РЕШЕНИЕ
№ 1148
гр. П., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330201821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 3675791, с
който на Д. К. Т., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено от него на
29.05.2020 г. в 14:07 часа в път 2-64 км. 50, посока от с. Т. към гр. П.,
нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез **** адв. П. обжалва процесния електронен фиш.
Излага съображения, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради
което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-
наказателното производство има допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното
лице. От друга страна липсвало извършване на нарушение, доколкото по
делото не се установявало на контролирания участък да е имало поставен
знак, въвеждащ ограничение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В депозирано до съда становище излага съображения за
неоснователност на жалбата и прави искане да бъде потвърден атакуваният
елекронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 29.05.2020г. в
14.07ч. в Републикански път II-64, км. 50 с посока от с. Т. към гр. П. при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 /60 км.ч/, заснето със
система за автоматично фиксиране TFR1-M № 529 и отчетен толеранс от
минус 3 км/ч, в полза на водача при управление на лек автомобил марка
„Мазда Премаци“ с рег. № *****. Лекият автомобил се движел извън
населено място със 100 км/ч и отчетен толеранс от минус 3 % при разрешена
скорост до 60 км/ч по въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
ТFR1-M № 529, мобилно по своя характер, от одобрен тип и преминало през
съответната проверка /видно от приложените като доказателства копия на
доказателства – Протокол № 2-32-20, писмо от Български институт по
метрология, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
На жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС - то, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е
било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото
си да обжалва така издадения против него електронен фиш. Обстоятелството,
че жалбоподателят е собственик на издадения електронен фиш се подкрепя от
представената по делото справка за собственост.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
От събраните по делото доказателства не се установява
жалбоподателят да е извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 40 км/ч, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Мазда Премаци“ с рег. № ***** и
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. От събраните по
делото доказателства се установява, че на датата на нарушението на мястото
на нарушението не е важало въведено ограничение 60 км/ч с пътен знак В26.
В тази насока е приложената по делото справка от Агенция ,,Пътна
инфраструктура‘‘ Областно управление – П.. Видно от същата се установява,
че пътен знак В 26 въвеждащ ограничение от 60 км/ч ,,забранено движението
със скорост, по-висока от означената‘‘ в посока Т. – П. е поставен във връзка
с организацията и безопасността на движение на крайпътния обект ,,А.Т.‘‘. За
обекта била проведена процедура по Наредбата на специално ползване на
2
пътищата. От ОПУ П. бил съгласуван технически проект, неразделна част от
който е бил ,,Проект за организация на движението‘‘. Организацията на
движение в района на пътната връзка била изпълнена по одобрен проект
съгласуван с ОДМВР гр. П.. Пътният знак В 26 /60км/ч/ бил при киломер
49+800. Към него нямало табела Т2, оказваща зоната му на действие.
Действието на знака се изчерпвало след забавителния шлюз и кръстовището
при входа/изхода на ,,А.Т.‘‘, находящ се на км 49+960. В случая
километричното положение 50+000 е след кръстовище и съответно
ограничението на скоростта не важи за него.
Дори и да се разсъждава на плоскостта, че Съдът не е обвързан от
постъпилото писмо от Областно пътно управление П. към АПИ и че
отбивката за ,,А.Т.‘‘ на към 49+960 не представлява кръстовище и не би могла
да отмени действието на ограничението на скоростта въведено с пътен знак
В26 /60 км/ч/, административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
следва да отпадне, поради липсата на субективен елемент. Това е така, защото
в административно-наказателната преписка се съдържа снимков материал на
монтирания знак В26, като над него е поставен друг знак А27, който указва на
водачите на МПС, че предстои кръстовище с път без предимство отдясно. Ето
защо, след като дори стопанинът на пътя – Областно пътно управление
приема, че отбивката за ,,А.Т.‘‘ представлява кръстовище и го е указал на
водачите на МПС-та, настоящият състав е на мнение, че не е в състояние да
упражни косвен контрол върху постъпилото писмо от ОПУ и да приеме, че
отбивката за ,,А.Т.‘‘ не е кръстовище.
В случай, че не се споделят изразените от Съда правни доводи,
съдебният състав е на мнение, че има извършено от жалбоподателя
нарушение по ЗДвП, като административно-наказателната преписка съдържа
всички необходими документи, а именно Протокол по чл. 10 от Наредбата,
документи за техническата годност на техническото средство, снимков
материал на разположението на уреда, както и снимков материал на
извършване на нарушението, като правилно на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 300 лева.
Поради изложените съображения атакуваният електронен фиш следва
да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена. С
оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че е
заплатен адвокатски хонорар в размер от 300 лева, Съдът намира, че тази
сума следва да бъде възложена на въззиваемата страна и същата се осъди да я
заплати на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 3675791, с
който на Д. К. Т., ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено от него на
29.05.2020 г. в 14:07 часа в път 2-64 км. 50, посока от с. Т. към гр. П.,
нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР П. ДА ЗАПЛАТИ на на Д. К.
Т., ЕГН: ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4