РЕШЕНИЕ
№ 939
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330105403 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К. Г. А., ЕГН ********** против „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск по
чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано изп. дело, въз
основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 18.02.2013 г., въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20296/2012 г. на
ПРС. Претендира за недължимост на следните от тях: 157,79 лева – главница,
представляваща стойността на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за
периода 21.09.2010 г. – 21.03.2011 г. по договор от 28.07.2000 г., ведно със законната
лихва от 03.12.2012 г. до погасяването и общо 65 лева – разноски.
Твърди да не дължи изпълнение, поради настъпила перемпция по ИД и изтекла
погасителна давност. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, първоначално моли за
постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК и възлагане на разноските на
ищеца, т.к. не е дал повод за завеждане на делото. В следващо становище признава
само погасяване на вземанията по давност и настъпила перемпция по ИД, но не и
недължимостта им. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
1
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че за процесните суми е
издаден изп. лист, образувано изп. дело, като вземанията са погасени по давност /вж.
Определение по чл. 140 ГПК - № 6492/15.06.2022 г. – л.25-26/.
От представения изп. лист от 18.02.2013 г. е видно, че въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение против ищеца са присъдени вземанията, част от които се
претендира да са недължими.
Не се твърди и установява подаване на възражение за недължимост, поради
което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден ИЛ, е влязла в сила. С
настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността да оспорва
задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК. Такива не се твърдят.
Въз основа на ИЛ – ответникът е образувал ИД № ************** г. по описа
на ЧСИ М., на 10.06.2014 г. Възложени са правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
Молбата е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ /в този смисъл задължителните разяснения, дадени в ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10/. Впоследствие са извършени редица
справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не
представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са
част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен
способ. Изпращането на покана за доброволно изпълнение също не представлява
изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност /съобразно ТР/.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил на ЧСИ да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи
производството или да следи неговото развитие. При наличие на подобно
упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко
изпълнително действие, което ЧСИ реши да предприеме в изпълнение на възложените
му правомощия.
От материалите по ИД се установява, че след образуването няма извършени
каквито и да е действия по изпълнението, нито има искания за такива. Ето защо, от
молбата за образуване до 10.06.2016 г., двугодишният срок е изтекъл, като на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, изпълнителният процес е прекратен ex legе.
С посоченото по-горе ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, се
прие, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е
2
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Както се
посочи за последно такова съдът приема молбата от 10.06.2014 г. Оттогава до
предявяване на ИМ – 13.04.2022 г., 3 - годишната давност /приложима, предвид
периодичността на платежите/ е изтекла, в т.ч. и на акцесорните вземания – за лихви и
разноски.
Предвид изложеното, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторени такива в размер на 50 лева – ДТ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 300 лева, който следва да се
присъди на пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Г. А.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
157,79 лева – главница, представляваща стойността на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за периода 21.09.2010 г. – 21.03.2011 г. по договор от
28.07.2000 г., ведно със законната лихва от 03.12.2012 г. до погасяването и общо 65
лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 18.02.2013 г. по ч.гр.д. №
20296/2012 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 да плати на К. Г. А., ЕГН
**********, с адрес: *****************************, сумата от 50 лева /петдесет
лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 , на основание чл. 38, ал.2,
вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат В. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********************, сумата от 300 лева /триста лева/ - разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца К. Г. А. в производството
по настоящото дело.
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4