МОТИВИ: по НОХД № 1050/20г по описа на ПОС.
Срещу подсъдимата Т.В.Т. е
повдигнато обвинение по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр.с
чл.342 ал.1 от
НК понеже на 09.12.2017г.
около 22:30 часа, на път PDV-1003, в зоната на километър 1+500м. с. Червен - с. Мостово, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Корса“ с per. № ******** е
нарушила правилата за движения по пътищата, а именно:
- чл. 5 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата - като участник
в движението по пътищата с поведението си - несъобразена с пътните условия
скорост на движение е създала опасности и пречки за движението, като е
поставила в опасност живота и здравето на Н.В.С., Г.В.С. и на Б.З.У. и
причинила имуществени вреди на лек автомобил „Опел", модел „Астра" с per. № ********;
-
чл. 20 ал.1 от Закона за движение по пътищата -
като водач на МПС не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство,
което управлявала - лек автомобил „Опел", модел „Астра"
с per. № ********;
-
чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата -
като водач на лек автомобил „Опел", модел „Астра"
с per. № ********, при избиране скоростта на движението
не се е съобразила със състоянието на пътя - неравно асфалтово покритие с
пукнатини и приближаващият се по посока на движението й ляв завой на пътя и с
конкретните условия на видимост - нощно време, и по непредпазливост е причинила
смъртта на Б.З.У. ***.
Подсъдимата е родена на *** ***. Живее заедно с родителите си в **,
б., български гражданин, със средно образование и ЕГН ********** Работи като *** в магазин от веригата „***“ в
гр.А. Няма криминални прояви и полицейски регистрации,не е осъждана.Тя е правоспособен водач от 21.08.2017г.с придобита
категория за управление на МПС - В*М****, притежава свидетелство за управление
на МПС № ********* издадено на 21.08.2017 г., с валидност до 21.08.2027 г.
Съгласно представената справка за нарушител- водач (л.137 т.2) подсъдимата е притежавала 39 контролни точки и не попада
в хипотезата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която „водач на когото са отнети
всички контролни точки губи придобитата правоспособност“. До момента на
извършване на инкриминираното деяние, предмет на настоящото дело, по отношение
на подсъдимата няма издадени наказателни постановления и фишове за нарушение на
правилата за движение, както и АУАН и ЗППАМ-и.
Към м.декември 2017г. Т. ***,
заедно с родителите си и брат си,като от края на м. август била правоспособен
водач на МПС.Бащата на Т. - св. В. Т.притежавал лек автомобил марка
„Опел", модел „Астра" с per. № ********. След като Т. придобила правоспособност за
управление на МПС, често започнала да ползва автомобила на баща си. Освен това
и без неговото знание тя предоставяла на няколко пъти управлението на автомобила на св. Н.С..
Последната тогава навършила шестнадесет
години,била заинтересована от
управлението на лек автомобил.Подсъдимата макар и по-голяма с две години била склонна да
задоволи интереса на С. и на няколко пъти след месец август 2017г
предоставяла автомобила на С.. Двете се придвижвали по улиците на
селото,но когато управлявала С. се
намирали в отдалечения край на селището,за да не бъдат забелязани от техни
познати или бащата на подсъдимата.На
09.12.2017г. подс. Т. била в дома си и към 19:00 часа решила с колата на баща си да
отиде до гр.Асеновград на заведение. Поканила по телефона св. С. и с лекия автомобил минала покрай дома на
последната. С. се качила в колата на предна дясна седалка, след което подсъдимата
подкарала колата за гр.Асеновград.Там двете посетили заведение, където пили
кафе. След около час двете решили да се прибират обратно за с.Червен. Отново се
качили в колата, като водач отново била подсъдимата. В с.Червен те посетили
заведение „Авалон“, където заварили техни познати,а
между тях бил починалия Б.З.У. ***. Там стояли около 10-15 минути, след което подсъдимата
предложила да се разходят с колата по пътищата към близките села. Тогава св. С.
помолила Т. да й предостави колата, за
да я покара малко по улиците на селото. Въпреки че подсъдимата знаела, че С. е
неправоспособен водач се съгласила,
както била правила и друг път. За техните намерения за разходка разбрал и Б.У..
Той също изявил желание да тръгне с тях,но св. С. решила да вземат и по-малката й сестра св. Г.С..Към 22:00 часа св. С. се качила на мястото на
водача на лекия автомобил и го подкарала по улиците на селото. На предна дясна
седалка се возела подсъдимата и така се придвижили с автомобила до дома на С.,
където при тях в автомобила се
качила малолетната св. Г.В.С.,която
седнала на задната седалка. След това
минали отново през центъра на селото, където в колата и на местото зад предната шофьорска седалка, се качил и седнал
Б.У.. Г.С. седяла на местото зад предна дясна седалка.След кратка разходка из
улиците на селото, с автомобила управляван от Н.С., четиримата решили да отидат
да се разходят и до с.Горнослав находящо се на около
3 километра от с.Червен. Тогава на мястото на водача се качила подсъдимата,
която подкарала колата в тази посока, св. Н.С. седнала на предна дясна
седалка,като возещи се в колата били без поставени предпазни колани. Пътят до село
Горнослав бил част от път PDV-1003 от
републиканската пътна мрежата - с.Червен - с.Мостово. В с. Червен и непосредствено
преди да излезе на асфалтовия път за с. Горнослав, подс.
Т. изпреварила автомобил марка „Фолксваген Голф 2", в който пътували св. К.В.М.
св.Г.Н.К., който управлявал автомобила.
Пътуващите в двата автомобила се познавали, при което двамата свидетели видели,
че Опела-а го управлява подсъдимата. Свидетелите
К. и М. също тръгнали за с.Горнослав и се движили зад автомобила на Т.. Пътят
между двете села бил с едно платно с ширина 6,80 метра с по една лента за
движение във всяка посока и без очертана разделителна линия. Пътното платно
било сухо с асфалтово покритие с пукнатини и неравно. Времето било студено и
тъмно, но ясно за тази част от денонощието.По пътя, на няколко пъти и без да
има необходимост, подсъдимата ускорявала скоростта на автомобила над 80 км/час
и след това я намалявала до към 30 км/час, тъй като имало завои с последващи на места прави
участъци. Това нейно придвижване било видяно от двамата свидетели, които до
пристигането си в с. Горнослав се движили зад колата на подсъдимата.В село
Горнослав и неговото начало имало уширение на
пътя,където без да спира, подс. Т. направила обратен
завой и отново потеглила в посока за с.
Червен. Свидетелите К. и М. също направили обратен завой в с. Горнослав и също потеглили
зад автомобила на Т.. И по обратния път подсъдимата продължила да управлява
колата си с включени дълги светлини, като ускорявала бързо скоростта до 70-80
км/час и повече по правите участъци и я намалявала пред завоите до около 30-40
км/час. Придвижвайки се по този начин и избраната скорост на движение подс. Т. не се съобразила със състоянието на пътя,който бил
на места с неравно асфалтово покритие и с пукнатини,като не се съобразила и с условията на видимост - нощно време, с което нарушила и чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Управлявайки по описания начин колата си, тя достигнал в зоната на километър
1+500м. от път PDV-1003, малко преди с. Червен. В тази
част пътят бил с прав участък, в който, след ляв завой по посока на движението,
подсъдимата рязко ускорила скоростта на автомобила до 85 км/час. В резултат на
посочените по горе условия,при които
управлявала автомобила и допуснатите нарушения на ЗДвП,наред с обективно малкия
опит като шофьор, подсъдимата загубила контрола върху автомобила. Той продължил движението си направо, но загубил
странична си устойчивост. След излизането си от завоя започнал да се отклонява
вдясно по посока на движението си. Подсъдимата не успяла да овладее това
движение на автомобила, който напуснал пътното платно вдясно по посока на
движението си, навлязъл в намиращата край пътя поляна с низходящ наклон, ударил
се странично в дърво и се е преобърнал по таван. След това л.а. „Опел Корса“ се установил на мястото, в положението отразено в
протокола за оглед и от фотоалбума на местопроизшествието. Излизането от пътя
на Опел-а било видяно от возещите си в л.а. „Голф“ свидетели К. и М., които
продължавали да се движат до този момент зад Опел-а. След няколко секунди те стигнали
на мястото на произшествието и спрели на банкета на пътя. Двамата взели фенер и
тръгнали надолу към обърната по таван кола. В този момент от колата през
задната й част видели да излиза подсъдимата.
М. помогнал на последната да излезе и я отвел до Голф-а, за да я успокои, като
междувременно св. К. от телефона на М. подал сигнал на тел.112 за
произшествието. Въпреки това подсъдимата видимо изплашена, споделила с М., че
баща й щял да я „убие“, защото се била обърнала с колата. През това време св. К.
се опитал да помогне на другите трима пътници, но не успял и тръгнал към
намиращият се от другата страна на пътя военен учебен център за да търси помощ.
Докато той и други двама служители от центъра се върнат обратно при проишествието на мястото пристигнали последователно екип на
РУ на МВР-Асеновград в състав св. К.С. и П.Г.И. *** в състав – св. Й.Н. и
мед.фелдшер св. К.Т.,както и екип на РСПБЗН-гр. Асеновград в състав св. А. и св. Д..
От автомобила били извадени Г.С. и Н.С., а Б.У. бил изнесен на носилка. У.
бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Г."***:40 часа на 16.12.2017 г. починал
На проишествието полицейските служители изпробвали
за наличие на алкохол в кръвта подс. Т. с уред „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARDM 0252. Пробата показала отрицателен
резултат. Пред тях подсъдимата не
отрекла,че не е управлявала автомобила.
На място пристигнал и бащата на подсъдимата на когото тя съобщила как е управлявала автомобила и като
причина за проишествието неоснователно посочила пред
него и полицейските служители, че била заслепена от насрещно движещ се
автомобил.След това бил извършен оглед на произшествие, иззети лични вещи на
пътуващите,както и оглед и изземване на лекия автомобил.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните
по хода на съдебното следствие свидетели, и на тези, на които показанията бяха прочетени и
констатирани съществени противоречия със заявеното от тях на ДП, частично от
обясненията на подсъдимата, а така също и от протоколите за оглед на проишествие
и фотоалбуми- Том1 л. 12-29, л. 30-35, съдебно химически експертизи – л. 88-91,
л 275-277, СМЕ-зи л. 92-98,л. 99-176,л. 177-183, КСМАТЕ-за
л. 184-251, експертизи на ВД–л. 252-270, л. 279-311,приемо-предавателни
протоколи Том 2 л. 1-8, протоколи за вземане на сравнителни образци л. 9-12,
протокол за оглед л. 16.18, удостоверение за наследници-л. 184,характеристична
справка л. 187-189 и св. съдимост л. 190-193.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-химическа експертиза се установява,че в кръвта на Т.В.Т.
не се доказало наличие на етилов алкохол.
От
заключението по назначената токсикохимична експертиза
се установява,че в пробите кръв и урина, иззети от Т.В.Т. не се констатирало
наличие на наркотични и лекарствени средства от следните групи: опиати
(морфин), бензодиазепини, дибензазепини,
фенотиазини, барбитурати,
кокаин, канабис (в т.ч. ТНС), трициклични антидепрасанти, амфетамин, метадон, оксикодон (OXY), бупренорфин (BUP), метамфетамин (MET), екстази (MDMA), респ. на техни метаболити.
От заключението по назначената съдебномедицинска
експертиза се установява,че при огледа и аутопсията на трупа на Б.З.У.
са установени: дифузен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, кръвенист ликвор
в мозъчните стомахчета, вклиняване на мозъчни
структури, със силно изразен мозъчен оток, контузионни
промени по двата бели дроб, оперативно отстранена слезка,
контузия на левия бъбрек, счупване на ребра вляво, охлузване на лицето,
белодробен оток, оперативни белези по предна коремна стена, в страничните й
повърхности и по гръдния кош.Приема се,че смъртта на Б.З.У. се дължала на
дифузна субарахноидална хеморагия
довела до тежък мозъчен оток с вклиняване на мозъчни структури и парализиране
на жизненоважно мозъчни центрове.Описаните травматични увреждания са причинени
от действието на удар или притискане с/или върху твърд, тьп
предмет и отговаряли по време и начин да са били получени така, както било
съобщено в предварителните сведения - след удари на тялото в частите, вътре в
купето на автомобила. Експертът счита, че налице е причинно - следствена връзка между описаните травматични увреждания,
настъпилата смърт и претърпяното ПТП.
От заключението по назначената съдебномедицинска
експертиза е
прието,че на св. Н.В.С. било причинено: контузия на гръдния кош и
корема, контузия на главата, навяхване на шията, мозъчно сътресение и охлузване
на левия лакът.Счита се,че контузия на гръдния кош и корема, контузия на
главата, навяхване на шията и мозъчно сътресение (протекло със степенно
разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване) по отделно и в
съвкупност били довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
129 от НК.Експертът заключава, че охлузването на левия лакът било причинило
болка, без разстройство на здравето.Описаните травматични увреждания били
причинена по директен механизъм от удар с/или върху твърд, тъп предмет или
неговото тангенциално действие.Приема, че контузията на гръдния кош и корема
била причинена при удар в областта на гръдния кош и корема в части от купето,
най-вероятно арматурното табло и или волана но лекият автомобил.Контузията на
главата и мозъчното сътресение били причинени при удар на главата в тавана на
купето на лекият автомобил или в предното обзорно стъкло.Навяхването на шията
било причинено от свръхмерни извивания в областта на
шията, което можело да е в резултат на удар на главата в тавана на купето на
лекият автомобил или в предното обзорно стъкло или положението в което е била
намерена с глава надолу и опряна в тавана на купето и крак затиснат в
арматурното табло.Охлузването по левия лакът било причинено при застъргването
на същият в части на купето или детайли на лявата предна врата.Експертът
заключава, че описаните по-горе травматични увреждания било напълно възможно по
начин и време да били възникнали така, както се посочвало в материалите по
досъдебното производство, а именно при ПТП, травма вътре в купето на лек
автомобил, който напуска пътното платно и се преобръща на покрив.На
пострадалата нямало описани характерни травми от предпазен колан, още повече
при поставен предпазен колан и преобръщане на автомобил по таван, пострадалата
би следвало да останела фиксирана към седалката, а не да висяла с глава надолу
и опряна в тавана на купето и крак затиснат в арматурното табло.Експертът
заключава, че описаните травматични увреждания на С. били в пряка
причинно-следствена на връзка с претърпяното от нея ПТП на 09.12.2017 год. в
землището на с.Червен.
От заключението по назначената съдебномедицинска
експертиза се установява,че на св. Г.В.С. било причинено контузия
на гръдния кош и корема, контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузване в поясната област на гърба.Приема се, че контузия на гръдния
кош и корема, контузия на главата и мозъчно сътресение (протекло със степенно
разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване) по отделно и по
съвкупност били довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.Охлузването в поясната област на гърба
било й причинило болка без разстройство на здравето.Експертът заключава, че
описаните травматични увреждания били причинени по директен механизъм от удар
с/или върху твърд, тъп предмет или неговото тангенциално действие.Контузията на
гръдния кош и корема била причинена при удар в гърба на предните седалки на
лекият автомобил.Контузията на главата и мозъчното сътресение били причинени
при удар на главата в тавана на купето на лекият автомобил или в гърба на
предните седалки на лекия автомобил.Охлузването в поясната
област на гърба било причинено при застъргването на гърба в части на купето или
това е гърба на задната седалка.Експертът заключава, че описаните по-горе
травматични увреждания било напълно възможно по начин и време да били
възникнали така, както се посочвало в материалите по досъдебното производство,
именно при ПТП, травма вътре в купето на лек автомобил, който напускал пътното
платно и се преобръщал на покрив.По пострадалата няма описани характерни травми
от предпазен колан, още повече при поставен предпазен колан и преобръщане на
автомобил по таван, пострадалата би следвало да останела фиксирана към
седалката, а не да седи върху тавана на купето в задната му част, където била
намерена.Експертът заключава, че описаните травматични увреждания на С. били в
пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 09.12.2017 год. в
землището на с.Червен.
От заключението по назначената съдебномедицинска
експертиза се установява,че на подс. Т.В.Т. било причинено травма на дебело черво,
без открита рана в корема, контузия на долната част на гърба и таза, кръвонасядане по лявата половина на лицето.Експертът
заключава, че травма на дебело черво, без открита рана в корема, контузия на
долната част на гърба и таза по отделно и по съвкупност били довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Кръвонасядане по лявата половина на лицето било причинило
болка, без разстройство на здравето.Експертът заключава, че описаните
травматични увреждания били причинени по директен механизъм от удар с/или върху
твърд, тъп предмет.Травмата на дебелото черво, без открита рана в корема била
причинена при удар в областта на корема в части от купето, най-вероятно
арматурното табло и/или волана на лекия автомобил.Контузията на долната част на
гърба и таза била причинена при удар в тавана на купето на лекия автомобил или
в предното обзорно стъкло. Кръвонасядането по лявата
половина на лицето било причинено при удар в сенника, тавана на купено и/или
волана на лекия автомобил.Експертът заключава, че описаните по-горе травматични
увреждания било напълно възможно по начин и време да били възникнали така,
както се посочвало в материалите по досъдебното производство, именно при ПТП,
травма вътре в купето на лек автомобил, който напуска пътното платно и се
преобръща на покрив.По пострадалата нямало описани характерни травми от
предпазен колан, още повече при поставен предпазен колан и преобръщане на
автомобил по таван, пострадалата би следвало да останела фиксирана към
седалката, а не да излиза през задната врата непосредствено след ПТП.Експертът
заключава, че описаните травматични увреждания на Т. били в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 09.12.2017 год. в
землището на с.Червен.
От
заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на ВД се установява,че дунапреновите тампони с обтривки
- обекти №2 (дунапренов тампон със скъсена бяла
пластмасова дръжка с обтривка от волана), №3 (дунапренов тампон със скъсена бяла пластмасова дръжка с обтривка от скоростен лост) и №5 (дунапренов
тампон със скъсена бяла пластмасова дръжка с обтривка
от зацапване по вътрешната страна на предно обзорно стъкло) не се изследвали за
наличие на кръв. Иззетите по този способ обтривки
били предмет на изследване на друга експертиза, по метода на ДНК-профилиране на
ядрена ДНК. Изследването им за кръв, видова и кръвногрупова
принадлежност със серологични методи, използване.и в
лабораторията, щяло да увреди или унищожи възможното наличие на биологични макроследи и епителни клетки по тях.Експертът заключава, че по
обект №1 (сив на цвят сенник от вътрешността на купето на автомобил с размери 38,2x13,2
см.) и №4
(контактен ключ за автомобил с черна облицовка, поставен на ключодържател с
формата на ключ, с надпис „BARCELONA“) не били установени и не се иззели влакна и косми.По
обекти №1 и №4 имало кръв.Експертът заключава, че кръвта по обекти №1 и №4 била
с минимално и недостатъчно количество и не се изследвала за видова и групова
принадлежност.Поради минималното и недостатъчно количество на кръв по обекти №1
и №4 съществувал риск от напълното им изразходване в
хода на работа със серологични методи, използвани в
лабораторията.Доказаната кръв по обекти №№ 1 и 4, определяла възможността за
изследването и по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК при необходимост.
От заключението по назначената съдебномедицинска
експертиза на ВД се установява,че след изследването на влакното с
кестеняв цвят и дължина 8 см. — обект № 1 се установило, че разположението и
оцветяването на пигмента, неговото количество, дифузното светлокафяво
оцветяване, липсата на сърцевина, придавали на влакното кестеняв цвят, видно от
фиг. 1, 8,13, 20, 21 и 22.Изследваното влакно, описано — като обект № 1,
представлявало фрагмент от човешки косъм от глава, прекъснат откъм кореновата
част.Експертът заключава, че след изследването на двете влакна с дължина — 13
см. и 11 см. и светлокестеняв цвят — обект № 2 се
установило, че по разположението, количеството и оцветяването на пигмента,
наличието на сърцевина и нейният вид, както и дифузно светлокафяво оцветяване,
придавали на влакната светлокестеняв цвят, видно от
фиг. 2, 9, 14, 23, 24, 25, 26 и 27.Изследваните влакна с дължина 13 см. и 11
см., описани като — обект № 2, представлявали фрагменти от човешки косъм от
глава. Единият фрагмент бил със запазен коренов край, без остатъци от клетки на
космения фоликул и
прекъснат откъм върка. Другият фрагмент бил прекъснат
откъм кореновата част и със запазен връх. Двата фрагмента били със сходни
морфологически характеристики и профил на прекъсване В единият си край и можели
да бъдат части от един и същ човешки косъм от глава, прекъснат при контакт с
твърд, гъп предмет. Наличието на частично дифузно
оцветяване със светлокафяв цвят, определяла възможността косъмът да е бил
третиран с вещество, променящо цвета му в светлокестеняв,
като предварително е бил обезцветен. Човешкият косъм от глава от обект № 2 не
можел да се изследва по метода на ДНК профилирането на ядрена ДНК.Експертът
заключава, че след изследването на влакното с дължината 54 см. и тъмнокестеняв
до кестеняв цвят с лек керемидено кафяв оттенък — обект № 3 се установило, че
разположението, количеството и оцветяването на пигмента, наличието или липсата
на сърцевина, нейният вид и структура, както и дифузно светлокафяво оцветяване,
придавали на влакното тъмнокестеняв до кестеняв цвят, видно от фиг. 3,10,15,
28, 29, 30 и 31.Изследваното влакно представлявало човешки косъм от глава,
прекъснат откъм върха, вероятно при подстригване и с коренова част, по която
имало остатъци от клетки на космения фоликул. Човешкият косъм можел да бъде изследван по метода
на ДНК-профилиране на ядрена ДНК.Експертът заключава, че след изследването на
двете влакна, с дължина - 30 см. и 20 см. и кестеняв до светлокестсняв
— обект № 4 е установено,че разположението, количеството и оцветяването на
пигмента, наличието на сърцевина и нейният вид, както и дифузно светлокафяво
оцветяване, придавали на влакната светлокестеняв
цвят, видно от фиг. 4, 11, 16, 32, 33, 34, 35 и 36.Изследваните влакна с
дължина 30 см. и 20 см. — обект № 4, представлявали фрагменти от човешки косъм
от глава. Единият фрагмент бил със запазен коренов край, без остатъци от клетки
на космения фоликул и
прекъснат откъм върха. Другият фрагмент бил прекъснат откъм кореновата част и
със запазен връх. Двата фрагмента били със сходни морфологически характеристики
и профил на прекъсване в единият си край и можели да бъдат части от един и същ
човешки косъм от глава, прекъснат при контакт с твърд и тъп предмет. Човешкият
косъм от глава от обект № 4 не можел да се изследва по метода на ДНК
профилирането на ядрена ДНК.Експертът заключава, че След изследването на
влакното с дължина 29 см. и тъмнокестеняв до кестеняв с лек керемиденокафяв
оттенък - обект №5 се установило, че разположението, количеството и
оцветяването на пигмента, наличието или липсата на сърцевина, нейният вид и
структура, както и дифузно светлокафяво оцветяване, придавали на влакното
тъмнокестеняв до кестеняв до цвят, видно от фиг. 5, 12, 17, 3 7, 3 8 и
39.Изследваното влакно представлявало човешки косъм от глава със запазена
коренова част, по която нямало остатъци от клетки на космения
фоликул. Човешкият косъм не можел да бъде изследван
по метода на ДНК- профилиране на ядрена ДНК.Експертът заключава, че след
изследване на космите от тилна, теменна, челна и слепоочни области на главата
на Т.В.Т. с ЕГН **********, иззети като сравнителен материал се установило, че
разположението, количеството и оцветяването на пигмента, наличието или липсата
на сърцевина, нейният вид и структура, както и дифузно светлокафяво оцветяване,
придавали на космите от тилна, теменна, челна и слепоочни области на главата на
Т.В.Т. кестеняв до светлокестеняв цвят, видно от фиг.
6,18, 40, 41, 42 и 43.Наличието на частично дифузно оцветяване със светлокафяв
цвят, определяло възможността космите да са били третирани с вещество,
променящо цвета им, като предварително са били обезцветени. Част от космите не
били подстригвани дълго време а друга чает били
подстригвани. Човешките косми от главата на Т.В.Т., можели да бъдат изследван
по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК.Експертът заключава, че след
изследване на космите от тилна, теменна, челна и слепоочни области на главата
на Н.В.С. с ЕГН **********, иззети като сравнителен материал се установило, че
разположението, количеството и оцветяването на пигмента, наличието или липсата
на сърцевина, нейният вид и структура, както и дифузно светлокафяво оцветяване,
придавали на космите от тилна, теменна, челна и слепоочни области на главата на
Н.В.С. тъмнокестеняв до кестеняв цвят, видно от фиг. 7,19, 44, 45,46 и
47.Наличието на частично дифузно оцветяване със светлокафяв цвят, определяла
възможността космите да са били третирани с вещество, променящо цвета им, като
предварително са били обезцветени. Част от космите не били подстригвани дълго
време а друга част са били подстригвани. Човешките косми от главата на Н.В. С.
можели да бъде изследвани по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК.Експертът
заключава, че изследваните човешки косми от глава.обекти с №№ 1 и 2 не
притежавали необходимото количество признаци и не можели да бъдат сравнявани за
морфологическо сходство с космите от главата на Т.В.Т. и Н.В.С., предоставени
като материал за сравнително изследване.Експертът заключава, че изследваните
човешки косми от глава — обекти с №№ 3 и 5 имали сходни морфологични особености
с космите от главата на Н.В.С. и можели да произхождат от нея както и от
главата на всяко друго лице с тези морфологични, физични и метрични особености
на космите.Приема, че изследваният човешки косъм от глава — обект № 4 имал
сходни морфологични особености с космите от главата на Т.В.Т. и можел да
произхожда от нея както и от главата на всяко друго лице с тези морфологични,
физични и метрични особености на космите.
От
заключението по назначената съдебномедицинска експертиза на ВД по метода на
ДНК-профилирането се установява,че изследваната кръв по обект
№1 (сив сенник от купето на л.а. „Опел Корса“ с
размери 38,2x13,2 см.)
произхождала от Н.В.С..За обекти №2 (отривка от волана на автомобила),
№3 (отривка от скоростен лост), №4 (ключове на лек
автомобил ********, иззети от мястото на запалване) и №5 (тампон-отривка
от зацапване на предно обзорно стъкло на 43 см. от лявото уплътнение и на 18
см. от горното уплътнение, зацапването е от вътрешната страна на предно обзорно
стъкло) не се бил определил ДНК-профил.
От
заключението по назначената комплекса авто-техническа
и СМЕ-за се установява,че скоростта на
движение на л.а. „Опел Корса“ непосредствено преди
произшествието е била около 85 km/h. Технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост
при движение на къси светлини била 76 km/h а с
движение на дълги светлини била 121 km/h. Скоростта
на движение на л.а. „Опел Корса“ 85 km/h била технически несъобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини и е била технически
съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка при движение на дълги
светлини. Максималната скорост с която е било технически възможно да бъде
преодолян левия завой в конкретната пътно-климатична обстановка без опасност от
странично занасяне на автомобила е била 145 km/h.
Скоростта на л.а. „Опел Корса“ е била по-малка от
критичната скорост за този завой.Експертите заключават, че дължината на пълния
спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила в конкретната
пътно-климатична обстановка с установената скорост била 87,88 т. Тъй като
скоростта на л.а. „Опел Корса“ е била по-малка от
критичната скорост за преминаване през левия завой, то причината за напускане
на платното за движение от дясно е била субективна т.е. водача на автомобила е
загубил контрол над автомобила. Състоянието на автомобила не позволява да се
извършват функционални пробил с него за да се определи неговата техническа
изправност преди ПТП. Тъй като причината за напускане на платното за движение
от дясно е била субективна т.е. водача на автомобила е загубил контрол над
него, то при правилно управление на автомобила, водача не би допуснал
настъпване на произшествието.
Експертизата заключава, че стойността на нанесените имуществени
вреди по л.а. „Опел Корса“ рег.№ *** към 09.12.2017
г. била 1282лв.Експертите заключават, че на Т.В.Т. било причинено травма на
дебело черво, без открита рана в корема, контузия на долната част на гърба и
таза, кръвонасядане по лявата половина на лицето.
Описаните травматични увреждания били причинени по директен механизъм от удар
с/или върху твърд, тъп предмет. Травмата на дебелото черво, без открита рана в
корема била причинена при удар в областта на корема в части от купето,
най-вероятно арматурното табло и/или волана на лекия автомобил.
Контузията на долната част на гърба и таза била причинена при удар
в тавана на купето на лекия автомобил или в предното обзорно стъкло. Кръвонасядането по лявата половина на лицето било причинено
при удар в сенника, тавана на купето и/или волана на лекия автомобил. Описаните
по- горе травматични увреждания било напълно възможно по начин и време да били
възникнали така, както се посочвало в материалите по досъдебното производство,
именно при ПТП, травма вътре в купето на лек автомобил, който напуска пътното
платно и се преобръща на покрив. По пострадалата нямало описани характерни
травми от предпазен колан, още повече при поставен предпазен колан и
преобръщане на автомобил по таван, пострадалата би следвало да останела
фиксирана към седалката, а не да излиза през задната врата непосредствено след
ПТП.Експертите заключават още, че като си имало в предвид механизма на ПТП и
траекторията, която бил изминал лекия автомобил преди да се установи, можели да
се направят предположения за механизма на получаване на травматичните
увреждания на Т.В.Т.. При занасянето на лекия автомобил и започването да се
върти наляво и след излизането му от пътя, преди да се обърне по таван, главата
на Т. от инерционните сили се била ударила най-вероятно в предната лява врата,
при което се било получило кръвонасядането по лявата
половина на лицето. След това, при превъртането от лявата страна на автомобила
по таван, същата най- вероятно се е държала за волана и при това положение
корема се бил ударил в долната част на волана и се получила контузията на
дебелото черво, без открита рана на корема. След това Т. е успяла да се задържи
за волана и леко да се свие главата напред към волана и да падне на тавана,
като се получила контузия на долната част на гърба и таза.Експертите
заключават, че на Н.В.С. било причинено: контузия на гръдния кош и корема,
контузия на главата, навяхване на шията, мозъчно сътресение и охлузване на
левия лакът. Описаните травматични увреждания били причинена по директен
механизъм от удар с/или върху твърд, тъп предмет или неговото тангенциално
действие. Контузията на гръдния кош и корема била причинена при удар в областта
на гръдния кош и корема в части от купето, най-вероятно арматурното табло и или
волана но лекият автомобил. Контузията на главата и мозъчното сътресение били
причинени при удар на главата в тавана на купето на лекият автомобил или в
предното обзорно стъкло. Навяхването на шията било причинено от свръхмерни извивания в областта на шията, което можело да е
в резултат на удар на главата в тавана на купето на лекият автомобил или в
предното обзорно стъкло или положението в което е била намерена с глава надолу
и опряна в тавана на купето и крак затиснат в арматурното табло. Охлузването по
левия лакът било причинено при застъргването на същият в части на купето или
детайли на лявата предна врата. Описаните по-горе травматични увреждания било
напълно възможно по начин и време да били възникнали така, както се посочвало в
материалите по досъдебното производство, а именно при ПТП, травма вътре в
купето на лек автомобил, който напуска пътното платно и се преобръща на покрив.
На пострадалата нямало описани характерни травми от предпазен колан, още повече
при поставен предпазен колан и преобръщане на автомобил по таван, пострадалата
би следвало да останела фиксирана към седалката, а не да висяла с глава надолу
и опряна в тавана на купето и крак затиснат в арматурното табло.
Експертите заключават още, че като си имало в предвид механизма на
ПТП и траекторията, която бил изминал лекия автомобил преди да се установи,
можели да се направят предположения за механизма на получаване на травматичните
увреждания на Н.В.С.. При занасянето на лекия автомобил и започването да се
върти наляво и след излизането му от пътя, преди да се обърне по таван, тялото
на С., под действие на инерционните сили е политнало напред и на ляво, при
което се е получило удар в арматурното табло, при което се получило контузия на
гръдния кош и корема и охлузване по лявата лакътна
става. След това, при преобръщането по таван, поради факта, че С. не е била с
предпазен колана и е нямало за какво да се хване и какво да я задържи, същата
политнала към тавана и ударила главата си в него, при което получила контузия
на главата, мозъчно сътресение и навяхване на шията. При това преобръщане се
бил заклещил и кракът й в арматурното табло.Приемат, че нямало травми по Т.В.Т.
