№ 19473
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110102705 по описа за 2024 година
Ю.Б е предявило срещу В. О. К. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо
ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата
от 1657.22 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта ,,,,,,,.,
ведно със законна лихва за период от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата от 319.05 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
11.05.2021 г. до 25.02.2022 г., сумата от 341.90 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 11.05.2021 г. до 28.03.2022 г., сумата от 2380.84
лева, представляваща такса за период от 11.05.2021 г. до 28.03.2022 г., сумата
от 24 лева, представляваща такси за уведомяване, за които вземания е
издадена заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № ,,,/2022 г. по описа на
СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 19.11.2015 г. между Ю.Б и В. О. К. бил сключен
договор за издаване на кредитна карта с първоначално усвоен лимит от 800 лв.
На 25.06.2020 г. било подписано допълнително споразумение към договор
,,,,,,,. излагат се твърдения, че на 11.05.2021 г. били преустановени плащанията
по договора и банката на основание чл. 20.2 от ОУ била обявила кредита за
предсрочно изискуем, като уведомлението било връчено на ответника на
25.02.2022 г. Излагат се твърдения, че на основание чл. 10.1 от ОУ за периода
от 11.05.2021 г. до 25.02.2022 г. била начислена възнаградителна лихва в
размер на 319.05 лв. Твърди се, че за период от 11.05.2021 г. до 28.03.2022 г.
била начислена сумата от 2380.84 лева, представляваща такса формирана
както следва: сумата от 90 лв., представляваща годишна такса за обслужване,
дължима на основание Раздел VIII „Банков карта“, буква В, т. 15 от Тарифата
за таксите и комисионните; сумата от 10.60 лв., представляваща такса за
хартиено извлечение по пощата, дължима на основание Раздел VIII „Банков
карта“, буква В, т. 15 от Тарифата за таксите и комисионните; сумата от
2181.84 лв., представляваща обезщетение за надхвърлен лимит, дължима на
основание Раздел VIII „Банков карта“, буква В, т. 15 от Тарифата за таксите и
комисионните; сумата от 45 лв., представляваща такса за блокиране на
1
карта/кредитен лимит, дължима на основание Приложение № 1, раздел
„Условия“, към приложимите по договора за кредит ОУ; сумата от 53.40 лв.,
представляваща такса за хартиено извлечение по пощата, дължима на
основание Раздел VIII „Банков карта“, буква В, т. 7 от Тарифата за таксите и
комисионните. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излагат се
твърдения, че не била усвоявана сума над кредитния лимит от 800 лв.
Оспорват се предявените искове за лихви и такси по основани и размер. Моли
за отхвърляне на предявените искове. Пред съда страната поддържа отговора
на исковата молба
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Ю.Б. Предвид разпоредбата на чл.
415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.
По делото е обявено за безспорни и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството на сключването на валиден договор за кредитна карта ,,,,,,,.,
между Ю.Б и В. О. К.. Горното се установява и от представения договор ,,,,,,,.
сключен между В. О. К. и Ю.Б за издаване на кредитна карта VISA –CLASSIC
с първоначален с кредитен лимит от 800 лв.
Представени са Общи условия на Ю.Б за издаване и използване на
кредитни карти VISA и American Express, които ОУ носят подпис на
ответника. В чл. 7.6 от ОУ надвишаване на кредитния лимит било налице, в
случай, че общата дължима сума, определена съгласно чл. 7.2, възлезе в по-
голям размер от размера на отпуснатия от банката кредитен лимит, като
надвишаването на кредитния лимит се считало за нарушение по договора,
като в този случай банката начислявала такса върху сумата на надвишението в
размер, посочен в приложение № 1 към ОУ, всеки път когато към датата на
издаване на съответното месечно извлечение било налице надвишаване на
кредитния лимит. Съгласно чл. 8.1 от ОУ банката издава изпраща всеки месец
до картодържателя месечно извлечение, което отразявало операциите на
картодържателя, извършени от съответния месечен отчетен период посочен в
извлечението. В чл. 9.1 е посочено, че картодържателят можел да изплати
задълженията си по договора, възникнали при използването на картата, в срок
до датата на издължаване, посочено в последното издадено от банката
месечно извлечение изцяло или на части, като в последния случай усвоената и
непогасена част от кредитен лимит оставала дължима, като картодържателят
трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички
задължения, за които е в забава, и всяка сума, с която е превишил
разполагаемия кредитен лимит, най-късно до съответната Дата на
издължаване, посочена в Месечното извлечение. Минималната месечна
вноска се изчислявала като процент от усвоения, но непогасен кредитен лимит
към деня, в който приключва съответния месечен отчетен период и била
определена в Приложение № 1 към ОУ. Съгласно чл. 10.1 от ОУ за
предоставянето и управлението на кредита и за другите услуги, свързани с
ползване на картата, които се предоставят от банката, картодържателят
заплащал на банката възнаграждения, включително, но не само, лихви,
посочени в Приложение № 1 към ОУ. Дължимите конкретни суми се посочват
в месечното извлечение, а в чл. 10.2 е посочено при изплащане на
задълженията на части, лихвата се начислява считано от датата на извършване
2
на транзакцията, респ. от датата на начисляване на месечната вноска, при
транзакции на равни месечни вноски по чл. 5.11, 5.12 и 5.13 и при разсрочване
на транзакции по чл. 8а от ОУ. В чл. 20, ал. 2 от ОУ е посочено, че при
непогасяване на Минималните месечни вноски по две последователни
месечни извлечения, банката можела да обяви задължението на
картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.
По делото е представено и приложение № 1 към Общите условия на Ю.Б
за издаване и използване на кредитни карти VISA и American Express, което е
подписано от ответника. В така представеното приложение е посочен размера
на ГЛП, а именно 18.9 %, както и размерите на всички дължими такси във
връзка с използването на кредитната карта, в т. ч. и такса при надвишаване на
кредитния лимит от 5 % от размера на надвишението.
Съгласно допълнителни споразумение към договор за издаване и
използване на кредитна карта ,,,,., сключен между Ю.Б и В. О. К. е
договорено, че за период от 6 месеца нямало да се начислява дължимата
съгласно ОУ минимална месечна вноска по картата дължима за м.06/2020 г. В
чл. 2, ал .1 от споразумението е посочени, че за периода на отсрочване,
банката начислявала лихвите, таксите, комисионните и застрахователните
премии, ако имало такива, съгласно уговореното в ОУ, които оставали
дължими. Допълнителното споразумение подписано в резултата на подадено
искане от ответника с вх. № 149 от 11.06.2020 г.
Представено е уведомление от 18.02.2022 г., изпратено от ищецът, чрез
ЧСИ С.Я в което е посочено, че поради забавени плащания от страна на
ответника по процесния договор е обявил кредита предсрочно изискуем. От
представената разписка е видно, че същото е било получено лично от
ответника на 25.02.2022 г.
Представено е и платежно нареждане от 07.03.2022 г., съгласно което
ищецът бил заплатил на ЧСИ С.Я сумата от 24 лв.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
първото усвояване по кредита е била на 04.12.2015 г., като за периода от
04.12.2015 г. до 05.12.2016 г. била усвоена сума чрез теглене и покупки в
размер на 5986.67 лв., като върху така посочената сума била начислена
възнаградителна лихва в размер на 1812.04 лв., лихви за просрочие в размер на
617.37 лв., такси по кредита в размер на 712.32 лв., както и такса за надвишен
кредитен лимит от 3822.64 лв. Съгласно заключението по кредита били
извършени погасявания в периода от 10.12.2015 г. до 31.03.2021 г. в размер на
8252.03 лв., която сума била послужила за погасяване на главница в размер на
4329.45 лв., такси 537.39 лв., такса за надвишен кредитен лимит в размер на
1616.73 лв.,договорна лихва с падежи до 11.03.2021 г. в размер на 1492.99 лв.,
както и лихва за просрочие до 11.03.2021 г. в размер на 275.47 лв. Усвояването
на суми било извършено само в период от 04.12.2015 г. до 05.12.2016 г., а
погасяването било извършено в периода от 10.12.2015 г. до 31.03.2021 г.
Вещото лице е посочило, че размерът на неплатени суми възлизал на 1657.22
лв. главница, 319.05 лв. възнаградителна лихва за периода от 09.04.2021 г. до
11.02.2022 г., 341.90 лихва за просрочие от 09.04.2021 г. до 11.02.2022 г.,
2205.91 лв. задължение за надвишен кредитен лимит за периода от 11.03.2019
г. до 10.09.2021 г., 174.93 лв., незаплатени такси /за хартиено извлечение и
годишни такси/ за периода от 11.10.2018 г. до 10.09.2021 г. Съгласно
заключението видно от движението по кредитната карта за периода от
04.12.2015 г. до 11.02.2022 г., счетоводните записвания били отразявали
редовно извършените платежни операции, начислените и погасените суми.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска предявен
по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, в
тежест на ищеца е да докаже наличие на валиден договор за кредитна карта
3
,,,,,,,. между ищеца и ответника, въз основа на който банката е предоставила на
ответника парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на
банката предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва и такси в
претендираните размери, че претендираните вземания за главница,
възнаградителна лихва и такси са станали изискуеми, в т.ч. че банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и че
волеизявлението е достигнало до кредитополучателя.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството по сключването на договор за кредитна карта ,,,,,,,., между
Ю.Б и В. О. К., по силата на който на ответника е предоставен револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез
кредитна карта, в размер на 800 лв., който се олихвявал с фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора бил 18.8 % годишно. Не
се спори и относно обстоятелството, че по искане на ответника на 25.06.2020
г. между Ю.Б и В. О. К. било сключено допълнително споразумение към
договор за издаване и използване на кредитна карта ,,. Като от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че по процесния договор
ответникът бил извършил теглене и покупки в размер на 5986.67 лв., като
имало извършени плащания в размер на сумата от 8252.03 лв., която сума била
послужила за погасяване на главница в размер на 4329.45 лв., такси 537.39 лв.,
такса за надвишен кредитен лимит в размер на 1616.73 лв., договорна лихва с
падежи до 11.03.2021 г. в размер на 1492.99 лв., както и лихва за просрочие до
11.03.2021 г. в размер на 275.47 лв. Видно от заключението размерът на
неплатените суми по процесния кредит възлизал на 1657.22 лв. главница,
319.05 лв. възнаградителна лихва за периода от 09.04.2021 г. до 11.02.2022 г.,
341.90 лихва за просрочие от 09.04.2021 г. до 11.02.2022 г., 2205.91 лв.
задължение за надвишен кредитен лимит за периода от 11.03.2019 г. до
10.09.2021 г., 174.93 лв., незаплатени такси /за хартиено извлечение и годишни
такси/ за периода от 11.10.2018 г. до 10.09.2021 г. Също така освен
незаплатените суми по кредита дължима се явява и сумата от 24 лв.,
представляваща разходи за уведомяване на ответника за предсрочната
изискуемост на кредита, доколкото от представеното платежно нареждане от
07.03.2022 г. е видно, че същата е била заплатена на съдебния изпълнител,
посредством който е осъществено уведомяването. В настоящият случай
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на процесния кредит, за която
твърди, че била обявена на 25.02.2022 г. По делото е представено уведомление
от 18.02.2022 г., от ищеца, съгласно която поради забавени плащания от страна
на ответника по процесния договор е обявил кредита предсрочно изискуем,
което уведомление е било връчено лично на ответника на 25.02.2022 г., поради
което настоящият състав намира, че действително кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем на така посочената дата.
Настоящият състав намира, че доколкото кредитополучателят В. О. К. е
физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не
е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, то
същият има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което
обстоятелства не е и спорно между страните. С оглед на това обстоятелство
настоящият състав намира, че следва да извърши служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи по процесния договор за кредит,
обстоятелство, което изрично е указано на страните с доклада по делото.
По делото е несъмнено установено, че на 19.11.2015 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за кредит, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн.,
ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Процесният договор е
сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от
4
закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ищеца, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Съдът намира, че уговорките между страните по процесния договор, с
които се предвижда дължимостта на такси /за хартиени извлечение, годишно
обслужване, надхвърлен кредитен лимит, както и за блокиране на карта/,
които са предмет на настоящото дело са недействителни, поради
противоречието им с добрите нрави. С уговорките между страните по
процесния договор, с които се предвижда дължимостта на такси / за хартиени
извлечение, годишно обслужване, надхвърлен кредитен лимит, както и за
блокиране на карта/, се цели получаване на допълнителни суми за кредитора,
за дейности по усвояване и управление на кредита, чрез събирането на които
би се стигнало до получаване, от страна на кредитора, на допълнително
възнаграждение във връзка с предоставения заем, вън от уговорения между
страните процент на дължимата възнаградителна лихва, и които такси не е
оправдано да се възлагат в тежест на заемателя, доколкото дейностите, за
които се събират, представляват изпълнение на основното задължение на
заемодателя по договор за кредит и за тях не следва да събира допълнителни
суми, още повече с между страните е уговорена възнаградителна лихва, която
представлява процента печалба за заемодателя по предоставения заем. Още
повече, че таксата за надхвърлен кредитен лимит има характер на неустойка в
размер на 5 % от надвишението и на практика такава клауза, прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на кредитната институция за предоставяне
на сума в определения от самата банка разполагаем кредитен лимит, а не над
него, върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията, като така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. Предвид всичко посочено по-горе, съдът намира, че
уговорките в процесния договор, предвиждащи дължимостта на такси /за
хартиени извлечение, годишно обслужване, надхвърлен кредитен лимит,
5
както и за блокиране на карта/, са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави. Нищожността на посочените по-горе клаузи не влече
нищожност на целия договор, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като при
констатиране на неравноправни клаузи, водещи до недействителност, съдът е
длъжен да не ги прилага, но не е овластен да изменя съдържанието им.
На следващо място, според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение №
3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността
за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. и 2 ЗЗД се прилагат, когато
липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое
от няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се
извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76,
ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват
еднородните задължения, включително паричните. Условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е
определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения
приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което
при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал.
2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елементи /в частност главница и лихви/. Разпоредбата предвижда
еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената
по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в
сравнение с общата погасителна давност за главницата. При плащане,
достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1,
изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В частност съобразно клаузата на чл. 9.3 от Общите условия, редът за
погасяване на задълженията е следният: 1/ натрупани за периода лихви; 2/
всички такси и други разходи; 3/ покупки; 4/ месечни вноски; 5/теглене на
пари в брой. Същевременно съдът приема, че кредиторът не би могъл да
осъществи прихващане на изпълнението с несъществуващите задължения за
такси, като съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза са
заплатени такси за хартиено извлечение и годишни такси в размер на 537.39
лв., както и такса за надвишен кредитен лимит в размер на 1616.73 лв. С оглед
на което със заплатената от ответника сума в общ размер 2154.12 лв./с която са
погасени задължение за такси/ е възможно погасяване само на валидно
възникналите задължения за възнаградителна лихва – изцяло в размер на
319.05 лв. за периода от 09.04.2021 г. до 11.02.2022 г., лихва за просрочие –
изцяло в размер на 341.90 лв. за периода от 09.04.2021 г. до 11.02.2022 г.,
разходи за уведомяване – изцяло в размер на 24 лв., главница – частично до
размер на 1469.17 лв.
С оглед на гореизложеното и доколкото от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза е видно, че по процесния договор за кредит е останала
незаплатена главница в размер на 188.05 лв., поради което в посочените
размери предявените искове се явяват основателни и следва да се уважат, а в
останалата си част следва да бъдат отхвърлени.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
6
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
на ищеца следва да се присъдят сумите от 94.46 лв. държавна такса в исковото
производство, 926.76 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство,
300 лв. депозит за вещо лице, 94.46 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 474.37 лв. адвокатско възнаграждение в заповедното
производство. С оглед изхода на спора на страната следва да се присъди
сумата от 65.64 лв. При този изход на делото ответникът би имал право на
разноски, но доколкото не са представени доказателства, че такива са били
реално сторени на страната не следва да се присъждат такива.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Ю.Б, ЕИК ,,,,,
със седалище и адрес на управление гр. ,,,,,, срещу В. О. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. ,,,,, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 430 ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. О. К. дължи на Ю.Б,
сумата от 188.05 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта
,,,,,,,., ведно със законна лихва за период от 14.04.2022 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.
д. № ,,,/2022 г. по описа на СРС, 39 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за сумата над уважения размер от 188.05 лв., до пълния претендиран размер от
1657.22 лв., ведно със законна лихва за период от 14.04.2022 г. до изплащане
на вземането, иска за сумата от 319.05 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 11.05.2021 г. до 25.02.2022 г., иска за сумата от 341.90
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.05.2021 г. до
28.03.2022 г., иска за сумата от 2380.84 лева, представляваща такса за период
от 11.05.2021 г. до 28.03.2022 г., сумата от 24 лева, представляваща такси за
уведомяване.
ОСЪЖДА В. О. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ,,,,,, да заплати на Ю.Б,
ЕИК ,,,,, със седалище и адрес на управление гр. ,,,,,, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 65.64 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7