Определение по дело №632/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалбата на М. Г. К. - П., [ЕГН], [населено място], чрез адв.С. С., против Заповед № 288/07.03.2024г. на кмета на Община - [община], с която на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Пристройка към сграда с ид. *** по КККР“, изграден в ПИ с ид. ****на к.[населено място], [населено място], [община], обл.Варна.

В проведеното на 2 юли 2024г. открито съдебно заседание е прието заключение по СТЕ със С.д. № 8372/11.06.2024г., изготвено от в.л. арх.инж.Р. С..

Въз основа на извършения оглед на място, вещото лице е установило, че върху съществуваща стоманобетонова основа с размери 12,05/4,30м. и средна височина 0,40м., е изградена едноетажна сграда с размери 11,60/4,30м. Застроената площ е 49,88кв.м. Същата е с носеща дървена конструкция и стени с дебелина d=10см. от панели с етернитови плоскости и пълнеж от стиропор. Покривът е двускатен, с дървена конструкция и покритие от битумни керемиди. В средата на югоизточната част от сградата е имало покрита тераса с размери 4,80/0,80м., с носеща колона, монтирана под столицата по периферията. Сградата е имала два входа. Денивелацията на терена и покритата тераса е преодоляна с външни стоманобетонни стъпала. Към момента, по периферията на покритата тераса е монтирана стена с дължина 4,80м., дебелина d=10см. и височина 2,50м. Същата е от щендерна конструкция с предстенна обшивка от гипсокартон отвътре, и топлоизолация и OSB отвън, с нова входна врата и един прозорец с PVC дограма. Обособен е коридор.

При тези констатации и съгласно дефиницията за „застроена площ“ по § 5, т.15 ДР ЗУТ, вещото лице е дало заключение, че с извършеното ограждане не се променя застроената площ на сградата по смисъла на цитираната разпоредба. Съществуващите външни стълби са удължени с 1,65м. Използвани са готови бетонни блокчета. Трите фасади на сградата са облечени с PVC ламели.

Според заключението, с извършеното монтиране на ограждаща, неносеща стена, не се засяга конструкцията на сградата и не се променя предназначението по смисъла на § 5, т.41 ДР ЗУТ, поради което извършеното не е строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ и за него не е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Изпълнените СМР не могат да се квалифицират като „разширение/пристройка към сграда с ид. ****, защото не се променя застроената площ на сградата по смисъла на § 5, т.15 ДР на ЗУТ и не се променят показателите на застрояване за УПИ.

При огледа на сградата вещото лице е констатирало, че монтираната стена не е от термопанел, както и че противно на отразеното в КА № ***/21.11.2023г. - че е „излят бетонен фундамент“, същият е съществуващ. Изпълнената ограждаща стена е част от обема на сградата, премахването й не би засегнало конструкцията и не би довело до промяна на застроената площ.

При изслушване на заключението в с.з. на 2 юли 2024г. вещото лице дава следните пояснения:

По отношение на материалите, от които е изградена стената, която „приобщава“ терасата към бунгалото, вещото лице сочи, че е установило същите при извършване на огледа – като се пипне стената, се вижда, че отвътре е гипсокартон. Т.к. при почукване не кънти, има топлоизолация, а OSB-то се вижда на сн.1, на стр.4. Цялата фасада е покрита с PVC плоскости.

Относно заключението, че не се променя застроената площ по смисъла на § 5, т.15 ДР ЗУТ, т.е. терасата е включена в застроената площ, вещото лице пояснява, че се касае за покрита тераса – тип веранда, проход, поради което уточнението в разпоредбата – че в застроената площ се включват само тераси над 1,20 м., в случая е неотносимо. Доколкото става въпрос за „покрита тераса“ - покривът над терасата опира на колона, която е „стъпила“ върху терасата, и поради липсата на дефиниция за „веранда“, вещото лице счита, че с терасата все едно се оформя проход, поради което се включва в застроената площ.

В контекста на дефиницията по § 5, т.38 ДР ЗУТ, вещото лице посочва, че „приобщаването“ на терасата като коридор, не представлява преустройство по смисъла на ЗУТ, защото не се засяга конструкцията. Не е налице и промяна на предназначението по смисъла на § 5, т.41 ДР ЗУТ – от тераса на коридор, т.к. промяна на предназначението има при смяна на кодовете, а случая такава промяна няма.

Относно заключението, че се касае за съществуваща стоманобетонова основа, вещото лице посочва, че същата е съществувала още преди да се построи сградата. Излята е тази стоманобетонна основа - 12,05/4,30м. и върху нея е изградена сградата.

Във връзка със заключението, че изграденото не представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, вещото лице посочва, че според него се касае за „текущ ремонт“.

След приемане на заключението, в с.з. на 2 юли 2024г. процесуалният представител на ответната страна - юрк.Д. Л., е направила искане за допускане на повторна експертиза, по съображения, че приетото заключение е противоречиво и не отговаря в пълнота на въпросите относно вида на строежа, неговата законност, точна дата и период на изграждане.

На въпрос на съда в коя част заключението си противоречи и на кои въпроси не е отговорило вещото лице, юрк.Л. уточнява, следното: фундамент и стоманобетонова плоча не се различават като понятия; датата на изграждане към момента на съществуване, не е установена от вещото лице, както и на изграждането на допълнителните пристройки и преграждания - предмет на заповедта, като изводът за тяхното реализиране е направен единствено въз основа на нотариален акт. Счита, че липсва отговор относно търпимостта на строежа. Изразява несъгласие с извода на вещото лице при изслушване на заключението, че се касае за „текущ ремонт“ и на това основание иска повторна експертиза.

С протоколно определение от с.з. на 2 юли 2024г. съдът е приел, че така изложените съображения не сочат на нито една от хипотезите по чл.201 от ГПК, в които може да се иска допълнително заключение - когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, и повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, поради което искането е оставено без уважение и е даден ход на делото по същество.

За разлика от бланкетната обосновка на искането за повторна експертиза, направено в с.з., в представени писмени бележки С.д. № 9808/08.07.2024г. юрк.Л. мотивирано оспорва приетото заключението по СТЕ. Намира за неправилен извода на вещото лице, че покритата тераса се включва в застроената площ по смисъла на § 5, т.15 ДР ЗУТ, като в контекста на тази дефиниция и на значението за „веранда“ според тълковните речници - пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени, сочи, че от приложения към експертизата снимков материал е видно, че в нито един момент терасата не е била остъклена за да бъде наречена веранда. Във връзка със заключението, че извършените СМР не могат да се квалифицират като пристройка/разширение към сградата, защото не се променя застроената площ, се позовава на практика на ВАС, според която на терасата се гледа като на самостоятелен обект на собственост. Твърди, че приобщаването на терасата към сградата представлява обединяване на два самостоятелни обекта в един, откритата част се приобщава към сградата чрез ограждаща стена с монтирани на нея входна врата и прозорец, т.е. налице е „преустройство“, за което се изисква разрешение за строеж. Тъй като със същото се засягат два отделни обекта твърди, че неправилно вещото лице приема, че се касае за „текущ ремонт“. В тази връзка твърди, че направата на ограждаща щендерна стена, обшита с гипсокартон и OSB, съгласно СТЕ с размери - 4,80м., дебелина 10см. и височина 2,50м., с монтирана на нея врата и прозорец, представлява строеж, а не текущ ремонт. Оспорва и заключението на вещото лице - че сградата не е коректно нанесена в КККР, като сочи, че този извод е обоснован с разпоредбата на § 1, т.3 ДР на Наредба № 3/28.04.2005г., в която също става дума за тераси на височина над 1,20м. от прилежащия терен, а в случая приобщената към сградата тераса е на 0,40м. По изложените съображения твърди, че вещото лице е преплело различни правни норми и е направило погрешни заключения. Твърди, че за да бъде включена терасата в площта на сградата - т.е. в нейните граници, същата трябва да бъде приобщена към нея, т.е. преустроена в част от сградата със собствени стени и покрив, което жалбоподателката е направила. Твърди, че горното е довело до неправилно изчисляване на застроената площ на сградата и вещото лице е смесило понятието „застроена площ“ с понятието „разгънатата застроена площ“ по смисъла на § 5, т.18 ДР ЗУТ. Твърди, че терасата може да служи единствено за очертанията на сградата, ако същата е на височина под 1,20м. от прилежащия терен, какъвто е конкретния случай. С оглед дефиницията в ЗУТ за „тераса“ счита, че следва да се приеме, че за усвояването на терасата се изисква разрешение за строеж. Сочи, че според снимковия материал към СТЕ и КА, изградената стена всъщност е „фасадна“, което води до обособяване на ново помещение към сградата - „коридор“, напълно закрито, т.е. налице е ново предназначение на терасата и същата се приобщава към сградата. По изложените съображения твърди, че е налице „реконструкция“ по смисъла на § 5, т.44 ДР ЗУТ - нова фасадна стена, пристроено помещение, поради което е налице „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 ДР на ЗУТ, който е от пета категория. Намира за несъстоятелно и твърдението на вещото лице, че липсва промяна на предназначението, защото „не се променя кода“, т.к. кодове за помещения няма. По изложените съображения моли съдът да не кредитира заключението по СТЕ.

При така наведените доводи в писмените бележки, съдът преценява, че е налице мотивирано оспорване на приетото по делото заключение по СТЕ. Доколко това оспорване е основателно - т.е. дали да се кредитира приетото заключение или не, е въпрос, който изисква специални знания - на архитект, съответно на инженер - конструктор (предвид оспорване на заключението в частта на фундамента и момента, към който същият е съществувал), поради което следва да се отмени даденият ход на делото по същество и да се назначи тройна Съдебно-техническа експертиза.

По изложените съображения следва да се отмени даденият ход по същество и да се предостави възможност на ответната страна - в контекста на доводите в писмените бележки за некредитиране на заключението, да формулира въпроси към вещите лица - с молба, с препис за жалбоподателката. Следва на ответната страна да се предостави и възможност да представи писмени доказателства, респ. да направи доказателствени искания за събиране на такива, относно строителството на процесното бунгало (строителни книжа, проекти, разрешения), закупено от жалбоподателката през 2017г.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от с.з. на 2 юли 2024г., с което е даден ход на делото по същество.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна - кмета на Община - [община], в 7-дневен срок от получаване на съобщението:

1/ с молба, с препис за жалбоподателката, да формулира въпроси за тройна Съдебно-техническа експертиза.

2/ да представи писмени доказателства, респ. да направи доказателствени искания за събиране на такива, относно строителството на процесното бунгало (строителни книжа, проекти, разрешения и т.н.)

ДА СЕ ВРЪЧИ на жалбоподателката препис от писмените бележки на ответната страна със С.д. № 9808/08.07.2024г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2024г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните.

На основание чл.138, ал.3 АПК, препис от настоящото определение да се връчи на страните!