РЕШЕНИЕ

 

 

№ 77/17.4.2019г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №830/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД. Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********, твърди, че ответниците Ю.А.С., ЕГН **********, и С.Д.С., ЕГН **********, в качеството на наследници на Д.С.И., п. ***1992 г., му дължат разделно сумите: по 1/2 от общо задължение 1371.09 лв (по 685.55 лв за всеки), представляващо главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 31.12.2009 г. – 13.12.2013 г. за обект с абонатен №**********, находящ се на адрес: с. Ч., по кл.№**********; по 1/2 от общо задължение 983.54 лв (по 491.77 лв за всеки), представляващо мораторната лихва, върху главницата, считано от съответните падежи до 29.01.2018 г. Твърди, че наследодателят на ответниците е регистриран както клиент на „Енерго-Про Продажби” АД с кл.№**********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер №**********, находящ се на адрес: с. Ч., като облигационните отношения между ищеца и всеки от ответниците, в качеството на наследници на регистрирания клиент, са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на Е.ОН България Продажби АД (ОУДПЕЕ), които са приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на Е.ОН България Продажби АД и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Твърди също, че към момента на подаване на исковата молба за обекта с абонатен №**********, находящ се на адрес: с. Ч., по кл.№**********, чийто титуряр е регистриран наследодателят на ответниците, е имало неизплатени задължения в общ размер 2354.63 лв, от които 1371.09 лв – главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 31.12.2009 г. – 13.12.2013 г. и 983.54 лв мораторната лихва, върху главницата, считано от съответните падежи до 29.01.2018 г. Твърди още, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не е заплатена. Моли съда, да осъди ответниците, да заплатят задълженията за обект на потребление, заведен с аб.№**********, находящ се на адрес: с. Ч., както следва: за Ю.А.С.: 685.55 лв, представляващо 1/2 от общо задължение 1371.09 лв – главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за съответния обект на потребление по фактури, издадени за периода 31.12.2009 г. – 13.12.2013 г.; 491.77 лв, представляващо 1/2 от общо задължение 983.54 лв – мораторна лихва върху главницата, считано от съответните падежи до 29.01.2018 г.; за С.Д.С.: 685.55 лв, представляващо 1/2 от общо задължение 1371.09 лв – главница за консумирана и незаплатена ел. енергия за съответния обект на потребление по фактури, издадени за периода 31.12.2009 г. – 13.12.2013 г.; 491.77 лв представляващо 1/2 от общо задължение 983.54 лв – мораторна лихва върху главницата, считано от съответните падежи до 29.01.2018 г.  Претендира и заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Ю.А.С., редовно уведомена, не представя писмен отговор. В с. з., редовно призована, не се явява, не се представлява и не представя становище по иска.

Ответникът С.Д.С., чрез назначен особен представител, представя писмен отговор вх.№6316 от 15.11.2018 г., като оспорва исковата молба. Счита предявените искове за неоснователни и погасени по давност. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца, че е консумирана посочената ел. енергия, както и че ответника не е заплатил задълженията. Заявява, че претенцията е неоснователна и защото е погасена по давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва както по основание, така и по размер. Твърди, че същата е погасена по давност.

 

Съдът, след преценка на представените доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените фактура №********** от 31.12.2009 г. на стойност 109.84 лв без ДДС с отразено основание „ел. енергия за периода от 07.11.2009 г. до 05.12.2009 г.“; фактура №********** от 29.01.2010 г. на стойност 88.20 лв без ДДС с отразено основание „ел. енергия за периода от 06.12.2009 г. до 08.01.2010 г.“; фактура №********** от 22.02.2010 г. на стойност 163.30 лв без ДДС с отразено основание „ел. енергия за периода от 09.01.2010 г. до 08.02.2010 г.“; фактура №********** от 23.03.2010 г. на стойност 233.32 лв без ДДС с отразено основание „ел. енергия за периода от 09.02.2010 г. до 10.03.2010 г.“; фактура №********** от 23.04.2010 г. на стойност 195.85 лв без ДДС с отразено основание „ел. енергия за периода от 11.03.2010 г. до 12.04.2010 г.“; фактура №********** от 21.05.2010 г. на стойност 151.48 лв без ДДС с отразено основание „ел. енергия за периода от 13.04.2010 г. до 12.05.2010 г.“; фактура №********** от 22.06.2010 г. на стойност 165.48 лв без ДДС с отразено основание „ел. енергия за периода от 13.05.2010 г. до 08.06.2010 г.“; фактура №********** от 21.08.2013 г. на стойност 244.43 лв без ДДС с отразено основание „ел. енергия за периода от 10.07.2013 г. до 09.08.2013 г.“, и включва подпериоди: от 10.07.2013 г. до 31.07.2013 г. за стойност 00.00 лв и от 01.08.2013 г. до 09.08.2013 г. за стойност 244.43 лв, и фактура №********** от 13.12.2013 г. на стойност 0.19 лв без ДДС с отразено основание „ел. енергия за периода от 29.10.2013 г. до 26.11.2013 г.“; всички те са издадени за обект №********** с адрес: Чернево 9174, 447.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№20 от 14.03.2018 г., ответниците Ю. С. и С. С. са наследници на своя родител Д.С.И., п. ***1992 г. като негови наследници са също А.Т.С. - син на покойнтата му дъщеря Т.Д.С., п. ***1990 г., както и А.М.Д., Ю.М.Д. и С.М.Д. – синове и дъщеря на покойния му син М.Д.С., п. ***2016 г.  

Видно от представената фактура №********** от 15.10.2013 г. на стойност 19.00 лв за обект №********** с адрес: Ч., същата е с отразено основание „възстановяване на захранването“.

Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза вх.№173 от 11.01.2019 г., към 04.01.2019 г. претендираните от ищцовата страна вземания по фактури №********** от 31.12.2009 г.; №********** от 29.01.2010 г.; №********** от 22.02.2010 г.; №********** от 23.03.2010 г.; №********** от 23.04.2010 г.; №********** от 21.05.2010 г.; №********** от 22.06.2010 г., фактура №********** от 21.08.2013 г., и фактура №********** от 13.12.2013 г., на обща стойност с ДДС 1371.09 лв, не са заплатени, като размера на лихвата за забава върху вземането по процесните фактури, издадени за периода 31.12.2009 г. – 13.12.2013 г. от съответните падежи до 29.01.2018 г. е в размер 983.54 лв.

Като писмени доказателства по делото са приети ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ - 061 от 07.11.2007 г. и документи, удостоверяващи тяхното влизане в сила.

Представено е извлечение от сметка към 29.01.2018 г., фактури и Справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, на името на Д.С.И., от които се установява, че на името на същия има открита партида като клиент на ищцовото дружество с клиентски №********** за продажба на ел. енергия за обект с абонатен №**********, и адрес на потребление: Ч. Съгласно описаните в тези извлечения и приложени по делото Фактури №********** от 31.12.2009 г.; №********** от 29.01.2010 г.; №********** от 22.02.2010 г.; №********** от 23.03.2010 г.; №********** от 23.04.2010 г.; №********** от 21.05.2010 г.; №********** от 22.06.2010 г., №********** от 21.08.2013 г., и фактура №********** от 13.12.2013 г., през периода от 31.12.2009 г. до 13.12.2013 г. по дати, отразени във фактурите, ищцовото дружество е доставяло за посочения обект на потребление и е отчетена консумирана ел. енергия на обща стойност 1352.09 лв, като последната фактура е издадена за дължима такса за прикачване (възстановяване на захранването) от 15.10.2013 г. на стойност 19.00 лв, общо 1371.09 лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предвид факта, че праводателят на ответниците е починал през 1992 г., същите като негови правоприемници отговарят разделно съобразно приспадащият се на всеки от тях дял от наследството за вземанията относно предоставяна ел. енергия за наследения обект. И предвид факта, че процесните двама ответници не изчерпват кръга на наследниците на лицето Д.И., приспадащите се за всеки от тях квоти от наследството не са по 1/2, както се претендира, а са по 1/4.

Относно вземането, предмет на фактура №********** от 15.10.2013 г. на стойност 19.00 лв за обект №********** с отразено основание „възстановяване на захранването“, ищцовата страна не е представила доказателства, които да удостоверяват реално извършване на тази дейност към конкретен момент. По този начин не е установено, дали съответното основание за начисляване на сумата 19.00 лв е реализирано изобщо. Тези констатации налагат извод за недоказаност и неоснователност на исковата претенция в частта относно вземането по фактура №********** от 15.10.2013 г. на стойност 19.00 лв.

