е действаща и е била такава и преди 2016 година, като явно е била в противоречие с нормата на чл.79, ал.2, във връзка с чл.78, т.1, б.”а” от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ (в редакцията на последната преди изменението й с ДВ, бр.86 от 1.11.2016 г.). При това положение, приоритет са имали разпоредбите от ЗТР, тъй като съгласно нормата на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Съдът, като правораздавателен орган също е длъжен да съобрази това обстоятелство, а и въпросното противоречие явно е било съобразено от законодателя, тъй като с изменението на Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ (ДВ, бр.86 от 1.11.2016 г.), в разпоредбата на чл.78, ал.1 е отпаднало изискването превозвачът да представя актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, респективно да заявява пред ИА „Автомобилна администрация”, когато някое от обстоятелствата подлежащи на вписване в регистъра е било променено.
Тези съображения мотивираха съда да приеме, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено, тъй като неправилно е бил приложен материалния закон и на дружеството е било вменено извършването на несъставомерно административно нарушение.
За пълнота на изложението и с оглед цялостния и пълен контрол за законосъобразност, съдът счита, че в изложението следва да бъде отразено и допуснато при издаването на НП съществено процесуално нарушение, в частност такова на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, предл.2-ро от ЗАНН, още повече, че в жалбата и по време на съдебните прения е наведено такова възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
От посочената формулировка на нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е видно, че нарушението не е конкретизирано по време, като не е посочена датата на извършването му. Такава не може да бъде изведена и от описаните твърдения в АУАН, респективно в НП. И в двата акта са посочени датите 16.08.2019 г. и 26.06.2019 г., но не става ясно коя актосъставителят, респективно наказващият орган приемат като дата на извършване на нарушението. В този смисъл, анализа на доказателствата по делото, отнесени към нормативно вмененото изискване за уведомяване в 30-дневен срок за настъпилите промени сочат, че това няма как да е първата дата – 16.08.2019 г., тъй като това е датата, когато органите на ИА „АА” са установили нарушението, а не на извършването му. Посочването на датата на констатиране на нарушението и срокът в който е следвало да бъде подадено заявлението не е достатъчно за такава конкретизация. Моментът, в който е възникнало задължението за подаване заявление за удостоверяване на настъпилата промяна в обстоятелствата касаещи лиценза за превоз (доколкото това действително е нарушение, с оглед аргументите изложени по-горе), е бил 26.06.2019 г., когато промяната на адреса на управление е била факт, вписан в търговския регистър. От този момент, в 30-дневен срок, представляващия дружеството е следвало да заяви това обстоятелство. Неизпълнението на предписаното действие в срока посочен в чл.79, ал.2 от Наредба №33/1999 г., обуславя съставомерност на бездействието на нарушителя и в случая нарушението би се явяло довършено от обективна страна на 26.07.2019 г., включително, който ден е бил петък, работен. Тогава именно е изтекъл указания 30-дневен срок и до който момент от дружеството законосъобразно са могли да изпълнят задължението си. При това положение, като дата на извършване на нарушението би следвало да е посочена 29.07.2019 г. (първият работен ден след изтичането на 30-дневния срок). Това обаче не сторено нито в съставения АУАН, нито пък в издаденото НП. А датата на извършване на нарушението е съществен реквизит, тъй като именно спрямо нея се преценяват сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което същата следва да бъде посочена точно и категорично, а не да се презумира или установява в хода на разглеждане на делото пред съда. Като не са изпълнили това си задължение, проверяващият орган, а и наказващият такъв са накърнили правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно санкциониран, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. И доколкото разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН позволява НП да се издаде дори и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (в случая отговорността е обективна, безвиновна), то това не се отнася за самото постановление. При него следва да са спазени точно императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Затова и това процесуално нарушение е винаги съществено и като последица води единствено до незаконосъобразност на наказателното постановление на формално основание, без да се разглеждат доводите на страните по същество.
Отново обаче, съдът счита за необходимо да подчертае, че съображенията относно датата на извършване на нарушението са само за пълнота на изложението, в хипотезата на съставомерност на нарушението.
Предвид на така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено по причините посочени в настоящето изложение и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъден Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч, представляван от началника Пенчо Василев Камарашев да заплати на *****, представлявано от управителя И.Х.Т., сумата 310 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Водим от тези съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31- 0000119 от 28.08.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч, с което е наложено на *****, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от И.Х.Т., административно наказание на основание чл.104а от ЗАвП – имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.79, ал.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч, представляван от началника Пенчо Василев Камарашев да заплати на *****, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя И.Х.Т., сумата 310 /триста и десет/ лева, представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :