Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 15.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание
на седемнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова , като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр.
дело №443/2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .
Производството е образувано по искова молба на “***.” .., рег.№ .., чрез ==, с ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: .., чрез
юрисконсулт Р.С. против К.И.К. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се
в исковата молба, че с Договор за потребителски заем с № EMLN-14533246/27.02.2017г. дружеството отпуснало паричен
кредит на ответника в размер на 12 000 лв.
Сумата била изплатена, а усвояването било удостоверено с подписа на К.. По силата на договора за ответника
възникнало задължение за погаси заема на 120 месечни вноски по 164,62 лв.
всяка, представляваща сбор от главница по заема, възнаградителна
лихва и месечна погасителна вноска по допълнително сключена застраховка. Твърди
се, че ответницата преустановила изплащането на вноските на 05.12.2017г. като
към тази дата били погасени 8 месечни вноски.
На основание чл.5 изр.2 от договора вземането на дружеството било
обявено за предсрочно изискуемо в пълен размер. Остатъкът в размер на 18,437.44
лв. / сумата от 11566,85 лв. главница и сумата от 6870,59 лв. възнаградителна лихва/
останал дължим. Твърди се, че К.И.К. дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва в размер на 1571,00 лв. за периода от настъпване на
изискуемостта на кредита – 05.01.2018г. до датата на подаване на исковата
молба. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди К.И.К. с ЕГН ********** да заплати на БНПФС.А.” ..,
рег.№ .., чрез ==, с ЕИК .., сумата от 11566,85 лв., представляваща главница по
договор за кредит, сумата от 6870,59 лв. възнаградителна
лихва, както и сумата от 1571 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 05.01.2018г. до 07.05.2019г., както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /
09.05.2019г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените съдебно деловодни разноски – държавна такса в размер на 838,17 лева
и сумата от 100 лв. юрисконсулско възнаграждение или
общо сумата от 938,17 лв.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата
молба и приложенията към нея са връчени
на ответника.
В законоустановения
срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не
се представляват. Ищецът е взел становище в молба с вх.№537/31.01.2019г., в която се иска съдът да постанови
неприсъствено решение по отношение на ответника.
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр. червен бряг, като същия е родово, местно и
функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за
подсъдност по гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за
редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е и се установява от
представените от ищеца и неоспорени от
ответника заверени копия на
договор за потребителски кредит от 27.02.2017г.
, сертификат № CARD -14533246;
заверено копие на Общи условия за застрахователна програма „Защита на
плащанията по кредитни карти“; стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити и погасителен план, че на 27.02.2017г. между страните възникнало
договорно правоотношение, по силата на което дружеството предоставило на
ответника кредит в размер на 12 000 лв., като К. поела задължение да
погаси задължението си чрез заплащане на 120 броя месечни вноски в размер на 164,62 лв., при
годишен процент на разходите 11,94 % и лихвен процент 10,84 %.
Не се спори и относно
обстоятелството, че страните се уговорили в т.5 от договора, че при забава на
две или повече месечни погасителни вноски , считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер вкл. всички определени в договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава.
Спори се между
страните погасен ли е остатъкът от
задължението по договора от ответника в размер на 11566,85 лв., дължи ли
ответника суми за договорна и мотарторна лихва и в
какъв размер.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че е сезиран в рамките на производство с кумулативно
съединени искове с правно основание чл.240
и чл.86 ЗЗД за сумата от 11566,85 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски заем с
№ EMLN-14533246/27.02.2017г.
между К.И.К. с ЕГН ********** и *** сумата от 6870,59 лв. - договорна лихва, сумата от 1571 лв. - мораторна лихва за периода 05.01.2018г. до 07.05.2019г.,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
/ 09.05.2019г./ до окончателното изплащане на вземането.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане
за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на
чл.238 ал.1 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.
Съобщението
за ответника ведно с препис от разпореждане №655/04.06.2019г., препис от исковата молба и приложенията към нея ответникът е получил на 08.07.2019г. Не е представил в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. С призовка, получена на 29.08.2019г. ведно с Определение
№356/12.08.2019г. / в което съдът е напомнил разпоредбата на чл.239 ГПК/ ответникът
е уведомен за датата на откритото
съдебно заседание на 17.09.2019г. Ищецът не се е
явил в първото съдебно заседание и не е заявил желание производството да се
разгледа в негово отсъствие, както и не е взел становище по исковата молба.
Съдът намира, че
от събраните в хода на делото писмени доказателства може да бъде направен
извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че
правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото
дружество е изпълнило задължението си. В тежест на ответника е да докаже, че е
платил сумата съгласно условията на договора. Ответникът не е сторил това,
поради което следва да се приеме, че същия дължи на ищцовото
дружество претендираните суми в пълен размер.
С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея
писмени доказателства, искът се
явява вероятно основателен. Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е
достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
това.
Гореизложеното води до извода, че иска на *** .., рег.№ .., чрез ==, с ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: .., чрез
юрисконсулт Р.С. против К.И.К. с ЕГН **********, адрес: ***, следва да бъде уважен като основателен.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. и платената държавна такса в размер на 800,33
лв. или общо сумата от 900,33 лв.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.240 и чл.86 ЗЗД К.И.К. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на *** .., рег.№ .., чрез ==, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
.., сумата от 11 566,85 / единадесет хиляди петстотин шестдесет и шест
лева и осемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски заем с № EMLN-14533246/27.02.2017г., сумата от 6870,59
/ шест хиляди осемстотин и седемдесет лева и петдесет и девет стотинки/ лв. възнаградителна лихва, сумата от 1571.00 / хиляда петстотин
седемдесет и един/ лв., представляваща
лихва за забава за периода 05.01.2018г. до 07.05.2019г., както и законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба /09.05.2019г./ до
окончателното изплащане на вземането по Договор за потребителски заем с № EMLN-14533246/27.02.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.И.К. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на “*** .., рег.№ .., чрез ==, с ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: .. деловодни
разноски в исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение и платена държавна такса общо в размер на 900,33 /деветстотин
лева и тридесет и три стотинки/ лв.
На основание
чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: