Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.11.2019
г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 12398/19
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.1, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от З. „А.“ АД, който има
качеството на длъжник по изпълнението, срещу постановление от 03.09.2019 г. на
ЧСИ Й.М.по изп.дело N 20199200400686,
с което е отказано да се намали размерът на адв.възнаграждение
на взискателя до минималния размер от 200 лв. Според
жалбоподателя постановлението за разноски на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно, защото взискателят има право на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. – за образуване на
изпълнителното дело, но не и в по-висок размер, защото не са извършени действия
за удовлетворение на парични вземания. Единственото извършено от упълномощения
от взискателя адвокат е подаването на молба за
образуване на изпълнителното дело, а посочването в молбата на способ за
изпълнение – запор е необходимо съдържание на молбата. Иска се да се отмени
обжалваното постановление за разноски на съдебния изпълнител.
Ответникът по жалбата В.А.Н.,
който има качеството на взискател по изпълнение, е
представил възражение, с което оспорва жалбата с довода, че размерът на
възнаграждението на адвоката подлежи на договаряне, а посочените в Наредба N 1 размери са минимални, без да се сочи горна граница. Освен това нормата на
чл.78 ал.5 ГПК намира приложение само в исковото производство, но не и в
производството по принудително изпълнение, поради което искането на взискателя е недопустимо. Отговорността за разноски е деликтна, поради което намаляването на адвокатското
възнаграждение засяга нормата на чл.17 ал.3 Конституцията, защитаваща частната
собственост. Сочи се, че в хода на изпълнителното производство са предприети по
налагане на запор и събиране на дължимата сума, а пълномощникът на взискателя е подал и възражението по жалбата.
Представени са мотивите на
съдебния изпълнител, в които се сочи, че
уговореното от взискателя и неговия адвокат
възнаграждение е платено, а освен това размерът е съобразен с чл.10, т.2 и т.1
от Наредба N 1, както и че процесуалният представител на взискателя е посочил в молбата изпълнителен способ – запор
върху банковите сметки.
Изп.дело N 20199200400686 на ЧСИ Й.М.е образувано по молба на В.А.Н. въз основа на изп.лист от 22.08.2019 г. на СГС по гр.дело N 13809/2016 г., с който длъжникът З. „А.“ АД сумата от 50 000 лв. ведно със законната лихва от
27.09.2014 г.
С молбата е посочен начин на изпълнение
„запор” върху банковите сметки на длъжника.
Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено
от взискателя и адвокат П.предоставяне на процесуално представителство по изп.дело срещу възнаграждение в размер на 1 215 лв., което
е отбелязано, че е платено в брой.
На 29.08.2019 г. е получена от длъжника поканата за доброволно изпълнение,
в която е обективирано постановлението на съдебния
изпълнител за разноски, в което е включена сумата от 1215 лв. – разноски в
полза на взискателя, както и такси по Тарифата
към ЗЧСИ.
На 30.08.2019 г. „ЦКБ“ АД е получила запорното съобщение на съдебния изпълнител.
С преводно нареждане за кредитен превод от 02.09.2019 г. по сметка на ЧСИ Й.М.е била преведена сумата от 81 397,47 лв., а с платежно нареждане
от 12.09.2019 г. съдебният изпълнител е наредил да се преведе по сметка на взискателя сумата от 75 028,05 лв.
С обжалваното постановление от 03.09.2019 г. съдебният изпълнител е отказал
да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет
на производството пред съда е постановление за разноски в изпълнението, с което
е отказано да се намали размерът на адвокаткото
възнаграждение на взискателя.
Според съда постановлението за разноски на
съдебния изпълнител е незаконосъобразно. Това е така, защото единственото
извършено от процесуалния представител на взискателя
действие по изпълнението се изразява в подаването на молбата за образуване на изп.дело, в която е посочен изпълнителен способ – запор
върху банкови семтки, но вземането по изпълнителния лист
е било погасено в срока за доброволно
изпълнение – на 02.09.2019 г. /4 дни след получаване от длъжника на
поканата за доброволно изпълнение/.
В молбата за образуване на изпълнително
дело взискателят е посочил конкретен изпълнителен
способ – запор върху банкови сметки на
длъжника, но посочването на начин на изпълнение представлява част и е задължително съдържание на молбата за образуване на изпълнителното
дело - чл. 426 ал. 2 ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнително дело не се дължи отделно адв.възнаграждение
от това за образуването на изп.дело, ако след
изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват
действия по принудително събиране на дълга.
Дългът по изп. лист
е погасен изцяло в срока на доброволно
изпълнение - на 02.09.2019 г. /4
дни след получаване от длъжника на поканата за доброволно изпълнение/, поради
което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложат разноски за адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото дългът
е погасен в срока за доброволно изпълнение, а не в резултат на изпълнителен
способ, осъществени след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Преди да изтече
срокът за доброволно изпълнение по чл. 428 ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител няма право и не е длъжен да предприема извършване на действия по принудително
изпълнение, а длъжникът преди изтичане на този срок не следва да бъде лишен от възможността да
изпълни задължението по изпълнителния лист, с което да се освободи от
отговорност за разноски по водене на изпълнителното дело.
Когато дългът
е погасен в срока за доброволно изпълнение, а не в резултат на осъществени
след този срок изпълнителни способи, на взискателя се
дължат разноски за адв.възнаграждение само за
образуване на изп.дело. В случая след изтичане на
срока за доброволно изпълнение не са били предприети спрямо имуществото на
длъжника принудителни действия и дългът по изпълнителния лист не е погасен в
резултат на приложен след изтичане на срока за доброволно изпълнение способ,
поради което няма основание в тежест на длъжника да се възлагат разноски за
адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
В действителност взискателят
при сключване на договора за правна помощ не би могъл да знае, че вземането му
ще се удовлетвори от длъжника преди изтичане на срока за доброволно изпълнение
и че реално по изпълнителното дело няма да се извършват принудителни действия
срещу имуществото на длъжника, но би могло да се уговори възанграждение
само за образуване на изп.дело и ако не се погаси
дългът в срока за доброволно изпълнение да се уговори допълнително
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие при извършване на действия
с цел удовлетворяване на паричното вземане.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски на съдебния изпълнител следва да се отмени и да се
намали адвокатското възнаграждение на взискателя до
минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело
- чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г. Няма основание в тежест на длъжника да се
възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за процесуални действия по
чл.10, т.2 от Наредбата, доколкото такива не са сторени, а и не е било
необходимо да се извършват, защото вземането на взискателя
по изпълнителния лист е удовлетворено в срока за доброволно изпълнение.
Извън предмета на настоящето производство
е размерът на таксите по т.26 ТТРЗЧСИ, защото обжалваният акт на съдебния
изпълнител от 03.09.2019 г. не съдържа
произнасяне по размера на таксите. С обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал
да намали адвокатското възнаграждение на взискателя, а
това негово действие определя и предмета на извършван от съда контрол в
настоящето производство. След
произнасянето на съда няма пречка длъжникът да направи искане до съдебния
изпълнител за преизчисление на таксите.
Причината
за образуване на делото е незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, а
не поведението на взискателя, поради което в
настоящето производство не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя
съдебни разноски за сметка на взискателя.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на З. „А.“ АД постановлението
за разноски от 03.09.2019 г. на ЧСИ Й.М.по изп.дело N 20199200400686, с което е
отказано да се намали поради прекомерност размерът на възнаграждението за
адвокат на взискателя В.А.Н., и вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА на
основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за адвокат на взискателя В.А.Н., възложено в тежест на длъжника З. „А.“
АД по изп.дело
N 20199200400686 на ЧСИ Й.М..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.