Съобразно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №3/2011 г., вземанията на електроснабдителни дружества, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност, отнасяща се и за вземанията за лихви върху неплатените суми като съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Също така, чл.42 от ОУ регламентира, че при неизпълнение в срок, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на падежа, който настъпва след изтичане на 30-дневен срок от фактурирането съгласно чл.6, т.2 и чл.31, ал.2 от ОУ. Предвид изтъкнатото и съобразно отправеното от ответника С.С. възражение за изтекла давност, се налага извод, че за вземанията за главници и лихви за забавено плащане по визираните в приобщената експертиза фактури №********** от 31.12.2009 г.; №********** от 29.01.2010 г.; №********** от 22.02.2010 г.; №********** от 23.03.2010 г.; №********** от 23.04.2010 г.; №********** от 21.05.2010 г.; №********** от 22.06.2010 г., №********** от 21.08.2013 г., и фактура №********** от 13.12.2013 г. за целия период от 31.12.2009 г. до 13.12.2013 г., към датата на предявяване на исковата молба – 23.07.2018 г. е изтекъл тригодишният давностен срок от падежа на всяка от фактурите, издадени за процесния период, поради което предявения иск срещу този ответник се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото възражението за изтекъл давностен срок за погасяване на вземането е лично и неговото отправяне от единия от съсобствениците не може да се отнася и за вземането срещу другия съсобственик, макар погасителния давностен срок да е изтекъл и за приспадащата се нему част от задължението, при констатацията за недоказаност само на вземането по фактура №********** от 15.10.2013 г. на стойност 19.00 лв, за вземанията по другите фактури на обща стойност 1352.09 лв главница и 983.54 лв мораторна лихва ответницата Ю.С. се явява задължено лице до размера на приспадащата се част 1/4, възлизаща съответно на 338.02 лв и 245.89 лв. За разликата над тези стойности до претендираните размери 685.55 лв и 491.77 лв, иска срещу този ответник следва да бъде отхвърлен.  

При този изход на спора, съобразно чл.78, ал.1 ГПК и представения списък на разноските по чл.80 ГПК на обща стойност 767.41 лв, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за сторените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска, възлизащо на 190.30 лв.  

Водим от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.А.С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********, сумите: 338.02 лв (триста тридесет и осем лева, 02 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.07.2018 г. до окончателното плащане, представляваща приспадаща се част 1/4 за сънаследник от общо задължение 1371.09 лв за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 31.12.2009 г. – 13.12.2013 г. за обект с абонатен №**********, находящ се на адрес: с. Ч., по кл.№**********; 245.89 лв (двеста четиридесет и пет лева, 89 ст.), представляваща приспадаща се част 1/4 за сънаследник от общо задължение 983.54 лв за мораторна лихва върху главницата, считано от съответните падежи за всяка отделна фактура до 29.01.2018 г.; на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********, срещу Ю.А.С., ЕГН **********, в частта за разликите: над 338.02 лв до 685.55 лв на претендираната приспадаща се част за сънаследник от общо задължение за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 31.12.2009 г. – 13.12.2013 г. за обект с абонатен №**********, находящ се на адрес: с. Ч., по кл.№**********; над 245.89 лв до 491.77 лв на претендирана приспадаща се част за сънаследник от общо задължение за мораторна лихва върху главницата, считано от съответните падежи за всяка отделна фактура до 29.01.2018 г., на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Ю.А.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********, сумата 190.30 лв (сто и деветдесет лева, 30 ст.), представляваща съразмерно на уважената част от иска обезщетение за направени деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********, срещу С.Д.С., ЕГН **********, за установяване дължимост на сумите: 685.55 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.07.2018 г. до окончателното плащане, представляваща приспадаща се част 1/2 за сънаследник от общо задължение 1371.09 лв за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 31.12.2009 г. – 13.12.2013 г. за обект с абонатен №**********, находящ се на адрес: с. Ч., по кл.№**********; 491.77 лв представляваща приспадаща се част 1/2 за сънаследник от общо задължение 983.54 лв за мораторна лихва върху главницата, считано от съответните падежи за всяка отделна фактура до 29.01.2018 г., на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.111, б."в" ЗЗД.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: