Р Е Ш Е Н И Е № 25
гр. Пазарджик, 21.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, търговски състав, в
открито заседание на петнадесети
януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Рядкова, разгледа докладваното от съдия Димитрова т. д. N 156 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр. София
е предявил против ответниците Ц.Д.П. *** и Г.Д. *** иск по чл. 422 от ГПК за
установяване съществуването на вземане, за което е имало издадена заповед за
изпълнение на осн. чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката, съединен при условията на евентуалност с осъдителен – за изпълнение
на задължението за заплащане на същата сума в размер на 86 292, 34 лв.,
представляваща според твърденията на ищеца останалата непогасена дължима
изискуема главница по договор за банков кредит, по който първият ответник е
кредитополучател, а вторият – солидарен длъжник.При условията на евентуалност
предявява иск за солидарното осъждане на ответниците да заплатят същата сума в
изпълнение на задължението за погасяване на неплатена главница по договора за
кредит.
Делото е заведено пред П.ския окръжен съд,но след
възражение на ответниците за местната подсъдност на делото е изпратено на съда
по тяхното местожителство, който е Пазарджишкия окръжен съд.
Обстоятелствата на които се основават
исковете са следните:
С Договор за банков
кредит от 23.01.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ и
кредитополучателя кредитополучателя Ц.Д.П. и солидарния длъжник Г.Д.А.,
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД (Банката) е отпуснала на кредитополучателя Ц.Д.П. кредит в размер
на 125 000 лева (сто двадесет и пет хиляди лева). Кредитът е напълно усвоен
на 20.02.2008 г.
Съгласно чл. 1.2. от
Договора, кредитът е отпуснат с цел покупка на недвижим имоти е с
краен срок за погасяване 15.04.2025 г.,
съгласно чл. З от Анекс № 2 от 13.11.2009
г.Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
договорът за банков кредит бил лихвоносен. В чл. З от страните били
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит -редовна лихва. Съгласно чл. 2 от Анекс № 2, след предоговарянето, кредитополучателят
заплаща годишна лихва в размер на Стойност на банковия ресурс (СБР) за лева + 4.4
{четири цяло и четиридесет стотни) пункта надбавка.
СБР се определя от
Комитет по управление на активите и пасивите (А1.СО) на Банката и може да бъде
преразглеждан и променян съгласно условията на чл. 2.2. от Анекс № 2. Редовната лихва се
начислява за реалния брой дни на ползване на всяка сума по кредита на годишна база, до
пълно погасяване на кредита.Страните определили отнапред размера на обезщетението в
случай на забава в заплащането на дължими вноски по кредита - наказателна лихва, чийто
размер се определя
като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта (чл. 5
от Анекс № 2 от 13.11.2009 г.). Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените
вноски, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.
Съгласно чл. 4.3. от
Анекс № 2 към Договора, остатъкът от кредита следва да бъде погасен на 174 (сто седемдесет и четири)
анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.11.2010 г. до 15.04.2025
г.Съгласно
чл. З от Анекс № 2, крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита е 15.04.2025
г.
Банката твърди, че
изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за кредит и последващите
анекси. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване.
От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и
подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните
отношения между страните,
Кредитололучателят Ц.Д.П. и солидарният длъжник Г.Д.А. изпаднали в забава по
отношение на заплащането на погасителните вноски. Не са заплатени месечни погасителни
вноски с падежни дати: от 15.02.2010 от
15.07.2010 г., а неплащането представлява противоправно неизпълнение
и за него длъжникът отговаря. Съгласно чл. 8.1. от Договор за банков
кредит от 23.01.2008, във вр. с чл. 9 от Анекс № 2, просроченото плащане/неплащането на която и да е вноска или
част от вноска по Договора на
съответната дата на дължимо плащане, представлява неизпълнение. Съгласно чл. 10.01. от същия, с
оглед настъпилото неизпълнение, Банката е упражнила правото си да направи изцяло предсрочно изискуем целия ползван
кредит, като съгласно действащото по
онова време законодателство, това се е случило по реда на обявяване на автоматична предсрочна изискуемост
(АПИ).
На 13.08.2010 г. била осчетоводена
предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит.
Поради липса на
изпълнение, ищецът счита че в негова полза са възникнали вземанията, посочени в петитума на
настоящата искова молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, кредиторът има право
да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни
точно задължението си. С договарянето на неустойката (обезщетение за
забава/наказателна лихва) страните отнапред са определили размера на обезщетението и
вреди не следва да бъдат доказвани. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност
на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на
задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на
срока (уговорения падеж)- главница, редовна (възнаградителна) лихва и
обезщетение за забава. В Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011
г. на I т.о. Върховният касационен
съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост
и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта
им за възнаградителни лихви и такси.
След настъпването на
изискуемостта на вземанията по Договор
за банков кредит
от 23.01.2008 г., Анекс от 23.01.2008 г. и Анекс № 2 от 13.11.2009 г. към Договора
(„Договор"), до датата на подаване на заявлението за заповед за
изпълнение, не са постъпили от страна на кредитополучателя или солидарния длъжник
плащания на дължимите към Банката суми, поради което Банката предприе действия за
принудителното им събиране.
Банката предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си. На 25.08.2010 г. е подадено заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда чл. 417 от ГПК, въз основа на
което по образуваното ч. гр. д. № 3416/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик.
В последствие, по
образуваното образуваното ч. гр. д. № 3416/2010 г. по описа на Районен съд - гр.
Пазарджик, била издадена заповед за незабавно изпълнение, по силата на която: Ц.Д.П., ЕГН ********** и Г.Д.А./ ЕГН **********,
са
осъдени да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД дължимите по Договора за кредит и анексите към същия суми, а именно:
сумата от 140 285.83 лева (сто и
четиридесет хиляди двеста осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки), от
които: изискуема главница в размер на 120054.00 (сто и двадесет хиляди и
петдесет и четири лева), ведно със законна лихва върху главницата считано от постъпване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането; изискуема редовна лихва в размер на 11 197.62 лева (единадесет хиляди сто деветдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки), начислена
за периода от 15.07.2010 г. до 12.08.2010 г. Включително; изискуема наказателна лихва в
размер на 1 088.04 лева (хиляда
осемдесет иосем
лева и четири стотинки), начислена за периода от 15.02.2010 г. до 24.08.2010 г.
включително,
просрочена лихва съгласно чл. 1.1., букси „в", „г" и „д", във вр. с чл.
1.2.2. и
чл. 4.6. от Анекс № 2 в размер на 7946.17
лева (седем хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и седемнадесет
стотинки), както и направените
по частното гражданско депо съдебно-деловодни разноски в размер на 2 805.72 лева (две хиляди осемстотин и пет лева
и седемдесет и две стотинки) платена държавна
такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1
852.86 лева (хиляда осемстотин петдесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки) за защита в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Банката-ищец претендира с главния
иск по чл. 422 от ГПК установяване на вземанията в размера, в който те
съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, ведно
с дължимата законна лихва върху главницата, а считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до окончателно изплащане
за задължението.
След образуване на първото изпълнително дело № 193/2010 г. по описа на
ЧСИ рег.
№ 705 И.Б., в хода на процеса, от успешно проведени публични продани на обезпеченията по
делото, били постъпили суми в размер както следва: 24 816.68 лева и 50 762.46
лева, с които са били погасени част от задълженията на длъжниците. В тази
връзка ищецът твърди, че претендираната сума била изчислена след приспадане и осчетоводяване на постъпленията по
горепосоченото изпълнително дело.
С оглед на горното,
както и в съответствие с приложената справка по чл. 366 от ГПК счита, че актуалният размер на
задължението е 86 292.34 лева (осемдесети шест хиляди двеста деветдесет
и два лева и тридесет и четири стотинки) -представляващо
изискуема главница по кредита.
В законния срок е постъпил писмен отговор
от ответниците чрез пълномощника им адвокат Л.К., в който се правят следните
възражения по основателността на предявените искове:
1.Вземанията, предмет
на предявените установителни искове били погасени по давност, понеже
правата по издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д. 3416/2010
г. не са
упражнени в законово
установения 5 годишен
давностен
срок.
Ответниците се позовават на чл. 114 ЗЗД, където били уредени общите правила относно началото на давностните срокове и тяхното действие. Твърдят, че в конкретния случай, издадената в производството по ч.гр.д. 3416/2010 г. заповед за изпълнение на парично задължиение е от 27.08.2010 г., а молбата за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ В. Б. е от месец април на 2017 г. или предвидения в закона срок на бездействия , погасяващ вземането, който безспорно е петгодишен, е изтекъл. Изпълнителният лист е като роцесуална ценна книга, издадена от съда в установена форма и съдържание, материализираща правото на принудително изпълнение на притезание, доказано с изпълнително основание, въз основа на което се издава, овластявал и разрешавал на изпълнителния орган по искане на кредитора да пристъпи към принудително изпълнение на материализираното в изпълнителния лист притезание, когато няма доброволно изпълнение./ в този смисъл решение № 255 по гр.д.№ 3109/2014 год. ВКС ,постановено по реда на чл.290 от ГПК./В случая бил издаден на 30.08.2010 г. и която и от двете дати да се вземела в предвид, погасителната давност била изтекла, защото ответниците получили за пръв път надлежни покани за доброволно изпълнение на вземанията на банката по заповедното производство от 2010 г. от ЧСИ В. Б., с рег. № 886 с район на действие ПОС, по изп.д. 19/2017 г. Това изпълнителното производство било образувано след изтичането на 5 годишния давностен срок.
2. Не била настъпила предсрочна изискумост по отношение на ответниците, защото по отношения на тях нямало валидно отправено уведомени за прекратяване на договора и за волята на банката-заявител,че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60. ал.П от ЗКИ. Такова изявление не е направено до никой от длъжниците. Според задължителната сила на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. за вземане произтичащо от договор за банков кредит следаа да се обяви за предсрочно прекратен с последващо волеизявление. Към датата на образуване на заповедното производство не били настъпили фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост. Освен обективния факт на неплащане ищецът заявител следвало да докаже, че вземането му е възникнало на предявеното правно основание и е изискуемо в размерите посочени в заявлението, като е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Как и по какъв повод част от вземанията на банката по посоченото заповедно производство са погасени с постъпили суми от ЧСИ И.Б. с рег. № 705 и район на действие Б.кия окръжен съд, било непонятно. Банката правела признание, че по изп.д. 193/2010 г. по описа на ЧСИ И.Б. е получила сумата от 24 816.68 лв. и 50 762.46 лв. , посредством продажба на ипотекираните имоти, чиято покупка е била кредитирана с процесния договор за банков кредит. Това признание било на изгоден за ответниците факт. В това изпълнително производство обаче, те не били участвали. Изпълнителното производство по това делобило нищожно по отношение на тях.
Съдът бил длъжен да
съобрази всички факти и обстоятелства, възникнали след заповедното
производство и произтичащи от твърдяното материално правоотношение. В
този смисъл посочените по-горе суми, общо в размер на 75 579.14 лв.
покривали размера на дълга до настоящия момент. Става дума да размера на дълга
към настоящия момент, като се вземе в предвид, че не е налице
предсрочна изискуемост на целия дълг. Договорът бил със срок на действие 15.04.2025 г., поради
което се прави искане за експертиза за установяване размера на вноските с
настъпил падеж.
С последните обстоятелства е свързано и основното
възражение срещу евентуалния осъдителен иск.
Ищецът се е възползвал от
правото си да подаде допълнителна искова молба, в която във връзка с
възраженията в отговора уточнява своите твърдения, като завява, че след подадено Заявление
от 25.08.2010 г. е било
образувано първото изпълнително дело, а именно ИП №193/2010 г. при ЧСИ рег. № 705 И.Б.,
като видно от приложения с настоящата молба копие
от ИЛ от 30.08.2010
г., издаден по
ч. гр. дело №3416/2010 г. на ПзРС и отбелязванията върху същия
изпълнителни действия са
били активно извършвани до
2016 г. вкл. След изчерпване нуждата от изпълнениечрез ЧСИ с район на действие
РС Б., делото е прехвърлено за продължаване
на изпълнението при ЧСИ с район на действие РС Пазарджик.За това счита, че
давността не е изтекла.
По
повод
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск уточнява, че ИМ служи като покана
за изпълнение до длъжника.
Прави ново доказателствено искане да
изискате от ЧСИ рег. №
705 И.Б. да представи
надлежен
заверен
препис от молбата за образуване, както и от връчваните до длъжниците документи по
посоченото изпълнително дело, с което да се установи, че същите сазнаели за претенциите
на представлявания от ме ищец доста преди образуване наИЛ № 19/2017 г. при
ЧСИ В. Б..
Ответникът е подал отговор на
допълнителната искова молба, в който се твърди, че поради неучастието си в изпълнителното производство по изп.д. 193/2010 г. по описа на ЧСИ
И.Б. с рег. № 705 по регистъра на
Нотариалната камара, ответниците не могат да вземат становище кои са онези документи, които ищецът иска по т.4 да
се задължи ЧСИ Б. да представи. Не била извършена индивидуализацията им.
В същото време се
прави искане ЧСИ Б. да представи постановлението си, с което е приключил пред себе си
производството по изп.д. 193/2010 г., както и на какво основание е върнал на
взискателя изпълнителния лист от 30.08.2010 г., въз основа на който е бил
образувал производството или на какво основание е изпратил евентуално делото
на ЧСИ В. Б. за продължаване на изпълнението.
Във връзка с
твърдението, че ответниците не са редовно уведомявани за производството по изп.д.
1093/2010 г. по описа на ЧСИ Б., се иска ЧСИ да представи изготвените по това производство призовки
за доброволно изпълнение до доверителите ми и надлежното отбелязване за връчването
им.
Съдът прецени, че са налице всички процесуални
предпоставки за допустимост на исковете и ъединяването на установителния иск с
осъдителен за същото вземане може да
стане в един процес, след като вторият е предявен при условията на
евентуалност.
Страните не спорят относно сключването на договора за
кредит, неговата действителност,
реалното получаване на заемната сума от кредитополучателя Ц.П., нейния
размер и поемането на солидарна отговорност от втория ответгинк Г.А.. Всички
тези факти се установяват и от представените писмени доказателства, от които
става ясно, че първият ответник е получил от банката ищец кредит в размер на
125 000 лв. с краен срок за погасяване 15.04.2025 г., който е трябвало да
погасяне на месечни вноски, в които е включена и съответната част от
договеранта възнагадителна лихва. За всички задържения по този договор да
кредит изрично и недвусмислено се е съграсил да отговаря солидарно и другият
ответник по делото Г.А..
Друг факт, който не оспорва от
ответната страна е, неизпълнението в
срок на задълженията за погасяване на шест месечни вноски, с падежи съответно
на 15-то число от месеците от февруари до юли 2010 г. Това се потвърждава,
както от извлеченията от счетоводните сметки на банката, така и от назцначената
счетоводна експертиза.
Общият размер на тези вноски е
3 000 лв. и те не са били погасени към 26.08.2010 г., когато банката е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Към онци момен е била изискуема и следващата погасителна вноска с падеж-
15.08.2010 г.
Банката обаче е подала заявление не
само за вноските с настъпил падеж, а целия размер на главницата по договора
/след приспадане на платените до онзи момент/, с позовавйки се на т. нар.
предсрочна изискуемост, считайки, че тя е настъпила автоматично с предвидените
в договора основания за това. Т. е. банката не твръди, да е обявявила на
длъжниците, че ще се възползва от правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Признава в исковата молба, че е остоводила „автоматично“ предсрочна
изисуемост на дата 13.08.2010 г. и не е изпращала никакви уведомления в тази
връзка до кредитополучателя и солидарния длъжник.
Въпреки това районния съд е издал
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за цялата непогадена главница в размер на 120 054
лв., приемайки я за „просрочена“, т.е. за изискуема. Към онзи момент обаче са
били изискуеми единствено вноските от февруари до автуст, вкл. на 2010 г.,
чийто размер е общо 3 500 лв. Поради неуведомяването на длъжниците,
последиците от така наречената пердсрочна изискуемост не са били настъпили към
момента на подаване заявлението и заповедта за изпълнение е издадена за вземане
в знамчително по-голям размер, в който не е съществувало.
За това установителния иск по чл. 422
от ГПК може да бъде уважен само до размера от 3 500 лв. – просрчена
главница за тези седем месеца /при месечна вноска от 500 лв./.
В съответствие с т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/ 2013 г. на ОСГ и ТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, следва да
се приеме, че предсрочната изискуемост има действие именно от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, ако към този
момент са настъпили обективни факти , обуславящи настъпването й. За това, при
липса на твърдения и доказателства до длъжника да е достигнало волеизявлението
на банката за упражняване на това право, искът за установяване съществуване на
вземанията по договора в размера, установен с извлечението от сметките на
банката, представено пред заповедния съд, е неоснователен над посочения по-горе
размер. В този случай не е необходимо да се обсъжда дали са били налице другите
факти, с които страните при сключване на договора са обвързали настъпването на
предсрочната изискуемост /забавата на длъжника, броя на просрочените вноски и
пр./
Решение за
уважаване на иска по чл. 422 от ГПК за изискуемите към 26.08.2010 г. месечни
вноски следва да бъде постановено, зависимо от обстоятелствата, че въз основа
на издадения изпълннителен лист на основание заповедта за незабавно изпълнение
е извършено принудително събиране и кредиторът е удовлетворен частично за
вземанията, вкл. има погасена част и от главницата, като от 120 054 лв. е
останала дължима според експретизата сумата от 86 292, 34 лв. По този
начин ще стане ясно, че вземането от 3 500 лв. , изискуемо към момента на
подаване на заявлението, е съществувало и е събрано в изпълнителното
произовдство на законно основание. В този смисъл са и разяснеията в ТР 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС – т. 9 във вр. и с т. 13.
За разликата до 86 292,34 лв. искът
по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, тъй като остатакът от главницата,
дължим след датата нта подаване на заявление пред заповедния съд не е бил
станал предсрочно изискуем и следователно към онзи момен не е съществувало вземане
за заплащане на главница в сочения от кредитора по-голям размер.
Поради частичното отхвърляне на
установителния иск ще следва да бъде разгледан съединения при условията на
евентуланост осъдителен иск за заплащане на сумата от 86 292,34 лв.,
представляваща остатъка от главницата – подлежаща на връщане заемна сума, която
не е събрана по принудителен ред, като ищецът отново се позовава на предсрочна
изискуемост, но твърдейки този път, че тя е настъпила от момента на връчване на
ответника на преписа от исковата молба по настоящото дело. Това негово виждане
е съобразено със съдебната практика и следва да се приеме, че поради наличие на
установените в договора основания за предсрочна изискуемост и станалото
известно за дължинците от съдържанието на исковата молба намерение на кредитора
да се възползва от това свое право на предварително събиране на вземанията си,
към настоящия момент действително се дължи пълния размер на остатъка от главния
дълг.
За определи размерът на остатъка от дълга, вещото лице
в заключението си е взело предвид доброволните плащания преди иницииране на
заповедното производство, както и получените от банката –кредитор суми в
резултат на две разпределения между взискателите по изп. дело № 193/2010 г.,
пре ЧСИ И.Б., рег. № 705., както е отбелязано на гърба на изплънителния лист,
заврене препис от който е представет като доказателство по делото.
Въз основа на тези отбелязвания върху
изпълнителния лист за изплатени на ищеца
суми от 50 762,46 лв. на 20.12.2012 г. и 24 816, 68 лв. на 05.10.2016
г. и данните в операционните счетоводни регистри на банката за размера на
задълженията по кредита към момента на частичните погасения в следстиве на
принудителното изпълнениие, вещото лице дава заключение за размера на главницита,
която е била погасена съответно: 9 9 12, 98 лв. от главницата
и други задължения с първото разпределение и 23 848, 68 лв от главницата и
разноски – с второто разпределение. В резултат от това от общия размер на
заемната сума е останала невърната част в размер на 86 292, 34 лв. , в
това число – вноски с настъпил падеж към 06.07.2017 г., когато е връчен препис
от исковата молба на ответника П.. Другият ответник не бил намерен на адреса,
но на 14.07.2017 г. е упълномощил адвокат К., който е подал отговор и от негово
име, в срока за отговор от страна на П.. За това може да се приеме, че по
същото време е бил запознат със съдържанието на исковата молба, т. е. и до него
е достигнало изявлението на банката за намерението й да се полза от правото си
за предсробна изискуемост на кредита. С това уведомяване на длъжниците за
намеренията на кредитора, за предсрочно изискуеми могат са се примат всички
останали вноски да погасяване на кредита с падеж от 15.07.2017 г. до крайния
срок на договора.
За това при липса на изпълнение от тяхнта страна след
приключване на изпълнителните действия по посоченото изпълнително дело, няма
съмение, че към настоящия момент ответниците дължат солидарно остатъка от
задължението за главница, определено от вещото лице в размер на 86 292, 34
лв. В това число са както вноските с настъпил падеж до завеждане на иска и
връчвате на препис от исковата молба, така и всички останали, поради загубеното
право за разрочено погасяване до 2025 г., т. е. поради настъпилия ефект на
предсрочната изикуемост.
Ето защо осъдителния иск следва да
бъде уважен в този размер, който съответства и на заявение от ищеца и да се
осъдят ответниците да заплатят солидарно 86 292, 34 лв., заедно със
законната лихва от датата на завеждане на иска – 12.06.2017 г. върху сумата от 39 062,06 лв. /сбор от
вноските с настъпил падеж преди обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжниците/ и считано от 15.07.2017 г. върху сумата от 55 822 лв.
/главницата, станала предсрочно изискуема/.
За да уважи частично установителния и
изцяло осъдидетлиния иск на банката-кредитор, съдът обсъди и намери за
неоснователно възражението за погасяване по давност на процесните вземания. Това свое възражение
ответниците основаваха на обстояелствата, че от датата на издаване на заповедта
за изпълнение до предприемане на действията по принудително събиране на вземанията
са изтекли повече от 5 години. Визират периода от 27.08.2010 г. до подаване на
молбата за образуване на изпълнително производство под № 19/2017 г. пред ЧСИ В.
Б.,което е станало през месец април на 2017 г.
Това възражение би било основателно,
ако през целия период от подаване и уважаване на заявлението, с което е
прекъсната давността на вземанията, кредиторът бе наистина бездействал и не бе
предприемал каквито и да било десйтвия за принудителното им събиране /по арг.
от чл. 116,б.“в“ ЗЗД/.Но
ищецът доказа друго в настоящия процес.
Приложен е припис от молбата на
банката, която въз основа на изпълнителния лист, издаден на основание заповедта
на незабавно изпълнение е поискал да се присъдени като взискател по изп. д.
193/2011 г. на ЧСИ И.Б., с район на действие – Б.ки районен съд. Молбата е
входирана при ЧСИ на 04.07.2011 г. и с това свое действия за присъединяване
като взискател кредиторът е прекъснал давността на осн. чл. 116,б“в“ ЗЗД.
Последвали са публични продани на два недвимжими имота и е извършено
разпределение на получението при реаризацията им суми, с участието на ищеца по
настоящото дело. Това стана ясно от обсъденото
по-горе съдържание на писменото доказцателство- изъплнителен лист и
по-конкретно – отбелязванията върху него на принудителното събраните и
разпределени в полза на банката суми.
Тези данни, макар и косвено,
установяват, че в периодите, предхождащи двете разпределения, са осъществявани
изпълнителни действия по реализация на принудителен способ, които по своето
естество са от категорията на онези, годни да прекъснат давността – защото става
дума за същински действия по осъществяване на принудителното изпълнние на
вземанията, изрично посочени и в т. 10 на ТР № 2/2013 г.на ОСГТК.
В който и да е момент, попадащ в двата
периода - от присъединяването на банката-ищец като взискател до извръшване на първото
разпеделение и след това – между датите на двете разпределения, да е била
прекъсната давността с предприемане на конкретни изпълнителни действия,
насочени към осъществяване на двете публични продани, то няма как да се стигне
до извода за изтичане на 5 годишен давностен срок. Това е така, защото от
издаване на заповедта за изпълнение до присъединяването като взискател е
изманила само 1година и давността е била
прекъсната с действията по присъединяването. След присъединяването като
взискател с молба от 04.07.2011 г. са извършвани изпълнителни действия по
осъществяване публична продан на недвижим имот и се стигнало до разпределение
на получените от нея суми и изпалщаено им на ищеа на 20.12.2012 г. /т. е.
рамките на 5-6 месеца давността отноно е била прекъсване/. От 20.12.2012 г. до
извършване на второто разредление,по което на ищеца се изплащат суми на
05.10.2016 г. отново са изминали по-малко от 5 години, през което време
давността е била прекъсвана от действията по осъществяване на принудителния
способ-публична продан на втория недвижими имот.
Ответниците не оспорват фактическото
осъществяване на тези действия, респективно – няма как да опровергаят ефекта на
многократното прекъсване на давността през времето от издаване на заповедта за
изпълнение до подаването на молбата за образуване на новото изпълнително дело
пред друг ЧСИ.
Техните възражения, че не са им били
връчени призовките да доброволно изпълнение бяха доказани, след като
графологичното изследване на подписите върху тези документи установи тяхната
неатентичност, но това не повлиява на горните идзводи, че от присъединяването
на ищеца като взискател до получаването на суми по второто изършено от ЧСИ
разпределение да предприемани действия по принудително изпълнение, по смисъла
на чл. 116, б.“ в“ от ЗЗД и давността да вземанията на тази банка е била
прекъсване неколкократно по време, по начин, непозволяващ тези вземания да
бъдат погасени на осн. 110 във вр. с чл. 117 от ЗЗД.
Що се отнася до твърдението, че и
вземането, предмет на осъдителния иск е погасено по давност, то не може да бъде
прието за основателно, тъй като исковата сума обхваща сбора от главница по
вноски, с падеж от 15.02.2013 г. до 15.06.2017 г./стр. 5-та от заключението на
счетоводната експертиза/, за които давността не е била изтекла до датата на
предявяване на иска, както и предсрочно изискуемата главница, станала дължима
едва с връчване на преписа от исковата молба.
С оглед изхода на делото ответниците
ледва да бъдат осъдени да заплят на ищеца изцяло сторените от него разноски в
исковото производство, които са 1 725,84 лв. – държавна такса, 550 лв. –
разноски за вещи лица и юриконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
От разноските в заповедното
производство ответиците дължат само част от тях, съразмерно на уважения
установитилен иск, поради което следва да бъдат осъдени да заплатят: 70 лв.- държавна
такса и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Всеки от ответниците дължи половината
от така посочения размер на разноските, предвид установената съдебна практика,
че това тяхно задължение не е солидарно.
По изложените съображения
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
По
предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК приема за установено, че към
момента на издаване на заповед за изпълненеие № 2264/27.08.2010 г. по ч. гр. д.
№ 3416/2010 г. на Пазарджишкия районен съд е съществувало вземане на „Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр. София срещу ответниците Ц.Д.П., ЕГН ********** *** и Г.Д.А.,*** /при условията на солидарност/ в размер на 3 500 лв.-просрочена главница, сбор от погасителните
вноски, дължими през месеците от февруари до юли 2010 г./вкл./ и отхвърля иска
за съществуване на вземане за главница към датата на издаване на заповедта за
изпълненение за разликата до 83 292, 34 лв., в който размер е предявен
установителния иск.
По
предявения евентуален иск: ОСЪЖДА Ц.Д.П., ЕГН ********** *** и Г.Д.А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Райфайзенбанк България“ ЕАД – гр. София
сумата от 83 292, 34 лв., представляваща част от главницата по Договор за
банков кредит от 23.01.2008 г. , включваща: 39 062,06 лв. – сбор от
неплатени вноски с настъпил падеж в периода от 15.02.2013 г. до 15.06.2017 г. и 55 822 лв. /предсрочно изискуема
главница/, заедно със законната лихва
върху сумата от 39 062,06 лв., считано от датата на предвяване на иска –
13.06.2017 г.,а върху сумата от 55 822 лв.-считано от 15.07.2017 г.
ОСЪЖДА Ц.Д.П., ЕГН **********
от гр.
Панагюрище и Г.Д.А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик ДА ЗАПЛАТЯТ на „Райфайзенбанк България“ ЕАД
– гр. София разноски в размер на: по 1187,92 лв. всеки от двамата- за искомото производство и по 60 лв. всеки от двамата – за
заповедното производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред П.ския апелативет съд в 2-седмичен срок от
получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: