Решение по дело №3634/2018 на Софийски градски съд

Мотиви към решение по НЧД № 3634/2018 г. по описа на

Софийски градски съд, Наказателно отделение, 4-ти състав

 

Производството е по чл. 44 и следващите ЗЕЕЗА.

 

Софийската градска прокуратура е внесла искане с правно основание чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА, за образуване на съдебно производство по разглеждане и допускане изпълнението на Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена 23.04.2018 г. от прокурор при Прокуратурата – гр. Бон, 15, Република Германия, по преписка № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), по заповед за задържане от 27.02.2018 г. на Амтсгерихт Бон по преписка № 50 GS 1591/17, по отношение на българския гражданин М.И.Г. – роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно-специално образование, работещ преди задържането като управител на автосервиз, жител и живущ *** – за провеждане на наказателно преследване по повод образувано спрямо него наказателно производство № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), свързано с престъпления по чл.242, ал.1, чл.243, ал.1, т. 2 и 3, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244а, ал.1, чл.308, ал.1, чл.25, ал.2, чл.52 и чл.53 от Немския наказателен кодекс (StGB) – подробно изброени в издадената ЕЗА, и предаване на българския гражданин на издаващата ЕЗА държава – ФР Германия.

 

В хода на съдебните прения, представителя на Софийска градска прокуратура поддържа направеното искане с доводи, че са налице всички условия на приложимия закон ЗЕЕЗА, не са налице основания за отказ от изпълнение на ЕЗА, спазени са и формалните изисквания за валидност на заповедта. Посочва, че ЕЗА е издадена от компетентен орган, отговаря на всички реквизити по чл. 36 ЗЕЕЗА и няма основания за съмнение в нейната валидност и начина на получаване. Твърди, че деянията, за които се иска предаване на лицето, са включени в списъка от престъпления, за които съгласно българския ЗЕЕЗА не се иска двойна наказуемост и са престъпления по българското право – съответстващи на чл. 196а и чл. 346 от НК. Ангажира становище, че е спазено изискването, визирано в чл. 36 ЗЕЕЗА, минималното наказание, което се предвижда за престъпленията, да е над 3 години „Лишаване от свобода“. Посочва, че са налице условията и по чл. 41 от ЗЕЕЗА, доколкото са дадени гаранциите, визирани в същия законов текст и не са налице пречки за предаване на лицето по чл. 39 и чл. 40, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Навежда доводи, че лицето не е имало качеството на обвиняем или подсъдим на територията на Р България за описаните в ЕЗА престъпления, и не е изтекъл давностният срок за наказателно преследване; престъпленията не са извършени изцяло или частично на територията на Р България, при което българското законодателство да е ограничило тяхното преследване извън страната. Предлага на съда да приеме, че са налице основанията за временно предаване на лицето по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗЕЕЗА, предвид висящото близо четири години пред СРС, НО, 103-ти състав наказателно производство по НОХД № 16220/2014 г. по описа на същия съд. Пледира, на основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА, в случай на предаване на лицето, съдът да вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до приключване на процедурата по предаване на немските власти.

 

Защитникът на исканото лице – адв. Н., сочи, че са налице основанията за предаване на искащата страна на задържаното лице по основанията, подробно визирани от прокурора. Намира, че е налице предпоставката по чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕЗА, тъй като по отношение на Г. е налице висящо наказателно производство пред СРС, 103-ти състав, насрочено за разглеждане на 13.11.2018 г. Изтъква, че Г. не може дори временно да бъде предаден на властите на ФР Германия, тъй като срокът до разглеждане на делото пред СРС е много кратък и по никакъв начин лицето няма да може да бъде върнато до тази дата в страната. Пледира да се приложи хипотезата на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА, като лицето бъде предадено на искащата държава след като приключи наказателното дело срещу него и изтърпи наложеното му наказание, като едва тогава спрямо него бъде наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

 

Исканото лице – М.И.Г., се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума моли за по-лека мярка за неотклонение.

 

СГС, като съобрази становищата на страните и доказателствените материали, намери за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА страна:

 

На 23.04.2018 г. прокурор при Прокуратурата – гр. Бон, 15, Република Германия е издал ЕЗА по преписка № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), по заповед за задържане от 27.02.2018 г. на Амтсгерихт Бон по преписка № 50 GS 1591/17 по отношение на българския гражданин М.И.Г. – роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно-специално образование, работещ преди задържането като управител на автосервиз, жител и живущ *** – за провеждане на наказателно преследване по повод образувано спрямо него наказателно производство № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), свързано с престъпления по чл.242, ал.1, чл.243, ал.1, т. 2 и 3, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244а, ал.1, чл.308, ал.1, чл.25, ал.2, чл.52 и чл.53 от Немския наказателен кодекс (StGB) – подробно изброени в издадената ЕЗА, и за предаване на българския гражданин на издаващата ЕЗА държава – ФР Германия. ЕЗА е издадена въз основа на заповед за задържане на Г., постановена на 27.02.2018 г. на Амтсгерихт Бон по преписка № 50 GS 1591/17.

 

Въз основа на издадената ЕЗА, Г. е обявен за международно издирване и на 10.08.2018 г. на ГКПП Аерогара – София е задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР със заповед рег. № 8177зз-51/10.08.2018 г. на полицейски орган към ГКПП Аерогара – София. С постановление на СГП от 11.08.2018 г., Г. е задържан за срок от 72 часа по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЕЕЗА и приведен в Ареста  на ОСИН – гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ 42.

С протоколно определение на СГС, НО, 29-ти състав от 14.08.2018 г., постановено по НЧД № 3615/2018 г. по отношение на Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, на основание чл. 43, ал. 2 ЗЕЕЗА и чл. 64, ал. 4 НПК.

На 14.08.2018 г., СГП е внесла в СГС искане с правно основание чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА за образуване на съдебно производство по разглеждане и допускане на изпълнение на издадената ЕЗА.

Въз основа на искането е образувано настоящото производство.

 

Производството, инициирано от СГП, се провежда по реда на глава V – „Предаване въз основа на европейска заповед за арест” на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Предпоставките за допустимостта му са обусловени от избора на исканото лице да даде или да не даде съгласие за предаване на искащата държава, както и да откаже или да се ползва от принципа на особеността по чл. 61 ЗЕЕЗА.

В конкретния случай, исканото лице М.И.Г. не дава съгласие за предаване, както и не се отказва от принципа на особеността, поради което производството по делото се провежда в хипотезата на чл. 44 ЗЕЕЗА.

Параметрите на съдебния контрол в това производство са изрично посочени в разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА – съдът следва да прецени налице ли са условията за предаване по чл. 36 и 41, и има ли основания за отказ по чл. 39 и 40, както и за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 от закона.

При отговорите на горните въпроси, съдът упражнява и косвен контрол относно задължителните форма за валидност и минимално съдържание на ЕЗА, които в конкретния случай счита, че са налице. Заповедта е издадена в писмена форма, изпратена с надлежно извършен превод на български език и съдържа изискуемите по чл. 37 от ЗЕЕЗА реквизити.

 

Съобразявайки горното, настоящият състав на първо място намери, че издадената на 23.04.2018 г. от прокурор при Прокуратурата – гр. Бон, 15, Република Германия ЕЗА по преписка № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), по заповед за задържане от 27.02.2018 г. на Амтсгерихт Бон по преписка № 50 GS 1591/17 по отношение на българския гражданин М.И.Г. – роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно-специално образование, работещ преди задържането като управител на автосервиз, жител и живущ *** – за провеждане на наказателно преследване по повод образувано спрямо него наказателно производство № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), свързано с престъпления по чл.242, ал.1, чл.243, ал.1, т. 2 и 3, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244а, ал.1, чл.308, ал.1, чл.25, ал.2, чл.52 и чл.53 от Немския наказателен кодекс (StGB) – подробно изброени в издадената ЕЗА и предаване на българския гражданин на ФР Германия, е правно валидна, доколкото съответства от формална гледна точка на изискванията на чл. 37 ЗЕЕЗА, съдържайки необходимата информация по т. 1 до 7, както и утвърдената форма – Приложение към чл. 37, ал. 1 от закона.

От съдържанието й е видно, че са посочени ясно и недвусмислено данни относно самоличността и гражданството на исканото лице. Вярно е, че в ЕЗА не е посочено актуалното местожителство на исканото за предаване лице, но е напълно възможно компетентните власти на искащата държава да не са разполагали с данни за това обстоятелство. Вярно е и това, че в превода на ЕЗА исканото лице е посочено като „Голашки“, но това разминаване съдът отдаде на особеностите на изписване на името на исканото лице на немски език и неточности на извършения превод. Всички останали, посочени в ЕЗА данни – дата на раждане, място на раждане, собствено и бащино име, напълно съвпадат с данните на участващия в производството М.И.Г., индивидуализиран по този начин в искането на СГП, вкл. в приложеното свидетелство за съдимост. Настоящият състав на СГС намира, че исканият за предаване в изпълнение на ЕЗА български гражданин е индивидуализиран в необходимата степен и че не е налице никакво съмнение относно идентичността на неговата самоличност с тази на исканото лице.

В издадената ЕЗА са посочени, съобразно изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗЕЕЗА, наименованието, адреса, телефон, факс и електронен адрес на издаващият орган.

 

В раздел „b.“  на заповедта е посочен актът, въз основа на който е издадена ЕЗА – „заповед за задържане от 27.02.2018 г. на Амтсгерихт Бон по преписка № 50 GS 1591/17“. В тази връзка настоящият състав намира, че издадената ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА, където е визирано, че ЕЗА в съответните си части следва да съдържа „данни” относно съответните обстоятелства, което изискване се осъществява чрез декларативното вписване във всеки от разделите на заповедта.

 

В ЕЗА са посочени характерът и правната квалификация на деянията, както и обстоятелствата при които са извършени престъпленията, вкл. време, място и степен на участие на исканото лице. Така в раздел „д.” е посочено, че заповедта е издадена с цел наказателно преследване по повод образувано спрямо него наказателно производство № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), свързано с извършени три престъпления по чл.242, ал.1, чл.243, ал.1, т. 2 и 3, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244а, ал.1, чл.308, ал.1, чл.25, ал.2, чл.52 и чл.53 от Немския наказателен кодекс (StGB) – „взривна експлозия в съвкупност с тежка кражба от банда в два случая, както и кражба, извършена от банда в два случая, както и квалифицирана кражба от банда в един друг случай“, наказуеми с „лишаване от свобода“ до 15 години за първото и третото престъпление, и „лишаване от свобода“ до 10 години за второто престъпление, като за съвкупността от престъпления може да му се наложи наказание „лишаване от свобода“ до 15 години.

Според ЕЗА, престъпленията са осъществени чрез три самостоятелни деяния, извършени в периода от време 15.06.2016 г. – 26.09.2016 г., както следва:

- на 15.06.2016 г. отишли във филиала на „Фолксбанк“, находящ се на ул. „Алфред Бухерер Щрасе“ 4 в гр. Бон – Ендених; към 04,00 ч. те пренесли взетите с тях газови шишета и инструменти в предверието на филиала на банката, където се намирал банкомат на Постбанк; посредством инструментите те напълнили банкомата с газовата смес, прекарали електрически кабел навън и разбили банкомата с електронно управление; след това взели от отворения чрез взрива банкомат сумата от 73 160 евро, които отчасти били напръскани с червена боя от механизма за сигурност и напуснали местопрестъплението; при взлома предверието на банката било значително разрушено;

- между 16,30 ч. на 24.09.2016 г. и 02,00 ч. на 26.09.2016 г. М.Г. и Борис И. ***, пред къща с номер 160 в гр. Бон – Лимперих, стар, на 14 години сив лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № BN-MB 942, на стойност около 500 евро, за да им послужи при разбиването на банкомата на 26.09.2016 г., като си присвоили намиращите се там ценни вещи – една запалка и кабел за зареждане на мобилен телефон;

- на 26.09.2016 г. М.Г. и Борис И. отишли с откраднатия лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № BN-MB 942, във филиала на „Постбанк“ на улица „Кобленцер Щрасе“ 67 в гр. Бон – Алт Годесберг; към 04,30 ч. те пренесли взетите с тях шишета с газ, напълнили го с газова смес прокарали един електрически кабел навън и разбили банкомата оттам; взели от разбития от взрива отворен банкомат намиращите се там парични средства в размер на 80 777 евро, които отчасти били напръскани с червена боя от механизма за сигурност и с взетите парични средства отпътували с отнетия личен автомобил марка „Фолкваген Пасат“ до един селски път, на височината на ул. „Райнщрасе“ в гр. Тройсдорф; там оставили автомобила до нива с царевични насаждения, взели парите от банкомата и изоставили автомобила заедно с вътрешната част на банкомата.

При това следва да се приеме, че в ЕЗА са описани подробно обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, както и конкретното участие на исканото лице при извършването им. Престъпната дейност на българския гражданин в нейната конкретика, степента и формата на участие в престъпната деятелност, са очертани с необходимата пълнота. Исканото лице – М.И.Г., е посочен като съучастник в извършването на деянията. Уточнен е и времевия интервал на осъществяване на тази престъпна дейност – от 15.06.2016 г. до 26.09.2016 г.

Прецизно са очертани отделните деяния, включени в състава на престъпленията, за които Г. е предаден на съд. От формална страна, така очертаните деяния съответстват на правната им квалификация, посочена в ЕЗА.

 

Предвиденото наказание за престъпленията, за които по отношение на Г. е възбудено наказателно преследване, е повече от една година „лишаване от свобода”; не се налага проверка на двойната наказуемост, доколкото отбелязаното престъпление „организиран или въоръжен грабеж” попада в нарочния списък на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, транспониран буквално от рамковото решение за ЕЗА.

В ЕЗА се сочи, че престъплението, невключено  в нарочния списък на чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, е по чл. 308 от Немския наказателен закон – предизвикване на експлозия с експлозивни вещества, което по своите обективни и субективни признаци е идентично с престъплението „взрив“ по чл. 333 от българския НК.

 

Налице са предвидените в разпоредбите на чл. 39 и 40 ЗЕЕЗА условия за предаване: престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната наказателна юрисдикция; липсват данни, че исканото лице е осъдено за същите престъпления, за които е издадена заповедта с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава – членка и изтърпява или е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено; исканото лице не е малолетно съгласно българското законодателство.

 

Доколкото целта на предаването е провеждане на наказателно преследване, съдът намира, че са представени предвидените в разпоредбата на чл. 41, ал. 3 гаранции, а именно, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде върнато в Република България на неин граничен контролно-пропускателен пункт, за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Необходимите правни гаранции, с оглед разпоредбата на сочената норма, са напълно уточнени в писмо от 31.08.2018 г. на Главния старши прокурор на гр. Бон, ФР Германия, изготвено по преписка рег. № 669 AR 8/18 на Прокуратурата на гр. Бон – приобщено към доказателствената съвкупност в о.с.з. на 15.10.2018 г. В този смисъл, исканите правни гаранции съобразно ЗЕЕЗА, са посочени недвусмислено и с необходимото съдържание.

 

Настоящият състав намира, че в случая не е налице нито едно от основанията за отказ да се изпълни ЕЗА, визирани в разпоредбите на чл. 39 и 40 от ЗЕЕЗА. За част от тези основания (чл. 39, т. 1 и 3, чл. 40, т. 2 и 5), съдът прави изводи при анализа на реквизитите на конкретната ЕЗА, а за останалите не са представени доказателства относно наличието им. Закона използва израза „уведомление”. Граматическото тълкуване на всяка от хипотезите предпоставя извода, че в случая служебното начало в процеса е заменено, с оглед бързината на производството, със правото на страните да представят доказателства относно основания за отказ в конкретните фактически състави на чл. 39, т. 2 и чл. 40, т. 1, 1а, 3, 4 ЗЕЕЗА. Подобна логика относно тежестта на доказване на съответните законови основания, съда намира и в разпоредбата на чл. 52 ЗЕЕЗА, наличието на чиито хипотези е длъжен да обсъди съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА.

 

Като съобрази горните обстоятелства, СГС в настоящият си състав намери, че изпълнението на конкретната ЕЗА, издадена на 23.04.2018 г. от прокурор при Прокуратурата – гр. Бон, 15, Република Германия, по преписка № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), по заповед за задържане от 27.02.2018 г. на Амтсгерихт Бон по преписка № 50 GS 1591/17, по отношение на българския гражданин М.И.Г. – роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно-специално образование, работещ преди задържането като управител на автосервиз, жител и живущ *** – за провеждане на наказателно преследване, по повод образувано спрямо него наказателно производство № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), свързано с престъпления по чл.242, ал.1, чл.243, ал.1, т. 2 и 3, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244а, ал.1, чл.308, ал.1, чл.25, ал.2, чл. 52 и чл.53 от Немския наказателен кодекс (StGB) – подробно изброени в издадената ЕЗА, е допустимо. Същото би било в пълно съответствие с изискванията на закона както относно защитата на правата на обществото, така и с изискванията относно правата на исканото лице.

Предвид изложеното, СГС в този си състав, допусна предаването на българския гражданин М.И.Г. – роден на *** ***, ЕГН-**********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно-специално образование, работещ преди задържането като управител на автосервиз, жител и живущ *** – въз основа на ЕЗА, издадена на 23.04.2018 г. от прокурор при Прокуратурата – гр. Бон, 15, Република Германия, по преписка № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), по заповед за задържане от 27.02.2018 г. на Амтсгерихт Бон по преписка № 50 GS 1591/17 – за провеждане на наказателно преследване, по повод образувано спрямо него наказателно производство № 669 AR 8/18 (664 Js (89/18), свързано с престъпления по чл.242, ал.1, чл.243, ал.1, т. 2 и 3, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244, ал.1, цифра 2, чл.244а, ал.1, чл.308, ал.1, чл.25, ал.2, чл. 52 и чл.53 от Немския наказателен кодекс (StGB) – подробно изброени в издадената ЕЗА.

 

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че по делото са събрани доказателства за висящо наказателно производство спрямо М.И.Г., различно от посоченото в ЕЗА, а именно – по НОХД № 16220/2014 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, прецени, че са налице предпоставките по чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА за отлагане на предаването на М.И.Г. до приключване на наказателното производство по НОХД № 16220/14 г. по описа на СРС, НО, 103 състав.

 

При този изход на делото съдът счете, че са налице предпоставки по чл. 44, ал.7, изр.3, вр. чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА, да бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на българския гражданин М.И.Г., от момента на приключване на наказателното производство по НОХД № 16220/14 г. по описа на СРС, НО, 103 състав.

 

Съдът прие, че лицето М.И.Г. следва да бъде освободен от следствения арест – във връзка с изпълняваща се спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото екстрадиционно производство – след влизане на решението в сила, освен ако не се задържа на друго основание.

 

 Така мотивиран, съда постанови своето решение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

                               

 

2.