ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 552
гр. Бургас, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Радостина П. Иванова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500221 по описа за 2023 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД –
гр.София, против Разпореждане №117/05.01.23г., обективирано в Заповед за изпълнение на
парично задължение №40/05.01.23г., постановено по ч.гр.д.№8272/22г. на Бургаски районен
съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника В. А. Т., за сумата 35.94 лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 20.12.2020г. – 20.05.2021г., по договор за
потребителски кредит №2307737/11.11.20г., сключен с „Кредисимо“ – ЕАД, договор за
поръчителство между заемателя и „Ай Тръст“ – ЕООД и договор за цесия, сключен между
„Ай Тръст“ – ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните суми.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид
следното:
Пред Районен съд Бургас на 22.12.22г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу В. А. Т., за следните суми: 300 лева –
главница, 35.94 лева - договорна лихва, начислена за периода от 20.12.2020г. – 20.05.2021г.;
74.10 лева – обезщетение за забава за периода 21.12.20г. – 22.12.22г.
Излагат се твърдения за сключен договор за потребителски кредит
№2307737/11.11.20г., между длъжника и „Кредисимо“ – ЕАД, договор за поръчителство
между заемателя и „Ай Тръст“ – ЕООД и договор за цесия от, сключен между „Ай Тръст“ –
ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София. Твърди се изпадане на
длъжника в забава, плащане на задължението от поръчителя и суброгиране в правата на
кредитора и се претендират процесните суми. Представят се договор за кредит, Общи
условия на „Кредисимо“ - ЕООД; договор за поръчителство; пълномощно.
По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №40/05.01.23г., за сумата 300 лева – главница, 74.10 лева – обезщетение за
забава за периода 21.12.20г. – 22.12.22г., както и за 22.81 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
С тук обжалваното разпореждане на Районен съд Бургас, е отхвърлено
заявлението за сумата за сумата 35.94 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
1
периода от 20.12.2020г. – 20.05.2021г. като е прието, че размерът на договорната лихва –
40.05% е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, като надвишаващ трикратния
размер на законната лихва; клаузата за мораторна лихва и заявлението са неясни и въпреки
оставяне на заявлението без движение, не е уточнено как се формира.
В частната жалба се излагат съображения, относно понятието „добри нрави“,
както и относно същността и характеристиките на договора за потребителски кредит.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен
съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по отношение
на договорната лихва.
Видно от представения Договор за паричен заем, страните са се договорили
предоставената сума в размер на 300 лева да бъде върната на 6 месечни вноски, при ГПР –
48.18% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00% Така уговорения годишен
процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер
на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията
Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.
2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и
възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил
съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са
накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице
ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в
полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на
40.00 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 48.18 %. Поради това уговорката,
касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер
на 35.94 лева, начислена за периода от 20.12.2020г. – 20.05.2021г.
Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно
досежно договорната лихва.
Разноски не се претендират и не следва да се присъждат във въззивното
производство.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №117/05.01.23г., в частта, с което е оставено без
уважение заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, срещу длъжника В. А. Т., за
сумата 35.94 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.12.2020г. –
20.05.2021г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“,
№25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис4, заповед за изпълнение на парично вземане по
чл.410 от ГПК, против длъжника В. А. Т. ЕГН **********, от ***, за сумата 35.94 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.12.2020г. – 20.05.2021г.,
дължима на основание договор за потребителски кредит №2307737/11.11.20г., между
2
длъжника и „Кредисимо“ – ЕАД, договор за поръчителство между заемателя и „Ай Тръст“ –
ЕООД и договор за цесия, сключен между „Ай Тръст“ – ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания“ – ЕАД – гр.София.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3