и Н.В.С., които категорично да сочели коя от тях била управлявала автомобила
към момента на произшествието. Като се имало предвид описания по-горе механизъм
на получаване на травматичните увреждания и на двете и като се имало предвид,
че и двете пострадали били без предпазни колани, то най-вероятно Т.В.Т. била
управлявала лекия автомобил към момента на настъпване на произшествието, а Н.В.С.
била пътник на предната дясна седалка. При напускане на платното за движение,
автомобилът бил със загубена странична устойчивост и с отрицателна ротация
около вертикална ос. При удара в дървото със задна лява страна, инерционните
сили на хората в автомобила са били насочени на ляво спрямо купето, но в
следващия момент при извършената ротация в положителна посока спрямо вертикална
ос и едновременната ротация около надлъжна ос, инерционните сили вече са били
насочени в различни посоки, при което било възможно да са настъпили удари на
телата на различни места в купето.Експертите заключават, че следите от гуми показвали,
че автомобила към момента на напускане на платното за движение е бил със
загубена странична устойчивост. Като се има предвид, че автомобила имал
деформации в лявата му страна от удар в дърво, то следвало, че към момента на
напускане на платното, ротацията на автомобила около вертикална ос била в
отрицателна посока (по часовниковата стрелка). След като бил настъпил удара
между задна лява страна на автомобила и дървото, което се било счупило в
следствие на ударния импулс, който бил зад центъра на тежестта и създавал
въртящ момент, ротацията на автомобила около вертикална ос се променяла и
ставала в положителна посока (обратна на часовника), като едновременно с това
имало и ротация около надлъжната ос. Така, след това сложно пространствено
движение, л.а. „Опел Корса“ се установявал върху
тавана си. При това сложно движение, телата на Т.В.Т. и Н.В.С., които най-
вероятно са били без поставени предпазни колани, са били свободни да извършват
всякакви движения в купето на автомобила, а след установяването на автомобила
върху тавана му Т.В.Т., която е била в съзнание, се е движела в купето до
напускане на автомобила през петата врата.
От заключението на вещото лице по назначената по хода на съдебното
следствие АТЕ-за се установява,че положението в което се е намирала предна лява седалка на инкриминирания
автомобил,веднага след настъпилото ПТП е била в крайна предна позиция и това отговаря като местоположение на обсъдените от експерта снимки,които са приложени по делото като ВД и
като част от фотоалбума от огледните протоколи: от
ПТП и последващия огледен
протокол на лекия автомобил на
08.04.2020г.Експертът приема,че
положението на заснетата седалка е
съответства на това,което е било
при установяването на ПТП и това местоположение е нормално.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица и приема,че те са
изготвени професионално и в съответствие с областта от човешкото познание,за
които се отнасят.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка съдът
намира,че подсъдимата е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на чл..343 ал.1
б. “в“ вр.с чл.342 ал.1 от НК понеже на 09.12.2017г. около 22:30 часа, на път PDV-1003, в зоната на
километър 1+500м. с. Червен - с. Мостово, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел Корса“ с per. № ******** е нарушила правилата за
движения по пътищата по чл. 20 ал.1 от Закона за движение по пътищата - като
водач на МПС не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което
управлявала - лек автомобил „Опел", модел „Астра"
с per. № ******** и по чл.20 ал.2 от Закона за
движение по пътищата - като водач на лек автомобил „Опел", модел „Астра" с per. № ********,
при избиране скоростта на движението не се е съобразила със състоянието на пътя
- неравно асфалтово покритие с пукнатини и приближаващият се по посока на
движението й ляв завой на пътя и с конкретните условия на видимост - нощно
време, и по непредпазливост е причинила смъртта на Б.З.У. ***.
От обективна страна
престъплението по чл. 342 ал.1 от НК е бланкетна
норма,препращаща към ЗДвП. От правна страна тази норма следва да бъде запълнена
с фактическо и правно съдържание на
текстовете от закона за движение
по пътищата,за да е налице съставомерност на
деянието.Съдът намира,че от правна
страна подсъдимата е нарушила правилата
на чл. 20 ал.1 от ЗДвП,тъй като
непосредствено преди ПТП не е
контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което управлявала.Действащата
съдебна практика трайно е възприела,че контролът върху превозното средство касае множество
задължителни действия на водача. Една част от които са съобразяването
показателите на уредите,положение
на ПС върху пътното платно и че този
контрол следва да бъде непрекъснат,като обхваща времето,през което водачът
управлява до момента на преустановяване на движението и напусне ППС. Управлението включва привеждането в
движение при задължителното съобразяване с пътните условия,знаците,маркировката
и останалите сигнали за регулиране на движението. Напускането на пътното платно
в този участък на пътя в случая се явява следствие от загубения контрол върху
автомобила.Това обстоятелство според съда се дължи преди всичко на ниската опитност и квалификация на водач на МПС от подсъдимата- При нея
обективно не са били изработени достатъчни рефлекси за най-бързо и пълно преценяване на условията на път, с това и
най-правилното решение за начина на управление на ПС при конкретните условия.
Според съда нарушението на подсъдимата обхваща и чл. 20 ал.2 от ЗДвП,тъй като при избиране скоростта на
движението не се е съобразила със състоянието на пътя - неравно асфалтово
покритие с пукнатини и приближаващият се по посока на движението й ляв завой на
пътя и с конкретните условия на видимост - нощно време. Тоест от значение за
избирането на скоростта в случая е имало значение вида и състоянието на пътната
настилка,което определя коефициента на сцепление между гумите и пътната
повърхност и запазване страничната устойчивост на автомобила. Предвид това явно е че предвид
установената скорост на движение от 85 км/ч тя не е съобразена, предвид конкретната
пътна обстановка,при която автомобилът се е движил на къси светлини.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост,като
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,но е бил длъжен да ги
предвиди.
Съдът не приема съображенията и доводите на подсъдимата,че тя не е
управлявала МПС по време на възниквалото
МПС. Подкрепа на това тя намери в
показанията на св. Н.С.,която както на
ДП,така и пред съда заяви, че няма
никакъв детайлен спомен къде се е намирала в лекия автомобил въпросната инкриминирана вечер. Според подсъдимата тя е предоставила
управлението на автомобила на Н.С., веднага,след
като двете и св. Г.С. потеглили от дома на сем. С. Съдът счита,че по делото са установени множество обективни
гласни и писмени доказателства,които не подкрепят изложената от подсъдимата
теза.Доказателствата свързани с установеното първоначално твърдение на подс.Т.,че тя е управлявала автомобила непосредствено
преди ППТ са подредени в хронологичен,логически ред,който е обоснован със съответните обективни данни.
Непосредствено след проишествието пред свидетелите С.
и И. подсъдимата заявила,че тя е управлявала автомобила и че била млад шофьор.Като
причини за възникване на ПТП изтъкнала,че
имало насрещно движещ се автомобил,който се движил на дълги светлини и я
заслепил. Двамата свидетели, в качеството си на
полицейски служители извършили първоначален оглед на местото. В тази връзка установили,че
състоянието на подсъдимата е добро, била уплашена, давала адекватни
отговори,стояла изправена и без видими външни наранявания. Служителите
изпробвали подсъдимата с алкотест, който не
показал наличие на употребен алкохол. При осъществения от тях разговор със
заварените на местото свидетели К. и М. установили,че последните се движили на
известно разстояние с техния автомобил, след автомобила Опел „Корса“. Заявили,че не е имало насрещно движещ се
автомобил и изказали
предположение,че катастрофиралия
автомобил изгубил управлението и затова катастрофирал. В хода на съдебното
следствие свидетелите С. и И. потвърдиха своите показания дадени на ДП.
Показанията на св. М. от ДП, дадени пред съдия бяха прочетени при
условията на чл. 281 ал.1 т.1 НПК по хода на съдебното следствие. Той потвърди показанията си относно обстоятелствата,
че още при разминаването в с. Червен между колата,в който той се намирал и Опел „Корса“
установил,че последния се управлява от
подсъдимата Т.. Потвърди,че след това той и св. К. започнали да се предвижват след автомобила управляван от Т.
до с. Горнослав,където и двата
автомобила обърнали посоката.Отново се насочили към с. Черевен и движейки се пак след Т. забелязал как нейния автомобил се отклонил от
пътя и катастрофирал.
Показанията на св.К. дадени
по хода на съдебното следствие потвърдиха
обстоятелствата заявени от него на ДП, че той управлявал личния си автомобил инкриминираната вечер. Че
в с. Червен се разминали с автомобила Опел „Корса“,
малко след това на пътя в посока за с. Горнослав той бил изпреварен от опела и
двата автомобила продължили до с.
Горнослав. Там обърнали посоката на движение и на връщане към с. Червен станало
произшествието с опела. Свидетелят потвърди пред съда в какво състояние е заварил участващите в
катастрофата,наред с това че е помагал при
изваждането от купето на опела на
св. Н.С. и починалия. Съдът намира,че в
останалата им част показанията на св. К. дадени по хода на съдебното
следствие се явяват двусмислени, колебливи
и необосновани. На основанията на чл. 281 от НПК бяха констатирани няколко противоречия в неговите показания, с
тези дадени по хода на ДП. Пред разследващия
полицай св. К. е заявил,че към 22. 00 часа на успоредната на главната
улица в с.Червен се разминал с познатия му автомобил опел
„Корса“, който бил управляван от подсъдимата. Пред съда
свидетелят заяви,че няма спомен за казаното от него по този повод на ДП. Отрече
своя спомен за фактите,които е посочил откъм
подробностите, за това дали при разминаването между двата автомобила
е разпознал някой или всички лица намиращи се в този момент в опела,както и кой,
къде се е намирал в купето на този автомобил. Отрече своя спомен и за
заявеното на ДП,че двамата със св. М. са коментирали неуравновесеното движение
на опела,който се е движил пред тях и
изказаното предположение,че може да катастрофират. При така заявената от
свидетеля липса на спомен за конкретни факти,които е сочил на ДП,пред съда св.К.
си „спомни“,че подсъдимата на произшествието го уговаряла на няколко пъти
той да казва,че тя е управлявала
автомобила. Свидетелят посочи,че не разбрал каква е била причината на това
нейно искане, но не посочи дали някой на произшествието го е разпитвал за този
факт.Според съда наред с установената
колебливост,с което се отличават показанията на този свидетел е налице логично несъответствие в тях. Пред съда
заяви,че на произшествието подсъдимата го помолила да казва,че тя е
управлявала автомобила, но няколко дни
след това,при разпита му като свидетел на
15.12.2017г не е заявявал за подобен разговор и това увещание на
подсъдимата. На проведения повторен разпит на свидетеля пред съда той заяви друго обстоятелство,че подсъдимата го помолила да не се вика полиция. Макар
последното да не се оказва съществен факт, той обвързан с предишното негово пояснение,че не разбирал смисъла на искането от Т. да
твърди,че тя е карала автомобила е
нелогично. Това твърдение пред съда ясно кореспондира с представената от
подсъдимата нова теза, която тя излага по хода на ДП,че св. С. е управлявала
автомобила и с това показанията на св. К.,
в тази им част се явяват обективна подкрепа на
защитната версия на подс. Т.. Съдът намира
че обясненията на подсъдимата се намират
в противоречие и с показанията на св.В.. Последната потвърди пред съда за
проведени няколко разговора с бащата на подсъдимата и самата Т..
Първоначално и преди пострадалия У. да почине в болницата те твърдели пред свидетелката,че подсъдимата е
управлявала автомобила.След смъртта на У. заявили,че св.Н.С. е управлявала
автомобила,непосредствено преди произшествието.
Съществено значение за отчетената липса
на кредит по отношение защитната версия на
подсъдимата имат заключенията на вещите лица по СМЕ относно
установените по нейното тяло наранявания:, СМЕ, КСМЕТЕ от ДП и
СТЕ-а назначена по хода на съдебното следствие. Становището на съдебния лекар представил своето заключение в
СМЕ – т. 1 л. 152-174 установява,че на
подс.Т. било причинено травма на дебело
черво, без открита рана в корема, контузия на долната част на гърба и таза, кръвонасядане по лявата половина на лицето.Експертът
заключава, че травма на дебело черво, без открита рана е причинена като механизъм от удар с/или върху
твърд тъп предмет, в части от купето,
най-вероятно арматурното табло и/или волана на лекия автомобил.Експертът
заключава, че описаните по-горе травматични увреждания било напълно възможно по
начин и време да били възникнали така, както се посочвало в материалите по
досъдебното производство, именно при ПТП, от травма вътре в купето на лек
автомобил, който напуска пътното платно и се преобръща на покрив.По
пострадалата нямало описани характерни травми от предпазен колан, още повече
при поставен предпазен колан и преобръщане на автомобил по таван, пострадалата
би следвало да останела фиксирана към седалката, а не да излиза през задната
врата непосредствено след ПТП. От заключението на съдебния медик по комплексната
СМЕ се установява,че се потвърждават установените и описани травматични
увреждания от първата СМЕ. Те били причинени по директен механизъм от удар
с/или върху твърд, тъп предмет,като травмата на дебелото черво, без открита
рана в корема била причинена при удар в областта на корема в части от купето,
най-вероятно арматурното табло и/или волана на лекия автомобил.
Контузията на долната част на гърба и таза била причинена при удар
в тавана на купето на лекия автомобил или в предното обзорно стъкло. Кръвонасядането по лявата половина на лицето било причинено
при удар в сенника, тавана на купето и/или волана на лекия автомобил. Описаните
по- горе травматични увреждания било напълно възможно по начин и време да били
възникнали така, както се посочвало в материалите по досъдебното производство,
именно при ПТП, травма вътре в купето на лек автомобил, който напуска пътното
платно и се преобръща на покрив. Представя се становището, че като си имало в
предвид механизма на ПТП и траекторията, която бил изминал лекия автомобил
преди да се установи, можели да се направят предположения за механизма на
получаване на травматичните увреждания на
Т.. При занасянето на лекия автомобил и започването да се върти наляво и
след излизането му от пътя, преди да се обърне по таван, главата на Т. от
инерционните сили се била ударила най-вероятно в предната лява врама, при което се било получило кръвонасядането
по лявата половина на лицето. След това, при превъртането от лявата страна на
автомобила по таван, същата най- вероятно се е държала за волана и при това положение
корема се бил ударил в долната част на волана и се получила контузията на
дебелото черво, без открита рана на корема. След това Т. е успяла да се задържи
за волана и леко да се свие главата напред към волана и да падне на тавана,
като се получила контузия на долната част на гърба и таза.
Съществено значение за установяване обективната истина по
делото има заключението на вещото лице
по назначената Допълнителна СТЕ-за от съда. Предмета за обсъждане по
експертизата касае отговор на въпросите за състоянието на механизма на
предна лява седалка,в какво
положение се е намирала седалката при заснетия конкретно установен фотос от огледния протокол, на какво разстояние се е намирал спрямо дъното на купето зад педалите и при кое от тези
разстояния съвпада снимката от този фотос. Предвид направените измервания и
тяхната съпоставка с огледния
протокол вещото лице потвърди,че
положението на седалката на
шофьора се е намирала в крайно предно
положение при констатацията от огледния протокол на ПТП и последващия
оглед относно изготвянето на АТЕ-за- Този извод на вещото лице
косвено подкрепи фактите
за невъзможността св. С. да е управлявала автомобила, предвид изразената от защитата теза, че последната е
управлявала автомобила преди ПТП,тъй
като положението на предна лява седалка
било в крайно задно положение,това отговаряло на нейния ръст, който е значително по голям от този на подсъдимата.
Показанията на св. В.Т.се кредитират в частта им относно фактите
за неговото появяване на проишествието,състоянието,в
което се е намирала неговата дъщеря и как е разбрал,че автомобила не е бил
каран от подс. Т.. Преценката за добросъвестно на
неговите показания допълнително бе проверена чрез поставянето на свидетеля в
очна ставка със св. В.. Съдът се убеди,че отговорите по зададените въпроси на св. Т.не бяха категорични. Свидетелят представи конкретни
факти за естеството на проведен разговор с тази свидетелка,но не бе категоричен
за времето,през което е бил проведен: дали преди смъртта на пострадалия У. или
след това. За тези факти св. В. бе
последователна и категорична,че първоначално подсъдимата и св. Т.са твърдели
пред нея,че подсъдимата е управлявала автомобила. След смъртта на У. се провел
разговор,при който Т.твърдял,че св. Н.С.
е управлявала автомобила, а не неговата дъщеря,което я възмутило,тъй като се
използвало състоянието на нейната
дъщеря,която непрекъснато е заявявала липсата си на спомен от инцидента.
Подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана по така
повдиганото й обвинение по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Хипотезата на този текст от
закона се явява негова обща разпоредба. Тя не запълва бланкетната норма
на чл. 343 от НК, с необходимото съдържание от обективната страна на това деяние. Наказателната доктрина
и съдебна практика изключват възможността
да се вменява виновно поведение за нарушения,които нямат отношение към изпълнителното деяние на дадено
престъпление. В случая вмененото виновно
поведение се съдържа в частта от обвинението, с което е прието,че след като
подсъдимата не успяла контролира
управлявания от нея лек автомобил съобразно предпоставките на чл.20 ал.1 от ЗДвП,то тя била поставила в живота и здравето на Н.В.С., Г.В.С. и на Б.З.У., с
което нарушила чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Трайно установената съдебна практика
определя,че текста на чл. 5 от ЗДвП не
се намира в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат, а с това е налице и необходимостта подс.
Т. да бъде призната за невинна и
оправдана по това обвинение.
При така посочената правна квалификация и след като съдът се съобрази с целите на
специалната и генералната превенция и на обстоятелствата на чл. 54 от НК съдът
намира,че наказанието на подсъдимата следва да се определи при превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Смекчаващи
обстоятелства се явяват чистото съдебно минало,добри характеристични данни,младата
възраст и трудова ангажираност на подсъдимата.Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват проявеното
незачитане на няколко правила за
движение по пътищата. Освен това придружаващите наранявания на пътуващите в
автомобила,извън тези на починалото лице са довели до трайни негативни
преживявания,болки и страдания. Най справедливо е на подсъдимата да се определи
наказание от три години лишаване от свобода. Това наказание по размер ще
изпълни целите на наказанието,ще приложи
в пълна степен превантивната функция на закона и неговата превъзпитателна роля.
Съдът намира,че следва да бъде приложена хипотезата на чл. 66 от НК.
Отлагателните основания на закона са
налице,като необходима предпоставка. На следващо место съдът приема,че
предимството на индивидуалната превенция в настоящия случай ще има достатъчно значение за личността на подсъдимата,която е с много ниска степен на обществена опасност.
На това основание обосновано съдът приема,че за поправянето на подсъдимата не е
наложително да изтърпява ефективно наложеното й наказание лишаване от свобода.
Не са налице основанията на чл. 55 от НК и необходимостта от
определяне на наказание под предвидения най-нисък размер лишаване от свобода.
Постигнатия вредоносен резултат е вследствие на
деяние, което не се отличава
съществено от обикновените деяния по чл. 343 ал.1 б.В от НК и
предвиденото най-ниско по размер наказание лишаване от свобода не се оказва в
случая несъразмерно тежко.
На основание чл. 343Г,вр. чл. 37 ал.1
т.7 НК на подсъдимата следва да се наложи и наказанието лишаване от право на
управление от МПС за срок от три години. Този срок се явява адекватен
на индивидуализацията на наказанието
лишаване от свобода и справедлив спрямо
степента на обществена опасност на деянието, на дееца и съставомерния престъпен резултат.
Веществените доказателства
описани подробно към приложението от
обвинителния акт следва да бъдат върнати след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимата следва да заплати разноските по делото в размер от
3111.47 лева по сметка на ОД МВР и 660
лева по сметка на Окръжен съд Пловдив.
Предвид изложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: