№ 11663
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110163797 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано по искова молба на В. АТ. П. и В.Б. Велева – П. срещу
етажните собственици на ЕС, находяща се в гр. София, ..
Ищците твърдят, че са собственици на ап. № 15 и гараж № 2 в сградата
в режим на ЕС въз основа на договори за покупко-продажба от 23.12.2019г. С
Решение № 3 от ОС, проведено на 01.08.2019г., било прието да се дължи
ежемесечна такса за всеки апартамент, независимо от броя на обитателите, в
размер от 50лв. С Решение № 14 от ОС, проведено на 28.09.2021г., било
прието приходните вноски в бюджета на ЕС за собственици на апартаменти с
гараж да бъдат на стойност 65лв. месечно (с 15лв. повече за всеки гараж).
Посочват, че тези решения противоречат на императивната норма на чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС, поради което се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
С уточнителни молби, подадени в изпълнение на дадените от съда
указания, ищците посочват, че искат отмяна на горепосочените две решения
на ОС на ЕС като незаконосъобразни, както и че са узнали за Решение №
3/01.08.2019г. на 08.12.2020г., когато им било изпратено на ел. адрес.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения
срок. Излагат съображения за недопустимост на иска за отмяна на Решение №
3/01.08.2019г., тъй като към този момент ищците не са били собственици на
самостоятелен обект в сградата и съответно не разполагат с активна
процесуална легитимация да водят такъв иск. Също така, бил пропуснат и
срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. По отношение на иска за отмяна на Решение №
14/28.09.2021г. излагат съображения за неговата неоснователност, като
изтъкват, че нормите на чл. 51 ЗУЕС са диспозитивни и могат да бъдат
дерогирани от ОС на ЕС.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на
страните, намира следното:
В константата практика на ВКС /Определение № 210/28.11.2019г. по ч.
гр. д. № 3670/2019г., I ГО на ВКС, Определение № 157/25.09.2020г. по гр. д.
№ 2621/2020г., I ГО на ВКС, Определение № 463/01.12.2020г. по ч. гр. д. №
1
2927/2020г., IV ГО на ВКС и др./ се приема, че решенията на общото
събрание на етажната собственост са правни актове на неперсонифицирана
общност от лица, насочени към постигане на обща цел, редът за приемане на
които е регламентиран в ЗУЕС със специални правила относно
компетентността на общото събрание, начин на свикването му, участниците в
него, представителство, кворум за провеждането му и за вземане на решения,
съставянето на протокол и неговите задължителни реквизити, реда за
съобщаване на взетите решения и за отмяната им като незаконосъобразни.
Посочено е също, че тези решения се отличават от многостранните договори
по това, че се приемат с посочено в закона мнозинство от собствениците с
право на глас, съответстващ на притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата, и след влизането им в сила са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против,
за неучаствалите в проведеното общо събрание и за тези, които по-късно ще
станат етажни собственици или обитатели. Поради тези специфики спрямо
тях са неприложими правилата на ЗЗД за недействителност на договорите.
Доколкото в ЗС и в ЗУЕС не са регламентирани специални основания за
нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост, е
прието, че защитата срещу порочните решения, включително нищожните,
може да бъде осъществена само по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал.
1 ЗУЕС - чрез иск, предявен в 30-дневен срок от получаване на
решението, активно легитимирани за който са само лицата, които имат
качеството на собственици в етажната собственост.
Настоящият съдебен състав напълно споделя тази трайна и
непротиворечива практика на ВКС.
В настоящия случай, макар да се излагат доводи и за нищожност на
оспорените решения на ОС, всъщност се иска тяхната отмяна по реда на чл.
40 ЗУЕС. Към датата на приемане на Решение № 3 от ОС, проведено на
01.08.2019г., обаче ищците въобще не са били собственици на самостоятелен
обект в сградата в режим на ЕС. Същите са станали собственици едва на
23.12.2019г., когато срокът за оспорване на решението по реда на чл. 40 ЗУЕС
вече е бил изтекъл. Отделно от това, самите те признават, че са узнали за
решението на 08.12.2020г., като исковата молба е подадена почти една година
по-късно. С оглед на това, преклузивният 30-дневен срок по чл. 40, ал. 2
ЗУЕС е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба, което прави
този иск недопустим. Изложените в молбата от 04.05.2022г. доводи въобще
не следва да бъдат обсъждани, тъй като предявените искове са по чл. 40
ЗУЕС, а и е недопустимо на този етап от производството ищецът да въвежда
съвсем нови твърдения, каквито е могъл да направи още с исковата молба.
По изложените съображения, производството подлежи на прекратяване
спрямо иска за отмяна на решение № 3/01.08.2019г.
Другият предявен иск – за отмяна на Решение № 14 от ОС, проведено
на 28.09.2021г., се явява допустим и следва да бъде разгледан. Същият е с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
В тежест на ищците по него е да докажат, че приетото решение влиза в
2
противоречие с нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /Разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят/, която има
императивен характер, а в тежест на ответниците е да докажат възраженията
си, включително, че нормата има диспозитивен характер.
Представените от ищците писмени доказателства са допустими и
относими, поради което следва да бъдат приети.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да
бъдат оставено без уважение, тъй като е неотносимо към предмета на делото.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА, с която е предявен иск за
отмяна на Решение № 3 от проведено общо събрание на етажната собственост
на 01.08.2019г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в останалата му част в открито
съдебно заседание на 16.06.2022г. от 09:40ч ., за която дата и час да се
призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно
мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите,
представени от ищците.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в прекратителната
част в 1-седмичен срок от връчването пред Софийски градски съд с частна
жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3