Р Е Ш Е Н И Е № 315

                                                    гр.Видин, 21.06.2019г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                              Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 221 по описа  за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Цветомира Христова  против Г.Д.Й. ***, с която е предявен осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 27.08.2015г.  е сключен договор за потребителски заем PLUS-11416938 между ответницата и ищцовото дружество за сумата от 12000.00 лева и закупуване на застраховка от 3780.00 лева.  Заемната сума е предадена от кредитора на ответницата. Съгласно договореното, ответницата  е следвало да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка по 286.37 лева, които съставляват плащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР в размер на 18.69% и лихвен процент в размер на 16.37%. Посочва се, че месечната погасителна  вноска е сбор от главницата по заема, ведно с възнаградителната лихва, както и месечната погасителна вноска по допълнително сключената застраховка.    Поддържа се, че длъжникът на 05.08.2016г. е преустановил плащането  на вноските като към тази дата са погасени 10 месечни вноски и  поради това вземането е станало предсрочно изискуемо. По този начин ответницата е следвало да заплати остатъкът по заема, представляващ оставащите 74 погасителни вноски към 05.09.2016г., към която дата е станал изискуем в целия му размер, а именно: сумата от 11 794.59 лева – главница, сумата от 6 576.39 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016г. до 05.09.2022г. Посочва се също, че ответникът дължи и законна лихва за забава в размер на 2778.47 лева за периода от 05.09.2016г. до 22.01.2019г.

 Посочено е също, че  исковата молба представлява волеизявление, че ищцовото дружество приема кредита за предсрочно изискуем и с връчване на препис от същата на ответницата, следва да се приеме, че е уведомена за предсрочната изискуемост на вземането.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 11 794.59 лева – главница, сумата от 6 576.39 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016г. до 05.09.2022г. Посочва се също, че ответникът дължи и законна лихва за забава в размер на 2778.47 лева за периода от 05.09.2016г. до 22.01.2019г. , ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане. Претендират се и разноските по настоящото дело.

Ответницата, редовно уведомена в едномесечния срок за отговор на исковата молба не е подала такъв. В с.з. е заявила, че не оспорва, че дължи главницата по заема, но оспорва претендираните лихви.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа  страна:

От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит PLUS-11416938,  е видно, че на 27.08.2015год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответницата като кредитополучател в размер на 12000.00 лева със срок до 05.09.2022г.. В договора е посочена и застрахователна премия в размер на 3780.00 лева, такса ангажимент 300.00 лева, брой погасителни вноски – 84. Посочен е размерът на месечната погасителна вноска – 286.77 лева или обща стойност на плащанията 24088.68 лева при ГПР 18.69% и лихвен процент – 16.37%.

В чл. 2 от договора е посочено, че кредитополучателят е дал своето съгласие от сумата, посочена в поле «общ размер на кредита», кредиторът да удържи  сумата от 8044.23 лева за пълното погасяване на задълженията по  договори № PLUS-10894843 и CREX-11126465.

Посочено е също, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент „ Директ Сървисис“ЕАД. Посочената сума в поле „застрахователна премия“,  е разделена на равен брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.

Според договореното, кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора и таксата се заплаща при усвояване на кредита като се удържа от общия размер на кредита.

В чл. 3 от договора е посочено, че  погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема  и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

В чл. 5 е посочено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска , вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер.

В договора  е посочена банкова сметка ***.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 12000.00 лева и закупуването на застраховка в размер на 3 780.00 лева. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 24 088.68 лева или общо 84 вноски, всяка по 286.77 лева.

Според съдебно –счетоводната експертиза,  така определената сума,  съгласно погасителния план се разпределя, както следва: главница от 12000 лева за периода от 95.10.2015г. до 05.09.2022г., лихва по кредита в размер на 8308.68 лева за периода от 05.10.2015г. до 05.09.2022г., главница застраховка на кредит 3780.00 лева за периода от 05.10.2015г. до 05.09.2022г.  Усвояването на кредита е станало така, както е договорено по предоставена от кредитополучателя банкова сметка. ***, от сумата от отпуснатия кредит от 12000 лева, са удържани 8044.23 лева във връзка с други договори, платена е такса от 300.00 лева и разликата от 3655.77 лева е преведена на ответницата с платежно нареждане от 27.08.2015г.

Вещото лице е посочило също, че ответницата е направила 12 вноски, с които е погасила 10 месечни вноски на стойност 3 167.70 лева. С тези вноски са погасени 780.41 лева от главницата, 1732.29 лева от възнаградителната лихва , 595.00 лева от главницата по застраховката, дължими суми по погасителен план и 60.00 лева такси.

Според заключението на вещото лице, от отпуснатия кредит от 12000.00 лева след като се приспадне погасената главница от 780.41 лева, непогасеният остатък е 11 219.59 лева.  Размерът на главницата по застраховката е 3780.00 лева, като са внесени 595.00 лева, анулирани 2610.00 лева/ от 05.12.2017г. до 05.09.2022г./ и не погасени – 575.00 лева / от 05.11.2016г. до 05.11.2017г./ или всичко размер на непогасена главница и застраховка  по договора е 11794.59 лева.

Вещото лице е посочило също, че размерът на уговорената лихва по погасителен план за периода от 05.10.2015г. до 05.09.2022г. е 8308.68 лева. От сумата по лихвата са внесени 1732.29 лева за периода от 05.10.2015г. до 05.08.2016г.

Вещото лице е дало заключение за размера на непогасената  възнаградителната лихва в три варианта: за периода от 05.09.2016г. до 23.01.2019г.  -  3 839.19 лева, за периода от 05.08.2016г. до 23.01.2019г. – 3897.27 лева и за периода от 05.08.2016г. до 05.09.2022г. – 6576.39 лева.

Размерът на лихвата за забава върху непогасената главница от 11 219.59 лева за периода от 05.09.2016г. до 22.01.2019г. според заключението на вещото лице възлиза на 2 711.41 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  на ответника е предадена заемната сума по договора и този факт е удостоверен с неговия подпис в договора От заключението на вещото лице, се установява, че ответницата е извършила 12 плащания, с които е погасила 10 месечни вноски  на стойност 3 167.70лева за периода от 05.10.2015г. до 05.07.2016г. включително. С тези вноски са погасени главница по договора за кредит, главница по застраховка и възнаградителна лихва. Вещото лице е посочило начина на извършеното от кредитора разпределение на платената сума по пера като според това разпределение неплатената главница е в размер на 11 219.59 лева и не погасената главница по застраховката е в размер 575.00 лева или общо неплатената главница за целия период на кредита е в размер на  11 794.59 лева. Липсват данни за извършени други плащания по кредита от ответницата.

В исковата молба ищецът твърди, че с преустановяване на плащането на месечните погасителни вноски от страна на ответницата  от 05.08.2016г.,вземането е станало предсрочно изискуемо, считано от 05.09.2016г. Съгласно възприетото в т. 18 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,  за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че преди предявяване на иска ищцовата банка е предприела действия по уведомяването на ответницата и до последната да е достигнало волеизявлението, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Такова волеизявление кредитора е извършил с исковата молба, в която изрично е посочено, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответницата по иска на 25.02.2019г. ,  предсрочната изискуемост е обявена на длъжника.  Съдът  приема, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем на ответницата с получаване на препис от исковата молба при наличието на всички предпоставки за това – не плащане на повече от две месечни погасителни вноски. Поради това за ищеца е възникнало правото и основанието да претендира по предявения осъдителен иск заплащане на цялата главница, която според приетото и неоспорено заключение на вещото лице е в размер на 11 794.59 лева.

От договора е видно, че  между страните е била договорена възнаградителна лихва.

По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.

Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва  не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва.  Вещото лице е посочило размерът на дължимата възнаградителна лихва в различни варианти, включително и във варианта по предявената искова претенция за периода от 05.08.2016г. до 05.09.2022г.   

Съгласно приетото ТР № 3/2017г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, договорът се изменя в частта на срока за изпълнение на задълженията за връщане на предоставената парична сума като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски.  Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната  изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.  В мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, поради което по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за обезщетение за забавата. Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че основателна се явява претенцията за възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016г. до обявяване на предсрочната изискуемост на ответницата – 25.02.2019г. След направени аритметични действия от съда въз основа на представения погасителен план и извлечението по кредита за извършени плащания и непогасени такива, съдът изчисли, че дължимата възнаградителна  лихва възлиза на 4005.86 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи, като над присъдената сума до претендираната такава до сумата от 6576.39 лева и за периода от 25.02.2019г. до 05.09.2022г. исковата претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна по изложените по – горе съображения.

Основателна се явява претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху непогасената главница по кредита. От една страна, в  чл. 5 от договора е уговорено заплащане на обезщетение за забава при просрочие от страна на кредитополучателя, което е в размер на законната лихва  за периода на забавата. От друга страна, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредита се превръща в безсрочен, при което положение, кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава, а съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение.

Според заключението на вещото лице,  лихвата за забава върху непогасената главница по кредита от 11 219.59 лева  за периода от 05.09.2016г. до 22.01.2019г. е в размер на 2 711.41 лева, до който размер тази претенция ще следва да се уважи. 

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване на изпълнението на решението, тъй като представените от ответницата писмени доказателства не установяват по никакъв начин имотното й състояние, нито са налице данни за трайно влошено здравословно състояние, което да е основание за разсрочване на изпълнение на решението.

С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК съобразно уважената част от исковете ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за платена държавна такса в размер на  740.47 лева, за вещо лице в размер на 87.53 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа” АД, клон България.

 

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Г.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  сумата в общ размер на 11 794.59 лева –  непогасена главница по Договор за потребителски кредит PLUS-11416938 от 27.08.2015год., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.01.2019г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Г.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  сумата от  4005.86 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 05.08.2016г. до 25.02.2019г. по  Договор за потребителски кредит PLUS-11416938 от 27.08.2015г., като искът  над присъдения размер  до претендирания  такъв до сумата от 6576.39 лева и за периода от 25.02.2019г. до 05.09.2022г. - ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител  сумата от  2 711.41 лева, представляваща лихва за забава върху непогасената главница по кредита от 11 219.59 лева  за периода от 05.09.2016г. до 22.01.2019г., като искът над пирсъдения размер до претендирания такъв до сумата от 2778.47 лева- ОТХВЪРЛЯ като неоснователене.

ОСЪЖДА Г.Д.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж рег. № *********, чрез  „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А, клон България със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14 с ЕИК *********, представлявано от Димитър Димитров – заместник управител разноски по делото  в общ размер от 928.00 лева.

 

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е:

IBAN: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа” АД, клон България.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: