О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер двадесет и първи ноември Година
2019 гр. София
С. О. СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На
двадесет и първи ноември Година
2019
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ: Я. Б.
Мл. с.:
Б. Г.
Като
разгледа докладваното от съдията Н. в.ч.н. дело номер 636 по описа на С. о. съд
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
По реда на чл. 243, ал. 7 НПК е постъпила жалба от защитника
на обвиняемата Д.Г.Л. – адв. Бл. Б. от САК - срещу определение от 02.08.2019 г.,
постановено в производството по реда на чл. 243, ал. 5 НПК по ч.н.д. № 350/19
г. по описа на районен съд – гр. С., с което е отменено постановлението на прокурор
при районна прокуратура гр. С. от 15.05.2019 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 103/2017 г. по описа на РУ – гр. С.,
образувано и водено срещу Д.Г.Л. за престъпление по чл. 331, ал. 3, алт. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК и делото е върнато на районна прокуратура – С. с
указания за прилагане на закона.
Посоченият съдебен акт се обжалва с доводи за наличие
на основания за неговата отмяна, тъй като е постановен от незаконен състав. В
тази връзка се твърди, че съдебният състав, постановил обжалваното определение,
е следвало да се отведе от разглеждане на делото поради наличието на
основанията по чл. 29, ал. 2 НПК - бил е предубеден при решаването му. Това
твърдение се основава на факта, че същият съдебен състав се е произнесъл по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК в разпоредително заседание от 03.12.2018 г. по
н.о.х.д. № 115/18 г. по описа на РС – С., образувано по внесен от РП – С.
обвинителен акт срещу същото лице и за същото престъпление, като е приел, че
„досъдебното производство е проведено обективно, всестранно и пълно и не е
налице необходимост от коригиране на допуснати нарушения“ и въпреки тази своя
позиция, при обсъждането на законосъобразността и обосноваността на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е
преценил, че е наложително да се проведе допълнително разследване. С тези
доводи се поддържа искане за отмяна на атакуваното определение и въпреки
непълното му формулиране, се подразбира искането за постановяване на ново
определение, с което да се потвърди постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство.
С. о. съд, след като обсъди доводите, изложени в
жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 243, ал.
7 НПК и от лице, легитимирано, съгласно същата разпоредба, да обжалва посочения
съдебен акт - защитника на обвиняемото
лице Д.Л..
Производството пред районния съд е образувано по реда
на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 НПК по жалба от пострадалото лице С. В. Р. срещу
постановлението на прокурор при районна прокуратура гр. С. от 15.05.2019 г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 103/2017 г. по описа на РУ – гр. С., по което в качеството
на обвиняем е привлечено лицето Д.Г.Л. за престъпление по чл. 331, ал. 3, алт.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК – затова, че на 11.04.2017 г., около 16:45
ч., в имот, находящ се с. Х., община Б., обл. С., ул. „Х.. Б.“ № ., по
непредпазливост /при небрежно изхвърляне на незагасена пепел в пластмасова кофа
и последвало възпламеняване на горимите материали в близост до нея/ е запалила
чужд имот със значителна стойност: паянтова стопанска сграда с навес с обща площ
38,00 кв.м на стойност 5 217,00 лв.; покрив ведно с гредореда под него на
лятна кухня с обща площ от 16,00 кв.м на стойност 2 195 лв. и намиращите
се в нея вещи, описани по вид, количество и единична стойност, собственост на С.
В. Р. от с. Х. и на Д. В. Р. от гр. С., като от деянието са последвали
значителни вреди на стойност 9 427,50 лв. за С. В. Р. от с. Х. и на Д. В.
Р. от гр. С. /постановление за привличане на обвиняем от 06.03.2019 г. –
л. 99 и сл. от ДП/.
Срещу същото лице и за същото деяние е било повдигнато
обвинение с обвинителен акт, внесен за разглеждане пред РС – С. по реда на чл.
247, ал. 1, т. 1 НПК, по който е било образувано н.о.х.д. № 115/2018 г. по
описа на РС – С.. В проведеното на 03.12.2018 г. разпоредително заседание по
посоченото дело съдът е приел, че на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
процесуалните права на обвиняемата или на пострадалите лица, констатирал е че
обстоятелствената част на внесения обвинителен акт съдържа подробно изложение
на обстоятелствата относно обективните и субективните признаци на деянието, за
което е било повдигнато обвинението и е оставил без уважение искането на
защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Това определение е било обжалвано от защитника на обвиняемата – адв.
Бл. Б. – пред С. о. съд, като с определение от 09.01.2019 г., постановено по
в.ч.н.д. № 8/2019 г. на СОС, въззивният съд е отменил обжалваното определение и
е върнал делото на РП – С. за отстраняване на констатираните от въззивният съд
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното
производство.
С постановление от 15.05.2019 г. на наблюдаващия прокурор
при районна прокуратура гр. С. е прекратено наказателното производство по ДП №
103/2017 г. по описа на РУ – гр. С. на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК
– поради недоказаност на обвинението.
С обжалваното определение състав на РС – С. е отменил
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство,
като е счел, че същото е необосновано, тъй като е постановено при неизяснена
фактическа обстановка и е върнал делото на прокурора с указание за събиране на
допълнително доказателства за пълно, всестранно и обективно изясняване на
обстоятелствата по делото. Обжалваното определение е постановено от съдебният
състав, който преди това се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК по н.о.х.д.
№ 115/2018 г. по описа на РС – С..
Поддържаните с частната жалба, с която е сезиран С. о.
съд, доводи за незаконност на съдебния състав, постановил обжалваното
определение, изискват този въпрос да бъде разгледан най-напред, тъй като касае
процесуалната годност на постановения съдебен акт.
Изтъкнатите в частната жалба в тази връзка обстоятелства
безспорно не съставляват основание за отвод на съдебния състав от категорията
на абсолютните по смисъла на чл. 29, ал. 1 НПК. Изразеното от
първоинстанционният съд становище по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК в разпоредителното
заседание по н.о.х.д. № 115/2018 г. по описа на РС – С. се отнася единствено до
наличието или липсата на отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати в хода на досъдебното производство, които да са ограничили
процесуалните права на обвиняемата и на пострадалите лица. В тази хипотеза /при
внесен обвинителен акт/ по начало непълнотата на доказателствата не съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК
и не е основание по смисъла на чл. 249, ал. 1 НПК за прекратяване на съдебното
производство. Освен това, видно от
определението от 09.01.2019 г. по в.ч.н.д. № 8/2019 г. на СОС, постановено при извършения второинстанционен съдебен контрол
на определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, въззивният съд не е констатирал
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на забраната, въведена с
разпоредбата на чл. 248, ал. 4 НПК, в разпоредителното заседание да се обсъждат
нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства. С други думи първият съд никъде в
това определение не е взел становище по въпроса дали разследването на
досъдебното производство е било извършено с необходимата обективност, пълнота и
всестранност.
Не така стои въпросът, ако съдът е констатирал
непълнота на доказателствата, т.е. неизяснена фактическа обстановка и въпреки
това прокурорът е прекратил наказателното производство в хипотезата на чл. 243,
ал. 1 НПК, тъй като в такъв случай този извод на прокурора се явява
необоснован, постановен в нарушение на изискванията за вземане на решение от
прокурора по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14 НПК/. В производството по
чл. 243, ал. 5 НПК, каквото е проведеното пред първия съд, предмет на извършвания
съдебен контрол е именно обосноваността /и законосъобразността/ на извода на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, който предполага извършването
на проверка и анализ на събраните доказателства от контролиращата съдебна
инстанция и тъкмо в рамките на тези свои правомощия се е произнесъл и
първоинстанционния съд с обжалваното определение. На това основание няма как
първоинстанционният съд да бъде упрекнат в предубеденост при решаването на
въпросите по чл. 243, ал. 5 НПК.
И не на последно място, напълно голословен е и упрекът
конкретно, че в разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 115/19 г. същият
съдебен състав е приел, че „досъдебното производство е проведено обективно,
всестранно и пълно и не е налице необходимост от коригиране на допуснати
нарушения“. Тези твърдения, изнесени в частната жалба, не са верни. В това
разпоредително заседание първият съд не е направил дори намек, касаещ
обективността, всестранността и пълнотата на разследването, проведено на
досъдебното производство. Изложил е единствено съждение в насока, че
фактическото обвинение, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съдържа фактически твърдения за съставомерните обективни и субективни признаци
на деянието, за което е повдигнато обвинението и поради това е приел, че не е ограничено
правото на обвиняемата да научи за какво престъпление е привлечена да отговаря.
В това производство първоинстанционният съд не се е произнасял по
доказателствената обезпеченост на обвинението, поради което не може и да бъде
упрекнат в предубеденост впоследствие при решаването на въпросите по чл. 243,
ал. 5 НПК – относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
В обощнение, ако разпоредителното заседание има за цел
да подготви провеждането на съдебното заседание, вкл. провеждането на съдебното
следствие, в което ще се проведе същинското доказване, то прекратяването на
наказателното производство от прокурора на досъдебната фаза на процеса
предполага събирането на доказателствата да е вече изчерпано и фактическата
обстановка да е изяснена обективно, пълно и всестранно. Или в конкретния случай
няма как първоинстанционният съд да бъде упрекнат в предубеденост, тъй като се
е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и впоследствие по обосноваността
и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство в производството по чл. 243, ал. 5 НПК.
В пределите на извършвания съдебен контрол на
обжалвания съдебен акт С. о. съд установи следното:
Събраните на този етап от разследването по ДП №
103/2017 г. по описа на РУ – гр. Сливница доказателства очертават следната
фактическа обстановка:
Свидетелите С. Р. и Д. Р. са брат и сестра. Двамата
притежават наследствен имот, находящ се в с. Х., обл. С., ул. „Хр. Б.“ № ..
Имотът съставлява дворно място с построени в него едноетажна, полумасивна
жилищна сграда, лятна кухня и паянтова стопанска постройка, състояща от навес и
помещение за отглеждане на животни /обор/. Сградите са долепени една до друга в
посочената поредност, като между жилищната сграда и лятната кухня е обособено
санитарно помещение /баня с тоалетна/. Жилищната сграда е построена през 1930
г., а допълнителните постройки са изградени на мястото на стари през 1974 г. от
родителите на свидетелите Рангелови. Лятната кухня и стопанските постройки били
с тухлени стени и общ покрив от греди и керемиди, с таван тип гредоред.
Паянтовата стопанска постройка, състояща се от навес и обор, не била
електроснабдена.
В имота постоянно живее свид. Р., който е инвалид,
лежащо болен. Неговата сестра - свид. Р. - живее в гр. С., поради което тя
нямала възможност да полага ежедневно грижите, от които се нуждаел болния
ѝ брат. От 01.12.2016 г. свид. Р. наела обв. Л. да се грижи за него, като
през делничните дни /от понеделник до петък/ обвиняемата живеела при свид. Р.,
а в края на седмицата се прибирала в гр. С. и получавала съответното
възнаграждение от свид. Р.. Свид. Р. се отоплявал с печка на дърва и
електрически радиатор. Дървата за огрев били складирани в крайното помещение от
стопанската постройка, където били оставени още шишарки, предназначени за
разпалване на печката и ярмомелка. Под навеса, до лявата му странична стена,
най-отпред били оставени дървени и пластмасови щайги, в които били оставяни
сухи дърва, подпалки и шишарки, предназначени за разпалване на печката. Обикновено
обвиняемата приготвяла подпалките за печката за следващия ден. До щайгите
стояла пластмасова кофа, в която също били поставяни дърва или шишарки. Зад
тези щайги бил оставен метален варел, покрит с дървени дъски, върху които
обикновено се поставяли различни съдове и гумени галоши. На закачалка на
стената били оставяни работни дрехи. До варела, към задната стена на навеса
имало два големи дървени сандъка, предназначени за съхраняване на жито. В
дясната част на навеса били оставени бои и разредители, затворени,
неизползвани. В стопанските постройки били складирани и други вещи: пет-шест
кашона от банани, дървени платна, дървена стълба и др., подробно описани в
показанията на свид. Р., които тук не се налага да бъдат подробно описвани.
Пред къщата в продължение до навеса има циментова
пътека, като пода на сайванта също е циментов.
На 11.04.2017 г. обв. Л. била при свид. Р.. През деня
печката не могла да се разпали, поради което свид. Р. ѝ казал да не слага
повече дърва в печката, а да включи радиатора, което тя направила. Обвиняемата
изнесла вътрешната, метална кофа от печката, в която имало пепел, а в пепелта
имало полузагаснали въглени. Изсипала пепелта с незагасените въглени в
пластмасова кофа, която оставила под навеса. Към 16,45 ч. си тръгнала. Незагасените
въглени в пепелта продължили да тлеят с температура около 300 градуса/С,
стопили пластмасовата кофа и възпламенили множеството горими материали,
намиращи се около кофата под навеса. Разгорял се пожар, вследствие на който изгорели
покривът на стопанската постройка /навеса и обора/ - греди и керемиди, напълно
изгорели вещите, намиращи се под навеса, където огънят бил най-силен, поражения
имало и по стената на лятната кухня, граничеща с навеса и в зоната на покрива
над нея. Стойността на изгорелите вещи възлиза общо на 9 427,50 лв.
Около 20,00 ч. пожарът бил забелязан от свид. К.,
която живее в съседна къща. Свид. К. сигнализирала за пожара на тел. 112. На
място пристигнали два екипа на РСПБЗН – С.а, които потушили огъня около 2,30 ч.
Изложената фактическа обстановка, възприета и от
първоинстанционния съд, се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства от показанията на свидетелите Д. Р., Св. Р. и К. и
извършените пожаротехническа и оценителни експертизи.
Причините за възникване и развитие на пожара са
изяснени от извършената пожаротехническа експертиза. Вещите лица са дали
обоснован от доказателствата по делото, събрани при огледа на
местопроизшествието и от показанията на свид. Р., отговор на въпроса относно
огнището на пожара – под навеса на стопанската постройка. Този извод е
аргументиран с данните, установени при огледа на местопроизшествието, а именно
там са намерени напълно изгорелите вещи и паднала покривна конструкция. От
експертизата се установява още, че за възникването и развитието на пожара са
благоприятствали множеството горими материали в стопанската постройка,
продължителното горене чрез тлеене и въздействие на високата температура на
покривната конструкция, като горенето се е интензифицирало след прогаряне на
дървената конструкция. Вещите лица са категорични по въпроса относно причините
за възникване на пожара – изсипването на незагасени въглени в пепел в
пластмасова кофа и категорично отхвърлят версията за възникване на пожара от
ел. късо съединение /в огнището на пожара липсва електрическа инсталация/.
Данните, установени чрез пожаротехническата
експертиза, напълно кореспондират и подкрепят показанията на свид. Р. в частта
им за наличието на множество горими материали под навеса и в стопанската
постройка, благоприятствали за развитието на пожара и напълно подкрепят
версията, че в изсипаната от обвиняемата пепел от печката е имало незагасени
въглени и че пластмасовата кофа, в която обвиняемата е изсипала пепелта с
незагасените въглени, се е намирала под навеса - там е установено огнището на
пожара.
Установените от показанията на свид. Р. данни, че
именно обвиняемата е приготвяла подпалките за разпалване на печката за
следващия ден, които били оставяни в пластмасовата кофа под навеса, данните, че
обвиняемата е обитавала имота и е имала ежедневен достъп до стопанската
постройка, обективират наличието на субективни представи у нея за наличните
вещи там, вкл. и горими такива – сухи дърва, подпалки и шишарки, бои и
разредители, кашони, дървени сандъци и др.
На следващо място обвиняемата, изхождайки от възрастта
ѝ и житейската ѝ опитност, е могла да предвиди настъпването на
общественоопасните последици /възникването на пожара и причиняването на
съставомерните вреди/ от своите действия, изразили се в изсипване на пепел с
незагасени въглени в пластмасова кофа, намираща се в близост до други горими
материали.
При така установената фактическа обстановка са налице
достатъчно данни, обосноваващи извод, че обвиняемата е извършила престъплението
по чл. 331, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК, като при описаните по-горе
обстоятелства по непредпазливост е запалила чужд имот - паянтова стопанска
сграда с навес с обща площ 38,00 кв.м на стойност 5 217,00 лв.; покрив
ведно с гредореда под него на лятна кухня с обща площ от 16,00 кв.м на стойност
2 195 лв. и намиращите се в нея вещи, собственост на С. В. Р. от с. Х. и
на Д. В. Р. от гр. С., като от деянието са последвали значителни вреди на
стойност 9 427,50 лв. за свидетелите Р..
При установената фактическа обстановка се явява незакосъобразен
изводът на прокурора за недоказаност на обстоятелството къде точно обвиняемата
оставила пластмасовата кофа с пепелта от печката и била ли е близо тази кофа до
леснозапалими материали. Обстоятелството, че кофата е била оставена под навеса,
се установява от пожаротехническата експертиза, чрез която е установено точно мястото
на възникване на пожара /огнището на пожара/, а именно под навеса на
стопанската постройка, което пряко установява фактът, че обвиняемата е оставила
пластмасовата кофа с пепелта от печката именно там, а не някъде другаде, като в
такава насока се съдържат данни и в показанията на свид. Р.. От показанията на
същата свидетелка се установяват и обстоятелствата, че под този навес е имало
множество складирани горими вещи – сухи дърва, подпалки и шишарки, бои и
разредители, кашони, дървени сандъци и др., които, предвид размерите на навеса,
е очевидно, че са били в близост до пластмасовата кофа. Т.е. събраните
доказателствени източници съдържат достатъчно данни, от които могат да се
направят фактически изводи за местоположението на пластмасовата кофа, вкл. и за
отстоянието от нея на намиращите се под навеса леснозапалими материали.
На следващо място прокурорът упорито игнорира едно
достатъчно убедително установено обстоятелство относно причините за възникване
на пожара, а именно наличието на полузагаснали въглени в пепелта, изсипана от
обвиняемата в пластмасовата кофа. В тази насока пожаротехническата експертиза
обосновано и убедително е аргументирала извода си, че единствената възможна
причина за възникване на пожара при установените обстоятелства е наличието на
незагасени въглени в пепелта, които продължили да тлеят с температура около 300
градуса/С, стопили пластмасовата кофа и възпламенили множеството горими
материали, намиращи се около кофата под навеса.
Очевидно превратно са разбрани от прокурора
констатираните от С. о. съд недостатъци в съдържанието на обстоятелствената
част на внесения обвинителен акт /определение от 09.01.2019 г. по в.ч.н.д. № 8/19
г./, които са отнесени към непълнота на изложеното фактическо обвинение относно
съставомерни обективни и субективни признаци на престъплението, за което е било
повдигнато обвинението, поради липсата на изложени фактически твърдения затова
дали в изсипаната от обвиняемата пепел е имало незагасени въглени, дали
обвиняемата е имала субективни представи за наличието им и за наличието на
горими материали под навеса и какви. Събраните в тази насока доказателствени
източници в хода на досъдебното производство позволяват формирането на
фактически твърдения и изводи за тези обстоятелства, които във внесения
обвинителен акт не са били изложени и в това съдът е съзрял нарушение на
правото на обвиняемата да научи за какво престъпление е привлечена, респ. да
организира адекватно защитата си срещу фактическото обвинение.
С. о. съд не споделя извода на първоинстанционния съд,
че по делото са останали неизяснени обстоятелства, т.е. за липса на пълно,
обективно и всестранно разследване. Въззивният съд намери, че в хода на
проведеното разследване са събрани достатъчно обвинителни доказателства в
подкрепа на извода, че обвиняемата е извършила престъплението, за което е
привлечена, поради което и изводът на
прокурора за неговата недоказаност, обосновал прекратяването на наказателното
производство от прокурора на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради
недоказаност на обвинението, - се явява незаконосъобразен, постановен при
превратно тълкуване на доказателствата, което налага отмяна на постановлението,
с което наказателното производство е прекратено и връщане на делото на
прокурора с указания за правилно прилагане на закона.
Предвид изложеното, крайният извод на
първоинстанционния съд за отмяна на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, е правилен, като следва да се
коригират мотивите, а именно неговата отмяна се налага поради неговата
незаконосъобразност, а не необоснованост.
На
основание чл. 243, ал. 8 НПК С. о. съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.08.2019 г., постановено
по ч.н.д. № 350/19 г. по описа на районен съд – гр. С., с което е отменено
постановлението на прокурор при районна прокуратура гр. С. от 15.05.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 103/2017 г. по описа на РУ –
гр. С., образувано и водено срещу Д.Г.Л. за престъпление по чл. 331, ал. 3,
алт. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК и делото е върнато на районна
прокуратура – С. с указанията за прилагане на закона, дадени по-горе.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.