Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.10.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски
градски съд, гражданско отделение, ІІ-ри
„Г” въззивен състав, в публичното заседание, проведено на трети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
3550 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.01.2021 г. по гр. д.
№ 58682/2019 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявения от Е.Н.З. иск с
правно основание чл. 124, ал.1, вр. чл. 439 от ГПК за признаване за установено,
че за „Топлофикация София” ЕАД” не съществува правото на принудително
изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 11.01.2010 г., издаден по реда на
чл. 416 от ГПК по ч.гр.д. № 8748/2009 г. на СРС, с който наследодателят на ищцата
И.И.И.е осъдена да заплати в полза на ответника сумата 7599,32 лева,
представляваща цена на незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва
от 13.08.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 2690,92 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2004 г. до
23.07.2009 г., както и за сумата 205,80 лева - разноски в производството, за
събирането на които е образувано изпълнително дело № 20108460400053 по описа на
ЧСИ О.М.. Ищцата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е обжалвано от ищцата Е.Н.З. като необосновано
и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на
материалния закон. В жалбата се излагат
възражения срещу извода на първоинстанционния съд за приложимост на
петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 от ГПК по отношение на процесното
вземане. Поддържа се, че единствените годни да прекъснат давността действия са
постановление от 10.10.2013 г., с което ищцата е конституирана като длъжник по
изпълнителното дело, както и налагането на възбрана върху имота й с
постановление от 03.06.2016 г. Вземането
било погасено по давност още на 11.01.2013 г., тъй като по делото не били
извършвани никакви изпълнителни действия до този момент. Сочи се, че дори и да
се приеме, че към тази дата вземането не е било погасено по давност, то към
датата на предявяване на иска били изтекли повече от три години от последното
изпълнително действие – налагането на възбрана с постановление от 11.05.2016 г.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД не е
представила отговор на въззивната жалба. С писмена молба пред съда излага
становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
За да
де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова
молба, с която Е.Н.З. е предявила срещу „Топлофикация София” ЕАД иск за
признаване за установено, че не дължи сумите, претендирани с изпълнителен лист
от 11.01.2010 г. по ч.гр.д. № 8748/2009 г. на СРС, а именно: 7599,32 лв. –
главница за потребена топлинна енергия, 2690,92 лева – мораторна лихва за
периода от 01.02.2004 г. до 23.07.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.08.2009 г. до изплащането на вземането, и 205,80 лева – разноски по делото, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 20108460400053 по описа на ЧСИ О.М.,
рег. № 846 в КЧСИ.
Твърди се в исковата молба, че с постановление от
10.10.2013 г. ищцата била конституирана като длъжник по посоченото изпълнително
дело, образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2010 г. по ч.гр.д. № 8748/2019 г. на
СРС, издаден срещу наследодателя й И.И.И.за сумите: 7599,32 лв. – главница за
потребена топлинна енергия, 2690,92 лева – мораторна лихва за периода от
01.02.2004 г. до 23.07.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.08.2009 г. до изплащането на вземането, и
205,80 лева – разноски по делото. Излага възражение, че не дължи
посочените суми поради липса на облигационно правоотношение с ответника.
Поддържа, че търсените от ответника вземания, които са с периодичен характер,
са погасени по давност още на 11.01.2013 г. - с изтичането на тригодишния давностен
срок, започнал да тече от издаването на изпълнителния лист на 11.01.2010 г.,
тъй като в този период по делото не били извършвани никакви изпълнителни
действия. Впоследствие годно да прекъсне давността било единствено
конституирането на наследника на длъжника на 10.10.2013 г., както и налагането
на възбрана върху имота с постановление от 03.06.2016 г. Според ищцата, дори и да се приеме, че към
11.01.2013 г. вземането не е било
погасено по давност, то към датата на предявяване на иска били изтекли повече
от три години от последното изпълнително действие, а именно налагането на
възбрана с постановлението от 03.06.2016 г. Счита, че към момента бил изтекъл
много по-дълъг от предвидения преклузивен срок по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
В писмения си отговор ответникът оспорва иска. Поддържа,
че претенцията по изпълнителното дело не е погасена по давност.
Възивният съд, след преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК. Този иск
предоставя възможност на длъжника да оспори съществуването на изпълняемото
право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо
на изпълнителното основание, т.е. новонастъпили факти.
Правна
квалификация на претенцията се извежда от твърденията в исковата молба, че
срещу наследодателя на ищцата е било образувано изпълнително производство от
ответника – взискател за вземания по издаден изпълнителен лист, и че не дължи
на ответника сумите по изпълнителния лист поради това, че вземанията са
погасени по давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист. С тези
твърдения се оспорва на изпълняемото право на ответника за сумите, за които е
бил издаден изпълнителния лист, въз основа на който е предприето принудително
изпълнение, което оспорване е предмет на специалния отрицателен установителен
иск по чл. 439 от ГПК. Заявените с исковата молба като евентуални
основания за недължимост на сумите по изпълнителния лист, а именно липса на
облигационна връзка с ответника по доставка на топлинна енергия, са извън
предмета на този иск, тъй като не се основават на новонастъпили факти по
смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
Установено
е по делото, че в полза на ответника срещу наследодателя на ищцата И.И.И.на
11.01.2010 г. е бил издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение от 24.09.2009 г. по ч.гр.д. № 8748/2009 г. на
СРС за сумите: 7599,32 лева – главница за потребена топлинна енергия, 2690,92
лева – мораторна лихва за периода от 01.02.2004 г. до 23.07.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.08.2009 г. до изплащане на вземането и
разноски в размер на 205,80 лева.
Въз
основа на изпълнителния лист по молба на „Топлофикация София” ЕАД от 03.02.2010
г. срещу И.И.И.е образувано изпълнително дело № 20108460400053 по описа на ЧСИ О.М.,
с която взискателят е възложил на ЧСИ проучването на длъжника и определянето на
изпълнителен способ. В изпълнителното производство са извършвани редица
изпълнителни действия – запор върху вземанията по банкови сметки и върху
пенсията на длъжника Иванка Иванова; конституиране на ищцата Е.Н.З. като
длъжник на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК;
запор върху пенсията на Е.З. и върху вземанията по банкови сметки;
възбрана върху собствен на ищцата недвижим имот.
С
постановление от 13.09.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Процесното вземане, което е предмет на принудителното
изпълнение срещу ищеца, е установено с влязла в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 8748/2009 г. на СРС, чийто последици са приравнени на последиците на
влязло в сила съдебно решение, поради което съобразно разпоредбите на чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК давностният срок на новата давност,
която тече от прекъсването на давността, е петгодишен.
Неоснователно
в исковата молба при оспорването на процесните вземания ищцата се позовава на
изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. В
актуалната съдебна практика трайно се приема, че правилото на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да се прилага както по отношение на вземания, установени с влязло в
сила решение, така и на вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение /решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, ІІІ
г.о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ІV г.о. и др./. Влязлата в сила заповед за изпълнение
представлява съдебно изпълнително основание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното
дирене в производството, в което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение
поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В случая давността за вземането, установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8748/2019 г. на СРС, не е била изтекла
към момента на образуване на изпълнителното производство по изп. дело №
20108460400053 на ЧСИ О. М..
Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността почва да тече нова давност. Съгласно т. 10 на ТР №
2/2015 г. на ОСГТК предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ прекъсва давността и от предприемането на
последното изпълнително действие започва да тече нова давност. Молбата на
ответника за образуване на изпълнително дело е прекъснала давността.
Впоследствие давността е била многократно прекъсвана в хода на изпълнителното
дело с извършването на различни изпълнителни действия по отношение на
имуществото на първоначалния длъжник и на конституирания негов наследник.
Първото изпълнително действие, което е прекъснало давността след образуването
на изпълнителното дело, е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника,
извършено на 18.07.2011 г., а последното изпълнително действие е налагането на
възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот на 03.06.2016 г. От
извършване на последното изпълнително действие /03.06.2016 г./ новият
петгодишен давностен срок не е изтекъл към момента на предявяване на иска
/14.10.2019 г./. Настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, констатирано от съдебния
изпълнител с постановлението му от 13.09.2019 г., е погасило само упражненото
от взискателя по съответното изпълнително дело сезиране въз основа на
процесуалното му право да иска изпълнение. Прекратяването на
изпълнителното производство на това основание не погасява правото да се започне
ново изпълнително производство, ако изпълняемото право още съществува, защото
прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание.
С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск по чл.
439 от ГПК за установяване несъществуването на право на принудително изпълнение
за сумите по изпълнителния лист поради погасяване по давност на вземанията е
неоснователен.
Поради
съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и
към правните изводи на първоинстанционния на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба
искане за разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50
лв., определен съобразно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 58682/2019 г. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Е.Н.З., с ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.