РЕШЕНИЕ № 24
гр. Дряново 28.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДРЯНОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седми април, две хиляди и десета година в
състав :
Председател : П.П.
при секретаря Г.Д., като разгледа
докладваното от съдия П. НАХ дело № 34
по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Жалбоподателят Н.Д.В. *** е
обжалвал Наказателно постановление № 68/10 от 19.02.2010 г. на Началника на РУ
на МВР - гр. Дряново. Наказателното постановление е издадено за това, че: на 01.02.2010
г., около 15,30 часа, на път 3 - ти клас № 4041 км., като водач на МПС – лек, с
рег. № ***, Н.В. управлява лекият автомобил след употреба на алкохол,
установено с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410+”, с фабричен номер
0172, който е отчел 1,04 промила алкохол /управление на МПС под въздействие на
алкохол/. Наказващият орган е указал, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал.
2, т. 3 от ЗДвП. На основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са наложени наказания -
ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/
и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца. На основание Наредба № І – 1959 на МВР
са отнети десет контролни точки.
В жалбата се
твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Не се
оспорва описаната в АУАН фактическа обстановка. Н.В. действително управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,04 промила, но била налице крайна
необходимост, тъй като се наложило да закара в Спешна помощ пострадал работник.
Същият имал порезна рана в областта на бедрото, която кървяла обилно. В. се
страхувал да не е засегната бедрената артерия и човекът да пострада тежко
поради загуба на кръв. Към онзи момент нямало друг водач, който да закара
пострадалия в Спешна помощ гр. Дряново. Жалбоподателят бил употребил минимално
количество алкохол, чувствал се адекватен и способен да шофира, без да
представлява опасност за пътната обстановка. Затова решил да закара
човека.
Претендира се
съдът да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 68/10
от 19.02.2010 г. на Началника на РУ на МВР - гр. Дряново като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответното РУ на
МВР - гр. Дряново не изпраща процесуален представител и не взима становище по
жалбата, независимо от предоставената възможност.
От цялостната преценка на събраните по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
За изясняване
обстоятелствата по делото бяха разпитани актосъставителя - св. Т.П.П. /младши автоконтрольор/ и свидетеля при
съставянето на АУАН – Р.Т.Р. /младши
полицейски инспектор/. От показанията им стана ясно, че на 01.02.2010 г. в
качеството на контролни органи извършвали проверка на движещите се моторни
превозни средства по път 3 - ти клас № 4041 /в близост до блок № 7 в ж. к.
“Априлци” на гр. Дряново/. Около 15,30 ч. спрели за проверка лек автомобил
“Волксхол Фронтера” с дясна дирекция, с рег. № ***, управляван от жалбоподателя
Н.В.. Водачът пътувал сам. Автомобилът дошъл в посока от магазина за хранителни
стоки на кв. “Априлци” и потеглил за с. Янтра, общ. Дряново. Полицейските
служители изискали документите на автомобила и водача, след което поканили
последния да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство
“Алкотест Дрегер 74 10 плюс” с фабричен номер 0172. Жалбоподателят се подложил
доброволно на изследването. Техническото средство отчело положителен резултат –
1,04 промила алкохол в издишания въздух. Свидетелят Т.П. издал Талон за
изпращане на медицинско изследване № 68/144342/ с дата 01.02.1010 г. /л. 4 от
делото/, като указал времето и мястото за явяване. Н.Д.В. ***, за да даде кръв
за изследване. Във връзка с установеното нарушение св. Т.П. съставил АУАН № 68/01.02.2010
г., въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.
Свидетелят Н.В.А.
е приятел на жалбоподателя Н.Д.В.. Твърди, че работи при него като общ работник,
в областта на строителството. На 01.02.2010 г. св. А. се намирал на обект в с.
Янтра. Трябвало да нареже дърва с моторен трион. Преди това със същия трион
рязал и Н.В.. По невнимание свидетелят Н. А. вдигнал моторния трион и режещата
част се опряла в бедрото на десния му крак, отпред. В резултат на това се
получила открита рана с кръвотечение. Жалбоподателят качил св. А. в бус с цел
да го закара до гр. Дряново. Пътната настилка била заснежена и бусът трудно се
придвижвал по нея. В следващото село Караиванца двамата се прехвърлили на лек
автомобил “Волксхол Фронтера” с дясна дирекция, с рег. № ***. С него
пристигнали в гр. Дряново. Жалбоподателят закарал Н. А. направо в дома му, без
да посещават ЦСМП – гр. Дряново. Според свидетеля имало и друг случай, в който
двамата посещавали Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Дряново, но тогава
не им обърнали нужното внимание и в настоящият момент те предпочели да не ходят
там. В. предложил на А. да го превърже, но последният го отпратил с думите “Ще
се превържа, заминавай си”. Докато пътували към гр. Дряново, двамата не са били
обект на полицейска проверка. Според св. А., жалбоподателят тръгнал да го кара
от с. Янтра за гр. Дряново “защото да може да се прибере у дома”. Свидетелят
сам спрял кръвта и “се оправил самичък”.
На л. 9 и 10 от
делото е приложено копие от саморъчни обяснения на Н.В.А. до Началника на РУ на
МВР – гр. Дряново. Същият е обяснил, че на 01.02.2010 г. е помагал на г-н В. да
реже дърва в с. ***. Около обяд станала злополука, като се порязал в областта
на бедрото. Г-н В. много се притеснил. Дал му кърпа с ракия да притисне раната.
Качили се на бус “Форд”, който сменили с джип в с. Караиванца. След това отишли
в гр. Дряново. Там видели, че раната не е много тежка. Закупили медикаменти от
аптеката и В. го превързал. След това му казал да наглежда раната и си тръгнал.
На л. 11 от
делото е приложено копие от саморъчни обяснения на Р. Р. до Началника на РУ на
МВР – гр. Дряново. Същият твърди, че на 01.02.2010 г. работел в с. Караиванца в
къщата на г-н В.. До там се придвижил с автобус. Предния ден се били разбрали
той да работи в с. Караиванца, а В. да работи в с. ***. Към обяд В. пристигнал
в с. *** с буса, в който бил и Н. А.. Двамата сменили буса с джип и потеглили.
На л. 12 и 13 от
делото е приложено копие от саморъчни обяснения на Н.Д.В. до Началника на РУ на
МВР – гр. Дряново. Същият твърди, че на 01.02.2010 г. работел в с. Янтра с
лицето Н. А.. Към обяд станал инцидент. Г-н А. се поразял в областта на бедрото
с моторна резачка. В. знаел, че това кръвотечение е опасно, не успели да го
спрат с подръчни средства. Затова качил А. на бус марка “Форд” и потеглил към
гр. Дряново. В с. Караиванца сменил буса с джип, тъй като първото превозно
средство нямало зимни гуми и не можело да се движи по заледения път. Когато
пристигнали в гр. Дряново промили раната и установили, че г-н А. е имал късмет.
В. закупил материали и го превързал. Казал му да следи раната и ако се появи
кръвотечение да потърси медицинска помощ. Тръгнал обратно, но се почувствал
зле. В заведение в центъра на града изпил 100 гр. уиски почти наведнъж. На
излизане от гр. Дряново бил проверен за употреба на алкохол. В обясненията В.
твърди, че много добре разбира, че горното не го оневинява, но въпросният ден
не е имал намерение да управлява МПС. При потеглянето от с. Янтра бил сигурен,
че “е над лимита, определен от закона”.
На л. 5 от
делото е приложена справка за нарушител от региона на Сектор КАТ при ОД на МВР
– гр. Габрово. От същата е видно, че през предходната 2009 г. Н.В. е наказан за
две нарушения – с НП № 41228/08.04.2009 г. за нарушение на чл. 183, ал. 3, т. 2
– глоба в размер на 30 лв. и с НП № 856/03.06.2009 г. за нарушение на чл. 185 –
глоба в размер на 20 лв.
Със Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 68/2010 от 02.02.2010 г.
временно е отнето свидетелството за управление на Н.В. до решаване на въпроса
за отговорността на основание чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП.
При установената
по безспорен начин фактическа обстановка съдът намира, че актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно. Последните съдържат необходимия реквизит,
изискуем от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При изготвянето им не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По категоричен начин се установи,
че на 01.02.2010 г., около 15,30 часа, на път 3 - ти клас № 4041 км., Н.Д.В. е
управлявал МПС – лек автомобил “Волксхол Фронтера”, с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си – 1,04 промила, установено по надлежния ред
с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410+”, с фабричен номер 0172. С горното
деяние В. виновно е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движението
по пътищата и наказващият орган правилно е преценил, че следва да наложи
административни наказания, на основание чл. 174, ал. 1 от същия закон.
Жалбоподателят твърди,
че не следва да носи административно – наказателна отговорност, тъй като била
налице крайна необходимост – наложило се спешно да транспортира тежко пострадал
работник до ЦСМП – гр. Дряново за оказване на помощ. Съдът приема, че в
конкретния случай не е била налице хипотезата на чл. 13, ал. 1 от НК, по
следните съображения: Съгласно текста, не е обществено опасно деянието, което е
извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. На
първо място, при възникналата ситуация с порезната рана на св. Н. А. не е било
необходимо същият да бъде транспортиран с превозно средство до ЦСМП – гр.
Дряново, тъй като медицинският център разполага с оборудвани линейки и при
подаден сигнал, от там биха пристигнали на мястото на произшествието по-бързо и
без да създават при движението си опасност за другите МПС и пешеходците, тъй
като се движат при специален режим. По делото не се събраха данни да е била
налице някаква специална нужда св. А. да бъде транспортиран с личен транспорт
вместо с този, с който разполага ЦСМП – гр. Дряново.
От показанията
на самия свидетел Н. А. стана ясно, че раната не е била толкова тежка и не се е
наложило да бъде посещаван ЦСМП в гр. Дряново. А. дори твърди, че е отказал В.
да отиде до аптеката и да му купи превързочни материали заявявайки, че “сам ще
се превърже”. Нещо повече – в показанията пред съда свидетелят заявява: “Той
тръгна да ме кара, защото да може да се прибера у дома”. От това изявление
следва извода, че В. и А. са тръгнали от с. Янтра не за да посещават медицинско
заведение, а за да може свидетеля да се прибере в дома си в гр. Дряново. Видно
е, че нуждата от спешна медицинска помощ не е била налице и това е осъзнато както
от пострадалия, така и от жалбоподателя още при потеглянето от с. Янтра.
Налице са
съществени противоречия в твърденията на Н.В., които поддържа пред наказващия
орган и пред съда. В представената пред ДРС жалба, В. заявява, че е “употребил
минимално количество алкохол” още към момента на възникване на инцидента, но
“се чувствал адекватен и способен да шофира, без да представлява това опасност
за пътната обстановка”. Затова решил да закара човека. В писмените обяснения до
Началника на РУ на МВР – гр. Дряново В. твърди, че оставил А. в гр. Дряново и
едва след това седнал в заведение в центъра на града и изпил 100 гр. уиски
“почти наведнъж”. Няма никакво логично обяснение по каква причина се е наложило
В. да пие алкохол след като вече е закарал А. до гр. Дряново и е имал намерение
да шофира обратно до с. Янтра.
Изявленията на св.
Н. А. в хода на производството също не са последователни. В писмените
обяснения, депозирани пред началника на РУ на МВР – гр. Дряново, той е заявил,
че В. е закупил медикаменти от аптеката и е превързал раната. Пред съда А.
твърди, че е отпратил жалбоподателя с думите, че сам ще се превърже. Освен това,
Н. А. е приятел и служебно подчинен на жалбоподателя, което е допълнително
основание да не кредитираме с доверие показанията му.
Н.Д.В. е спрян
за проверка на 01.02.2010 г., като на същата дата е съставен и АУАН. Нито в
акта, нито в изявленията на място пред полицейските служители се съдържат
твърдения на жалбоподателя, че управлява автомобил след употреба на алкохол
поради възникнала нужда от транспортиране на пострадал работник. Първите такива
изявления са направени едва на 15.02.2010 г. в писмените обяснения на В. до
Началника на РУ на МВР – гр. Дряново. Ясно е, че тезата за крайна необходимост
във връзка с възникнало произшествие е изработена след съставянето на АУАН и
след като е станало ясно, че ще се търпят санкции, с цел избягване на
административно-наказателната отговорност.
Наказанията,
предвидени в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец до дванадесет месеца и глоба в размер от 200 до 500 лв. Наложеното
наказание глоба в размер на 200 лв. съответства на минималния размер и е съобразено
със семейното и имотно състояние на жалбоподателя. Лишаването от право да
управлява МПС за срок от пет месеца е под средния размер и съответства на
характера и тежестта на нарушението. Съобразено е с нуждата от интензивна
превенция по отношение на конкретния извършител. Без да е била налице някаква
конкретна опасност за здравето и живота на жалбоподателя или други лица, той е
предприел пътуване след употреба на алкохол, като е било възможно да предизвика
ПТП с тежки последици. При това положение не може да се говори за неправилна
индивидуализация, извършена от наказващия орган.
Предвид горното,
съдът намира жалбата на Н.Д.В. *** за неоснователна. Наказателно постановление №
68/10 от 19.02.2010 г. на Началника на РУ на МВР - гр. Дряново следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Водим от горното
съдът
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 68/10 от 19.02.2010 г. на Началника на РУ на МВР -
гр. Дряново, с което на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е постановено Н.Д.В. ***, с ЕГН **********, да изтърпи
наказания : ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца, и са
отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із – 1959 от 27.12.2007 г. на
МВР, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Габровски административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаване на страните, че същото е изготвено.
Районен съдия :