РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
23.01.2023 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, трети състав, в публично заседание на дванадесети
януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 2851 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на З.Х.Х. с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Т., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-5697-000121 от 12.10.2022г. на Началник
група към ОДМВР Пловдив, сектор Специализирани полицейски сили Пловдив, с която
на основание чл. 171,т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на З.Х.Х.
с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. Представя писмено
становище с подробни съображения.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник група
към ОДМВР Пловдив, сектор Специализирани полицейски сили Пловдив в писмено становище, намира жалбата за
неоснователна.
Не се претендират разноски по делото,
възразява се относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, в
настоящия състав, намери, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в срок,
следователно е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства:
АУАН №359135 от 10.10.2022г. се установи, че на 10.10.2022г. при проверка в ***,
в посока запад, около 15:10 часа, проверяващият орган е установил, че МПС лек
автомобил БМВ 530 ДС, рег. № ***, собственост на З.Х.Х. с ЕГН **********, е
управлявано от лицето П.С.К., което управлява посоченото МПС с отнето/иззето
свидетелство за управление На МПС-неправоспособен водач.
Административният
орган с процесната заповед е наложил на З.Х.Х. санкция по
чл. 171 т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 12 месеца. Отнети са 2 броя рег. табели.
От Докладна записка от старши полицай С.Г.К./л.
27/ по делото става ясно, че е извършена служебна справка и е установено, че
лицето П.С.К. е с отнето СУМПС. Връчена е и е влязла в сила от 04.10.2022г. ЗПАМ № 22-1030-001143. За автомобила
е установено, че е спрян от движение на дата 04.10.2022г. Същите данни се посочват и в Докладната
записка от старши полицай Р.Ж..
От Справка за нарушител /л. 30-32 по
делото/ се установи, че на П.С.К. са налагани множество административни
наказания по ЗДвП.
В
хода на съдебното производство е представена Заповед № 317з-3162 от
15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив; Заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016г. на Министъра на МВР; Заповед № 8121К-11081 от 19.10.2021г. на
Министъра на МВР; Заповед № 8121К-11492 от 03.11.21г. на Министъра на МВР, с
която се изменя Заповед № 8121К-11081 от 19.10.2021г. на Министъра на МВР.
От изброените по-горе заповеди се
установи, че Д.Г.Д.в качеството му на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
Специализирани полицейски сили Пловдив, е оправомощено длъжностно лице да
налага принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл.171, т.2а от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП
правни последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, което се установи от приетите по делото и
коментирани по-горе заповеди.Същата е мотивирана като са посочени фактически и
правни основания.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Издадена е въз основа на акт за установяване на административно
нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните
реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на провереното лице и е подписан
от същия без възражения.
Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания,
обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени
съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
Фактите
по делото са категорично установени и жалбоподателят не ангажира доказателства
в хода на съдебното производство, които да оборят установеното в административната
фаза.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП прекратява се регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
След като собственото на
жалбоподателката МПС е управлявано от водач с отнето свидетелство за управление, то законосъобразно е
наложената атакуваната ПАМ. Ирелевантни са изтъкнатите от процесуалния
представител на жалбоподателката обстоятелства, че на датата на проверката е
пътувал, за да си получи СУМПС. След като в момента на проверката не притежава
СУМПС, то той е неправоспособен водач.
Административният
орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на
обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за Заповед за
налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП,
посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й.
За разлика от реализирането на
административнонаказателната отговорност по конкретно
административнонаказателно производство, наложената принудителна
административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността
на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има
преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – за срок от 12
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
определения срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ
следва да се счита автоматично за отпаднала, с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано нейното действие. Също така с прилагането на ПАМ
се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да
се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно
административният орган е наложил на жалбоподателката оспорената принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а,б. „а“ от ЗДвП, а подадената
жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-5697-000121 от
12.10.2022г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Специализирани
полицейски сили Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: