Р
Е Ш Е
Н И Е
№208
18.06.2020 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №976 по описа
за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от „Табак груп“ООД, представлявано от управителя С.Н.Г.от гр.
Стара Загора против Заповед №10-00-2763/04.12.2019 год. на Кмета на
Община Стара Загора, с
която е разпоредено премахване на незаконен строеж представляващ „Климатична
инсталация към магазин за хранителни стоки“, находящ се в УПИ ІV54,
кв.654 по плана на гр. Стара Загора, общ. Стара Загора. В жалбата са изложени
оплаквания, че е налице бланкетно посочване на категорията на строежа, като е
посочено само нормата на чл.137, в която са визирани шест категории строеж. Оспорва
също така извода на административният орган, че процесната климатична
инсталация, представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Описаните
в заповедта вентилатори са монтирани на стената на собственият му магазин, като
същите не издават шум във вътрешната или външната среда по-голям от
допустимият, съгласно нормите на МЗ, видно от констативният протокол на РЗИ. Направено
е искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски.
Ответникът –
Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител юриск. Ж.оспорва
жалбата като неоснователна. По
съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на
незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като при
издаването на заповедта не са допуснати нарушения на
административнопроцесуалните правила, а същата съответства и на приложимия
материален закон. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
му се присъдят направените по делото разноски.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед №10-00-2763/04.12.2019
год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ е
разпоредено премахване от страна на „Табак груп“ООД, представлявано от
управителя С.Н.Г.на незаконен строеж „Климатична инсталация към магазин за
хранителни стоки”, находящ се в УПИ ІV54, кв.654 по плана на гр.
Стара Загора, общ. Стара Загора. Възложителят на строежа няма издадено
разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, а разполагането на
климатичната инсталация е станало без съгласието на собственика на имота и
останалите съсобственици на сградата.
Жалбоподателят „Табак
груп“ООД, представлявано от управителя С.Н.Г.се легитимира като собственик на имота,
въз основа на нотариален акт №171, от седемнадесети април 2015 год.. Същият не
е приложен по делото, но видно от приложеното разрешение за строеж
№19-282/11.06.2015 год., му е разрешено извършването на преустройство на
магазин 1 и магазин 2 в жилищна сграда с ОСД и гаражи със застроена площ 136.88
кв.м., разгъната застроена площ 217.58 кв.м., строеж четвърта категория, именно
въз основа на този нотариален акт, който го е легитимира като собственик.
Разрешението за строеж е влязло в законна сила на 02.07.2015 год.
Административният орган
приема, че незаконният строеж представлява „Климатична инсталация към магазин
за хранителни стоки“, изпълнена от „Табак груп“ООД, представлявано от
управителя С.Н.Г.. Изпълнен е в УПИ ІV232, кв.654, без одобрени строителни
книжа и без разрешение за строеж. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт №17/26.09.2019
год. /лист 39 от делото/ от работна група служители на Община Стара Загора - инж. Р.И.А. – старши експерт отдел „Контрол
по строителството“ на Община Стара Загора и Н.Й.М. – старши специалист инвеститор
при техническа служба на Община Стара Загора. Същият е съставен в отсъствието
на представител на „Табак груп“ООД, представлявано от управителя С.Н.Г.–
собственик. В акта е вписан като възложител на строителството
„Табак груп“ООД, представлявано от управителя С.Н.Г.. Екземпляр от протокола е залепен
на 30.10.2019 год. на магазина, който обаче не депозирал възражения срещу
констатираното при проверката и отразено в съставеният протокол.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице, които е собственик на имота и е посочен като адресат на
акта. Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на връчване на
заповедта. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в
законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Заповед №10-00-2763/04.12.2019
год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а
именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
По делото не е спорно, че преустройството
на магазините е станало през 2015 год., видно от издаденото разрешение за
строеж.
Заповедта, в оспорената
част, е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени
фактическите /извършено строителство на „Климатична инсталация към магазин за хранителни
стоки“/ и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна
От събраните по делото и неоспорени доказателства не се установява категорично наличието на строеж по
смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта технически параметри и
местонахождение. Нито в оспорената заповед, нито в съставеният констативен акт,
не е описано какво представлява самата климатична инсталация, за да може да се
обоснове категоричен извод, че тази инсталация е строеж. Единствено и само е
посочено, че на фасадата на сградата има монтирано климатично тяло и външни
вентилатори. Безспорно е, че следва да се опише и какво представлява тази
инсталация в самият магазин, за да се приеме, че същата представлява строеж по
смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. От лаконичното описание на климатичната
инсталация, се остава с убеждение, че се касае за устройство климатик, което
обслужва единствено и само магазина и в този смисъл монтирането на устройство
за охлаждане и отопление, не може да се приеме, че представлява строеж.
Устройството е готово за монтаж, като за монтирането му не е необходимо
издаването на разрешение за строеж. В допълнение следва да се отбележи, че след
съставянето на констативният акт е извършена проверка на 14.10.2019 год., при
която е констатирано, че външното климатично тяло е премахнато – служебна
бележка от 14.10.2019 год. /лист 20 от делото/. Това още повече поставя под
съмнение извода на административният орган за наличието на строеж, тъй като не
е доказано, че останалите външни вентилатори могат да се квалифицарат като
строеж към датата на издаване на заповедта. Към тази дата външното климатично
тяло е било превмахнато, но е описано като част от строежа. Не е доказано също
така, че тези външни вентилатори биха могли да функционират като климатична
инсталация без климатичното тяло. В хода на тези мисли, съдът намира за
неоснователно изложеното в съдебно заседание становище от страна процесуалният
представител на жалбоподателят, че това представлява преместваем обект.
Легалната дефиниция на понятието преместваен обект за нуждите на ЗУТ е дадено в
§5, т.80 от ДР на ЗУТ, като същата следва да се тълкува н контекста и на чл.56
от ЗУТ. В конкретния случай, климатичната инсталация не е увеселителен обект,
не е преместваем обект за административни, търговски и други обслужващи
дейности или за временно обитаване при
бедствия.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответника по делото в лицето
на Кмета на Община Стара Загора не доказа по безспорен начин, в хода на
съдебното производство, че е описаната климатична инсталация представлява строеж
по смисъла на ЗУТ, въпреки дадените указания в тази насока от страна на съда с
разпореждането за насрочване на делото от 03.12.2019 год.
Действително срещу
съставеният констативен акт №17/26.09.2019 год., жалбоподателят не е вписал
каквито и да е било възражения относно отразеното в него, нито оспорва същите в
съдебното производство. При така установеното съдът намира, че се касае за
обстоятелство, което не е спорно между страните и което не следва да се
установява с назначаването на съдебно-техническа експертиза.
Доколкото съдът намира, че
монтираната процесна климатична инсталация не представлява строеж, то не следва
да се обсъжда респективно и коя категория е. Не се споделя обаче тезата на
процесуалния представител, че доколкото издаденото разрешение за строеж е
четвърта категория, то и климатичната инсталация би следвало да е тази
категория. Ако и да е налице строеж, то същият би бил шеста категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.6 във връзка с чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ /чл.12 от Наредба №1 от
30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи/. Както и по-горе бе
отбелязано монтирането на готово устройство, модул за охлаждане, респективно за
отопление следва да се отнесе като монтаж на инсталации, съоръжения и уредби, а
не като строеж четвърта категория.
Констативният
акт, на който се основава, също е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че посочените
в констативният акт служители, разполагат с необходимата материална
компетентност, установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират незаконни
строежи. След оглед на място е съставен констативният акт №17/26.09.2019 год.,
който е връчен на жалбоподателят по надлежния ред, като е залепен на магазина.
Възражения срещу този акт, не са постъпили в предвиденият от закона седемдневен
срок.
В
заповедта не е посочено времето на извършване на строежа, но съгласно трайно
установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този
релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. Единствено е
отразено, че строежът е изпълнен в отклонение от одобрените строителни книжа с
РС №19-282/11.06.2015 год. Не е взето обяснение от жалбоподателят, нито са
събрани други доказателства относно датата на монтирането на климатичното тяло.
По тези съображения съдът
приема, че Заповед №10-00-2763/04.12.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора
е валиден административен акт, постановен при неправилно приложение на
материалния закона. Това води до извода, че подадената жалба срещу заповедта е основателна,
а оспореният административен акт незаконосъобразен.
При този изход на делото, направеното искане
за присъждане на разноски по делото в полза на жалбоподателят е основателно. Видно
от представените документи същите са в размер на 650.00 лв., от които адвокатски
хонорар съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие №0203127 от 23.10.2019
год. в размер на 600.00 лв. и заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв..
Водим от тези мотиви, на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Табак груп“ООД, представлявано от управителя С.Н.Г.от гр. Стара Загора, ***Заповед
№10-00-2763/04.12.2019 год. на Кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Ж.И. да заплати на „Табак груп“ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя С.Н.Г., и със седалище и адрес на управление от гр.
Стара Загора, ***сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: