РЕШЕНИЕ№333
гр. Видин, 05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин,
VI състав, в открито
съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2416 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, против М.О.М. ***.
С
исковата молба са предявени три обективно кумулативно съединени иска: 1) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска
138,86 лв. – главница; 2) иск с
правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД с цена на иска
273,22 лв. – неустойка и 3) иск
с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД с цена на иска 37,29 лв. –
лихва за забава.
С влязло в сила
определение от 02.11.2018г. съдът е прекратил частично производството по делото
на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ, в частта на предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1
от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД с цена на иска 37,29 лв. – лихва за
забава.
Твърди се в исковата молба, че
между ищцовото дружество и ответника е сключен Договор с индивидуален
потребителски номер М4395086 от дата 22.01.2015 г., с който на ответника са
предоставяни далекосъобщителни услуги.
В срока на действието на договора
ищцовото дружество издало на абоната-ответник следните фактури :
-
фактура № *********/12.02.2015 г., с падеж на плащане 27.02.2015 г.. за
отчетен период от 09.01.2015 г.до 08.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 66,88 лв.;
- фактура № *********/12.03.2015
г., с падеж на плащане 27.03.2015 г.. за отчетен период от 09.02.2015 г.до 08.03.2015
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 71,86 лв.;
-
фактура № *********/14.04.2015 г., с падеж на плащане 29.04.2015 г. за
отчетен период от 09.03.2015 г.до 08.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 0,12 лв.;
- фактура № *********/23.07.2015
г., с падеж на плащане 23.07.2015 г.. за отчетен период от 09.06.2015 г.до 08.07.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 273,22 лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички
дължими суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на ищеца
да прекрати едностранно сключения договор и да начисли неустойка за предсрочно
прекратяване.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М.О.М., че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца „А1 България” ЕАД в размер на 138,86 лв. – главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор номер М4395086 от дата 22.01.2015 г. и 273,22 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор номер М4395086
от дата 22.01.2015 г.
Претендират се направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника чрез назначения по делото особен представител, в
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Твърди се, че исковата молба е депозирана в
съда след изтичането на едномесечния срок по чл. 415 от ГПК.
Твърди се, че ответникът не дължи
претендираните суми за главница и неустойка. Поддържа се, че клаузите на т.
6.3.1 от Приложение 1 към договор № *********/22.01.2015г. и т. 54 и т. 54.1 от
приложените Общи условия са неравноправни и като такива са нищожни на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Иска се от съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
По делото са представени писмени
доказателства.
Видинският районен
съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и
съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа
страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 68/2018г. по описа на Районен съд -
Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от ищцовото дружество срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 31-РЗ от 05.01.2018г., която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон
едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск за съществуване на
вземанията си.
На 22.01.2015г. между страните е сключен договор № *********, по силата
на който ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответника електронни
съобщителни услуги при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите на съответната услуга.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца и тарифен план Мтел Трансфер S. Клиентският номер на потребителя е
М4395086.
Ищцовото дружество е издало фактура № **********/12.02.2015 г. с получател ответника, с
падеж на плащане 27.02.2015 г. за отчетен период от 09.01.2015г. до
08.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 78,88 лв.; фактура № **********/12.03.2015г., с падеж на плащане 27.03.2015г.
за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата от 71,86 лв.; фактура № **********/14.04.2015 г., с падеж на
плащане 29.04.2015 г. за отчетен период от 09.03.2015 г.до 08.04.2015 г., за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0,12 лв. и фактура № **********/23.07.2015
г., с падеж на плащане 23.07.2015 г., в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 273,22 лв.
Към доказателствения материал по делото са
приети и общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношенията с абонатите
и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи /л. 30-54/.
На основание чл. 26.4 от ОУ, заплащането на
услугата се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. Съобразно чл. 26.5 от ОУ на абоната се предоставя 15 - дневен срок
след издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
В полза на ищцовото дружество срещу ответника
е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е
предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на
производството и правния интерес от воденето му за ищеца.
Съдът приема, че е налице валидно
облигационно правоотношение между страните по делото. Според т.26.4. от
приложимите Общи условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, издадена за таксуващия период, за който абоната е уведомен при
сключване на договора. Изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не го
освобождава от задължението за плащане на дължимите суми. За предоставените в
периода 09.01.2015г. – 08.04.2015г. далекосъобщителни услуги ищцовото дружество
е издало фактури на обща стойност 150,86 лева. Ответната страна не ангажира
доказателства, от които може да се направи извод, че задължението е погасено
посредством плащане или чрез друг способ за погасяване на дълга, с оглед което
претенцията като основателна следва да бъде уважена в претендирания размер от
138,86 лева.
Съдът намира за неоснователен иска досежно
претендираната неустойка по следните съображения:
В т.6 от приложение №1 е уговорена неустойка
в полза на ищцовото дружество при предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната в размер на месечните абонаментни такси, дължими до изтичане на посочения
в договора срок. Съобразно разясненията дадени в т.3 на ТР №1/15.06.2010г. по
ТД №1/2009г. на ВКС, ОСТК: „Нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции“. В настоящия казус, преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, размерът на уговорената неустойка, съставляващ сбор от всички
месечни такси по договора от момента на неизпълнение до края на срока му, е в
разрез с присъщите ѝ по закон функции, тъй като не е съобразен нито с
естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неизпълнение.
Така уговорената неустойка би довела до несправедлив правен резултат доставчика
да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не е прекратен, но без да предоставя ползването на услуга.
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за
неоснователно обогатяване на доставчика на услугата, като нарушава принципа за
справедливост и сочи на извод, че неустойката излиза извън присъщите ѝ по
закон функции.
Отделно от горното, визираната клауза се
явява неравноправна по смисъла на чл.143, т.14 от ЗЗП, тъй като налага на
потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане абонаментна такса до
края на уговорения срок, без доставчика да предоставя съответните услуги.
Неустоечните клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като съставляват част от
предварително изготвени от оператора бланкови договори, в които се попълват при
подписването им единствено данните, индивидуализиращи конкретния потребител и
избрания план или вид предоставяна услуга. Това води до извод, че ответникът, в
качеството на потребител не би могъл да влияе върху съдържанието им,
договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните клаузи. Противното
– предоставена такава възможност при подписване на процесните договори, не се
установява от доказателствата, ангажирани от ищцовата страна.
С оглед изложеното, съдът намира, че претендираната въз основа на нищожна договорна клауза неустойка не се дължи и претенцията в тази част като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на евентуалното искане за признаване на вземането за неустойка в размер на три стандартни за съответната ползвана програма месечни абонаментни такси, съгласно постигнато споразумение между ищеца и Комисия за защита на потребителите, съдът намира искането за неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства за съдържанието и датата на сключване на твърдяното споразумение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
в хода на настоящото производство разноски съразмерно с уважената част от иска
в размер на 265,00 лева, от които 25,00 лева за платена държавна такса, 90,00
лева за платено адвокатско възнаграждение и 150,00 лева за възнаграждение на
особен представител.
Размерът на полагащите се разноски за адвокатско възнаграждение съдът
определи като взе предвид, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за
защита по двете искови претенции в общ размер на 180 лв., без конкретизация
каква сума е заплатил за защита по всеки един от исковете. При това положение
съдът приема, че за защита по всеки един от обективно предявените искове ищецът
е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на по 90,00 лв. Така, ищецът има право на разноски в размер
на 90,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение по уважената искова претенция
с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски по ч.гр.д. № 68/2018г. на РС - Видин в общ размер на
205,00 лева, от които 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.О.М. с ЕГН **********
дължи на "А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, сумата от
138,86 /сто тридесет и осем лева и осемдесет и шест ст./
лева – незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор номер М4395086
от 22.01.2015 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № РЗ-31 от 05.01.2018г. по ч.гр.д. № 68/2018г.
на Районен съд – Видин.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска предявен на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 92 ЗЗД от "А1 България"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, срещу М.О.М. с ЕГН ********** за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 273,22 лева
– неустойка за предсрочно
прекратяване на договор номер М4395086 от 22.01.2015
г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение № РЗ-31 от 05.01.2018г. по ч.гр.д. № 68/2018г.
на Районен съд – Видин.
ОСЪЖДА М.О.М. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на "А1 България"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, сумата
от 265,00 /двеста шестдесет и пет/ лева,
представляваща реализирани от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.О.М. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на "А1 България"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, сумата
от 205,00 /двеста и пет/ лева,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 68/2018г. на Районен съд - Видин.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: